Решение по дело №12822/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1211
Дата: 25 май 2022 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия: Нели Савчева Маринова
Дело: 20211100512822
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1211
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512822 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20153612/08.07.2021 г., постановено по гр. д. № 59684/20 г. по описа на
СРС, 128 състав, са отхвърлени исковете на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: *******, за признаване за
установено по отношение на С.О., ЕИК: *******, че общината дължи на ищеца сумата от
390,28 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 000 – 1261 – 17 – 251155 за настъпило на 16.03.2017 г., около 11,00 ч., ПТП с лек
автомобил „Ауди А5“, с рег. № ******* който попада на необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно в гр. София, бул. „Сименовско шосе“, на 1 200 м., след спирка
„Гребна база – Панчарево“, в размер на 380,28 лв. и извършени разходи по определянето му
в размер на 10,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
18.09.2020 г. до окончателното плащане. С решението ЗК „Л.И.“ АД е осъдена да заплати на
С.О. сумата от 150,00 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ЗК „Л.И.“ АД срещу решение №
20153612/08.07.2021 г., постановено по гр. д. № 59684/20 г. по описа на СРС, 128 състав.
Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния и на процесуалния закон. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд
е приел, че липсва валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Каско“. Твърди, че непредставянето на процесната полица в оригинал не е основание да се
1
приеме, че такава полица не е била сключeна. Поддържа, че от събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че процесният автомобил е бил
застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ЗК „Л.И.“ АД, както и че след
настъпване на процесното произшествие, собственикът на застрахования автомобил е завел
пред ЗК „Л.И.“ АД имуществена претенция, във връзка с която е определено и изплатено
обезщетение в определен размер. Поддържа, че от съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства /уведомление за настъпило застрахователно събитие, талон за
оглед на автомобил, фактура за ремонт на процесния автомобил на името на собственика,
заведена щета при застрахователя и изплатено застрахователно обезщетение/ се установява
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“.
Твърди, че в отношенията застраховател – застрахован следва да се приложат саниращите
последици на чл. 293, ал. 3 ТЗ, в т. ч. и по отношение на третите лица. Посочва, че по делото
не е представен подписан екземпляр от полицата и анекса към нея, тъй като същите са
унищожени с акт за унищожаване на неценни документи на ЗК „Л.И.“ АД с изтекъл срок на
съхранение и на основание чл. 49 от Закона за Националния архивен фонд във вр. с чл. 44 от
Наредбата за реда за организирането, обработването, експертизата, съхраняването и
използването на документи в учрежденските архиви на държавни и общински институции.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решение №
20153612/08.07.2021 г., постановено по гр. д. № 59684/20 г. по описа на СРС, 128 състав,
като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна – С.О. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК. Поддържа становището, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено. Твърди, че въззивникът – ищец в първоинстанционното производство не е
представил валиден застрахователен договор, съдържащ изискуемите от закона реквизити,
както и доказателства за заплатена от водача застрахователна премия, която е основна
предпоставка за възникване на застрахователното правоотношение. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД.
Ищецът ЗК „Л.И.“ АД твърди, че на 16.03.2017 г., около 11,00 ч., в гр. София, на
бул. „Самоковско шосе“, на 1200 м. след спирка „Гребна база – Панчарево“, лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А 5“, с рег. № ******* собственост на А.Й.И., и управляван от К.Д.Л.,
попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което били
причинени имуществени вреди на лекия автомобил. Посочва, че за настъпилото ПТП е бил
съставен протокол за ПТП № 1654965/16.03.2017 г. на СДВР – отдел „Пътна полиция“.
Твърди, че към датата на събитието лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 5“, с рег. №
******* е бил застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, обективирана в
застрахователна полица № 93001610097617, със срок на валидност от 02.12.2016 г. до
2
01.12.2017 г. Твърди, че по заведената при него щета след направена оценка е изплатено на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 380,28 лв.
Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца е възникнало
регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка Каско срещу
причинителя на вредата. Твърди, че тъй като се касае за реализирано ПТП на път,
стопанисван от С.О., то ответникът следва да възстанови платеното обезщетение. Посочва,
че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било
образувано ч. гр. д. № 44987/20 г. по описа на СРС, 128 състав, по което е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Твърди, че след подадено от длъжника възражение в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, са дадени указания за предявяване на иск за установяване на
съществуването на процесното вземане. Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 380,28 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
Каско по щета № 0000 – 1261 – 17 – 251155, както и 10,00 лв. – ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 18.09.2020 г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът – С.О. оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на процесното
ПТП, както и наличието на пряка причинна връзка между увреждането и твърдяната
неравност на пътното платно. Оспорва и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“. Прави възражение за съпричиняване.
Претендира разноски.
От представения като доказателство по делото протокол за ПТП №
1654965/16.03.2017 г., съставен от СДВР – отдел „Пътна полиция“, след посещение на
място, е видно, че на 16.03.2017 г., около 11,00 ч., в гр. София, на бул. Самоковско шосе, на
100 м., след спирка „Гребна база – Панчарево“, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 5“, с
рег. № ******* собственост на А.Й.И., и управляван от К.Д.Л., попада в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което са причинени материални щети
на автомобила. Видимите щети, причинени на автомобила, които са отразени в протокола за
ПТП, са: предна дясна гума и предна дясна джанта.
Така описаният механизъм на настъпване на процесното ПТП и видимите щети по
процесния автомобил кореспондират с посоченото в уведомлението за настъпилото
застрахователно събитие от 16.03.2017 г., както и с показанията на св. К.Д.Л., водач на
увредения автомобил. От показанията на св. Л. се установява, че подписът върху процесния
протокол за ПТП е негов. Св. Л. разказва за случай през 2017 г., при който е минал през
дупка в района на Панчарево, в резултат на което се спукала гумата на управлявания от него
лек автомобил „Ауди А5“ и била изкривена джантата на автомобила.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебната
автотехническа експертиза се установява, че вредите, които е получил процесният
автомобил, отговарят на механизма на настъпване на ПТП, като причинените по него щети
3
са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 16.03.2017 г. в гр. София
произшествие. Действителната стойност на вредите, причинени на лек автомобил „Ауди
А5“, с рег. № ******* възлиза на сумата от 403,22 лв.
За установяване съществуването на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ЗК „Л.И.“ АД и собственика на увредения автомобил към
момента на настъпване на ПТП по делото е представен заверен препис от застрахователна
полица по застраховка „Каско“ на МПС № 93001610097617/01.12.2016 г., в която е
посочено, че застраховката е сключена за срок от 02.12.2016 г. до 01.12.2017 г., при
уговорено покритие – Клауза 1.
По делото не се спори между страните, а и от представеното платежно нареждане №
BORD03466715/14.07.2017 г. е видно, че ЗК „Л.И.“ АД е изплатило на собственика на
увредения автомобил застрахователно обезщетение по щета № 0000 – 1261 – 17 – 251155 в
размер на 380,28 лв.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материалноправни норми.
Във връзка с доводите, направени с въззивната жалба, относно правилността на
обжалваното решение, въззивният съд намира следното:
По предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже: че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахованото лице застрахователното обезщетение до размера на действителните вреди. В
тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване на вредоносния
резултат.
За установяване на механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие
и причинените щети в първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателствени средства и е прието заключение на САТЕ.
Според отразеното в протокол за ПТП № 1654965/16.03.2017 г., съставен от СДВР –
4
отдел „Пътна полиция“, след посещение на място, на 16.03.2017 г., около 11,00 ч., в гр.
София, на бул. Самоковско шосе, на 100 м., след спирка „Гребна база – Панчарево“, лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А5“, с рег. № ******* собственост на А.Й.И., и управляван
от К.Д.Л., попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на
което му били причинени материални щети. Видимите щети по лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А5“, с рег. № ******* отразени в протокола за ПТП, са: предна дясна гума и
предна дясна джанта.
Действително протоколът за ПТП № 1654965/16.03.2017 г., съставен от СДВР – отдел
„Пътна полиция“, след посещение на място, в частта му относно механизма на настъпване
на процесното ПТП не се ползва с материална доказателствена сила по см. на чл. 179, ал. 1
ГПК, тъй като не удостоверява извършени от и пред длъжностното лице действия и
изявления, а изявление на участник в ПТП.
Следва да се отчете обаче, че така описаният механизъм на настъпване на процесното
ПТП и видимите щети по процесния лек автомобил кореспондира с показанията на св. К. Л.,
водач на увредения автомобил, и с отразеното в уведомлението за щета от 16.03.2017 г.,
поради което протоколът за ПТП следва да се кредитира изцяло.
На следващо място, от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебната автотехническа експертиза се установява, че вредите, които е получил процесният
лек автомобил, отговарят на механизма на настъпване на ПТП, и че щетите по него са в
пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 16.03.2017 г. в гр. София ПТП.
Действителната стойност на щетите по процесния лек автомобил към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 16.03.2017 г. е 380,28 лв.
Застрахователният договор е формален, като писмената форма е предвидена в
разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, като условие за неговата действителност
/застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или
на друг писмен акт/.
В случая, завереният препис от застрахователна полица по застраховка „Каско“ на
МПС № 93001610097617/01.12.2016 г. не съдържа подписи на страните по
застрахователното правоотношение. Съдът намира обаче, че предвид характера на договора
за имуществена застраховка „Каско“ на търговска сделка приложение следва да намерят
разпоредбите на чл. 293, ал. 3 ТЗ и чл. 301 ТЗ. Ето защо, с оглед данните по делото за
извършени действия по изпълнение на процесния договор за застраховка, а именно –
уведомлението за настъпило застрахователно събитие до застрахователя и плащането от
застрахователя на застрахователно обезщетение, следва да се приеме, че договорът по
имуществена застраховка Каско е потвърден от страните по него. Потвърждаващото
действие на договора за застраховка Каско се разпростира и по отношение на третите лица.
В този смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, I т. о., Решение № 50/25.04.2012 г.
по т. д. № 95/11 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 115/23.07.2013 г. по т. д. №
348/12 г. на ВКС, I т. о.
5
Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че към датата на процесното ПТП ЗК
„Л.И.“ АД е имал качеството застраховател по застраховка „Каско“, с предмет – лек
автомобил „Ауди А 5“, с рег. N CA ****** XB, сключена при клауза 1.
Ето защо, съдът намира, че е настъпил застрахователен риск, носен от застрахователя,
като в изпълнение на договорното си задължение същият е заплатил на собственика на
увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 380,28 лв., поради което е
налице и основание за възникване на регресното право.
Регресното вземане възниква в размер на по – малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на извършеното
плащане. Освен това застрахователят има право да получи и обезщетение за направените
обичайни разноски за определяне на щетата. Съдът приема, че сумата от 10 лв. е обичаен
размер на ликвидационните разноски за определяне на щетата. Ето защо, регресното
вземане за платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето
му възлиза на сумата в общ размер от 390,28 лв. /380,28 лв. + 10 лв./.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД, срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл е р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/, и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание
чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането му, включително до извършването на ремонтните дейности, да означи
съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай, именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до
премахването й, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди.
Във въззивната жалба липсват конкретни доводи относно правилността на
обжалваното решение във връзка с възражението за съпричиняване, поради което то не
следва да се обсъжда от въззивния съд /арг. от чл. 269, изр. 2 ГПК/.
Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че предявения иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
Поради несъвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20153612/08.07.2021 г., постановено по гр. д. №
6
59684/20 г. по описа на СРС, 128 състав, с което е отхвърлен иска на ЗК „Л.И.“ АД срещу
С.О. за признаване за установено, че общината дължи на ищеца сумата от 390,28 лв.,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 000
– 1261 – 17 – 251155 за настъпило на 16.03.2017 г., около 11,00 ч., ПТП с лек автомобил
„Ауди А5“, с рег. № ******* който е попадал в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно в гр. София, бул. „Сименовско шосе“, на 1 200 м., след спирка „Гребна база
– Панчарево“, в размер на 380,28 лв. и извършени разходи по определянето му в размер на
10,00 лв., като ЗК „Л.И.“ АД е осъдена да заплати на С.О. сумата от 150,00 лв.,
представляваща направени от ответника разноски по делото, следва да се отмени като
неправилно, като вместо него следва да се постанови друго решение, с което да се уважи
предявеният от ЗК „Л.И.“ АД срещу С.О. иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД, като се признае за установено по отношение на С.О., че дължи на ЗК
„Л.И.“ АД сумата от 390,28 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 000 – 1261 – 17 – 251155 за настъпило на
16.03.2017 г., около 11,00 ч., ПТП с лек автомобил „Ауди А5“, с рег. № ******* който е
попаднал на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в гр. София, бул.
„Сименовско шосе“, на 100 м., след спирка „Гребна база – Панчарево“, в размер на 380,28
лв. и извършени разходи по определянето му в размер на 10,00 лв., ведно със законната
лихва, считано от 18.09.2020 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44987/20 г. по описа на СРС, 128 състав.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК С.О. следва да бъде
осъдена да заплати на ЗК „Л.И.“ АД сумата от 420 лв., представляваща направени разноски
в исковото производство пред СРС, включваща депозит за възнаграждение на вещото лице
по САТЕ, депозит за възнаграждение на свидетел и юрисконсултско възнаграждение,
определено в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, както и сумата от 125 лв., представляваща направени разноски във
въззивното производство /за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение,
определено в минимален размер на основание чл. 25, ал. 1 от НЗПП/. Направените
разноски в заповедното производство не следва да се присъждат в полза на ЗК „Л.И.“ АД,
тъй като в заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. N 59684/20 г. по описа на СРС, 128
състав, липсва произнасяне по искането за разноски, а заявителят не е поискал допълване на
заповедта за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20153612/08.07.2021 г., постановено по гр. д. №
59684/20 г. по описа на СРС, 128 състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******,
7
срещу С.О., ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. *******, иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ, че С.О. дължи на ЗК „Л.И.“ АД сумата от 390,28 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 000 – 1261 – 17 – 251155 за
настъпило на 16.03.2017 г., около 11,00 ч., ПТП с лек автомобил „Ауди А5“, с рег. №
******* който е попаднал на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в гр.
София, бул. „Сименовско шосе“, на 100 м., след спирка „Гребна база – Панчарево“, в размер
на 380,28 лв. и извършени разходи по определянето му в размер на 10,00 лв., ведно със
законната лихва, считано от 18.09.2020 г. до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44987/20 г. по описа на СРС,
128 състав.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. *******, да заплати на ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******, на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 420 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата от 125 лв., представляваща разноски
въз въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8