Р Е Ш Е Н И Е
№ 230 07.06.2021
година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на тринадесети май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 166 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Б.В.Б.,
ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му адв. А.И. от САК, срещу Решение №
260053 от 23.01.2021г., постановено по
АНД № 3144/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено
като законосъобразно Наказателно постановление № 8245а-354 от 25.02.2019г., издадено
от Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към Областна дирекция
на МВР – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния
и на процесуалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с
ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че при извършваната цялостна служебна проверка на
законосъобразността на наказателното постановление, Старозагорският районен съд
не е обсъдил дали съдържанието на наказателното
постановление съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
за описание на нарушението от фактическа страна, чрез посочване на датата и
мястото на извършване на нарушението, както и всички факти и обстоятелства,
релевантни за наличието на съставомерно деяние, които изисквания в случая не
били спазени. Поддържа, че съдът не е изложил мотиви за формирания извод, че
възможността по чл.58, ал.2 от ЗАНН за връчване на наказателното постановление
е неправилно реализирана. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 8245а-354 от 25.02.2019г. на Началника на Второ РУ – Стара
Загора към ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба –
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено
в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд – Стара
Загора се е развило по жалба на Б.В.Б. от гр. Стара Загора, против Наказателно
постановление /НП/ № 8245а-354 от 25.02.2019г., издадено от Началника на Второ
Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз
основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия
Д № 0702269 от 18.02.2019г., на Б.Б. е наложено административно наказание - глоба
в размер на 30 лева, на основание чл.81, ал.2, т.2 от Закона за българските
лични документи /ЗБЛД/, за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД. Административно наказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 18.02.2019г. в
сградата на Второ РУ, при проверка на документи за самоличност от компетентните
органи е установено, че лицето не е опазило от повреждане личен документ –
лична карта № ********, издадена на 30.12.2013г. от ОД на МВР – Стара Загора.
Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно
постановление, по съображения, че описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно
деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.81, ал.2,
т.2 във вр. с чл.7, ал.1 от ЗБЛД, са доказани по безспорен и
несъмнен начин, за което нарушение на Б.Б. е наложено предвиденото в закона административно
наказание – глоба, определена в минимален размер.
Решението
на Старозагорския районен съд е постановено в нарушение и при неправилно
приложение на закона.
Не следва да бъдат
разглеждани и обсъждани възраженията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения
на регламентираните в чл.58, ал.1 от ЗАНН изисквания за връчване на
наказателното постановление и съотв. за липсата на основания за връчване на НП
при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Действията по връчването на наказателното
постановление са последващи неговото издаване т.е тези действия не
представляват елемент от фактическия състав по постановяване на наказателното
постановление и следователно наличието или не на нарушение при връчването на НП
е обстоятелство, което няма нито правно, нито доказателствено значение за
материалната и/или процесуалната законосъобразност на наказателното
постановление. Дали наказателното постановление е надлежно връчено е
обстоятелство, релевантно за преценката на допустимостта на подадената пред
районния съд жалба, като в случая жалбата на Б. е приета от Старозагорския
районен съд за допустима, поради ненадлежно връчване на НП при прилагане на
нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Основателно
е обаче възражението на касатора, че при извършваната цялостна служебна
проверка на законосъобразността на наказателното постановление, въззивният съд не
е обсъдил и съотв. не е извършил преценка дали съдържанието на НП отговаря на
императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, за посочване
на датата и мястото на извършване на нарушението, както и
всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, обуславящи
ангажирането на отговорността. Нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз
основа на него НП, се съдържат данни в какво точно се изразява повреждането на документа
за самоличност, а е посочена единствено констатацията, че Б.Б. не е опазил от
повреждане лична карта № ********. С оглед регламентираното в закона
съставомерно изпълнително деяние, за обосноваване на административнонаказателно
обвинение по чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД, обективирането на тази фактическа
констатация не е недостатъчно. Следвало е да бъдат посочени вида, естеството и
характера на повреждането, което в случая не е сторено. Допуснатото формално нарушение следва да бъде квалифицирано като
съществено, водещо до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо
се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на
наказателното постановление. Доколкото наличието на доказателства за извършването на нарушението
не може да замести липсата на изискуемата се фактическа обосновка в
обстоятелствената част на НП, показанията на св. Я. И., че повреждането се
изразявало в нарушена цялост на документа за самоличност, не може да санира
допуснатото нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Спазването на изискванията по чл.57,
ал.1 от ЗАНН е въпрос на формална /процесуална/ законосъобразност на
наказателното постановление, а представянето на доказателства, потвърждаващи
извършването на нарушение по повдигнатото административно обвинение – на
неговата материална законосъобразност. С оглед характера на административните
наказания като форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до
ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно
поведение на определено лице, законодателят е предвидил строго формални
процесуални правила за реализирането на отговорността. В този смисъл всяко
формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното
нарушение, опорочава НП и е основание за неговата отмЯ..
На следващо място Б.Б. е санкциониран на основание чл.81,
ал.2, т.2 от ЗБЛД, съгласно която разпоредба се наказва с глоба от 30 до 200
лева лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ.
Следователно отговорността на това правно основание следва да понесе деецът,
който е осъществил съставомерното изпълнително деяние на нарушението т. е
лицето, което е изгубило, което е повредило или което е унищожило български
личен документ - противоправното поведение, което е обявено за наказуемо с
разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД, е самото повреждане (респ. изгубване
или унищожаване) на български личен документ. В случая обаче от фактическа
страна административнонаказателното обвинение по чл.81, ал.2,
т.2 от ЗБЛД, не се основава на това, че лицето Б.Б. е повредил български личен
документ – лична карта № ********, издадена на 30.12.2013г. от ОД на МВР –
Стара Загора, а че не е опазил от повреждане български личен документ. Константна
е съдебната практика, че деянието „неопазване от повреждане на български личен
документ“, не се субсумира в състава на нарушението по чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД. В този смисъл деянието, за което е санкционран Б., не е обявено за
наказуемо с приложената от АНО разпоредба на чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД. Налице е несъответствие между фактическото описание на нарушението и административнонаказателната
правна квалификация на деянието като нарушение по чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД,
което не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на
наказващия орган по фактите и по приложението на закона.
Фактическата и доказателствена
необоснованост на административно наказателното обвинение за допуснато от Б.Б.
нарушение по чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД, е било абсолютно
основание за отмЯ. на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Като го е потвърдил, Старозагорският районен
съд е постановил решение при неправилно приложение на закона. Ето защо обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да
се отмени Наказателно постановление № 8245а-354 от 25.02.2019г., издадено от
Началника на Второ РУ към ОД на МВР – Стара Загора.
Предвид изхода на делото искането на касационния
жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Областна дирекция на МВР –
Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Б.В.Б. сумата от 300 лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по делото.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260053 от 23.01.2021г., постановено по АНД № 3144/ 2020г. по
описа на Районен съд – Стара Загора и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8245а-354 от 25.02.2019г.,
издадено от Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с което на Б.В.Б., ЕГН **********, е наложено
административно наказание - глоба в размер на 30 лева, на основание чл.81,
ал.2, т.2 от ЗБЛД, за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, да заплати на Б.В.Б., ЕГН **********,
сумата от 300 /триста/ лева – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.