Решение по дело №137/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от А. И. П. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], представлявана от пълномощника адв. Й. П. от АК- Бургас, против решение № 984 от 09.12.2024 г. по АНД № 4169/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Касаторът счита, че е налице маловажен случай на административно нарушение, тъй като данъчната декларация е подадена на 11.07.2023 г. - т.е. 10 дни след срока по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО и с подаването и е постигната целта на закона, а именно: определяне на данъка. Отбелязва, че не са налице данни за други допуснати нарушения по ЗКПО или за извършени нарушения на данъчното законодателство и не са настъпили вредни последици. Наред с това сочи, че към момента на съставяне на АУАН нарушението е отстранено. В касационната жалба са изложени причините за неизпълнение в срок на задължението за подаване на декларацията, както следва: 1) влошено здравословно състояние на счетоводителя на дружеството и 2) обективна невъзможност за подаване на годишната декларация, преди подаване на отчет към Националния статистически институт. В тази връзка е изложено, че въпреки многократните опити за подаване на отчета към НСИ, той е връщан като необработен, поради различни, несъществуващи грешки в него, а този проблем е отстранен едва след изтичането на срока за подаване на ГДД. На следващо място се сочи в жалбата, че от НП не става ясно коя от хипотезите на чл. 264 ал. 1 от ЗКПО се приема от наказващия орган за осъществена. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение по съображения, изложени в отговор на касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 755619-[рег. номер]/13.02.2024 г., издадено от директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП- Бургас, с което на основание чл. 264, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е наложено на касатора А. И. П. административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 261, ал. 1 от същия закон. Прието е от съда, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и не са налице формални основания за отмяна на наказателното постановление. Въз основа на събраните доказателства е формиран извод, че деянието е съставомерно и не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Според настоящия касационен състав, решението е правилно. Съображенията:

Касационният жалбоподател А. И. П.-П. е управител на „Тонис декор“ ЕООД- задължено лице, което се облага с корпоративен данък. На основание чл. 92, ал. 1 и 2 от ЗКПО дружеството е длъжно да подава годишна данъчна декларация в срок до 30 юни на следващата година в ТД на НАП по регистрация. За 2022 г. годишната данъчна декларация на същото не е подадена в законоустановения срок- до 30.06.2023 г. (подадена е по електронен път на 11.07.2023 г.). С. П.-П. е съставен АУАН за нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, за това, че с бездействието си е допуснала представляваното от нея дружество да извърши нарушение на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, като не подаде в законоустановения срок годишна данъчна декларация за определяне на годишната облагаема печалба (загуба) и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2022 г., въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление.

Според нормата на чл. 92, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице (ал. 2 на чл. 92 ЗКПО). Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение по чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, а на основание чл. 264 от същия закон отговорност за неизпълнението носи и представляващият данъчно задълженото лице, който с действие или бездействие е допуснал нарушението. В разглеждания случай деянието е осъществено чрез бездействие на управителя, продължило до подаване на декларацията на 11.07.2023 г., поради което съдът приема, че хипотезата на чл. 264 от ЗКПО е налице и законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора.

Съгласно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, приложима в настоящото производство на основание чл. 11 от ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая деянието не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като обществената му опасност е типичната за този вид нарушения, а сочените в касационната жалба обстоятелства са съобразени от наказващия орган при определяне на наказанието в минималния размер, предвиден от закона. Недоказани са и твърденията на касатора за заболяване на счетоводителя и неколкократно връщане на отчета от НСИ. Ето защо, с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, съдът счита, че доводите на касатора за маловажност на случая са неоснователни.

Следва да се отбележи, че с нормата на чл.92, ал.2 от ЗКПО е предвиден четиримесечен срок за подаване на декларацията (от 1 март до 30 юни на следващата година), който е достатъчен да касатора да организира дейността си така, че да осигури своевременното изпълнение на задължението.

Неоснователно е възражението, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразено в непосочване точното предложение на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, към който чл. 264 от с.з. препраща. В разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО е предвидено административно наказание данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък. Съдържащите се в наказателното постановление констатации недвусмислено сочат, че наказанието е наложено за неподаване на декларацията в законоустановения срок, с което е осигурено правото на защита на наказаното лице.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна първоинстанционното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 984 от 09.12.2024 г. по АНД № 4169/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.