Мотиви към
присъда по НОХД № 1600 по описа за 2012г. на ШРС
На 17.10.2012г. от Шуменска
Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 147/2012г.
по описа на ШРП, по който в същия ден е образувано производство пред първа
инстанция срещу Е.Ф.Н. с ЕГН **********, с местоживеене ***, за извършено от
него престъпление от общ характер наказуемо по чл.195 ал.1 т.3 и 4, предл. 2 от НК вр. чл.194 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт по
отношение на подсъдимия е посочено, че на неустановена дата в периода
от 10.01.2012г. до 23.01.2012г. в с. Хитрино обл. Шумен, чрез разрушаване на
преграда здраво направена за защита на лица и имот /счупен прозорец/ и чрез
използване на техническо средство /метално шило/, отнел чужди движими вещи – 1
бр. кинескопичен телевизор, марка ЖВЦ-29 инча на стойност 100 лв.; 1 бр.
пневматична пушка, марка “Slavia”, модел “618”, калибър
4,5 мм. на стойност 45 лв.; 1 бр. акумулатор с надпис “Формула” на стойност 150
лв.; 3 бр. килими тип “персийски” на стойност 75 лв. всеки; 1 бр. микровълнова
фурна марка “Бамекс” на стойност 50 лв.; 1 бр. прахосмукачка марка “Самсунг” на
стойност 60 лв. и DVD, ведно с тонколони на стойност 45 лв. – всичко на обща
стойност 675 лв., от владението на Т.Х.Х. ***, без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои.
По делото няма конституиран
граждански ищец.
С разпореждане от 30.10.2012г.
обвиняемият е предаден на съд за
възведеното с обвинителният акт обвинение като е насрочено предварително
изслушване по делото по общия ред.
В съдебно заседание подсъдимия Н.
се възползва от новите диференцирани процедури по НПК – глава 27 и на основание
чл. 371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371 т.2
от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с
определение от 05.12.2012г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл. 373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянията описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Предлага на съда да наложи на
подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за минимално възможния срок, като то
бъде редуцирано съгласно чл. 58а от НК с 1/3.
В хода на съдебното следствие
подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е
наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и се съгласява
с него. В последната си дума подсъдимия заявява, че съжалява много, че повече
няма да прави така и че иска по малка присъда. Защитника на подсъдимия в хода
на съдебните прения изразява становище, че наказанието следва да се наложи в
минималния предвиден от закона размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното: През инкриминирания период подсъдимия Е.Ф.Н. ***. Тъй като се
нуждаел от парични средства, същият решил да си набави такива чрез кражба на
вещи от дома на свои съседи, за които знаел, че към момента отсъстват от дома
си и са в чужбина.
В
изпълнение на взетото решение, във вечерните часове на неустановена дата в
периода от 10.01.2012г. до 23.01.2012г. подсъдимия отишъл в имота на
пострадалата Т.Х.Х.,*** , който представлявал къща с навес и двор. През навеса
подс. Н. достигнал до вътрешния двор зад къщата. Оттам счупил прозореца на
нейния първи етаж, след което с предварително приготвено желязно шило отворил
прозореца на кухнята, който бил от ПВЦ дограма и през него влязъл в къщата. От
къщата подсъдимия откраднал следните вещи собственост на пострадалата Х.:
кинескопичен телевизор, марка ЖВЦ-29 инча, пневматична пушка марка “Славия”
кал. 4.5 мм., акумулатор с надпис Формула”, 3 бр. килими тип – персийски,
микровълнова фурна марка “Бамекс”, прахосмукачка марка “Самсунг” цвят борда и
ДВД заедно с тонколоните.
Гореизброените
вещи подсъдимия изнесъл през входната врата на имота и впоследствие продал на
различни граждани, а именно на свидетелите: Ф. Ш.А., Х.Н.Х., М.Р.Х., А.Р.А. и М.Я.С.,
като ги излъгал че били негови.
На
23.01.2012г. свидетеля Х.Х.М. /баща на пострадалата/ отишъл да нагледа имота и
установил извършената кражба, за която съобщил в полицейския участък в с. Хитрино.
Видно от заключението на съдебно- икономическата
експертиза общата стойност на откраднатите вещи е в размер на 675, 00 лв.
Стойността на откраднатите вещи е частично възстановена.
От заключението на изготвената съдебно –
балистична експертиза се установява, че представената за изследване пушка не
представлява огнестрелно оръжие.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимия Н. дадени
в хода на съкратеното съдебно следствие
в съдебното заседание на основание чл.371т.2 от НПК, който признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия
разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанията на подсъдимия по чл. 371т.2
от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства по
надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението от общ характер по чл.195 ал.1 т.3
и т.4 предл.2 от НК във вр. с чл.194 ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване
правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна подсъдимия
чрез своите действия е отнел чужди движими вещи с определена стойност от
владението на пострадалата Т.Х.Х., без съгласието и на владелец, като е
прекратил фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се е
упражнявала и е установил своя
фактическа власт върху тях; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато
лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че
е съгласно субектът да установи фактическа власт върху предмета:
- квалификацията по т.3 на чл. 195 е налице,
тъй като за осъществяване на съответното деяние подсъдимия е разрушил прегради
здраво направени за защита на имот;
- квалификацията по т.4 е налице, тъй като за
осъществяване на деянието подсъдимия е използвал техническо средство – метално
шило, като неговото използването
значително е улеснило и е способствало извършването на престъплението;
* субект на престъплението е пълнолетно
лице; подсъдимия не е имал фактическа
власт върху движимите вещи - предмет на престъплението и не е бил техен
собственик;
* от
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с внезапно възникнал
пряк умисъл – той е съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на
чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е
целял да установи тази власт върху предмета на престъплението и да се
разпорежда с тях в свой интерес (имал е намерение противозаконно да ги присвои)
- т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целел
настъпването на обществено -опасните последици.
Като
причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването
и незачитането на правото на собственост другимо и стремеж към придобиване на облаги по лесен,
но недопустим и неправомерен начин, както и моментното състояние, в което е
изпаднал подсъдимия и което го е мотивирало за извършването на деянието.
При определяне на наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на
извършителя – данните за личността му, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимия.
* смекчаващи вината обстоятелства
– с добросъвестно поведение в наказателния процес, прави самопризнания в
досъдебното и съдебното производство, неговата младежка възраст, затруднено
материално положение.
* отегчаващи вината обстоятелства
– невъзстановяване на част от откраднатите вещи.
При определяне на наказанието, съдът взе
предвид и задължителната разпоредба на чл.373,ал.2 от НПК, поради което счита,
че следва да наложи
наказание “лишаване от
свобода” за срок от
1 година, което следва да бъде намалено с 1/3 т.е. да стане 8 месеца. Така определеното наказание, съдът счита,
че ще изпълни личната си и генерална превенция, справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите от
страна на осъдения.
Съдът
като отчете горните обстоятелства, счита, че за да бъдат постигнати целите на
наказанието посочени в чл. 36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на
наказанието , защото условното осъждане при условията на чл. 66 ал.1 от НК, за
чието приложение са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно
средство за превъзпитанието му.
Така определеното наказание,
съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност
и морална укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените,
а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху тях и ще им отнеме възможността да вършат други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
По тази начин и с това наказание,
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната
превенция.
На основание чл.189,ал.3 от НПК съдът
възложи на подсъдимия Н. направените деловодни
разноски.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: