№ 9791
гр. София, 14.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110140814 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в срок до съдебното заседание да конкретизира дали претендира
прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит от 01.10.2018 г. и на
клауза от Договор за потребителски кредит от 27.12.2018 г.
УКАЗВА на ответниците в едноседмичен срок да представят пълномощни за
надлежно учредена представителна власт на юрк. Т...... от страна на „...“ ЕАД и на юрк. ....
от страна на „....т“ ЕООД, като при неизпълнение на указанията ще се приложат
последиците на 133 ГПК.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответниците в едноседмичен срок да представи Договор за
предоставяне на поръчителство от 01.10.2018 г., сключен с Л. В. С..
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба,
при депозит в размер на 200 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице ......, тел. **********, специалност: Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит, като
му се УКАЖЕ, че следва да представи заключение поне една седмица преди съдебното
заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.04.2023 г. от 10:10 часа, за когато да
се призоват страните.
1
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и преписи
от писмените отговори.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Л. В. С. е предявила срещу „...“ ЕАД главен установителен иск с правно основание
чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски
кредит № ...... от 01.10.2018 г., а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски
кредит № ...... г. Предявен е и иск срещу „....т“ ЕООД с правно основание 26 ЗЗД за
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 01.10.2018 г.
Ищцата твърди, че на 01.10.2018г. е сключила договор за потребителски кредит №
...... с „...“ ЕАД, а с „....т“ ЕООД - договор за предоставяне на поръчителство по този заем.
Уговорената заемна сума била 2300 лева. Сочи, че съгласно договор за потребителски
кредит № ...... от 01.10.2018 г. ГЛП по кредита бил в размер на 37,74 %, а ГПР - 50 %.
Твърди, че приложеният ГПР по кредитите бил различен от вписания, като била въведена в
заблуждение и счита, че има неравноправност на уговорката за ГПР, което било нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и водело до нищожност на кредитната сделка поради липса на
задължителен реквизит по договора за кредит. Поддържа, че уговореното възнаграждение за
дружеството-поръчител бил разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР по
арг. от пар. 1, т. 1 ДР на ЗПК и съставлявало нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Сочи, че
прилагането на различен размер на ГПР от посочения в договора за кредит представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. По двата договора липсвала
методика, в която да е ясно разписано формирането на ГПР на съставляващите компоненти.
Поради това твърди, че договорите следва да бъдат прогласени за нищожни. Поддържа, че
нищожен е и договорът за поръчителство към „....т“ ЕООД, като поръчителят бил определен
от кредитодателя и договорът за поръчителство е сключен между поръчителя и кредитора, а
длъжникът е трето лице, т.е договорът е лишен от основание. Смята, че с договора за
поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение за кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение единствено с
цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че е налице противоречие с
добрите нрави поради нееквивалентност на престациите понеже длъжникът не получава
нищо насреща. Евентуално поддържа, че е налице нищожност на кредитния договор поради
нищожност на клаузата за заплащане на възнаграждение на „....т“ ЕООД за учреденото от
него лично обезпечение. Това от своя страна воело до противоречие с добрите нрави по
смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК и противоречие с Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.
Ищецът твърди, че е за кредитора е породено задължение да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя. Изложени са твърдения, че е налице заблуждаваща
търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттам до нейната
нищожност по чл. 22 ЗПК. Сочи, че уговореното възнаграждение за фирма-поръчител е
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикатор за
2
общото оскъпяване на кредита- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Поради което счита, че договорът за
кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и поради неспазване на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че несъмнено заплащането на възнаграждение за поемане
на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга,
която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояването му.
На следващо място сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като
с уговорката за заплащането на предоставено поръчителство се нарушава изискването ГПР
да не бъде по-високо от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, опредЕ. на ПМС № 426/2014г. В условия на евентуалност прави искане
да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски
кредит № ...... г. Прави искане и за прогласяване нищожността на договор за предоставяне
на поръчителство от 01.10.2018 г., сключен с „....т“ ЕООД. Поддържа, че уговорката за
заплащането по договор за предоставяне на поръчителство не е произвела правен ефект,
като бил трето лице за правоотношението, чиято воля не била правопораждащ елемент от
фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване. Твърди, че
договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо
кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното
правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответните дружества депозират отделни отговори на исковата
молба, с които оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват, че е налице
валидно сключен договор за предоставяне на поръчителство, като излагат, че такъв договор
не е изискване за предоставяне на потребителски кредит. Оспорват, че ГПР на договора за
потребителски кредит е по-голям от 50 %. Оспорват ищцата да е въвеждана в заблуждение,
както и да е налице нарушение на чл. 5 ЗПК. Оспорват, че по силата на сключен Договор за
поръчителство е уговорено възнаграждение в размер на 1200 лева.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК в
доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване
сключването на договори за кредит и договор за предоставяне на поръчителство със
соченото в исковата молба съдържание, както и че са налице твърдените основания за
нищожност.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят възраженията си, в това число, че процесните договори, респ. клаузи са
действителни.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
3
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4