Р
Е Ш Е Н И Е
№
V-130 Година 2019, 11.12 град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На единадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя
БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа
докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско
дело номер 1508 по описа за 2019 година.
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл. ГПК и е образувано
по въззивна
жалба вх.№4444/13.08.2019г., подадена от Н.Х.К., ищец в първоинстнационното
производство, чрез адв.Сава Каров - БАК, със съдебен адрес:***,,Княз Борис І“№76, вх.2, ет.3,
ап.8 и насрещна
въззивна жалба вх.№4796/02.09.2019г.
подадена от А.О.А., ответник,
чрез адв.Атанас Тасков- БАК, със съдебен адрес: ***, срещу Решение №161 от
30.07.2019г., постановено по гр.д.№260/2019г. по описа на Районен съд- Айтос.
С
посоченото решение, съдът е осъдил А.О.А. да заплати на Н.Х.К., сумата
от 45.60лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди
(счупени стопове) в резултат на увреждане на л.а.,,Москвич“, рег.№А28 38 ВМ,
собственост на Н.Х.К., ведно със
законната лихва, считано от датата на установяване на увреждането- 04.09.2018г.
до окончателното плащане и е отхвърлен предявеният от Н.Х.К. срещу А.О.А. иск за
горницата над уважения размер от 45,60 лв. до пълния предявен размер от 600
лв., претендирани като обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат
на увреждане на собствения му л.а. ,,Москвич“, рег.№А2838ВМ, изразяващо се в
огъване на тавана и счупване на стоповете, ведно със законната лихва, считано
от деня на установяване на уврежданията- 03.09.2018г. до окончателното плащане.
Страните са осъдени да заплатят
съдебно – деловодни разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковата
претенция.
С въззивната жалба се изразява
несъгласие с решението в частта, в която се отхвърлят исковите претенции като намира
решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за неправилно и
необосновано.
Заявява на първо
място, че процесният автомобил не е бил бракуван.
Същият имал регистрационни номера, платена застраховка ,,Гражданска
отговорност“ и преминал задължителен технически преглед. Изразява
се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не ангажирал
доказателства за установяване релевантни за спора обстоятелства- кой и при
какви обстоятелства е увредил тавана на автомобила, както и претърпените
загуби. Развива съображения относно събраните по делото гласни доказателства,
като намира, че показанията на един от свидетелите (баща на ответника) не
следвало да се кредитират, тъй като последният бил заинтересуван от изхода на
делото.
Излага становище,
че именно въззваемият увредил автомобила, качвайки се върху него, което
безспорно се установило от събраните по делото доказателства-снимков материал,
заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, както и от
приложената преписка на МВР, образувана по повод извършена проверка по
заявление на жалбоподателя.
Посочва, че поради частичното отхвърляне на
иска (въпреки безспорно доказаните вреди), ищецът бил осъден да заплати в полза
на ответника съответните разноски, като
по този начин, съдът стимулирал последния за неправомерното му
поведение.
Моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част, както и за присъждане на
направените по делото пред двете инстанции, съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба. С отговора
въззивната жалба се оспорва изцяло. Излагат се подробни съображения и се
анализират доказателствата.
С насрещната въззвина жалба, подадена от ответника чрез адв. Тасков, се изразява недоволство от решението,
като се излагат аргументи за недопустимост и съответно неправилност в частта, в
която се уважава частично предявеният иск.
Жалбоподателят твърди, че с проекто-доклада по делото
(Определение от №367/24.04.2019г.), районният съд приел за разглеждане
предявените искови претенции, които квалифицирал като такива с правно основание
в чл.45 от ЗЗД. В мотивите на обжалваното решение се посочвало, че ответникът
следва да носи отговорност за действията на детето си по реда на чл.48, ал.1 от ЗЗД. Излага становище, че съдът се произнесъл по непредявен иск, какъвто не бил
докладван като предмет на правния спор.
Навежда доводи, че
отговорността за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД била лична, а тази по чл.48
от ЗЗД(отговорност за непълнолетни и малолетни) се обосновавала със задължението на родителя или
настойника да контролира поведението на непълнолетното/малолетното дете. Подчертава,
че в хода на производството по делото не
се установило личното участие на А.О. във вредоносното деяние. Заявява, че
съдът неправилно изградил мотивите си върху показанията на малолетни лица,
събрани при нарушение на принципите за устност и непосредственост в процеса.
Счита, че показанията, дадени пред органи на МВР от ответника, не следвало да
съставляват признание за определени факти (заявлението на ответника, че синът
му счупил стоповете на автомобила).
Моли, решението на първоинстанционния
съд да бъде отменено в частта, в която са уважени частично исковите претенции.
Претендира присъждане на направените съдебно- деловодни разноски пред двете
инстанции.
В законовия срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, с
който се иска същата да бъде оставена без уважение. Излага се становище за
необоснованост на наведените в насрещната жалба доводи. Оспорват се изложените
аргументи, че първоинстанционният съд се произнесъл по непредявен иск.
Развиват се подробни съображения във връзка с твърденията,
че съдът неправилно изградил мотивите си върху показанията на малолетни лица,
нарушавайки принципи от ГПК.
Моли се за отхвърляне на насрещната въззивна жалба и
присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивникът-ищец К. лично и чрез пълномощника си адв.Карова поддържа
въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част.
Въззивникът-ответник,
редовно и своевременно уведомен не се явява в с.з.
Въззивната и насрещната въззивна жалби са подадени в законоустановения
срок от страни, които имат правен
интерес от обжалването. Жалбите отговорят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и са допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Съдът като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и относимото право
намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД. Ищецът К. претендира ответникът А.О.А. да бъде осъден да му заплати сумата
от 600 лв., представляваща обезщетение да причинени му имуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на установяване на увредата-03.09.2018г., както и
съдебно-деловодни разноски. Твърди, че на 03.09.2019г. му е станало известно,
че ответникът заедно с малолетните си деца е увредели собствения му автомобила .,,Москвич“,
рег.№А28 38 ВМ-огънат таван от това, че са се снимали върху него и са счупени
стоповете. Тези обстоятелства му станали известни от снимка във фейсбук.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.О.А. с който оспорва предявения иск изцяло.
В подкрепа на твърденията си страните
ангажират доказателства-писмени, гласни вкл. автотехническа експертиза.
От свидетелските
показания се установява, че процесният автомобил се намира в с.Тополица,
паркиран на улица без настилка, обрасла с трева, пред оградата на къщата на ищеца от преди 3-4
години.
От приетото по делото
заключение на ВЛ се установява, че автомобилът е в много лошо състояние-с
наличие на ръжда по отделни елементи на каросерията, счупени стопове и огънат
таван, избила ръжда по цялата повърхност на багажника, в зоната на
декоративната решетка. Посочено е също така, че рамката на задното стъкло е
изгнила отдясно и каналите за отвеждане на водата от тавана са покрити с ръжда.
Категорично становище на ВЛ е, че
констатираните вдлъбнати по тавана не могат да бъдат определени дали са
в резултат на еднократен акт или са в резултата на продължително въздейстиве от
повече хора.
По делото са представени доказателства, че автомобилът е
минал годишен технически преглед и има сключена застраховка „ГО“.
При тези факти съдът
прави следните правни изводи:
Непозволеното
увреждане, като източник на задължения представлява сложен юридически факт,
който кумулативно включва: деяние- действие или бездействие; вреда;
противоправност на деянието; причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат и вина, която се предполага. При наличието на всички кумулативно
свързани предпоставки се поражда право за потърпевшия да иска обезщетение,
както и задължение за всеки, който е причинил виновно вреди другиму да ги
поправи. В хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно следствена връзка
между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за
ищеца. Това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи,
че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата;
в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го
поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. За да се ангажира
отговорността по чл. 45 ЗЗД е нужно освен това, увреждащото деяние /действие
или бездействие/ да е противоправно. Противоправността на общо основание също е
факт, подлежащ на доказване и той не се презумира, като доказателствената
тежест е отново за ищеца.
Деликтната отговорност е вид гражданска отговорност. Тя
възниква само ако е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане и
на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от уверждане.
В случая твърденията са, че увредата на процесния автомобил е
причинена от ответника. Липсват изложени обстоятелства, индивидуализиращи
прекия деликт и качеството на ответника, което да го определя в категорията на
отговорните по чл.48 ЗЗД. Въпреки че е посочено, че последният подстрекава
детацата си, от това не може да бъде направен извод, че са изложени фактическа
твръдения за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на родител, напротив посочват се негови лични
действия. Ето защо, както беше посочено и по –горе правното основание на
настоящата претенция е по чл.45 ЗЗД, а не по чл.48, ал.1 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства, които категорично да
установяват, че именно соченото като увреждащо действие-качването на ответника
върху тавана на автомобила заедно с малолетното му дете е причинило
деформирането на същия. По отношение на счупените стопове на автомобила също
липсват доказателства, които да установят кой ги е счупил предвид изложените
твърдения, че ответникът е подстрекавал децата си да го сторят.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че предявеният иск е
неоснователен на предявеното основание чл.45 ЗЗД, поради което в частта, с
която е уважен подлежи на отмяна и вместо
това следва да бъде отхвърлен в тази част. В останалата обжалвана отхвърлителна
част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят
направените от него разноски за двете инстанции. в размер на 530,60 лв., вкл.
адвокатско възнаграждение.
Съдът констатира,
че за насрещната въззивна жалба е заплатена д. такса в размер на 0,60 лв., а
дължимата такава е в размер на 25 лв. за въззивно обжалване. На основание чл.77 ГПК страната следва да бъде осъдена да довнесе д. такса в размер на 24,40 лв.
по сметка на БОС.
Решението е
окончателно на основание
чл.280, ал.2 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №161 от 30.07.2019г., постановено по гр.д.№260/2019г. по
описа на Районен съд- Айтос В ЧАСТТА, с която А.О.А. с ЕГН********** *** е осъден да заплати на Н.Х.К. с ЕГН********** *** сумата от 45,60 лв., представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди (счупени стопове) в резултат на
увреждане на л.а.,,Москвич“, рег.№А28 38 ВМ, собственост на Н.Х.К., ведно със законната лихва, считано от
датата на установяване на увреждането- 03.09.2018г. до окончателното плащане като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Х.К.
с ЕГН********** *** против А.О.А. с ЕГН**********
*** иск за сумата от 45,60 лв.
/четиридесет и пет лв. и 60 ст./, представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди (счупени стопове) в резултат на
увреждане на л.а.,,Москвич“, рег.№А28 38 ВМ, собственост на Н.Х.К., ведно със законната лихва, считано от
датата на установяване на увреждането- 03.09.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н.Х.К. с ЕГН********** *** да заплати на А.О.А. с ЕГН********** *** сумата от 530,60 лв. /петстотин и тридесет лв и 60 ст./, представляващи
разноски за двете инстанции, вкл. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.О.А. с ЕГН**********
*** да довнесе сумата от 24,40 лв. за
дължима д. такса за въззивно обжалване по сметка на БОС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №161 от 30.07.2019г., постановено по гр.д.№260/2019г. по
описа на Районен съд- Айтос в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: