Решение по дело №1563/2019 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 146
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Невена Тодорова Кабадаиева
Дело: 20195310101563
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                      гр. Асеновград, 10.04.2020г                                     

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в, в открито заседание на   петнадесети януари две хиляди и двадесета    година в състав:

                                                                                       

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

при секретаря СТЕЛА КАРАМАНОВА  като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.д.  N  1563 по описа за 2019г. и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

 

   Предявени искове с правно основание чл. 127 ал.2 СК.

 

   М.Г.Т. с постоянен адрес ***,  в депозирана против  П.Г.П., с посочен адрес ***  ИМ  моли да бъде постановено решение, с което да бъде  предоставено упражняването на родителските права върху децата  М.П.П. ЕГН ********** и В.П.П. ЕГН ********** на майката, да бъде определено местоживеенето на децата при нея, да бъде определен размер на месечна издръжка за детето В. в размер на 350лв месечно , а за детето М. в размер на 300лв месечно, считано една година назад от завеждане на делото до навършване пълнолетие  на децата, или настъпване на друга причина за изменяване или прекратяване на издръжките, да бъде определен режим на лични контакти на децата с бащата два пъти в месеца - всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00ч до 18.00ч и двадесет дни през лятото, когато не съвпадат с отпуска на майката, за рождените дни на децата по два часа през деня - от 10.00ч до 12.00ч,   за официалните празници по споразумение. Твърди, че  с ответника нямат граждански брак, но родени две малолетни деца от съвместното им съжителство – В., родена на ***г и М., родена на ***г.  Страните живели заедно в апартамента на ответника в гр Пловдив, разделили се на 01-ви юли 2018г, като ищцата с двете деца заживяла в  бащината си къща в гр Асеновград. За двете деца ищцата се грижила сама, с помощта на майка си и баща си.  В момента ищцата е безработна, а ответникът работи като шофьор в „Стойчев и Син“  ООД , извършва превози на работниците и служителите от окръга, заплатата му е над 1000лв, от раздялата не дава никаква издръжка на децата. Ангажира събиране на доказателсства, претендира разноски.

    Ответникът    не оспорва твърдението, че  от съвместното съжителство на страните са родени децата В.П. и М.П., нито  че страните заедно с децата са живели в гр Пловдив, като твърди че отношенията им били чудесни. Ответникът работел на две места, за да може да издържа семейството, а ищцата гледала децата.  Постепенно отношенията охладнели и през 2018г ищцата взела двете деца и отишла да живее в къщата на родителите си в грАсеновград, като от тогава страните не живеят заедно. Твърди, че е силно привързан към дъщерите си, а раздялата  с децата му се е отразила зле психически. За да може да вижда децата по-често, му се е наложило да напусне едната си работа , която го ангажира и в събота , а наскоро е прекратено трудовото му правоотношение със „Стойчев и син ДС“ ЕООД, и понастоящем ответникът работи на непълно работно време като шофьор на автобус в градския транспорт на гр Пловдив  и получава минимална работна заплата, а същевременно изплаща ипотечен кредит към Уникредит Булбанк АД с месечна вноска от  520,26лв.  Твърди, че няма възможност да заплаща претендираната от ищцата издръжка, като заявява, че може да заплаща издръжка в размер на по 140лв за всяко едно от децата. Оспорва иска за заплащане на издръжка за минало време, като твърди, че от момента в който ищцата е отишла да живее при родителите си с децата всеки път, когато ответникът е прекарвал време с тях им е закупувал всичко необходимо, и винаги е подпомагал ищцата  по отношение гледането и издържането на децата. Моли да бъде постановено решение, с което родителските права върху децата да се предоставят на майката и при нея да бъде определено местоживеенето им, на бащата да се определи режим на лични контакти с децата - да ги вижда и взема при себе си всяка седмица от месеца с преспиване за времето от 9.00ч в събота до 20.00ч в неделя, като бащата се задължава да взема децата от местоживеенето на майката  да ги връща пак там, през лятната ваканция - за 30 дни с преспиване по време различно от годишния отпуск на майката,  през половината време от пролетните и зимните училищни ваканции от 10.00ч на първия ден от периода до 18.00ч на последния ден ,  да бъде определен размер на месечната издръжка  в размер на 140лв за всяко едно от децата, считано от влизане в сиана решението. Ангажира събиране на доказателства, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

    О“ЗД“ при Д“СП“ гр. Асеновград, в постъпилия соц доклад изразява становище, че    към момента за децата В. Петова П. и М.П.П. е осигурена безопасна среда  за отглеждане и развитие, потребностите им се задоволяват съобразно тяхната възраст, бащата на децата след раздялата с майката поддържа връзка с тях.

              След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Асеновградски  районен съд намира за установено следното:   Страните са родители на децата М.П.П. род ***г и  В.П.П. род ***г(у-ние за раждане, изд въз основа АР №№ 0708/11.10.2013г, 0427/19.06.2017г – в заверени преписи). Децата В.П.П. и   М.П.П.   са записани  в ДГ „Мир“ Асеновград с филиал с. Стоево, детето В.П. редовно посещава ДГ „МИР“ и няма неплатени задължения, а месечната такса за посещенията е 42лв. На 16.03.2018г ответникът  е закупил СОС с идентификатор 56784.540.1030.1.3 по КК на гр. Пловдив с адрес на имота гр Пловдив жк Тракия бл 203, вх А ет 3 ап.3  със ЗП от 102,90кв м, с прилежащи части избено помещение № 3 на сутеренен етаж и 3,34% ид ч от общите части на сградата за сумата от 100000лв., а сумата  за закупуването на апартамента е осигурена въз основа  отпуснат  ипотечен кредит от 14.03.2018г между УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД гр София и ответника, солидарни длъжници по който са ищцата и Георги Петров П., с месечна погасителна вноска от 520,26лв. Ответникът е работил като шофьор на автобус в  „Стойчев и син ДС“ ЕООД с месечно ТВ от 560лв до 17.09.2019г. От 10.06.2019г работи на 4 часов работен ден в „ХЕБРОС БУС“  АД  като шофьор на автобус с ОМВ от 280лв. и за  периода май 2019г- октомври 2019г  е получавал БТВ в размер средно на 280лв. Горното се установи от представените и приети в заверени преписи(неоспорени от страните): служебна бележка № АСД-02 123/08.07.2019г,  АСД-02 121/08.07.2019г,  АСД-02 122/08.07.2019г., НА 113 том ІІ дело 313/2018г на пом  нотариус Тодорова при нотариус Адела Кац  с район на действие ПРС, вписан с Акт 112 том 22 д 4306/18г на АВ ПРС, договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на ФЛ № 362/0944/82598022,   ведно с погасителен план, препис извлечение от трудова книжка  на П. Георигев П.,  ТД № 66/10.05.2019г,  справка актуално състояние на ТД  от ТД НАП гр Пловдив,  у-ние за брутния доход  от ХЕБРОС БУС АД изх № 2772/06.12.2019г. Представят се касови бонове за закупуване детски стоки.  

             В обясненията, дадени по реда на чл. 176 ГПК икцата заявява,че се налага да не работи, тъй като гледа малката си дъщеря, която е записана на градина но няма как да ходи,   тъй като получава гърчове. Родителите на ищцата й помагат в отглеждането на децата.

            Ответникът, в обясненията дадени по реда на чл. 176 ГПК заявява, че родителите му живеят при него в гр Пловдив  и му помагат да изплаща кредита, след като ищцата си е тръгнала. Твърди, че е работил на две места с допълнителна работа, но са го освободили и в момента работи камо на четири часа, родителите му са пенсионери и работят. Твърди , че ищцата никога не му дава децата с преспиване, дава му ги за три часа, не си вдига телефона като й звъни. Малкото дете според ответника е стресирано, а голямата като отиде при него не иска да си тръгва.  Искал да води децата на море, но ищцата не му позволила.

             В хода на производството бяха събрани гласни доказателства.   Св. Г. Т. (баща на ищцата) заявява, че страните са разделени от юли 2018г, когато дъщеря му му се обадила по телефона да я прибере. Ответникът идва два пъти месечно да вижда децата в Асенвоград, когато е свобоедн, случвало се е да идва и през седмицата да види децата когато е свободен.  Заявява, че когато дойде взима и двете деца, но понякога взима само голямото, тъй като малкото има проблем, взима ги по два часа, води ги по сладкарници. Според свидетеля ответникът не е искал децата с преспиване да ги заведе в Пловдив, малкото дете има неуточнен здравословен проблем и получава припадъци. Последният път припаднала на рождения ден на сестра си  - 08.10.2019г. Заявява, че когато това се случи трябва да заведат детето  при определен лекар в гр Пловдив и не могат да разчитат на Бърза помощ. Ищцата в момента няма никакви доходи и разчита единствено на свидетеля и съпругата му, които работят.  Твърди  освен това, че  от раздялата на страните ответникът не е давал никакви пари  за издръжката на децата, ищцата е искала, но той й отговорил че щом е при майка си и баща си те да се грижат за нея и децата.  Не е правил и подаръци на децата, не е дал нищо откакто са се разделили.  Знае от ответника, че  прави частни курсове събота и неделя. Св. Т. твърди, че голямото дете не иска да ходи при баща си, тъй като той се държи грубо с майка й когато идва да взима децата.  Заявява ,че децата не могат да заспят без майка си  и трите спят в една стая. От дъщеря си знае, че ответникът не желае да взима децата за по-дълго време. Сочи случай, в който голямото дете го  заболял корема и вместо да потърсят медицинска помощ ответникът е върнал детето на майката и родителите й. Св  М. П. (майка на ответника) заявява, че живее в Пловдив при сина си заедно със съпруга си   от август 2018г, за да го подкрепят, съпругът на свидетеля е пенсионер и започнал работа а да помага на сина си.  Родителите на ответника поемат разходите за храна, отопление, вода както и вноскипете по кредита, тъй като ответникът получава 220лв.  Според св. П.  ответникът преживява трудно раздялата с децата си, винаги иска да ги вижда. Заявява, че искат да могат да говорят с детето, но не могат тъй като закупеното от свидетеля и съпруга й устройство „Майки“  не се използва. Според свидетеля ответникът иска да вижда децата по-често , отколкото в момента ги вижда.  Твърди, че голямото дете не е искало да си тръгва последния път, когато е било в дома на баща си.

             Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Съобразно наведените твърдения и формулирания петитум, следва да се направи извод, че  е предявен иск с правно основание чл. 127 ал.2   СК – за  предоставяне упражняването на родителските права върху децата В. и М., определяне режим на лични отношения и присъждане издръжка за децата, считано от датата на фактическата раздяла. С оглед твърденията, че страните живеят разделени и няма съгласие по отношение на родителските права,   е налице интерес   от предявяване на    исковете.

            Разгледани по същество. Не  е спорно по делото обстоятелството, че страните са родители на децата В. и М., родени от съвместното им съжителство, че страните са разделени от юли 2018г, както и че децата живеят и се отглеждат от майката и там са осигурени благоприятни условия за отглеждането им. Това се установява и от ангажираните писмени и гласни  доказателства.   Спорно е между страните обстоятелството дали ответникът може да полага грижи за децата за по-дълъг период от време. В подкрепа на твърденията на ищцата за  неуточнено медицинско заболяване на детето М., в резултат на което тя получава припадъци са единствено от показанията на нейния баща. Ето защо съдът приема за недоказано търдението за наличие на заболяване у детето М., което да не позволява отглеждането му от бащата,  а дори и да се приеме, че детето действително получава припадъци, не се установява в хода на производството бащата да няма капацитет да полага грижи за детето в тези моменти, още повече  че св Трифонов заявява, че при евентуален припадък детето трябва да бъде заведено при лекар в гр Пловдив, където живее бащата. Недоказани останаха и твърденията, че детето В. не желае да ходи в дома на баща си, тъй като е изплашено от отношението му към майката.

            Ето защо упражняването на родителските права следва да се възложи на майката, и местоживеенето на децата да се определи при нея,  тъй като следва да бъде запазена благоприятната среда, в която се отглеждат децата, а и  по отношение това кому да се предостави упражняването на родителските права спор между страните няма. На  бащата  следва  да се определи режим на лични контакти, за да не бъде прекъсната връзката му с децата. Ето защо съдът намира, че   следва да му бъде определен режим на лични отношения  всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч в събота до 18.00ч в неделя, с преспиване в дома на бащата, 30 дни през лятната ваканция, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката, първата половина от пролетните и зимните училищни ваканции  през четните години, и втората половина през нечетните години от 10.00ч на първия ден от периода до 18.00ч на последния ден от периода с преспиване в дома на бащата,  като бащата взима децата от дома на майката и ги връща в дома й.  Съдът намира с оглед установените по делото обстоятелства, че бащата има необходимия капацитет и възможност да полага грижи за децата, подпомаган от  родителите си, и да задоволява потребностите им(при липса на доказателства за обратното).  Съдът намира,  че така определеният режим в най - голяма степен ще обезпечи поддържането на  връзка  между бащата  и децата. 

             От ангажираните по делото доказатества се установява, че  ответникът получава БТВ в размер на 280лв. Бащата е в трудоспособна възраст и следва да осигурява издръжка на децата си. Размерът на издръжката  обаче съгласно текста на чл. 142 ал.1 от СК  се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Поради това и с оглед установените по делото факти относно получаваното от бащата ТВ, съдът   намира, че  ответникът `           няма възможност да заплаща търсената издръжка от 350лв за детето В. и 300лв задетето М.. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплаща за детето В. 170лв и за детето М. в размер на 160лв, и издръжка в този размер е съобразена с потребностите на децата, при липса на  твърдения за особени нужди. Не се установи бащата да е давал издръжка за децата от раздялата на страните. Представените касови бонове доказват единствено, че в периодите когато е взимал децата им е купувал играчки и лакомства. Поради това издръжка в посочения размер следва да бъде присъдена,  считано от  25.07.2018г до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноски, като до пълния предявен размер от 350 лв за детето В. и 300лв за детето М. се отхвърли като неоснователен.       

        Предвид  изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК  ищецът има право на  разноски съобразно уважената част на иска. Искането по чл.78  ал.5 ГПК е основателно с оглед фактическа и правна сложност на делото, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до  размер от  400лв, определен  по реда на чл. 21 от Наредба № 1 за минималните размери на адвоатските възнаграждения.  При този изход на делото ще бъде осъден отвеникът да заплати на ищцата разноски по производството в размер на 310лв.    

        На основание чл. 78 ал.6 ГПК ответникът ще бъде осъден да  заплати ДТ върху присъдената издръжка в размер на 475,20лв

        Мотивиран от гореизложеното,

Р  Е  Ш  И:

       

       ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху децата М.П.П. ЕГН ********** и В.П.П.  ЕГН **********    на  тяхната майка   М.Г.Т.  ЕГН ********** ***,    като ОПРЕДЕЛЯ  местоживеенето на децата  в дома на тяхната майка на посочения адрес.

       ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на децата М.П.П. ЕГН ********** и В.П.П.  ЕГН **********   с техния баща  П.Г.П. ЕГН **********, с посочен адрес ***  , както следва:  всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч в събота до 18.00ч в неделя, с преспиване в дома на бащата, 30 дни през лятната ваканция, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката, първата половина от пролетните и зимните училищни ваканции  през четните години, и втората половина през нечетните години от 10.00ч на първия ден от периода до 18.00ч на последния ден от периода с преспиване в дома на бащата,   като бащата взима децата от дома на майката и ги връща в дома й. 

     ОСЪЖДА П.Г.П. ЕГН **********, с посочен адрес *** да заплаща  за детето  В.П.П.  ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 170(сто и седемдесет)лв, и за детето М.П.П. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 160(сто и шестдесет)лв, чрез тяхната майка и законен представител М.Г.Т.  ЕГН ********** *** , считано от 25.07.2018г до  настъпване на законна причина за нейното изменение   или прекратяване ,   ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска  КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен  размер  от 350(триста и петдесет)лв за детето В. и 300(триста)лв за детето М..

     ОСЪЖДА П.Г.П. ЕГН **********, с посочен адрес ***    да заплати на  М.Г.Т.   ЕГН ********** ***  разноски по   производството в размер на 310(триста и десет)лв.

    ОСЪЖДА П.Г.П. ЕГН **********, с посочен адрес ***     да заплати по сметка на РС Асеновград ДТ върху присъдената издръжка в размер на 475,20(четиристотин седемдесет и пет лв и двадесет ст)лв. 

 

     Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните                                     

                                                                               

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: