№ 293
гр. Плевен , 20.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариан В. Иванов
като разгледа докладваното от Мариан В. Иванов Частно наказателно дело №
20214400200364 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243 ал.4 и 5 от НПК
С постановление от 13.05.2021г., Виктор Доцев-прокурор при ОП-
гр.Плевен, на основание чл.199 и чл.243 ал.1, т.1, вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК,
прекратил наказателното производство, по досъдебно производство № Д-
4841/2020г./Д-227/2020г. по описа на същата прокуратура, тъй като деянието
не съставлява престъпление.
Досъдебното производство е водено затова, че за времето от
17.08.2020г.-23.08.2020г., в гр.Плевен, в условията на продължавано
престъпление, бил използван платежен инструмент-дебитна карта без
съгласието на титуляра, като деянията не съставляват по-тежко престъп-
ление- престъпление по чл.249, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК
Постановлението на прокурора, е обжалвано от Г. АСП. Г.-законен
наследник на починалия д-р А.Г.Г..В срока за обжалване, постановлението на
прокурора не е обжалвано от другия законен наследник –Б.Г.А.
В жалбата се излагат доводи по същество, против приетото от
прокурора, че се касае за малозначителност на деянията извършени от В.С.Я.
съответно, неправилното прилагане на чл.9, ал.2 от НК и извод за липса на
престъпление.Твърди се, че тегленията от картата на А.Г.а започнали ощ през
март 2020г, когато бил закаран на вилата си в с.** тъй като всички документи
са били предадени на В.С. като тези тегления според жалбоподателя са 20 на
брой.Изразява се несъгласие с приетото, че В.С. не си е давала сметка, какво
точно върши.В този смисъл се излага като довод, че същата е лекар, много
добре е била запозната със състоянието на д-р А.Г. и не е полагала грижи за
него.Излагат се доводи, че както В.С. така и синът й С.М. са подвластни на
1
алкохола и бащата на жалбоподателя, не би предоставил картата си на нея
.Твърди се, че в портфейла му е имало отделно и 1000 лева, които след
смъртта на д-р А.Г., не са намерени и прокурора не е взел отношение.По
отношение на действията на В.С. се твърди, че те са в предварителен сговор
със синът й и сестра й А.С.Я.Сочат се назначените експертизи доказващи
авторството на деянията.Като довод срещу приетото от прокурора, се сочи и
обстоятелството, че една година след смъртта на д-р А.Г., когато вече е било
образувано досъдебното производство, тогава В.Я. е върнала парите на
жалбоподателя и брат му.Оспорват се характеристичните данни за В.С. като
необективни и чисто бланкетни. Във връзка с това се сочат данните за
личността на В.С. от кмета на селото, описващи я в друга светлина.В
заключение се счита, че не се касае за малозначителност на деянието
съобразно чл.9, ал.2 от НК, тъй като това престъпление накърнява не само
имушеството на лицата, но и разколебава доверието в банковата система и в
системата за парични плащания и преводи чрез банкови карти.Иска се отмяна
на постановлението на прокурора, връщането му за продължаване на
досъдебното производство, съответно повдигане на обвинение.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата, доказателствата по
делото и обосноваността и законосъобразността на обжалваното
постановление, намира за установено следното:
Жалба е подадена в срока по чл.243 ал.3 от НПК, от легитимно от
разпоредбата на чл.243, ал.3 от НПК лице и е процесуално допустима.По
отношение на допустимостта й е постановеното окончателно определение
№224/01.07.2021г. по ВЧНД №********** 218/2021г на АС- гр.В.Търново.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Досъдебното производство е образувано с постановление от
26.10.2020г. за това, че: За времето от 17.08.2020г.-23.08.2020г., в гр.Пле- вен,
в условията на продължавано престъпление, бил използван платежен
инструмент-дебитна карта без съгласието на титуляра, като деянията не
съставляват по-тежко престъпление- престъпление по чл.249, ал.1, вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
По досъдебното производство няма привлечено лице в качеството на
обвиняем.В качеството на свидетели са разпитани Илиян Върбанов, Г. АСП.
Г., Б.Г.А. М.А.А., В.С.Я. А.С.Я.и С.П.М.
Титуляр на дебитната карта е А.Г.Г.- починал на 22.08.2020г.Негови
2
законни наследници са разпитаните по делото като свидетели, Г. АСП. Г. и
Б.Г.А.
От фактическа страна съдът приема за установено и доказано следното:
А.Г.Г. и свидетелката В.С. са живели в дългогодишно съвместно съжителство
и притежавали и общо жилище в гр.Плевен.Д-р В.С. работи като лекар и не
осъждана.Свиделят С.М. е неин син, а свидетелката Албена Янева нейна
сестра.
След смъртта на А.Г., неследниците му- свидетелите Г. АСП. Г. и Б.Г.А.
посетили клон на банка „Алианц България4, тъй като там по сметка, баща им
получавал пенсията си.В банката били уведомени, че след мъртта на баща им,
от АТМ-устройство, били осъществени 11 транзакция на суми от по 400 лева,
общо 4400 лева. Подали сигнал на 31.08.2020г. и в хода на извършената
предварителна проверка, на 18.09.2020г., свидетелката В.Я. предала
доброволно намиращата се в нея дебитна карта №4249820003624388,
издадена от „Алианц България“, на името на А.Г.Г.ор- гиев.След
приключилата проверка, е било образувано досъдебното производство.
За инкриминираният период безспорно е установено и доказано, че на 22 и
23.08.2020г. са били извършени общо 11 транзакции от дебитната карта на
починалия, при което е изтеглена обща сума в размер на 4400 лева.Дебитната
карта е предадена от свидетелката В.С. в покрепа на което са и свиделските
показания на полицейския служител Илиян Върбанов.Установено е и не се
оспорва, че В.С. е имало достъп до помещението в което е бил настанен за
лечение починалия и е използвала дебитната му карта, както преди смъртта
му, така и след нея.В подкрепа на това е и заключението по назначената по
делото видео-техническа експертиза.От разпитите на свидетелите е
установено, че преди смъртта си А.Г. е бил в ясно съзнание, като
свидетелката В.С. преди смъртта му е използвала дебитната карта с неговото
съгласие.Няма данни, приживе да е сигнализирал А.Г., че са му били отнети
портфейла и всички документи в него, в това число и дебитната карта.Между
В.С. и наследниците на починалалия са били налице влошени отношения, във
връзка с притежавания апартамент от В.С. и починалия.Безспорно е доказано,
че транзакциите за инкриминирания период са извършване след смъртта на
А.Г. до деня на погребението му.След възникналите спорни отношения и
3
сигнала подаден от жалбоподателя, изтеглените суми са възстановени на
двамата наследници, ведно с таксите за теглене от банкомат.В потвърждение
са приложените писмени доказателства по досъдебното производство на
л.157,162,163, както и от заявеното от жалбоподателя и Б.Г.А., при
предявяване на досъдебното производ- ство-л.171,172.
При така приетата за установена и доказана фактическа обстановка и от
прокурора в обжалваното постановление, направените правни изводи за
наличие на условията на чл.9, ал.2 от НК, са правилно обосновани и
законосъобразни.
Систематически разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, се намира в общата част
на НК, и е приложима за всички сътави на пресъпленията посочени в
особената част. При приложението на чл.9, ал.2 от НК, водеща е оценката на
степента на обществената опасност на деянието и на следващо място,
степента на обществена опасност на дееца. Поради това, е допустимо
приложението на тази разпоредба дори и за престъпления извършени и при
условията на опасен рецидив. Ако деянието е такова, че не може да окаже
отрицателно въздействие върху обекта на посегателство, ще е
малозначително. Дори и когато малозначителността не изключва общест-
вената опасност на деянието, но обосновава една ясна незначителност – ниска
степен, недостатъчна да е престъпление, то отново ще е приложима
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
Обществената опасност не дееца може да е от значение само ако някакви
негови особени качества са от значение или има лична обеществена опасност,
водеща до по-висока обществена опасност на деянието. В конкретния случай
тази хипотеза не е налице. Свидетелката В.Я. е с висше образование,
неосъждана и няма данни за противообществени прояви. Тя е с добри
характеристични данни. Твърденията на жалбоподателя и оценката от кмета
на с.Гумощник не намират опора в представения доказателствен материал за
оценка. Т.е. В.Я. е с ниска степен на обществена опасност. Дълго време
същата е живяла на семейни начела с починалия. Ползвали са заедно
взаимните си средства, в едно домакинство. Няма никакви доказателства
освен предположенията от страна на жалбоподателя, че бащата – починалия,
не бил дал съгласие приживе, да се използва дебитната му карта от В.Я..
4
Видно от доказателствата по делото е, че същата я е ползвала след смъртта му
до погребението. След това не е използвана. В подкрепа на посоченото по-
горе са свидетелските показания на В.Я., С.М. и сестра Албена Янева. Тези
трима свидетели дават показания за отношението на жалбоподателя във
връзка със собствеността на общия апартамент в гр.Плевен. В потвърждение
на техните показания са и показанията на свидетеля д-р М.А. Съдът приема за
достоверни показанията на свидетелите В.Я., А.Я. С.М. и М.А. във връзка с
всички обстоятелства, предмет на доказване и относно взаимоотношенията
им с жалбоподателя преди и след смъртта на д-р А.Г.. Няма никакви
доказателства преди смъртта му да не е бил дал съгласие, за използването на
дебитната му карта. Обективно следва да се приемат за достоверни
показанията на В.Я., а именно за съгласие да бъде ползвана дебитната карта.
Незави- симо, че са нямали граждански брак, те са живели заедно от 1992
година до смъртта му през август 2020 година. Била е изградена между тях
дълготрайна връзка на уважение, взаимни грижи и доверие.В този смисъл
напълно несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя и те са само едно
предположение, че баща му не би се съгласил да се използва дебитната карта
от В.Я.. Макар общата изтеглена сума от 4 400 лева да е много по-голяма от
минималната работ на заплата към месец август 2020 година, то всяко едно от
деянията, макар и единадесет на брой, е под минималния размер. Същата
след смъртта на А.Г., е теглила парите, като в последствие е осъзнала това
свое неправомерно поведение.Искала да възстанови средствата на синовете на
починалия, но тяхната претенция за дела от недвижимото имущество-
апартамента, я е възпрепятствала.В крайна сметка сумата предмет на
доказване е възстановена. Ето защо при тези доказателства са налице и
другите предпоставки за приложението на чл.9, ал.2, касаещи самото деяние.
Излагайки правните си аргументи, въз основа на законосъобразно
събраните доказателства, съобразени с общата теория и практика за
приложението на чл.9, ал.2 от НК, по отношение на извършените от В.Я.
деяния, след смъртта на д-р А.Г., прокурорът правилно и обосновано е приел,
че е налице липса на престъпление.
В никакъв случай съдът не счита доводите на жалбоподателя за
основателни, че с деянията си В.Я. в достатъчна степен е засегнала
обществените отношения и е накърнила имуществото на лицата, както е
5
разколебала доверието в банковата и паричната система.
Доводите на жалбоподателя, извън очертания предмет на доказване,
дали е имало транзакции преди смъртта на д-р А.Г., са извън предмета на
доказване. Предположенията на жалбоподателя какво би сторил баща му по
въпроса с дебитната си карта, са несъстоятелни. Те са субективна оценка, за
която по обективни причини – смъртта на д-р А.Г., не могат да се съберат
доказателства, освен наличните – свидетелските показания на В.Я..
Твърденията на жалбоподателя, че В.Я. не е полагала грижи, че едва ли не се
явява като едно лице, отишло за да вземе и ползва дебитната карта на д-р
А.Г., съдът счита същото за предположения, тъй като доказателствата по
делото са достатъчни, за да се направи извод за обратното. Пак във връзка с
доводите на жалбоподателя за извършени преди смъртта на баща му
транзакции, то те нямат никакво отношение по предмета на доказване. Това е
така, тъй като по данните в делото, въпреки тежкото заболяване на д-р А.Г.,
същият е бил в ясно съзнание и при това положение са достоверни
показанията на В.Я., че използваната му дебитна карта е била с негово
съгласие.
Не на последно място съдът трябва да посочи, че в такова производство,
съдебният контрол се ограничава до проверка на обоснованост и
законосъобразност при осъществяване на прокурорските правомощия по
чл.243 от НПК. Направеното искане с жалбата, касаещ въпроса дали да се
повдигне обвинение срещу конкретно лице и за какво престъпление, е от
изключителна компетентност на прокурора, съобразно чл.127 от КРБ и чл.46,
ал.1 от НПК. Съдът само може да провери правилността на постановлението
на прокурора във връзка с процесуалната и материално-правна
законосъобразност на прокурорския акт и неговата обоснованост. Няма как
съдът да даде указание на прокурора, свидетелката В.Я., да бъде привлечена в
качеството на обвиняема.
При това положение постановлението на прокурора следва да се
потвърди като правилно обосновано и законосъобразно. Макар и да се
приеме, че деянията от В.Я. формално осъществяват признаците на
престъплението по чл.249, ал.1 от НК, то е малозначително, тъй като неговата
обществена опасност е явно незначителна и това изключва престъпния му
6
характер.
По изложените съображения и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК,
Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 13.05.2021г. на Виктор Доцев-
прокурор при ОП-гр.Плевен, с което на основание чл.199 и чл.243 ал.1, т.1,
вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК, прекратил наказателното производство, по
досъдебно производство № Д-4841/2020г./Д-227/2020г. по описа на същата
прокуратура, тъй като деянието не съставлява престъпление.
Препис от определението да се изпрати на ОП-гр.Плевен, на
жалбоподателя Г. АСП. Г..
Определението може да се обжалва и протестира в седем дневен срок от
съобщението, пред Апелативен съд-гр.В.Търново.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
7