РЕШЕНИЕ
№ 604
гр. Бургас, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20252100500943 по описа за 2025 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл., образувано по жалбите
на двете страни по гр.д.№7913/24г. по описа на РС-Бургас, против Решение №537/12.03.25г.,
постановено по същото дело, с което са частично уважени и частично отхвърлени заявените
по делото облигационни претенции на ищеца Етажната собственост (ЕС) на сграда 1(бл.А) в
к-с „Лили бийч резорт“- сградата с идентификатор 67800.10.717.1 по КККР на гр.Созопол, с
административен адрес: гр.Созопол ,м.“Ачмалъци“,к-с „Лили бийч резорт“ , заявени против
„Мърчандайзер сървиз“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „Люлин“ ,бул./ул.“Обелско шосе“№18 и в тежест на страните са разпределени
деловодните разноски за първоинстанционното производство.
В жалбата на ищеца, представляван от управителя на „Интерконсулт- В“ ЕООД,
(последното в качеството си на управител на етажната собственост(ЕС), се атакува
решението на първата инстанция в отхвърлителните му части над 677,66лв. до 2008,80лв.-
сумата явяваща се задължения за разходи на ЕС за управлението и поддръжката на общите й
части; за сумата над 60,31 лв. до 178,78лв., явяваща се обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.04.24г. до 20.11.24г. и в частта за възложените на страната
деловодни разноски,съобразно уважената част от заявените претенции. В тази част
решението се сочи за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
1
нарушения- необсъждане на всички направени от страните възражения и въведени доводи и
като е допусната грешка при определянето на релевантните за спора факти.
Конкретно се развиват подробни съображения в насока, че е изцяло неправилен и
необоснован изводът на първата инстанция за извършено от ответника плащане по сметка
на дружеството управител на ЕС, с което е погасило задълженията си към ЕС.Отрича се
погасителният ефект на това плащане спрямо ищеца по делото- ЕС, т.к. по платежно
нареждане сумата е платена на основание „договор“ по гр.д.№7913/24г., а сумите, които се
претендират от ответното дружество и които са дължими, са на основание влезли в сила
решения на ОСЕС;размерът на сумата по платежното нареждане е различен от размера на
претендираната по гр.д.№7913/24г. сума;по платежно нареждане Сумата е платена на
„Интерконсулт – В“ЕООД, а по гр.д.№7913/24г. на БРС сумите са дължими и следва да се
платят на ЕС в бл.А на к-с“Лили бийч резорт“, т.е. кредиторите в двата случая са различни
лица.Следователно липсва погасителен ефект от това плащане.
Не следвало да се приема за доказано също така твърдението на ответното дружество,
че плащането е по сключен между него и „Интерконсулт-В“ЕООД договор,т.к. такъв не е
представен от позовалата се на него страна. Посочената от ОСЕС нарочна сметка на
„Интерконсулт“ била определена само за плащанията по решенията на ЕС,като възможност
за изпълнение е също плащане на касата на ЕС. Други варианти за парично изпълнение
ОСЕС не е предвидило, а решенията му са задължителни за изпълнение от всички етажни
собственици. На следващо място след анализ на доказателствата и взетите от ОСЕС
решения, подробно се обосновава схващането на въззивника, че извършеното плащане има
отразено основание и то е „по договор“с кредитора , от което следва, че не е в изпълнение
решенията на ЕС за поддръжка на общите части. Сочат се уговорки за други плащания на
ответника с управителя на ищеца(такса ТВ, интернет от 100 евро,такса домофонна система и
др.). В обобщение се моли за отмяна на решението на първата инстанция в тази част и се
иска произнасяне по същество от БОС в посока уважаване на заявените претенции изцяло.
Дирят се деловодни разноски и не се ангажират нови доказателства.
В постъпилия отговор по жалбата, подаден от адв.К. Чунчуков, процесуален
представител на ответник „Мърчандайзер сървисиз“ООД с управител Владимир Стефанов, с
посочен ел. адрес за призоваване, се изразява становище за неоснователност на въведените с
горната оплаквания. Страната намира решението за правилно и обосновано, поради което
моли то да бъде потвърдено.По същество счита за правилно становището на първата
инстанция, че извършеното вече плащане има погасителен за претенцията на ищеца ефект.
Дирят се разноски за съдебното производство. Не се ангажират нови доказателства.
Ответното дружество също е подало въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение, В ЧАСТТА с която е осъдено да заплати на ищеца 677,66 лв. представляващи сбор
от задълженията за парични вноски за разходите за управление и поддръжка на общите
части на сградата в режим на етажна собственост, ведно със законна лихва за забава от
21.11.24г. до окончателното изплащане на вземането,В ЧАСТТА, в която е осъдено да
заплати на ищеца сумата 60,31лв.като обезщетение за забава върху главницата за периода от
2
01.04.24г. до 20.11.24г. и В ЧАСТТА за присъдените в негова тежест разноски на другата
страна, при частично уважаване на собствените му, сторени в производството такива.
В тези части решението на първата инстанция се сочи за неправилно. Конкретно се
оспорват изводите на РС, че решенията на ОС на ЕС от 13.11.23г. са валидни и взети
законосъобразно .Сочи се, че не са спазени изискванията на ЗУЕС за свикване и провеждане
на учредителното събрание, т.к. никой от етажните собственици не е бил уведомен за него,
не били спазени и изискванията за мнозинство при вземането на решенията за учредяването
на ЕС и за определяне на неин управител. Счита се, че неспазването на горните правила на
ЗУЕС води до липсата на волеизявление за създаването на ЕС, което прави последната
нелегитимна страна в настоящия процес.
В обобщение от горното се моли в тези части решението на първата инстанция да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени всички
заявени от ищцовата страна претенции спрямо ответника-жалбоподател. Дирят се деловодни
разноски за производството и не се ангажират нови доказателства.
Представен е в срок отговор на въззивната жалба на ответника от ищеца ЕС на
сграда 1 в к-с „Лили бийч резорт“- гр.Созопол.
В него жалбата на „Мърчандайзер сървиз“ ООД се сочи за неоснователна.Конкретно
се възразява срещу оплакването,че не бил осъществен съдебен контрол върху
законосъобразността на взетите от ОСЕС решения, като страната се солидаризира с
мотивите на първата инстанция, че не е допустим инцидентен контрол на неоспорени в срок
решения на ОСЕС, а в процеса няма данни за обжалването на конкретните решения, от които
произтича вземането. Оспорва се и възражението, че неспазването на правилата на ЗУЕС
водело до липса на волеизявление за създаването на ЕС, което от своя страна я правило
несъществуваща, нелегитимна страна в настоящото производство.Опонира се с тезата, че ЕС
възниква по силата на закона, когато са налице предпоставките, визиран в чл.37 от ЗС, като
за създаването й не е необходимо нарочно съгласие, изразено от етажните собственици, нито
е нужно обективно ползване на общите части на сградата- достатъчно е законовите
предпоставки да са налице.Ето защо страната намира, че ЕС съществува и е легитимен
участник в процеса. В обобщение се моли жалбата на ответника да бъде оставена без
уважение и първоинстанционното решение в атакуваната част да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно. Не се ангажират нови доказателства и се дирят деловодни
разноски.
Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила двете въззивни жалби за
допустими, а тази по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо обжалваното
първоинстанционно решение.
По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата оплаквания за неправилност
на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в
приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ЕС на сграда 1 /блок А/ в
3
к-с “ЛИЛИ БИЙЧ РЕЗОРТ“ с идентификатор №67800.10.717.1 по КККР на гр.Созопол чрез
нейния управител „ИНТЕРКОНСУЛТ - В” ЕООД с ЕИК ********* срещу
„МЪРЧАНДАЙЗЕР СЪРВИЗ“ ООД с ЕИК ********* за осъждането на ответника да му
заплати сумата от 2008, 80 лв. – вноски към етажната собственост за 2024г. по решение на
ОС на ЕС от 13.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 21.11.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както
и за сумата от 178, 78 лв. – обезщетение за забавено плащане, ведно с направените разноски
в хода на процеса.
Предявените искове са с правно основание по чл. 38 от ЗУЕС и чл.86 от ЗЗД.
Претенциите са обосновани със следните твърдения: ответникът е собственик на
недвижим имот: СО в сграда с идентификатор 67800.10.717.1.21 по КККР на гр. Созопол,
представляващ Апартамент №А309, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива – 1
/едно/, с площ от 49, 61 кв.м. и 7, 45 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата или общо в
размер на 57, 06 кв.м.съгласно н.а. за покупко – продажба на недвижим имот №111, том II,
рег.№2412, дело №258/26.05.2021 г. на нотариус с рег. №248 при БРС.
На 13.11.2023 г. било проведено Общо събрание на етажните собственици (ОСЕС)на
сграда 1/блок А/ в комплекс „ЛИЛИ БИЙЧ РЕЗОРТ“, на което били взети решения за: избор
на управител на ЕС, за определяне размера на паричните вноски за разходи за управление и
поддръжка за 2024 г., за сроковете и начина на плащането им, за определяне на финансовата
година и др. С решение по т.3 от протокола на ОСЕС било взето решение за избор на
„Интерконсулт – В“ ЕООД за управител на процесната ЕС. С решението по т.5 от протокола
на ОСЕС било взето решение етажните собственици да заплащат вноски за покриване на
разходите за управление на ЕС в размер на 4 евро на кв.м. върху общата застроена площ на
обекта, вкл. общите части на годишна база и парични вноски за покриване на разходите за
поддържане на общите части в размер на 14 евро на кв.м. върху общата застроена площ на
обекта, вкл. общите части на годишна база. С решение по т.6 от дневния ред било прието
финансовата година да започне на 01.01.2024 г. и да приключи на 31.12.2024 г., а плащането
на дължимите суми към ЕС можело да се извърши по банковата сметка на управителя на ЕС
или в брой на касата на ЕС. Решението на ОСЕС от 13.11.2023 г. се сочат за влезли в сила.
Сочи се и, че по силата на решенията на ОСЕС ответното дружество дължало сумата в
размер на 1027, 08 евро, равняващи се на 2008, 80 лв. Задълженията следвало да бъдат
заплатени в срок до 31.03.2024 г. Предвид обстоятелството, че ответното дружество било
задължено да заплати сумата, но не го сторило в срок, то дължало и лихва за забава върху
сумата в размер на 178, 78 лв. за периода 01.04.2024 г. до 20.11.2024 г.
Ответникът е представил в срок писмен отговор на исковата молба.
В него сочи, че нямало валидно формирана етажна собственост на сграда 1 /блок
А/;не били спазени изискванията на ЗУЕС за свикване и провеждане на учредителното
събрание, т.к. никой от останалите собственици в сграда не бил уведомен за свикване на
събранието; не били спазени изискванията за мнозинство при вземането на решенията за
учредяването на ЕС и за определянето на управител. Молил е за откриване на нарочно
4
производство по оспорване на всички решения на етажната собственост, взети на общото
събрание на 13.11.2024 г. и за възстановяване на срока за оспорване на решенията, т.к.
ответникът узнал за това общо събрание с връчване на исковата молба, които искания са
оставени без уважение от БРС.Поддържал е, че изтъкнатите пороци относно свикването и
провеждането на общото събрание на съсобствениците на сграда А и на взетото решение за
определяне на таксата за управление в размер на 4 евро на кв.м. и 14 евро на кв.м. за
поддръжка се отразявали и на тях.Решението било незаконосъобразно, поради което
исковите претенции били лишени от основание. Твърди също, че между управителя на ЕС и
ответното дружество съществувала уговорка за заплащане на сума за поддръжка и
управление в размер на 10 евро на кв.м. на година, както и 100 евро на година за ТВ и
Интернет. Тази сума била заплатена на „Интерконсулт – В“ ЕООД в размер на 1331, 14 лв.,
за което е представил платежно нареждане от 28.03.2024 г. Плащането било извършено по
посочена от „Интерконсулт – В“ ЕООД банкова сметка, която била различна от посочената в
исковата молба. Тази сметка обаче била посочена в издадената от „Интерконсулт – В“ ЕООД
проформа – фактура, както и в издадената от тях фактура. Молил е за отхвърляне на
предявените искови претенции като неоснователни и недоказани.
С решението си съдът е приел претенциите за частично основателни, като е зачел
извършеното от ответника плащане по сметка на управителя на ЕС, касателно поддръжката
на общите части в ЕС за процесния период, с оглед което е присъдил само непогасената
разлика 677,66лв. от задължението за управление и поддръжка, ведно с мораторна лихва за
забава от 60,31лв. за процесния период и е отхвърлил претенциите в останалата част,
разпределяйки съответно на изхода от спора и разноските на страните.
Окръжен съд-Бургас изцяло споделя този краен правен извод, което обосновава
така:
Фактическата обстановка по делото не се оспорва от страните и се възприема от този
съд изцяло така, както е установена на база събраните доказателства от първата инстанция.
Ответното дружество е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 67800.10.717.1.21 по кадастралната карта на гр. Созопол,
общ. Созопол, област Бургас, одобрена със Заповед № РД-18- 60/04.10.2007 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. Созопол, местност „Ачмалъци“, бл. 1 /едно/,
ет. 3 /три/, aп. А309 /буква ”А” три нула девет/, с предназначение на самостоятелния обект:
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, на 1 /едно/ ниво, с посочена в документа площ: 49.61 кв.м.
/четиридесет и девет цяло и шестдесет и една стотни квадратни метра/ и прилежащи части
7.45 кв.м. /седем цяло и четиридесет и пет стотни квадратни метра/ идеални части от общите
части на сграда №1(едно) и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземления имот с идентификатор 67800.10.717, както и 44.77 кв.м. /четиридесет и четири
цяло и седемдесет и седем стотни квадратни метра/ идеални части от дворното място,
представляващо поземлен имот с идентификатор 67800.10.717 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Созопол, община Созопол, област Бургас, целият с площ
6158 кв.м. /шест хиляди сто петдесет и осем квадратни метра/, с адрес град Созопол,
5
местност „Ачмалъци“, начин на трайно ползване - за друг курортно рекреационен обект и
начин на предназначение - урбанизирана, номер по предходен план 010505, стар
идентификатор 67800.10.710, 67800.10.716, 67800.10.713 и при граници: 67800.10.711,
67800.10.714, 67800.1С.415, 67800.10.627, 67800.10.399, 67800.10.648, 67800.10.715,
67800.10.712, 67800.10.431 и 67800.10.393.
На 13.11.2023 г. е проведено общо събрание на Етажната собственост на сграда 1
/блок А/ в к-с “ЛИЛИ БИЙЧ РЕЗОРТ“. По т.3 от дневния ред от същото бил избран
управител на етажната собственост – дружеството „Интерконсулт – В“ ЕООД. По т. 5 от
дневния ред от събранието е взето решение за определяне на паричната вноска от
собствениците за покриване на разходите за управлението в размер на 4 евро на квадратен
метър върху общата застроена площ на обекта, вкл. общите части на годишна база и парична
вноска за покриването на разходите за поддръжка на общите части в размер на 14 евро на
квадратен метър, върху общата застроена площ на обекта вкл. общите части, на годишна
база, като сумите се отнасят за 2024 г. По т.6 е взето решение за определяне на начало на
финансовата година - 01.01.2024 г. и нейното приключване -на 31.12.2024 г., съответно краен
срок за плащане на таксите се явява дата 31.03.2024 г. Взето е решение плащането да става в
брой на касата на ЕС или по банков път, по банкова сметка на управителя, посочена в
решението. По т.7 от дневния ред е взето решение за предприемане на мерки срещу
длъжниците по събиране на дължимите от тях суми. По т.8 е взето решение за
упълномощаване на управителя да завежда съдебни дела срещу длъжниците по събиране на
дължимите от тях, но закъснели с плащането към ЕС суми. Направено е уведомление по
чл.46б от ЗУЕС до Община Созопол, че управител на Етажната собственост на сграда 1
/блок А/ в к-с “ЛИЛИ БИЙЧ РЕЗОРТ“ - сграда с идентификатор №67800.10.717.1 по КККР
на гр.Созопол, с адрес: гр.Созопол, общ.Созопол, м.“Ачмалъци“, к-с „ЛИЛИ БИЙЧ
РЕЗОРТ“, сграда 1 /блок А/, е дружеството „Интерконсулт – В“ ЕООД. Издадена е на
ответника проформа – фактура за СОС с идентификатор 67800.10.717.1.21 за дължимите към
ЕС суми за такси поддръжка на ап.А 309 за 2024г. на основание решения на ОСЕС от
13.11.2023 г., в общ размер от 2008, 80 лв.с ДДС.
По делото е представено платежно нареждане от 28.03.24г. за заплащане на сумата в
размер на 1331, 14 лв. с платец дружеството „МЪРЧАНДАЙЗЕР СЪРВИЗ“ ООД и
получател на плащането- „ИНТЕРКОНСУЛТ - В” ЕООД, в което като основание за плащане
е посочено „такси по договор - Ап.А309 за 2024г.-недвижим имот-ид.ап. 6780.10.717.1.21“.
Представена е и фактура за същата сума, в която плащането й е обвързано с таксата
поддръжка и др. във връзка с ЕС, сочи я за частичното погашение и я отнася към 2024г..
Представено е и извлечение от „Калкулатор бг“ за размера на мораторната лихва от общо
178,78лв.за процесния по делото период.
Няма твърдения, нито данни, от които да явства, че решенията на ОСЕС от 13.11.23г.
са били обжалвани по реда на чл.40 от ЗУЕС, респективно, че са били отменени от съда.
При така установената фактическа обстановка,БОС прави следните правни
изводи:
6
Според БОС в противовес на поддържаното от ответника становище, решенията на
ОСЕС от 13.11.23г. са вече влезли в сила като необжалвани и подлежат на изпълнение.
Това е така, защото е константна практиката на съдилищата(напр.решение
№80/04.11.2021г.по гр.д.№ 1213/2020 ВКС 4-то г.о.на ВКС;определение № 137 от 04.08.2020
по ч.гр.д.№1267/20г. І-во г.о. ВКС.), че е недопустимо да се извършва инцидентен контрол на
решенията на ОСЕС в други производства, т.к. оспорването им е предвидено да се извършва
от законодателя само по реда на чл.40 от ЗУЕС. Тази норма урежда защита чрез
конститутивен иск, който следва да се предяви в преклузивния срок от 30 дни и цели именно
отмяната на засягащите правната сфера на всички етажни собственици положителни
решения на ОСЕС, явяващи се незаконосъобразни,т.к. при формирането им не е бил спазен
законът, като са били допуснати нарушения на нормативно разписаните процедури или са
постановени при материално правна незаконосъобразност. Решенията на ОСЕС не
представляват договори или многостранни сделки,а многостранни актове. Те са отменими
единствено по реда на ЗУЕС в срока за обжалването им независимо от порока–
незаконосъобразност или нищожност.
След като горният срок изтече, решенията се стабилизират окончателно и придобиват
задължителна сила за всички етажни собственици, включително и за гласувалите против
тяхното приемане, както и за неучаствалите във вземането им и също за лицата,които ще
станат етажни собственици или обитатели след време,съгласно чл.11 ал.4 ЗУЕС(така
решение №39/19.02.2013г.по гр. д. №657/2012г. на ВКС, Iг.о., решение№155/ 21.06. 2017 г. по
гр. д. № 4451/2016 г. на ВКС, IV г. о.и др.).
Предвид горните съображения, след като по делото не са представени доказателства
за атакуване на решението на общото събрание на ЕС от 13.11.23г.относно размера на
таксата и начина на изчисляването й за разходите за управление и поддръжка на общите
части,както и за срока на заплащането им от етажните собственици, правните му последици
следва да бъдат зачетени и то подлежи на изпълнение.
По спора за погасителния ефект на извършеното от ищеца плащане на
дружеството, представляващо ищеца по делото, съдът приема следното:
Самото плащане на сумата от 1331,14лв. не се оспорва като факт, но ищецът не го
намира за правно значимо в контекста на довода, че погасява частично задължението на
етажния собственик за управление и поддръжка на общите части, възлизащо на общо
2008,80лв.
БОС намира възражението за неоснователно. Действително, ответникът се позовава
на сключен с представителя на ищеца договор за поддръжка на общите части в ЕС и за
доставка на други услуги- ТВ и интернет в собствения му СО,описан по- горе, следователно
и според правилото на чл.154 от ГПК именно той следва да докаже този обслужващ
правната му теза договор, но не го представя в производството по делото. Въпреки това
БОС намира, че следва да зачете извършеното плащане от 1331,14лв., защото касае именно
процесния период(2024г.), както и точно услугата, за която се дължи плащане според
взетото от ОСЕС решение, а именно за поддръжка на общите части на ЕС. Освен това и
7
според т.6 от решението на ОСЕС от 13.11.23г. точно управителят на ЕС(„Интерконсулт – В“
ЕООД) е получил директното плащане за поддръжката на общите части от ЕС и пак той като
управител на ЕС би трябвало да е крайният получател на средствата.
Обстоятелството, че сумите не са внесени по точно посочената в решението на ОСЕС
сметка, а в друга такава на същото дружество- управител е без всякакво правно значение
според БОС. Кредиторът може да има неограничен брой банкови сметки в различни банки и
плащането на дължимата сума от длъжника по която и да е от тях погасява задължението му
от момента на заверяване на сметката.В този смисъл БОС изразява пълна солидарност с
разсъжденията на първата инстанция, изнесени в решението й по горния спор и препраща
към обективиращите ги мотиви на обжалваното решение на основание чл.272 от ГПК, т.к. те
се опират на Решение №216/27.11.12г. на ВКС по т.д.882/11г. на ІІ т.о. ТК в същия смисъл,
което се споделя и от този съдебен състав.
С оглед горното разрешение, следва да се приеме, че ответникът остава задължен към
ЕС за таксата за управление и поддръжка на ЕС само със сумата от 677,66лв., както е
възприела и първата инстанция.
С оглед взетото от ОСЕС решение от 13.11.23г. за дължимост на сумите за
поддръжката най-късно към 31.03.24г., БОС приема, че т.к. срокът кани длъжника(вж.
чл.114,ал.1от ЗЗД), е налице забава за заплащането на горепосочения неиздължен остатък от
вземането, поради което върху него следва да се начисли и законна лихва за забава в размер
от 60,31лв. за периода от 01.04.24г. до 20.11.24г.В същия смисъл се е произнесъл и БРС.
Ето защо и предвид съвпадението на изводите на двете съдилища по поставения за
разрешаване правен спор, решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото,предвид неоснователността и на двете жалби и
т.к.заплатената за тях държавна такса не се дължи като разноски, съдът приема, че всяка от
страните следва да понесе за своя сметка и сторените по въззивното дело разноски за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №537/12.03.25г., постановено по гр.д.№7913/24г. по описа
на БРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9