Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

10.01.2020

Град

М.

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Мездренски районен		Съд			І-ви наказателен	състав
На		Шести януари				Година	2020

В публичното заседание в следния състав:

Председател								АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
Съдебни заседатели
Секретар		Е.Г.
Прокурор
като разгледа докладваното от					Съдия ДИМИТРОВА
	АНХ		дело номер	494		по описа за			2019	година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 002989/11.11.2019 год. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ гр.С., с което на нарушителя К.Б.М. ***, е наложено Административно наказание - ГЛОБА в размер на 1 500 /ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.139 ал.6 от Закон за движение по пътищата и е постановено заплащане на таксата по чл.10а ал.2 от Закон за пътищата, в размер на 53 лева, на основание чл.189е ал.7 от ЗДвП и чл.4 ал.4 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, във връзка с чл.25 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура”, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

 

 

 

МОТИВИ: 

К.Б.М. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление № 002989/11.11.2019 год.  на Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ гр.С..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. К.Т. от ВАК. Последната взема становище да бъде отменено атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, издадено в разрез с фактическата обстановка и при грубо нарушение на материалните и процесуални правила. Акцентува се, че в акта, респективно в НП се сочи липса на платена такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата, което не отговаря на истината, като в подкрепа на твърдяното е приложен документ, удостоверяващ плащането на такава. Визира се, че е налице коректно заплащане, съобразено с изискванията на закона и регистрираните данни за МПС-то.

Ответникът се представлява от юрисконсулт Т.Г.. Последният взема становище да бъде потвърдено атакуваното НП като законосъобразно и правилно. Визира се, че административнонаказващия орган правилно и законосъобразно е установил, че жалбоподателя е  осъществил състава на нарушението по чл.139 ал.6 от ЗДвП и административната отговорност е ангажирана основателно, като наложената глоба е фиксирана по размер. Също така се подчертава, че при издаването на акта и на НП са спазени всички процесуални и материални норми. Акцентува се, че към момента на проверката е  установено, че ППС с посочения регистрационен номер е с 16 на брой седящи места, което отнася автомобила в категория К2, за която категория няма заплатена винетна такса, която да съответства на категорията на пътното превозно средство.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Видно от приложеното в оригинал НП същото е връчено лично на жалбоподателя на 25.11.2019 год., като в тази насока е приложеното известие за доставяне. Последният е упражнил правото си на жалба и такава е входирана пред ответника под вх.№ 5031/29.11.2019 год., като безспорно е в срок.

Акт за установяване на административно нарушение № 002989/17.05.2019 г. е съставен на жалбоподателя затова, че на 17.05.2019 г. в 16:15 часа е управлявал пътно превозно средство с рег.№ ХХХ, марка „”, модел „”, вид лек автомобил, с обща техническа допустима максимална маса 3 500 кг.,  собственост на „Ц.М.” ЕООД, по пот І-Е-79, км.165+177, посока Б.М., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена винетна такса за движение по Републиканската пътна мрежа, съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. При извършената проверка от служители на КАТ е констатирано, че има монтирани 16 броя места за сядане. Посочено е, че извършеното нарушение е установено, чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор MEU 049. Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното НП, като и в двете е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДвП.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 002989/11.11.2019 г., Пълномощно от 29.11.2019 г., ксерокопие от пощенски плик с клеймо от 13.11.2019 г., писмо под изх.№ 94-00-7837/13.11.2019 г., Разписка за електронни винетки, издадени на „Ц.М.” ЕООД, ксерокопие от пощенски плик с клеймо от 03.12.2019 г., АУАН № 002989/17.05.2019 г., ведно с разписка, Известие за доставяне от 25.11.2019 г., Заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г. на ВР ИД Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.С., Заповед № РД-11-233/28.02.2019 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, Заповед № РД-11-29/16.08.2019 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, Свидетелство за регистрация част І-ва и част ІІ-ра на лек автомобил с рег.№ ХХХ, заверено ксерокопие на НП № 19-0300-000178/27.05.2019 г. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. – РУ на МВР гр.М., писмо от директора на НТУ под изх.№ 11-00-101/31.12.2019 г., ведно с оригинал на АУАН № 002989/17.05.2019 г. и НП № 002989/11.11.2019 г., съответно са  разпитани свидетелите Т.Т., С.С. и Н.М.. Първите двама от тях работят в Сектор „Контрол и правоприлагане” в НТУ и съответно са актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта, а третия работи като мл.автоконтрольор в РУ на МВР гр.М. и се явява свидетел при констатиране отказа на жалбоподателя да подпише акта. От събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства безспорно се установява, че на 17.05.2019 г. в 16:15 часа жалбоподателя е управлявал лек автомобил с рег.№ ХХХ, марка „М.” по Републикански път І-1 /Е-79/, посока Б.М., който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа. Мястото на нарушението е км.165+177 на Републикански път І-1 /Е-79/ посока Б.М., за който път се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, съгласно Приложение № 2 към т.2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на Републиканските пътища за приемане на списъка на Републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса и за определяне на съображения, за което се събира такса по чл.10 ал.4 от Закон за пътищата за ползване на отделно съоръжение по Републиканските пътища. В резултат на проверката е установено, че пътното превозно средство с рег.№ ХХХ към момента на проверката има заплатена винетна такса, която по документи съответства на регистрационния номер и на категорията на пътното превозно средство /К3/. В акта, респективно в издаденото въз основа на него НП се твърди, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДвП, като не е заплатена винетна такса за движение по Републиканската пътна мрежа, съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата. Отразено е, че съгласно разпоредбата на чл.189е ал.8 от Закон за движение по пътищата извършеното нарушение е потвърдено, чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор MEU 049, като данните от справката са отразени в процесния акт. Посочената справка бе изискана от административнонаказващия орган, но същата не бе представено от последния, тъй като видно от изложеното в писмо под изх.№ 11-00-101/31.12.2019 г. не е налична. Отразено е, че електронната система за събиране на пътни такси създава Доклади за установени нарушения, чрез заснемане на ППС от стационарна или мобилна камера. В конкретния случай нарушението е установено чрез ръчна проверка в системата, чрез посоченото контролно устройство, като самото устройство, чрез което е извършена справката не е запаметило извършените проверки.

От всички събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се установяват няколко безспорни факта, а именно че на 17.05.2019 г. в 16:15 часа жалбоподателя, в качеството си на водач, е управлявал пътно превозно средство с рег.№ ХХХ, като вида на пътното превозно средство е лек автомобил, марка „М.”, с обща техническа допустима маса 3 500 кг. по Републикански път І-1, Е-79, в посока Б.М., включен в обхвата на платената пътна мрежа. От представените по делото писмени доказателства, в лицето на Свидетелство за регистрация част І-ва и част ІІ-ра се установява, че процесния лек автомобил е собственост на „Ц.М.” ЕООД, че същият има брой места за сядане плюс мястото на водача, а именно 8+1 и е с допустима максимална маса, определена от компетентните органи от 3 500. От приложената Разписка за електронни винетки по безспорен начин е установено, че за този процесен автомобил е заплатена електронна винетка, която е годишна, валидна от 01.02.2019 г. до 31.01.2020 г., като категорията е К3. Така отразеното в по-горните абзаци се подкрепя изцяло от събрания доказателствен материал, като в тази насока са всички гласни доказателства, в лицето на разпитаните по делото свидетели Т., С. и М.. От показанията на посочените свидетели по безспорен начин се установява, че по документи процесния автомобил е изряден и ако бъде наложена глоба , то тя би се оказала неправилна. При извършената проверка от служителите на Национално ТОЛ управление гр.М. обаче е констатирано, че въпросния автомобил е с изменена конструкция, т.е. има по-голям брой седалки, отколкото са вписани по документ. Това наложило да бъде извикан служител на РУ на МВР гр.М. и такъв се явява свидетелят Н.М., работещ като мл.автоконтрольор към посоченото управление. От показанията на свидетеля М. се установява по категоричен начин така отразеното в показанията и на свидетелите С. и Т., че процесния лек автомобил е имал монтирани 16 броя седящи места, а по талон и Свидетелство за регистрация същото е 8+1. Било установено, че около автомобила е имало над 9 лица, които са чакали превоз. На жалбоподателя бил съставен акт от страна на свидетеля Н.М., а впоследствие издадено и НП затова, че последният като водач на лек автомобил управлява посоченото пътно превозно средство, като превозва повече пътници и има монтирани 16 броя места за сядане, което не отговаря на категорията на превозното средство М1 /8+1/. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.133 ал.1 от ЗДвП. Посоченият акт е бил подписан без възражения от страна на жалбоподателя, но не така стоят нещата при съставения акт от служителите на НТУ гр.М., който е обект на разглеждане в настоящето производство. От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че акта е съставен в присъствието на жалбоподателя. Същият се е запознал със съдържанието на акта, но е отказал да го подпише, след като е получил нареждане от съответно длъжностно лице на фирмата, в която същият изпълнява трудовите си задължения. От разпита на свидетелите Т., С. и М. се установява, че свидетелят Н.М. единствено се явява такъв при оформяне отказа на жалбоподателя да подпише акта. Видно обаче от представения в оригинал по делото АУАН свидетелят М. е вписан като свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта и като такъв под № 2 е подписал акта. Действително, в акта е отразено, че свидетелят М. е удостоверил с подписа си отказът на нарушителя да подпише акта и такъв подпис фигурира, но категорично бе установено, че този подпис не е положен от свидетеля М.. Този факт бе установен, чрез предявяване на акта на свидетеля и категоричното изявление на последния, че такъв подпис не е положен от свидетеля. Настоящият съдебен състав обаче намира, че този пропуск не е съществен и не се отразява на годността на акта, но обръща внимание на актосъставителя, че допуснатото от него се явява нарушение. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че макар жалбоподателя да е отказал да подпише акта, на същият е разяснено, че съгласно разпоредбата на чл.189е ал.3 от ЗДвП същият разполага с възможността да заплати компенсаторна такса, в размер на 125 лева по чл.10 ал.2 от Закон за пътищата в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай би се освободил жалбоподателя от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение. Компенсаторна такса по акта не е постъпвала по сметка на АПИ, макар да е имало първоначално заявяване от страна на длъжностно лице към фирмата, собственик на пътното превозно средство, че последната ще бъде заплатена.

Същественият момент по настоящето дело е да се обсъди налице ли е нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДвП от страна на жалбоподателя и следвало ли е да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.179 ал.3 т.2 от ЗДвП в редакцията й от ДВ бр.2/2018 г., действала към момента на извършване на деянието.

На първо място съдебния състав намира за основателно да посочи, че както акта, така и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, като в тази насока са приложените по делото писмени доказателства, а именно Заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г. на ВР ИД Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.С., Заповед № РД-11-233/28.02.2019 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, Заповед № РД-11-29/16.08.2019 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”.

Съдебният състав намира, че в акта и в Наказателното постановление е налице разминаване между обстоятелствената част и посочената като нарушена правна норма. Както бе отразено и в по-горните абзаци в обстоятелствената част на акта и тази в Наказателното постановление е посочено, че жалбоподателя е управлявал лек автомобил с рег.№ ХХХ, като не е заплатил винетна такса за движение по Републиканската пътна мрежа, съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДвП. Внимателният прочит на посочената разпоредба предвижда, че водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа да заплати таксата по чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата, в случаите когато такава е дължима, според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице, какъвто е и конкретния случай. Безспорен факт по делото е, че жалбоподателя е управлявал лек автомобил, който по документи отговаря на категория К3. За този автомобил има заплатена годишна винетка с валидност за срок от една година, считано от заявената при заплащането й начална дата на действие, а именно 01.02.2019 г. до 31.01.2020 г.

Съдебният състав намира, че жалбоподателя не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.139 ал.6 от ЗДвП и неправомерно последният е санкциониран по силата на чл.179 ал.3 от ЗДвП, като административнонаказващия орган е приел, че жалбоподателя е управлявал пътно превозно средство, без да е заплатил такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата. Такава такса безспорно е заплатена. Действително е налице нарушение, допуснато от жалбоподателя, но то не е на посочената норма, отразена в акта и в НП, а е на Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние и в частност чл.5 ал.3. Съгласно цитираната норма отговорността при неправилно декларирани данни, относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Тук е мястото да се отбележи, че за административнонаказващия орган е съществувала единствено тази възможност да приеме, че е налице допуснато нарушение, макар че формално погледнато това не е така. Съдебният състав намира за основателно да посочи, че при конкретния казус се събират данни за редица допуснати нарушения от страна на Държавата и собственикът на процесното пътно превозно средство. Прави впечатление, че пътното превозно средство по документи отговаря на категория К3, тъй като допустимата маса е 3 500, а броя на местата за сядане плюс мястото на водача са именно 8+1. Съгласно Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на Републиканската пътна мрежа, която е приета с ПМС № 370/20.12.2019 г. и е обнародвана в ДВ бр.101/27.12.2019 г. и в частност в §1 от Допълнителната разпоредба категория 3 са именно пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници с не повече от 8 места за сядане, моторни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или моторните превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и моторните превозни средства от тази група с повишена проходимост. Именно на база тези характеристики, вписани по официален ред в Свидетелството за регистрация – част І-ва и ІІ-ра  е разписката за електронна винетка за процесното МПС под рег.№ ХХХ. Безспорен е факта, че към момента на извършване на проверката процесното МПС е с монтирани 16 броя места за сядане и на база това вече категорията е К2. Тук е мястото да се отрази, че е налице нарушение на чл.179 ал.1 т.3 от ЗДвП, според която на наказание подлежи собственик, който допуска движението по пътищата пътно превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение. Липсата на разрешение е установена по делото с представеното СРМПС, доколкото при надлежна промяна в данните на автомобила това е следвало да се отбележи и в Свидетелството за регистрация, като това намира аргумент от чл.35 от Наредба № Н-3/18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите, членки на Европейския съюз или друга Държава - страна по споразумението за Европейското икономическо пространство. На следващо място налице е и нарушение на чл.178 ал.1 т.2 от ЗДвП, като е изменена конструкцията на моторното превозно средство и тук е мястото да се отбележи, че глобата, с която се наказва допусналият нарушението е от 2 000 до 7 000 лева. Буди недоумение защо представителят на Държавата, в лицето на мл.автоконтрольор Н.М. е избегнал да констатира тези нарушения, а е констатирал единствено нарушението, допуснато от жалбоподателя и изразяващо се в превозване на пътници над определения брой места. Ако приемем, че собственикът на пътното превозно средство не е изменил конструкцията на пътното превозно средство, то съдебния състав сезира наличие на престъпление по НК в Глави „Документно престъпление и длъжностни такива”. В тази насока съдебния състав намира за основателно да отбележи, че в правомощията на административнонаказващия орган е да сезира компетентните органи на Р, които да констатират на какво се дължи факта, че по документи процесното пътно превозно средство е категория К3 и именно за такава категория е заплатена електронната винетка, а на практика се води К2.

На следващо място, но не по значение съдебния състав намира за основателно да посочи, че административнонаказващия орган е допуснал пропуски от съществено значение, които водят до порочност на издаденото НП. В тази насока следва да се отбележи, че видно от приложеното по делото съпроводително писмо, с което е изпратено атакуваното НП на жалбоподателя е отразено, че на последния се налага глоба в размер на 300 лева и такса в размер на 10 лева, които следва да бъдат заплатени в определен, посочен в писмото срок. Посоченото писмо се намира на л.15 от делото, като видно от приложеното в оригинал по делото Наказателно постановление наложената глоба на жалбоподателя е в размер на 1 500 лева, а таксата в размер на 53 лева. Недопустимо е да има разминаване във волята на административнонаказващия орган. Това е индиция, че за последния е имало неяснота какво нарушение е допуснал жалбоподателя и как последния следва да бъде санкциониран. Този извод на съдебния състав се базира не само на писмените доказателства по делото, но и на гласните доказателства, в лицето на разпитаните служители от НТУ гр.М., които потвърждават, че не са знаели как да санкционират водача. Съдебният състав намира, че незаконосъобразно и неправилно е била определена така наложената на жалбоподателя глоба.

Според  чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП /редакция ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба, както следва: при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 (осем) места за сядане, без мястото на водача, или на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари с 2 (две) оси, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) оси или на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна такса, и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 (дванадесет) тона - 1500 лв. Според § 14 от Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата(Oбн., ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), В чл. 179 от ЗДвП се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: "(3) (По отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона в сила от 16.08.2019 г.) Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв. Създават се ал. 3а – 3ж: "(3а) (В сила от 16.08.2019 г.) Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. (3б) (В сила от 16.08.2019 г.) Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2 500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2 500 лв. Отбелязванията, относно момента на влизане в сила на съответната от цитираните разпоредби на ЗИД на ЗДвП е съобразно §22 от същият закон. В контекста на описаната до тук нормативна основа, трябва да се съобрази правилото на чл.3 ал.2 от ЗАНН, според което, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Очевидно е, че за да се прецени дали в случая са налице различни нормативни уредби и съответно, коя от тях е по-благоприятна за нарушителя, безусловно необходимо е да са известни техническите данни за моторното превозно средство, включително относно факта – дали общата технически допустима максимална маса на същото е под или над 3, 5 тона. Въведеният нов режим на таксуване ползването на пътната мрежа включва вече освен предвидената и преди винетна такса ( чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП) и тол -такса, която обаче е предвидена само за ППС от категорията по чл. 10 б, ал. 3 от ЗП, т.е. такива с технически допустима максимална маса на МПС над 3, 5 тона. Въведената система за таксуване е (както се сочи в самата норма на чл.10 ЗП) смесена и е диференцирана на база категорията на ППС, изминатото разстояние и времето, т.е. няма законодателна промяна по отношение на задължението за заплащане на дължимата и съответна на категорията МПС винетна такса, за чиито размер отново се препраща към чл.10 ал.1 ЗП, но в т.1 (сега). От 16.08.2019 г, ППС над 3,5 тона ще следва да заплащат освен винетната такса по т. 1 и тол такса. Нормата е такава с материално-правен характер и не следва да се разглежда от гледна точка на чл.3, ал. 2 от ЗАНН. Следва само хипотетично да се обсъди, че въвеждането на смесената система на заплащане доведе до това, че до 16.08.2019 г. МПС от типа на (над 3, 5, т.) ще заплащат само винетна такса, но след 16.08.2019 г. и тол такса. Тъкмо защото към момента и до 16.08.2019 г. се заплаща само винетна такса е предвидена санкционна норма само за незаплащане на такава ( чл. 179, ал. 3 в няколко точки, диференциация според категорията ППС, но след 16.08.2019 г. е предвидена и санкция за неплащане на тол такса. Вярно е, че от 16.08.2019 г. незаплащането на винетна такса се санкционира с глоба в размер на 300 лева, но това намаляване на размера е резултат от въведената смесена система за заплащане такса ползване на пътя. До 16.08.2019 г. се заплащаше само винетна такса, но от посочената дата тази такса се заплаща от всички ППС, в размер според категорията им, и тази такса дава право за определен срок да се ползва пътната мрежа. Наред с нея за ППС над 3,5 тона ще се заплаща и тол такса за изминато разстояние, определяна също на база категория ППС, технически характеристики на пътя и т. н. Това е справедлив подход, който отчита, че при ползването на пътя от по-тежки ППС, той се уврежда повече. Така, практически, общата сума за ползване на път от пътната мрежа на едно ППС над 3, 5 тона е тол такса плюс винетна такса, като незаплащането на всяка води до административно-наказателна отговорност. До 16.08.2019 г. за ползване на път от републиканската пътна мрежа се заплаща само винетна такса, поради което и предвидената санкция за неизпълнение е по-висока, тъй като винетната такса бе единствената такса за плащане. Тук е мястото да се отбележи ,че административнонаказващия орган неправилно се е позовал на § 21б от ПЗР към ЗИД на ЗДвП, тъй като той касае ППС с обща техническа допустима маса над 3,5 тона,каквото не е настоящото ППС. Правилната санкционна норма е тази по чл.179 ал.3 от ЗДВП –глоба в размер на 300 лева, която е по-благоприятна за дееца от тази по чл.179 ал.3 т.2 от ЗДвП действала по време на извършване на деянието.

Тук е мястото да се отбележи, че в акта и издаденото, въз основа на него НП трябва да съществува единство както между посочените като нарушени правни норми, така и между словесното описание на нарушението и посочената нарушена разпоредба. Административнонаказателния процес е строго формален и неспазването на императивните изисквания за съдържание на акта по чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН, както и на чл.57 т.5 и т.6 от ЗАНН, относно НП винаги имат за последица отмяна на Наказателното постановление на процесуално основание, тъй като това е изискване за законосъобразност на НП.

Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, според която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Като не е отразил правилно обстоятелствата по нарушението, актосъставителя е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Той е бил лишен от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършил и да се защитава пълноценно по него. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е пренесено и в атакуваното Наказателно постановление, в което отново не е отразено в пълнота фактическата обстановка по нарушението. Това Наказателно постановление е издадено и при непълнота на доказателствата. Преди да издаде наказателното постановление, наказващият орган е следвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по нарушението и да събере доказателства, относно депозираните по делото възражения. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта за административно нарушение, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН.

Отново следва да се посочи, че е налице определена неправилно правна квалификация както от страна на актосъставителя, така и от административнонаказващия орган. Винаги несъответствието между фактическото и юридическото обвинение в акта и в НП с действително извършеното е съществено и непоправимо процесуално нарушение, чиято единствена законосъобразна последица може да бъде отмяната на Наказателното постановление.

На съдебното следствие бяха присъдени направени от свидетеля Н.М. разноски, представляващи дневни разходи в размер на 10 лева, които бяха заплатени от бюджетните средства на съда. Тук е мястото да се отбележи, че в производството пред Районния съд по разглеждане на жалби срещу Наказателни постановления /Електронен фиш/ при субсидиарно прилагане на НПК, когато Наказателното постановление /Електронния фиш/ е отменено не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимия бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу Държавата. Разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК, съгласно която когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на Държавата се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, направени съдебни поръчки и т.н., посрещнати от сумите предвидени в бюджета на съда. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 год., постановено по Тълкувателно дело № 7/2008 год. по описа на ВАС.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 002989/11.11.2019 год. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ гр.С..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: