Р Е Ш Е
Н И
Е №248
гр. Бургас, 20.01.2020 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на осем-надесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Илияна Гальова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 2051 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Топлофикация
– Плевен” ЕАД, гр.Плевен, против Д.И.Б. *** и М. И.Б. ***.
Ищецът твърди, че е подал заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответниците,
въз основа на което е било
образувано ч. гр. дело № 8263/2018г. на РС Бургас. По него
е била издадена такава за сумата
196.42 лв. – главница, представля-ваща стойност на топлинна енергия,
доставена в обект на потребление, находящ се на ад-рес гр.П….., за периода от 01.10.2016г.
до
30.04.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.10.2018г. до пълното й изплащане,
как-то и за сумата 31.35 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.12.2016г.
до 02.10.2018г. Твърди и че заповедта за
изпълнение е била връчена на Б. при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, а Б. е подал възражение по чл.414 от ГПК, поради което му е би-ло указано да предяви
иск за вземането
си. Предвид това моли Съда да постанови
решение, с което да бъде признато
за установено по отношение на двамата, че му дължат
горните су-ми – разделно и поравно. Претендира разноски.
Ответникът Б. твърди, че е
платил припадащата му се част от задължението и моли искът срещу него да се
отхвърли, а ответницата Б., чрез назначения й особен предста-вител
– адв. И., счита претенцията за основателна.
Третото лице помагач на страната на ищеца – “Холидей и
Райзен“ ЕООД, гр.Варна, не взема становище по исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производ-ство
доказателства, намира за установено следното:
Няма спор, че ищецът е доставчик на топлинна енергия и
като такъв, третирайки ответ-ниците като потребители
– за обект, находящ се на адрес гр.П….., е извършил начисления по партидата им с
№ 17205, в размер на исковите суми.
По заявление на дружеството е била
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за разделното им плащане от ответниците, по ч. гр. дело № 8263/2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на М.Б. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, а Д.Б. е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
Това обуславя и наличието на правен интерес у ищеца от
водене на предявените установителни искове.
Не се спори между страните, а и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че за времето от 01.10.2016г.
до
30.04.2017г. ответниците са били собственици, при равни права в
съсобствеността, на горния недвижим имот, находящ се в сграда – етаж-на
собственост, присъединена към абонатна станция на “Топлофикация – Плевен” ЕАД.
Безспорно е и обстоятелството, че през процесния период абонатната станция в сградата е работила и
е подавала топлинна енергия за отопление и/или за БГВ.
Третото лице помагач – в качеството на търговец по
смисъла на чл.139 от ЗЕ, е извършвало отчитането и дяловото разпределение на
топлоенергията на адреса.
Съгласно нормата на чл.150, ал.2, вр.
с ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие на потребителите се осъществява
при публично известни общи условия, които се одобряват от ДКЕВР и се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като изричното им писмено приемане не е
необходимо.
В чл.153, ал.1, вр. с ал.6 от
ЗЕ е предвидено, че собствениците на обекти в сграда ЕС, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на доставената им такава, като
тези от тях, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават такива – за топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация и от отоплител-ните тела в общите части.
Съгласно ал.2 и ал.3 на същата разпоредба, за да се
изгуби качеството на потребител на топлинна енергия е необходимо всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – ЕС, присъединени
към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не
желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, а с изменението, публикувано в ДВ, бр.74 от 2006г., е предвидено
това да става по искане на 2/3 от тях. За наличието на такива обстоятелства по
делото не са били ангажирани доказателства.
Ето защо, следва да се приеме, че договорното отношение с
ответниците е възникнало от установеното им качество
на съсобственици на апартамента в сградата на етажната собственост и при
събрани доказателства, че в процесния период ищецът е
подавал в нея топ-лоенергия за битови нужди.
От писмените доказателства, събрани по делото –
препис-извлечение от сметка и справки, представени от топлинния счетоводител,
неоспорени по надлежния ред от ответниците, се
установява, че стойността на доставената и консумирана в процесното
жилище топлинна енергия през периода от 01.10.2016г. до
30.04.2017г. е 196.42 лв., а обезщетението за за-бавеното плащане за времето от 02.12.2016г. до
02.10.2018г. – 31.35 лв.
Предвид обстоятелството, че в процесния
период ответниците са били съсобственици на топлоснабдения имот, както и с оглед липсата на съответна
правна норма или на договор, уреждащи възникване на солидарност между тях –
чл.121 от ЗЗД, следва да се приеме, че съобразно разпоредбата на чл.30, ал.3 от
ЗС всеки от тях участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си – поравно, т. е. двамата дължат по 98.21 лв. – главница и по 15.67 лв. – мораторна лихва.
При нейна доказателствена
тежест ответницата Б. не е ангажирала доказателства да е
изпълнила задълженията си към ищцовото дружество. Ето
защо следва да се приеме, че в хода на настоящото производство последното по
несъмнен начин установи дължимостта на сумите, за
които се е снабдило със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 8263/2018г. на РС Бургас, от нея.
Тя дължи и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявле-нието в съда – 08.10.2018г., до окончателното плащане.
Предявените установителни
искове срещу нея са основателни и следва да бъдат уваже-ни
изцяло.
След подаването на исковата молба на 08.03.2019г. – на
10.06.2019г., ответникът Б. е заплатил на ищеца припадащата му се част от
задължението – главница, мораторна и за-конна лихви,
видно от представеното с писмения отговор платежно нареждане, а и това об-стоятелство изрично се признава от дружеството. Предвид
това, предявените срещу него установителни искове
следва да се отхвърлят. Тъй като с поведението си е дал повод за за-веждане на делото срещу него – не е заплатил в
установените срокове задължението си и е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, то той също дължи деловодни разноски на ”Топлофикация – Плевен” ЕАД.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените в заповедното и в
настоящото производства разноски – 100 лв. за ДТ и 150 лв. юрисконсултски
възнаграждения, а Б. и 150 лв. – възнаграждение за особения представител.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на
М.И.Б., с ЕГН: **********,***, че същата дължи на “Топлофикация – Плевен” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.”Из-точна индустриална зона” № 128, сумата 98.21 лв. – главница,
представляваща припадаща-та й се ½ част от стойността на топлинната
енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на горния адрес, за периода от 01.10.2016г. до
30.04.2017г., общо 196.42 лв., ведно със законната
лихва върху нея считано от 08.10.2018г. до окончателното плащане, как-то
и сумата 15.67 лв. – ½ от обезщетението
за забавено плащане за периода от 02.12.2016г. до 02.10.2018г. – общо 31.35 лв., за които е издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 8263/2018г. на РС Бургас, като досежно останалата ½ част от вземанията
за главница и мораторна лихва ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, предявени против Д.И.Б., с ЕГН: **********,***,
поради извършено в хода на производството по делото плащане.
ОСЪЖДА Д.И.Б. и М.И.Б. да заплатят на ”Топлофикация – Плевен” ЕАД, направените в заповедното и в
настоящото производства разноски – общо 100
лв. за ДТ и 150 лв. юрисконсултски възнаграждения, а втората от тях – и 150 лв. за възнаграждение за особения
представител.
Решението е постановено при участието на “Холидей и
Райзен“ ЕООД, гр.Варна, като трето лице помагач на страната на
“Топлофикация – Плевен” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ К.Кунчев
Вярно с оригинала:
И.Г.