№ 2888
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110134585 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Г. Н. против срещу
„И.А.М“ АД, ЕИК ****** и „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК *****, с която са предявени искове,
както следва: 1. установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен
заем № *** от 19.02.2024 г., сключен между Н. Г. Н. и „И.А.М“ АД, поради
противоречието му със закона и 2. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №
*** от 19.02.2024 г., сключен между Н. Г. Н. и „Ф.Б“ ЕООД във връзка с Договор за
паричен заем № *** от 19.02.2024 г., като противоречащ на добрите нрави.
Ищецът Н. Г. Н. твърди, че на 19.02.2024 г. сключил с ответното дружество
„И.А.М“ АД Договор за паричен заем № ***. Страните се уговорили отпуснатият заем
да е в размер на 1200 лева, при лихвен процент в размер на 40 %, ГПР в размер на
46,46 %, със срок на погасяване – 18 седмици, а общата дължима сума по заема била в
размер на 1289,52 лева. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват
заемът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица-поръчители или банкова
гаранция, като поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представят
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният
размер на същото да е минимум 1000 лева, да работят по безсрочен трудов договор, да
не са поръчители, да нямат неплатени осигуровки последните две години, да имат
чисто ЦКР или една година назад да е статус не по лош от „Редовен“. При
сключването на договора за заем, ищецът сключил и договор за предоставяне на
поръчителство № *** с „Ф.Б“ ЕООД, по силата на който ищецът се задължил да
заплати допълнително възнаграждение в размер на 384,48 лева, което било разсрочено
на 18 равни вноски в размер на 21,36 лева, платими заедно с вноските по кредита.
Посочва, че в резултат на сключения договор предоставяне на гаранция общата сума,
която ищецът следвало да върне в полза на заемодателя била в размер на 1674 лева,
която сума била значително по-висока от първоначално уговорената такава в размер на
1
1289,52 лева. Сочи, че двете дружества са свързани лица, доколкото заемодателят бил
едноличен собственик на капитала на „Ф.Б“ ЕООД. Аргументира, че договорът за заем
е нищожен поради неточно посочен в него размер на ГПР, а договорът за
предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречието му с добрите
нрави, като развива подробни съображения в тази насока. Излага, че възнаграждението
по процесния договор за поръчителство не е включено в размера на ГПР по кредита с
цел да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото ако същото се включи,
то размерът на ГПР би бил 102,55 %. Сочи, че посочването на по-нисък от
действителния ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика, която не
позволявала на потребителя да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Посочва, че възнаграждението по договора за
поръчителство било дължимо без насрещна престация, поради което същият бил
нищожен като накърняващ добрите нрави. Следвало да се има предвид и взаимната
свързаност на договора за заем и договора за предоставяне на гаранция. Договорът за
гаранция бил сключен преди ищецът да е направил избор за предоставяне на
описаните в договора за заем обезпечения. Сключването на договор за гаранция било
задължително условие за сключването на договора за заем, което било неравноправно
третиране на потребител.При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„И.А.М“ АД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът
развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при
спазване на законовите изисквания на ЗПК, респ. че същият е действителен, в това
число и клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение. Твърди, че не е налице
скрито завишаване на ГПР, доколкото същият, в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК,
включвал всички разходи по кредита и неговият размер е в съответствие с
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва и твърденията на ищеца за
недействителност на договора за предоставяне на поръчителство. Навежда, че
доколкото възнаграждението за дружеството – гарант е по второ облигационно
отношение, възникнало с друго юридическо лице, то същото не било част от заемното
правоотношение по договора за заем и не представлявало пряк разход, свързан с
кредита, като ищецът по собствена воля е решил да обезпечи задължението си по
договора за заем чрез поръчителство. Посочва, че ищецът е бил запознат
предварително с условията по процесния договор за заем, като в тази връзка оспорва
да е налице заблуждаваща практика. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от
ответника „Ф.Б“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Твърди, че процесният договор за поръчителство е действителен и отговаря на
изискванията на закона, като валидно сключен от дружество, което е вписано в
Регистъра на БНБ за финансовите институции по смисъла на чл. 3а ЗКИ и в рамките
на дейността, за която е регистрирано, а именно сключване на гаранционни сделки
(поръчителство) срещу съответното възнаграждение. Твърди, че договорът е сключен
при спазване на всички законови изисквания и не страда от твърдяните пороци, за
което излага подробни съображения.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По иска за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ***:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
2
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, нищожни са
договорите, които противоречат на закона. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: 1. сключването на процесния договор, 2. съдържанието на
процесния договор 3. както и договорът е нищожен заявените в исковата молба
основания.
Страните не спорят, а и от представения и приет по делото Договор за паричен
заем № ***/19.02.2024 г. се установява, че на 19.02.2024 г. между ищеца Н. Г. Н. и
„И.А.М“ АД бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който на ищеца е
предоставен заем в размер на 1200 лв., със срок на погасяване 18 седмици, брой
вноски - 18, едноседмични, последната с падеж на 27.06.2024 г., с размер на
седмичната погасителна вноска – 71,64 лв., с уговорена годишна лихва - 40 %, ГПР –
46,47 % и общо задължение 1289,52 лв., състоящо се от размера на заетата сума и
лихвата за целия срок на договора.
В чл. 4 от договора страните уговорили, че заемателят се задължава в срок от три
дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на
следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над
1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители
по друг договор за паричен заем, сключен с "И.А.М" АД; да нямат неплатени
осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и
финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; да подпишат договор за
поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по
договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията
по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
Страните не спорят също, а и от представения и приет Договор за предоставяне
на гаранция №*** се установява, че на 19.02.2024 г. между ищеца в качеството му на
потребител и ответника в качеството му на гарант е сключен договор, по силата на
който "Ф.Б" ЕООД като гарант, се е задължило да издаде гаранция за плащане в полза
на "И.А.М" АД, с наредител - потребителя, с цел гарантиране изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем №***,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на
3
заемната сума в размер на 1200 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва;
задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на
разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.
В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза
в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т.
2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение -
поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на
384,48 лева, което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с
размер на всяка вноска – 21,36 лв., с падеж на последната на 19.02.2024 г., като
съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени
в договора за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за
паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция "И.А.М"
АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя
за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция. В случай, че
платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на
потребителя към "Изи Асет Менидмънт" АД и на задължението на потребителя към
гаранта по договора за предоставяне на гаранция, с внесената сума се погасяват с
приоритет задълженията към гаранта.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза
(ССчЕ), неоспорено от страните, според което при използване на нормативно
установената формула в Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, размерът на ГПР по
процесния договор с включена дължима сума по договора за предоставяне на гаранция
№***/19.02.2024 г. в размер на 384,48 лева възлиза на 118,23%.
Съдът намира, че между страните е сключен писмен договор, въз основа на който
кредиторът-ищец се е задължил да предостави на потребителя-ответник кредит под
формата на парична сума за опредЕ. цел, която длъжникът се е задължил да ползва
съобразно уговореното и да върне в определения срок, като договорът съдържа всички
необходими реквизити. Приложение в отношенията между страните следва да намерят
нормите на ЗПК в действащата към момента на сключване на договора редакция, тъй
като ищецът има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и
няма данни при сключването на договора физическото лице да е действало в рамките
на своя професионална или търговска дейност – чл. 9, ал. 3 ЗПК.
От страна на ищеца са наведени възражения за допуснати нарушения на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съдът намира за основателно възражението за нищожност на договора, поради
нарушаване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно
цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на
4
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО
на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който
кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е
потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху
обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата
на потребителя.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В чл. 2, т. 8 от процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 46,47 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с "Ф.Б“ ЕООД, което следва да бъде включено в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че
"И.А.М" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Ф.Б" ЕООД, като двете
дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от
5
договора за предоставяне на гаранция, "И.А.М" ЕАД е овластено да приема вместо
поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е
известен на заемодателя, което се потвърждава и от обстоятелството, че договорът за
паричен заем и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден,
отделни разпоредби от договорите препращат един към друг, дължимите в полза на
търговците престации имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на
вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора
за заем обезпечение, да е ответникът „Ф.Б“ ЕООД, то кредитодателят е овластен да
получава плащане по договора за предоставяне на гаранция, дължимо от потребителя,
заедно с анюитетните вноски по договора за заем.
В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент
на разходите е 46,47%, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви
компоненти включва. Освен това възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство е разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този
разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на
даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от
Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин
ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора
за кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и
на чл. 23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите членки установяват
система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно
настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане
на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В
цитираното решение е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на
годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с
оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, буква "ж" от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на
ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в
решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
6
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това
води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване
на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит има същата последица, както и непосочването му.
С оглед на гореизложеното, оспореният в настоящото производство договор за
паричен заем №***/19.02.2024 г. г. се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита,
приравняващо се на непосочването му.
По иска за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция №
***:
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: 1) че на 19.02.2024 г. между
страните е бил сключен Договор за предоставяне на гаранция №***; 2) че договорът,
сключен с ответника, е нищожен на заявеното с исковата молба основание - че същия
договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по
договор за заем от 19.02.2024 г. накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява
принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото
обогатяване, както и че представлява неравноправно третиране на потребителя.
От договора за потребителски заем е видно, че предоставянето на поръчителство
е предпоставка за сключването му, а от начина на изпълнение на задължението по
сключения договор за предоставяне на гаранция е видно, че то се заплаща заедно със
следващата погасителна вноска по заема, съобразно уговорения в договора за паричен
заем погасителен план. Нещо повече - уговорено е, че дължимото възнаграждение за
предоставяне на поръчителство в размер на вноската от по 21,36 лева следва да се
заплати на падежа, посочен в погасителния план по договора за заем и същото следва
да бъде заплатено в полза на "И.А.М" АД. Следва да се отбележи, че дължимите по
договора за предоставяне на гаранция плащания ще бъдат събирани от заемодателя
"И.А.М" АД за сметка на поръчителя "Ф.Б" ЕООД, както и че плащането на дължими
по този договор суми на И.А.М" АД ще се считат за валидно плащане към "Ф.Б"
ЕООД.
Договорът, сключен между потребителя и "И.А.М" АД, и договорът, сключен
между потребителя и "Ф.Б" ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като
система от правоотношения между страните, поради което последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на
правоотношенията (решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС, решение № 260628/21.02.2022 г. по в. гр. д. № 2806/2021 г. по описа на
7
СГС и др.). Освен това, съдът приема, че договорът за предоставяне на гаранция е
нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради накърняване на добрите
нрави. Накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип,
било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната
страна за сметка на другата. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен
някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен
случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. При накърняването на принципа
на "добрите нрави" се достига до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на длъжника с
цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Съобразявайки гореизложените принципни съображения, съдът приема, че
Договорът за предоставяне на гаранция №*** от 19.02.2024 г. е недействителен,
поради накърняване на добрите нрави, доколкото единствената цел, поради която е
сключен, е установяване на допълнително задължение за длъжника, респективно на
допълнително възнаграждение за кредитодателя. Свободата на договаряне не може да
бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението
за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т. ч. този
на добрите нрави – правоотношенията следва да се сключват при спазване на
общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на този
принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо
икономически по-слабата страна, поставяйки "допълнителни условия" за сключване на
договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право на избор.
Изложеното води до извод, че са накърнени добрите нрави, което води до
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, поради което предявеният
иск за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Същият претендира присъждането на разноски, както следва: сумата в
размер на 100 лева – държавна такса и 250 лева – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза, които следва да бъдат присъдени в пълен размер. Всеки от ответниците
следва да понесе по ½ от присъдените на ищеца разноски.
Процесуалният представител на ищеца- адв. Г. претендира присъждане в своя
полза на адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищеца безплатна
8
правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв по делото, като адвокатът претендира
присъждането на сумата от по 480 лева за осъществената защита по всеки иск.
Съдът намира, че с оглед неголямата правна и фактическа сложност на делото,
представляващо едно от масовите дела, разглеждани от съда, както и от осъществената
от адвокат Г. защита на ищеца по делото, изразяваща в подаването на искова молба и
последващо подаване на молба, с която се излагат съображения относно размера на
адвокатското възнаграждение, както и че същият не се е явил в проведеното открито
съдебно заседание по делото, справедливият размер на дължимото се на адв. Г.
адвокатско възнаграждение е сумата в общ размер от 300 лева, която сума следва да
бъде понесена по равно от ответниците.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен по предявения от Н. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ************ срещу „И.А.М“ АД, ЕИК: ****** иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 , т. 11 ЗПК договор за паричен
заем № ***/19.02.2024 г., сключен между ищеца и ответника.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен по предявения от Н. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ************ срещу „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК:***** иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД договор за предоставяне на гаранция № ***/19.02.2024 г.,
сключен между ищеца и ответника.
ОСЪЖДА „И.А.М“ АД, ЕИК: ****** да заплати на от Н. Г. Н., ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, ************ сумата в размер на 175 лева – разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК:***** да заплати на от Н. Г. Н., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ************ сумата в размер на 175 лева – разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „И.А.М“ АД, ЕИК: ****** да заплати на адв. Д. Г. на основание чл. 38
ЗАдв сумата в размер на 150 лева – адвокатско възнаграждение за осъществената в
полза на ищеца безплатна правна помощ в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК:***** да заплати на адв. Д. Г. на основание чл. 38
ЗАдв сумата в размер на 150 лева – адвокатско възнаграждение за осъществената в
полза на ищеца безплатна правна помощ в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10