СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
Мл.съдия: БИЛЯНА КОЕВА
при участието на секретаря Екатерина
Калоянова, разгледа докладваното от мл. съдия Коева
въззивно гражданско дело № 558 по
описа за 2019 г. по описа на СГС и
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 415152 от 25.05.2018 г.,
постановено по гр. дело № 58415 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 124-ти състав
са уважени обективно кумулативно съединените искове, предявени по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу П.В.В. и А.Д.В., с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е прието за установено, че
ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество сумата от 1 577,85 лв.
главница за доставена в периода 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. топлинна енергия
за аб. № 050849, ведно със законната лихва върху главницата от 19.09.2016 г. до
окончателното й плащане, както и 140,01 лв. лихва за забава за периода
15.09.2015 г. до 26.08.2016 г., за които е издяадена заповед за изпълнение по
чл. 140 ГПК от 10.10.2016 г. по гр.д. № 52914/2016 г. на СРС.
Срещу решението, е подадена
в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответниците. Жалбоподателите релевират възражения за неправилност на
първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалния и материалния
закон. Излагат се съображения, че
заключението по съдебно-техническата експертиза е било оспорено своевременно и
е поискано изготвяне на нова СТЕ. Поддържа се, че е недопустимо потребената
топлинна енергия да бъде изчислявана на база 4 обитатели, при положение, че
представителят на дружетсвото за дялово разпределение в протокол за проверка е
записал, че в имота живеят три лица. Искането към съда е да отмени решението и
да отхвърли исковете.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач „М.Е.“ ООД не
изразяват становище по жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Въззивната жалба е подадена в срок,
от страна, която има право да обжалва, и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Предвид горното следва да се изложат
съображения във връзка с правилността на решението в обжалваната част по
доводите във въззивната жалба.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни оплакванията за допуснати от съда процесуални нарушения.
Доводите, че по делото били представени допълнителни писмени доказателства от
ищеца, без преписи от същите за ответника, с които последния не се е запознал и
не е взел становище не могат да бъдат споделени, тъй като дори да се приеме, че
не им е връчен препис от представените доказателства, ответниците са се
запознали с последните в хода на производството и са могли да направят
съответните възражения, които не биха били преклудирани, но такива не са били
направени, не се правят и с въззивната жалба. Същото се отнася и до изложените
във въззивната жалба оплаквания по отношение заключенията на вещите лица по
допуснатите СТЕ и СсЧе, като при допуснато процесуално нарушение на съда по
допускане съответно недопускане на искана от страната експертиза, разпоредбата
на чл. 266, ал. 3 от ГПК дава възможност на страната при съответни оплаквания
във въззивната жалба да направи конкретно доказателствено искане, каквото
въззивниците не са направили с жалбата си.
Настоящият съдебен състав намира доводът на въззивниците по отношение на
размера на сумите, дължими за БГВ за основателен. Съдът намира, че неправилно е
начислявана топлинна енергия за четирима потребители, което се установява от
събраните по делото доказателства. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна
е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В
случая в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване релевантните за спора факти, от които черпи благоприятни за себе си последици,
в това число и базата, на която следва да се начислява топлинна енергия за БГВ.
По делото липсват доказателства, че начисляването е следвало да става на база четирима
обитатели. По делото не е представена подписана от ответника молба-декларация за
откриване на партида, в която да е посочен броят на обитателите. Напротив,
вещото лице в заключението си по допуснатата съдебно-техническа експертиза по
данни на ФДР в имота се ползва топла вода и поради липса на узаконен водомер за
топла вода, разхода за същата се начислява на 4 броя потребители при норма 140 литра на
потребител за едно денонощие. По делото не е спорно и се установява, че на
документите за отчет са посочени три лица. При това положение и на основание
чл. 162 ГПК установената като дължима за процесния период съобразно
заключението на вещото лице по СТЕ сума за топлинна енергия за БГВ следва да
бъде намалена с 1/4, т. е. от сумата за БВГ изчислено от вещото лице по СТЕ –
1385, 04 лв., следва да се извади сумата от 346,26 лв. (представляваща ¼).
Поради което от общо дължимата сума от 1577,85 лв. следва да бъде издадена
неправилно начислената за още един обитател сума в размер на 346, 26 лв. Ето
защо, първоинстанционното решение в частта, в която предявеният иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е уважен за сумата над 1231,59 лева до 1577,85
лева следва да бъде отменено.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
С оглед горното
и предвид предмета на въззивно обжалване, съдът намира,
че исковата претенция за обезщетение за забава следва да бъде уважена в
съответствие с приетия за основателен размер на главница от 1231, 59 лв., като определена на основание чл. 162 ГПК,
изчислена с помощта на лихвен калкулатор, законната лихва за забава е в размер
118, 85 лв. Поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено в частта, в която е присъдена сумата над 118,85 лева до присъдения
размер от 140,01 лева.
В останалата част решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците се дължат разноски за първоинстанционното
производство съобразно отхвърлената част от исковете в размер от 182 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид уважения от настоящата съдебна инстанция
размер на претенцията, на ищеца за първоинстанционното производство от всеки от
ответниците се дължат разноски в размер на 217, 43 лв. за исковото производство
и в размер на 32 лв. в заповедното, поради което решението на СРС следва да
бъде отменено в частта за разноските за присъдените на ищеца суми над
посочените размери.
Съобразно изхода на спора и двете
страни имат право на разноски. На основание чл. 273 ГПК вр чл. 78, ал. 1 ГПК на
въззивниците съобразно уважената част от въззивната жалба, следва да се
присъдят разноски в размер от 74,80 лв.
Настоящият състав намира, че независимо от направеното искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение от страна на въззиваемата страна „Топлофикаця
София“ ЕАД, такова не се дължи за настоящото производство, доколкото не е
подаден отговор на въззивната жалба и не се е явил процесуален представител,
поради което съдът намира, че действително не е осъществено процесуално
представителство.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК и предвид цената на предявените искове настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
ОТМЕНЯ
решение № 415152 от 25.05.2018 г., постановено по гр. дело № 58415 по описа
за 2017 г. на СРС, ГО, 124-ти, в ЧАСТТА, в която е признато за установено, че П.В.В.
и А.Д.В. дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД по иска предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата над 1231,59
лева до признатия за установен размер от 1577,85 лева, представляваща главница
за доставена в периода 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. топлинна енергия за аб. №
050849, ведно със законната лихва върху главницата от 19.09.2016 г. до
окончателното й плащане, както и в частта, в която е признато за установено, че
П.В.В. и А.Д.В. дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД по иска предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата над 118,85 лева до
признатия за установен размер от 140,01 лева, както и в частта, с която са
осъдени П.В.В. и А.Д.В. да заплатят на „Т.С.“
ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, всеки един от тях, разноски в размер на
сумата над 217, 43 лв. до присъдения размер от 276, 60 лв. за исковото
производство и в размер над 32 лв. в заповедното като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯ
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.С.“ ЕАД иск срещу П.В.В. и А.Д.В. по реда чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
сумата над 1231,59 лева до 1577,85 лева, представляваща главница за
доставена в периода 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. топлинна енергия за аб. №
050849, както и искът предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 118,85
лева до 140,01 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 15.09.2015 г. до 26.08.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 415152 от 25.05.2018 г., постановено по гр.
дело № 58415 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 124-ти, в останалата част.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК********да заплати на П.В.В., ЕГН ********** и А.Д.В., ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 182 лв. сторени разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********да заплати на П.В.В., ЕГН ********** и А.Д.В., ЕГН **********
на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал.
3 ГПК сумата в размер от 75 лв. сторени разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при
участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач "М.Е." ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.