Решение по дело №37374/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 август 2023 г.
Съдия: Валерия Боянова Ватева
Дело: 20221110137374
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14095
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20221110137374 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от /фирма/ с ЕИК ..., иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу Предмет на делото са предявени от
/фирма/ с ЕИК ..., иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ срещу С. Х. З. с ЕГН ********** за установяване дължимостта на сумите, за
които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 26539/2021г. на СРС, 57 състав.
Конкретно те са: : главница за периода 01.05.2017г. до 30.04.2020 г. в размер на 1 841,09
лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден
имот с потребител длъжника, ведно със законна лихва от 13.05.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 15.09.2018г. до 26.04.2021 г. в размер на 251,21 лева,
главница от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 33,16 лева цена на извършена услуга за
дялово разпределение , ведно със законна лихва от 13.05.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 01.10.2018г. до 26.04.2021 г. в размер на 5,15 лева, държавна такса в
размер на 42,61 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Претендира
законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и
разноски в настоящото производство. Сумите са начислени за потребление в имот: ... за
периода 01.05.2017г. – 30.04.2020г. Претендира разноски за исковото и заповедното
производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника.
Ответната страна в законния срок представя отговор, с който оспорва иска като навежда
конкретни аргументи, включително за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца /фирма/ с ЕИК ...., не изразява
1
становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този
абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата
нормативна уредба.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
От писмените доказателства се установява, че за процесния аб. № с обект ...., е
осъществявана услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи
условия, надлежно публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.
По писмените доказателства установяват данни, които ответникът не оспорва – че имотът е
топлоснабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия период, че Общите
условия са надлежно оповестени.
С приетите по делото писмени доказателства и ССЕ, се установява изпълнение на
задълженията на ищеца за доставка на топлоенергия за посочения период, като няма данни
за извършени плащания за процесния период. По дадената от ответната страна задача
вещото лице посочва сумите, начислени за период 3 години преди подаването на
заявлението : т.е. 01.05.2018г. – 30.04.2020г., които са в размер на – 1648,32 лева главница и
206,43 лева мораторна лихва.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Имало доставка на топлоенергия, навеждат се общи
аргументи от ответника и възражение за погасяване по давност. Доказано е, че обектът,
собственост на ответната страна в процесния период е топлоснабден, надлежно е
присъединен към мрежата на услуги на ищеца. Редовни са всички измервателни уреди. Не
са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за
отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са
плащани.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е недоказан по размер.
Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на
топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2017г., като фактурата за
същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на
своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2017г. Заявлението по чл.
410 ГПК е подадено на 13.05.2021г. Има период от близо година, за който предявеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност е основателно. По размер е доказано
чрез изчисленията в ССЕ. За главницата, претендирана в размер на 1841,09 лева се доказва,
че е погасена по давност частта за съответния период и се дължи 1648,32 лева, съответно от
претендираната мораторна лихва 256,36 лева след приспадане на погасената по давност
част, се дължат 206,43 лева. Така исковете за горницата подлежат на отхвърляне. По
2
отношение на претендираните суми главница и мораторна лихва за извършеното дялово
разпределение, по началната дата на начисляване, която е 01.08.2018г., се налага извода, че
няма погасена по давност част и същите се дължат в цялост.

По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенции страните си дължат разноски по
съразмерност.
Съдът приема, че ищецът е сторил разноски в заповедното: 42,61 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева, от които по съразмерност се дължат: 37, 86 лева за
държавна такса и 45,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. В исковото са сторени
разноски 200,00 лева за експертизи, 181,03 лева държавна такса, както и юрисконсултско
възнаграждение 100,00 лева /или общо 481,03 лева/ от които по съразмерност се дължат
427,40 лева.
При обсъждане направеното от ищеца възражение за перкомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника съдът счита следното. Представени са доказателства, че е
заплатено такова в размер на 480,00 лева с ДДС, като размерът на самото възнаграждение е
400,00 лева. Съдът намира възражението за основателно до размер от 300,00 лева. Делото в
случая няма висока правна сложност, напротив, типово производство е, отделно съдебното
дирене не е продължило прекомерно дълго. При настоящата преценка съдът взема предвид
всички относими за делото обстоятелства, поради което се налага извод, че адвокатското
възнаграждение е прекомерно и следва да се намали до посочения размер.
Така съдът приема, че ответникът е сторил разноски от 300,00 лева адвокатско
възнаграждение и 100,00 лева за експертиза /или общо 400,00 лева/. По изхода на делото и
отхвърлената част от иска по съразмерност на ответника се дължат разноски в размер на
44,60 лева.

Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД искове срещу С. Х. З. с ЕГН **********, и адрес: ..., че
ДЪЛЖИ на /фирма/ с ЕИК ..., сумите 1648,32 /хиляда шестстотин четиридесет и осем лв.
и 32 стотинки/ лева главница за изразходвана топлоенергия за периода 01.05.2018г. –
01.04.2020г., ведно със законна лихва от 13.05.2021г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъденото до пълно предявения размер от 1874,25 лева
като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ, сумата 206,43 /двеста и шест лв. и 43 стотинки/ лева
мораторна лихва за периода 01.08.2018г. – 17.08.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над присъденото до пълно предявения размер от 256,36 лева като ПОГАСЕНИ ПО
3
ДАВНОСТ, сумата 33,16 /тридесет и три лв. и 16 стотинки/ лева цена на извършена
услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 13.05.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 01.10.2018г. до 26.04.2021 г. в размер на 5,15 /пет лв. и 15
стотинки/ лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 26539/2021г. на
СРС, 57 състав.

ОСЪЖДА С. Х. З. ДА ЗАПЛАТИ на /фирма/ разноски в заповедното производство 37, 86
/тридесет и седем лв. и 86 стотинки/ лева за държавна такса и 45,00 /четиридесет и пет/ лева
за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Х. З. ДА ЗАПЛАТИ на /фирма/ разноски 427,40
лева /четиристотин двадесет и седем лв. и 40 стотинки/ лева деловодни разноски по
съразмерност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/ ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. З. 44,60
/четиридесет и четири лв. и 60 стотинки/ лева деловодни разноски по съразмерност.

Решението е постановено при участието на /фирма/ с ЕИК .... като трето лице помагач на
ищеца.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4