№ 157
гр. Разград, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно гражданско
дело № 20233300500245 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК
Постъпила е въззивна жалба от А. М. Х. чрез пълномощник адв. К. К. от АК - Русе
против Решение № 470 от 25.07.2023 г. по гр.д № 200/2023 г. на РС – Разград в частта, с
която е уважен предявения срещу ответницата установителен иск по чл.124 ГПК, с който е
прието за установено спрямо нея, че ищецът Й. М. е собственик на процесния имот. Счита,
че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че
законосъобразно се е разпоредила с правото на собственост в полза на трето лице. На
следващо място сочи, че няма произнасяне по направеното възражение за изтекла в нейна
полза давност на основание чл.82 от ЗС, прибавила и давността на праводателя си – Г. М.
Х., като с това се надвишава общо предвидената такава с 10 години. Придобитите преди
вписването на исковата молба права на третото лице Г. Х. са противопоставими на ищеца и
вписването на молбата няма действие спрямо собственика на имота към него момент –
10.05.2010г. Твърди, че ищецът се явява ползвател, а не владелец на имота, предвид
учреденото му право на ползване, с което както тя така и нейния праводател са се
съобразили.
В предоставения срок насрещната страна Й. М. чрез пълномощник - адвокат Е. А. от
АК-Търговище депозира възражение, като намира жалбата за неоснователна, а решението
правилно, законосъобразно и обосновано. Сочи, че районният съд е достигнал до правилния
извод, че е единствен и изключителен собственик на недвижимите имоти: Самостоятелен
обект - ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж полумасивна, на каменни основи и гредоред със
1
застроена площ 75 кв.м., състояща се от: три стаи, предверие, лятна кухня, избено
помещение с полезна площ 24 кв.м., построена в южната частта на уличната регулационна
линия на УПИ с площ 905 кв.м., за който по одобрения със Заповед №524/206г. плана на
с.Д., общ.Разград, обл.Разград, е отреден парцел *** в кв.60, при граници: улица, парцел ***,
парцел *** парцел ***, заедно с построената в югозападната част на гореописания поземлен
имот на уличната и имотна регулационна линия с парцел *** и ВТОРОСТЕПЕННА
/стопанска/ СГРАДА /сайвант/ на един етаж, полумасивна със застроена площ 32 кв.м.,
както и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, което
място е собственост на ЕООД „Й.“, представлявано от Й. М.. Като излага съображения
идентични с посоченото в мотивите на първоинстанционното решение.
Г. М. Х. не депозира отговор.
В с.з. жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
В с.з. процесуалният представител на въззиваемия поддържа отговора. Счита, че
съдът правилно е приел за установено по отношение на жалбоподателката, че М. Й. е
собственик на процесните имоти. Въз основа на съвкупната преценка на всички събрани по
делото доказателства безусловно се установява това. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
и е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Постановено от законен съдебен състав в рамките на правораздавателната му
компетентност. При разглеждане на делото и при постановяване на решението,
първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл.131 и сл. ГПК, не е нарушил
процесуалните права, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Делото е
напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от
районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и
следното:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че имотът е
придобит от ищеца Й. М. с Нотариален акт №48 т.4 рег. №460/04.06.2007 г., че дворното
място е собственост на Еднолично дружество с ограничена отговорност „Й..“ с ЕИК:
*********, което е представлявано от ищеца Й. М.. Ищецът през 2008 г. прехвърлил
собствеността на описаните сгради срещу задължението за гледане и издръжка с НА № 174
т.2 рег. №3472/04.08.2008 г. на Нотариус Р. И. с peг. № 378 и район на действие PC - Разград
на ответника А. Х.. Ответницата не е изпълнявала задълженията си, ищецът е завел дело за
разваляне на договора срещу тази ответница, като междувременно същата се разпоредила
със собствеността си и е прехвърлила описаните сгради на сестра си Г. Х. с НА за покупко-
2
продажба №103, т.1 рег. № 1452, дело№ 90 от 10.05.2010 г. на Нотариус Р. К.а с peг. № 380
и район на действие PC – Разград. С решение по гр,д. №405 от 19.12.2011 г. по описа на PC
– Разград в сила от 09.01.2012г. правото на собственост по отношение на имота е
възстановено на ищеца Й. М., който през цялото време същият е живял в имота
необезпокояван от никого. През 2021 г. ищецът решил да продаде имота и сградите, като
установил, че процесният имот е предмет на договор за дарение между А. Х. и Г. Х., за
който е съставен Нотариален акт за дарение № 27 том: 1, peг.№ 504, дело 26 т. 10.02.2021 г.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че въззивната жалба е
неоснователна.
От събраните писмени доказателства се установява, че ищецът е собственик на имота
по силата на договор от 04.06.2007г. обективиран в н.а. № 48 т.4 рег. №460/04.06.2007 г. А.
М. Х. е страна по развален по съдебен ред - чл.87 ал.3 ЗЗД договор с предмет същия имот.
Съгласно чл.88 ал.1 ЗЗД развалянето на договор има обратно действие, т.е. всяка от страните
по договора е длъжна да върне престацията, която е получила в изпълнение на задълженията
си по договора след неговото разваляне. Тъй като исковата молба, с която се иска разваляне
на договора по чл.87 ал.3 ЗЗД подлежи на вписване, то вписването защитава правата на
трети лица, придобили права върху вещта, подлежаща на връщане, преди вписването на
исковата молба съгл. чл.88 ал.2 ЗЗД, като под трети лица следва да се разбират лица извън
страните по договора развален по съдебен ред. Страна по развален договор не може да се
ползва от защитата на разпоредбата на чл.88 ал.2 ЗЗД, макар да е придобила права върху
вещта на друго основание, различно от основанието по разваления договор и трябва да
върне полученото по силата на обратното действие на развалянето, дори и да има друго
придобивно основание, на което да се позове – чл.88 ал.1 ЗЗД /Решение №91 от 9.05.2011г.
гр.д. №613/2011г. II г.о. ВКС, Решение №101 от 27.04.2011г. по гр.д. №1255/2010г. II г.о.
ВКС/. Така в случая А. Х. не може да се ползва от защитата на разпоредбата на чл.88 ал.2
ЗЗД, макар да е придобила правата върху вещта на основание различно от основанието по
разваления договор, както се сочи и в посочената практика на ВКС. Действително преди
вписването на исковата молба по иска с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД същата е
прехвърлила правото на собственост на трето лице – Г. Х., което е трето лице и се ползва от
защитата на разпоредбата на чл.88 ал.2 ЗЗД, но с последваща сделка от 10.02.2021г., това
трето лице е прехвърлило собствеността обратно на страната по разваления договор - А. Х.
и както вече бе сочено, същата не е трето лице по смисъла на чл.88 ал.2 ЗЗД, тъй като е
страна по сделката, развалена поради неизпълнение и не може да се ползва от
непротивопоставимостта на по-късното вписване на исковата молба за разваляне на
алеаторния договор по реда на чл.87 ал.3 ЗЗД.
С отговора на А. Х. е направено възражение за изтекла давност в нейна полза
давност. Сочи, че към нейната давност на основание чл.82 ЗС прибавя и давността на
праводателя си – Г. М. Х., като с това се надвишава общо предвидената такава от 10 години.
Съдът намира, че ответницата А. Х. не е доказала упражняване на фактическата власт на
имота. От показанията на свидетелите Н. и К. се установява, че откакто е купил къщата
3
единствено ищецът е живял там, правил е ремонт. Живеел и в чужбина, връщал се през
лятото в България, а понякога и през зимата. Друг не е живял в имота. Приложени са
приходни квитанции на негово име за заплащаните данъци за имота на *** за периода от
2014г. – 2022г. Във връзка с възражението си ответникът не е ангажирал доказателства, че
след прехвърляне на имота от А. Х. на Г. Х. с договора от 10.05.2010г., последната е
осъществявала фактическа власт върху него, такава явно е упражнявана от Й. М.. Не е
доказано и че след договора от 10.02.2021г. с който Г. Х. е дарила имота на А. Х.,
последната е упражнявала такава фактическа власт. Настоящият състав споделя
разбирането, изразено в решение № 31 от 27. 02. 2015 г. по гр. д. № 5276/2014 г. на ВКС, 2 г.
о., според което владението е явно тогава, когато фактическата власт се осъществява по
начин, който дава възможност на всеки заинтересован, да научи за действията на владелеца.
Според практиката на ВКС - Решение № 33 от 19.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1931/2017 г.,
I г. о., ГК, само при владение с постоянен характер, владелецът може на основание чл. 82 ЗС
да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. За да има
присъединяване на владението на частния праводател към владението на частния
приобретател, е необходимо не само осъществяване на действително придобивно основание
годно да прехвърли собственост /сключване на действителна сделка, извършване на
действителна публична продан, завет и т. н./, но и извършване на действия по предаване на
владението върху имота от досегашния владелец. В случая такова предаване от страна на Г.
Х. на А. Х. не е установено. Поради достигане на същия краен правен извод, решението на
първоинстнационния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено, като по отношение
на останалите претенции като необжалвано, е влязло в сила.
С оглед изхода на спора на въззиваемия се следват направените разноски в това
производство, които са в размер на 1200лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Разградският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 470 от 25.07.2023 г. по гр.д № 200/2023 г. на РС –
Разград, в частта с която е уважен предявения от Й. М. с ЛНЧ:**********, с.Д., ул.*** №6
срещу А. М. Х., ЕГН********** адрес с.Д. ул. *** №13 установителен иск по чл.124 ГПК,
че е единствен и изключителен собственик на недвижимите имоти: Самостоятелен обект -
ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж полумасивна, на каменни основи и гредоред със
застроена площ 75 кв.м., състояща се от: три стаи, предверие, лятна кухня, избено
помещение с полезна площ 24 кв.м., построена в южната частта на уличната регулационна
линия на УПИ с площ 905 кв.м., за който по одобрения със Заповед №524/206г. плана на
с.Д., общ.Разград, обл.Разград, е отреден парцел *** в кв.60, при граници: улица, парцел ***,
парцел *** парцел ***, заедно с построената в югозападната част на гореописания поземлен
имот на уличната и имотна регулационна линия с парцел *** и ВТОРОСТЕПЕННА
/стопанска/ СГРАДА /сайвант/ на един етаж, полумасивна със застроена площ 32 кв.м.,
4
както и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА А. М. Х., ЕГН********** адрес с.Д. ул. *** №13 ДА ЗАПЛАТИ на Й. М. с
ЛНЧ:**********, с.Д., ул.*** №6, сумата 1200лв./хиляда и двеста лева/ за разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5