Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 26.09.2019
г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание,
проведено на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ ИВАНОВА
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа
докладваното от съдия Иванова гр. д. № 328 по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 15 от 15.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 545/2016 г. на Костинбодски
районен съд, Т.В.К. е осъден да заплати на В. Е. Д. сумата 600 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 9700 лева, както и
сумата 300 лева обезщетение за причинените от увреждането имуществени вреди,
ведно със законната лихва от влизане в сила на решението.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство в частта, с която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 6000 лева с довод, че така определеният от съда размер на
обезщетението е завишен, с искане същото да бъде намалено.
Решението в отхвърлителната му
част, както и в частта, с която е определен началния момент на дължимата
законна лихва върху присъдените обезщетения / влизане в сила на решението/, е
обжалвано от ищцата в първоинстанционното
производство. Сочи се в жалбата, че претендираният
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 9700 лева е справедливо с
оглед претърпените от ищцата болки и страдания в резултат на увреждането. Поддържа,
че законната лихва върху дължимите
обезщетения се дължи от датата на деликта, а именно
от 30.11.203 г.
За да
се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Костинбродски районен съд е бил сезиран с
предявен от В.Е.Д. срещу Т.В.К. иск за заплащане на сумата 9700 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, в
резултат на причинена й на 30.11.2913 г. телесна повреда, както и сумата 300
лева – имуществени вреди, представляващи разходи за медицински изследвания, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на деликта
/30.11.2013 г./ до окончателното им изплащане.
В
исковата молба се твърди, че на 30.11.2013 г., докато обядвала в ресторанта на
свекърва си, ищцата чула пукот, заболял я врата и
главата, след които съпругът й забелязал струйка кръв по врата. Придвижила се
до Бърза помощ в гр. Костинброд, откъдето била транспортирана до УМБАЛСМ
„Пирогов”. На ищцата били установени множество рани по тялото и главата и
шията, и била подложена на оперативна интервенция за обработване на проектила в раната на шията. На 02.12.2013 г. ищцата отново
била оперирана, но се преценило, че наличните проектили
не подлежат на остраняване предвид опасността за
живота й, тъй като единият проектил е бил между
четвърти и пети прешлени. След множество изследвания на скенер на 13.12.3013 г.
във ВМА била извършена операция, при която от раната на гърба бил изваден един
голям проектил и отломък от него, а от раната на
шията извадили целия проектил. Контролните медицински
прегледи продължили до октомври
Ищцата
твърди, че са й били причинени телесни увреждания, изразяващи се в 4
огнестрелни рани, подробно описани в исковата молба. Тези увреждания й били
причинени в резултат на извършено от ответника престъпление по чл. 338, ал. 1
от НК, за което същият бил осъден с одобрено от съда споразумение на 30.07.2014
г. по НОХД № 187/2015 г. на РС- Костинброд.
Твърди,
че при оперативните интервенции и в процеса на възстановяването й дълго време
след прострелването ищцата търпяла силни болки в областта на шията и врата,
което налагало да взема големи количества болкоуспокояващи. В период от 3-4
месеца след изписването й от болница изпитвала страх да излиза от дома си.
Дълго време след това била тъжна, стресирана, отпаднала психически, често се
разстройвала от болката и от страха, който изпитвала.
В писмени отговор на исковата молба ответникът
оспорва размера на предявения иск. Сочи, че претендираната
от ищцата сума за обезщетение за неимуществени вреди и силно завишена и не
отговаря на действително претърпените от ищцата болки и страдания, причинени от
полученото телесно увреждане.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа
страна следното:
С одобрено
на 12.08.2015 г. споразумение по НОХД № 187/2015 г. н РС-Костинброд Т.В.К. е
признат за виновен в това, че на 30.11.2013 г., около 15,25 ч. в с. Б., пред
търговски обект кафе –аперитив „П.П.”, като държал и
пренасял огнестрелно оръжие – ловна пушка марка „ТОЗ”, 12-ти калибър, с фабр. № 9311453, след употреба на алкохол, не е взел
необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл. 59, ал. 1, чл. 60, ал. 1, т.
3, б. „е”, чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ и чл. 48 ал. 1 от ППЗКВВООБ, поради което е
възпроизвел изстрел, с който по непредпазливост е причинил леки телесни повреди
на В.Е.Д. – престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК, поради което му е наложено
наказание „глоба” в размер на 3000 лева.
Според
показанията на св. Кр. Д. /съпруг на ищцата/, той
закарал съпругата си в спешното отделение в Костинброд след като била
простреляна. Оттам веднага с линейка я закарали в „Пирогов”, където се опитали
да извадят сачмата във врата й, но казали, че е много рисково, поради което не
я извадили. Ищцата била в шок през това време, плачела и не мърдала. След
операцията ищцата била трудно подвижна, близките й я хранели, защото не можела
да си движи главата, взимала успокоителни, била в силен стрес, изпитвала страх
да излиза навън сама, не можела да спи, постоянно плачела, спряла да работи, а
за нея и детето им се грижели родителите й до заминаването й със семейството й
за Германия. Там получила паник атака, което наложило
постъпването й в болница.
Според
показанията на св. Св. П. /баща на ищцата/, дъщеря му живяла у тях след
изписването й от „Пирогов”. Била напълно безпомощна, неподвижна, което наложило
родителите й да я обслужват. Психически била срината, изпитвала страх, че ще
умре и няма кой да се грижи за детето й. В момента живее в Германия. Свидетелят
я е виждал преди няколко месеца, като твърди, че състоянието й не било добро –
не можела да работи, да пътува, при излизането й навън имала нужда от подкрепа,
тъй като й ставало лошо.
Съгласно
показанията на св. С. С., той придружил ответника при посещение на ищцата в
„Пирогов”. Ответникът разговарял с ищцата и й поднесъл извинения за случилото
се. Ищцата била на пейката в коридора на болницата, и според свидетеля била във
видимо добро състояние.
Съгласно
показанията на св. А. С., той видял ищцата на 6 декември
Според
показанията на св. И. Г., в периода след изписването на ищцата от „Пирогов” до
приемането й във Военна болница, ищцата била при родителите си в с. М. и не е
ходила до Б., не можела да си мърда главата. След изваждане на сачмите ищцата
се чувствала зле, пиела лекарства, получавала паник
атаки и припадъци.
Според
показанията на св. В. С.а, на 06.12.2013 г. тя отишла в заведението в с. Б. да
прибере мъжа си и видяла ищцата в заведението. На свидетелката не й е направило
впечатление визуално ищцата да има някакви проблеми.
Според
приетото като неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинската
експертиза на вещото лице д- р К. С., извършено на база медицинската
документация по делото, при инцидента на 30.11.2013 г. ищцата е получила
следните увреждания: пронизващо или транзиторно
огнестрелно нараняване в меките тъкани на нивото на горния ръб на дясната
лопатка; сляпо огнестрелно нараняване в лявата задушна област; сляпо
огнестрелно нараняване в областта на врата срединно
по задната част на шията; сляпо огнестрелно нараняване под нивото и външно на
долния ъгъл на дясна лопатка. Тези увреждания са получени в резултат на
проникване на проиктилите в тялото на ищцата
вследствие на произведен изстрел с ловно оръжие. По своя медико-биологичен
характер тези увреждания са причинили на ищцата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. През периода на лечение ищцата е търпяла болки и
страдания в период от около 1 месец, които са били по-интензивни в първите две
седмици след оперативните лечения. Периодът на възстановяване от посочените
увреждания е около 30 дни.
Според
приетото заключение на съдебно-психиатричната експертиза на вещото лице д-р Р.,
извършено след личен преглед на ищцата и въз основа представената медицинска
документация, ищцата страда от паническо разстройство, отключено след
преживяното на 30.11.2013 г. Оплакванията й са били най-интензивни през
От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:
Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания от телесните увреждания, причинени й в
резултат на извършено от ответника престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Относно тези обстоятелства присъдата се ползва
със силата на присъдено нещо,
като задължителната й сила се отнася
до всички елементи на престъпния
състав. Установяването на претърпени неимуществени вреди, тяхното естество и интензитет на
преживяванията, както и причинната им връзка с извършеното деяние, обаче,
подлежат на доказване от ищеца при условията на пълно
и главно доказване.
В случая
с оглед одобреното споразумение /с последици на влязла в сила присъда/ по НОХД
№ 187/2015 г. на РС-Костинброд, не полежи на доказване виновното извършване от
ответника на противоправно деяние, изразяващо се в произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие, с което е причинил телесна повреда на ищцата.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на причиненото от
ответника деяние, въз основа на критерия по чл. 52 от ЗДД, съдът взе предвид
следното:
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка
на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които при телесните
увреждания могат да бъдат: естеството на увреждането, механизма на
причиняването му и конкретните обстоятелства, при които е настъпило, периода на
възстановяване, здравословното състояние на увредения и евентуалното влошаване
на здравето му, продължителността на лечението, причинените негативни
емоционални преживявания, битови неудобства и други, които са пряка последица
от увреждането, както и социално- икономическите условия в страната към момента
на настъпването на увреждането.
Предвид
механизма на причинените на ищцата наранявания – чрез произведен изстрел с
огнестрелно оръжие, както и естеството, броя и локацията на огнестрелните
наранявания в различни области на тялото, наложили двукратна оперативна
интервенция, безспорно същата е преживяла силни физически болки и негативи
психически изживявания, както към момента на деянието, така и след това. Установено
е от показанията на свидетелите Д., П. и Г., че извършеното от ответника деяние
е причинило на ищцата тежък психически шок и стрес от случилото се, силна
тревожност и панически страх от възникване на тежки за физическото й състояние
последици от получените увреждания. От показанията на тези свидетели се
установява също, че ищцата е изпитвала битови неудобства, свързани с
ежедневното й обслужване и полагането на фактически грижи за детето й. Съдът не
намира основания да не кредитира показанията на горепосочените свидетели, тъй
като същите са логични, взаимно непротиворечиви и кореспондират с приетото по
делото заключение на съдебно-психологичната относно настъпилите за ищцата
психически последици в резултат на деянието. И при отчитане на възможната
заинтересуваност на част тези свидетелски показания, преценявайки ги във връзка
с останалите доказателства по делото /заключение на СПЕ/ при условията на чл.
172 от ГПК, обоснован е извод, че извършеното от ответника деяние е довело до
трайно засягане на психиката на ищцата. В следствие на деянието същата е
развила психично заболяване – паническо разстройство, което се установява от
кредитираното от съда заключение на СПЕ, както и от разясненията на експерта
пред съда.
Горните
изводи относно преживените от ищцата физически болки и страдания, засегнали
психиката и способностите й да осигурява нормалните си физически и битови
потребности, не се опровергават от показанията на водените от ответника
свидетели С. и С.а. На първо място, тези показания в частта им, в която
посочените свидетели твърдят, че на 06.12.2013 г. /един ден след изписването на
ищцата от болница, където е била оперирана/, тя е била в заведение в с. Б. и е
била във видимо добро състояние, не могат да бъдат кредитирани, тъй като
противоречат на показанията на останалите разпитани по делото свидетели /Д., П.
и Г./, а други доказателства в подкрепа на така възпроизведените от свидетелите
С. и С.а факти не са налице по делото. Дори и да се приемат за достоверни
показанията на тези свидетели в частта им, че са видели ищцата на посочения ден
в заведението, то това не може да се отрази на извода за преживени от ищцата
болки и страдания, и настъпилите отрицателни промени в нейното психично и
емоционално състояние, като пряка последица от деянието на ответника. На първо
място следва да се посочи, че получените от ищцата телесни увреждания не са от
такова естество, че да засягат двигателните й способности, и няма данни
проведената операция да е довела до неподвижност или затрудняване на нормалните
й физически възможности. Емоционалните и психически преживявания са част от
вътрешния свят на човека, които не са непременно свързани с външни поведенчески
прояви.
С оглед на горните изводи и
съобразявайки икономическите стандарти в страната към момента на увреждането, въззивният съд намира, че справедлив паричен еквивалент на
претърпените от ищцата неимуществени вреди от извършеното от ответника деяние,
е обезщетение в размер на 8000 лева.
Върху
сумата на обезщетението ответникът дължи законна лихва за забава от датата на деликта /арг. от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/, т.е. от 30.11.2013 г. – датата на извършване на престъплението по чл.
338, ал. 1 от НК.
С оглед на частичното несъвпадане
на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанионния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъдения от районния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди от 6000
лв. до приетия за основателен от настоящата инстанция размер от размер от 8000
лв. / или за сумата 2000 лв./, както и в частта относно началния момент на
дължимото обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, и вместо него постановено друго, с което ответникът се осъди да заплати
на ищцата сумата 2000 лева, и се постанови, че дължимата лихва за забава върху общия
размер на присъденото обезщетение се дължи от 30.11.2013 г. до окончателното
изплащане на сумата. В частта, с която искът е уважен за сумата от 6000 лв., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на увреждането на 30.11.2013 г. до
окончателното й изплащане, решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото пред
настоящата инстанция и направените от страните искания за разноски, ответникът Т.В.К.
следва да бъде осъден да заплати на ищцата В.Е.Д. сумата 745,12 лева,
представляваща общ размер на направените от нея разноски в двете съдебни
инстанции съобразно уважената част от жалбата й. Ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответника сумата 89,60 лева, представляваща общ размер на
направени от последния разноски във въззивното
производство съобразно отхвърлената част от жалбата на ответника.
Воден от горното,
Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 15 от 15.01.2019 г., постановено по гр.д. № 545/2016 г. на Костинбродски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от В.Е.Д. срещу Т.В.К. иск
с право основание чл. 45 от ЗЗД за разликата над сумата 6000 лева до сумата
8000 лева /или сумата 2000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от извършено от Т.В.К. престъпление, за което е
осъден с одобрено на 12.08.2015 г. споразумение по НОХД №187/201 г. на Костинбродски РС, както и В ЧАСТТА относно определения начален момент на дължимата лихва за
забава върху присъденото обезщетение , И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т.В.К. да заплати на В.Е.Д. на
основание чл. 45 от ЗЗД сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от извършено от Т.В.К. престъпление, за
което е осъден с одобрено на 12.08.2015 г. споразумение по НОХД №187/201 г. на Костинбродски РС, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.11.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 от
15.01.2019 г., постановено по гр.д. № 545/2016 г. на Костинбродски
районен съд в останалата му обжалвана част, с която Т.В.К. е осъден да заплати
на В.Е.Д. сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от извършено от Т.В.К. престъпление, за което е
осъден с одобрено на 12.08.2015 г. споразумение по НОХД №187/201 г. на Костинбродски РС, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 30.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т.В.К.
да заплати на В.Е.Д. сумата 745,12 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА В.Е.Д.
да заплати на Т.В.К. сумата 89,60 лева за разноски по делото.
В останалата му част, с която е уважен иска за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, решението е влязло в сила като
необжалвано.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.