Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 22.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публичното заседание на 28.05.2020 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 7438 по описа за 2019г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „Т.П.“ ЕАД против В.Т., с която е предявен иск на основание
чл.422 от ГПК, в която се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника,
като по образуваното ч.гр. дело
№5654/2019г. по описа на РС - Плевен е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника.
Предявен е иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо
ответника за консумирана и
незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за
негов топлоснабден имот - апартамент, с абонатен номер 1004997.
Вземането се обосновава със следното:
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153(1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
- Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „***” от
дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „***” бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната
от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си, като в
обстоятелствената част е отразено от
какво произтича конкретното вземане.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че
дължи на „*** сума за консумирана топлинна енергия, както следва : 344,82 лв. –
главница, за периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2019 г., 31,52лв. – лихва върху
главницата, за периода от 02.06.2017г. до 21.08.2019г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №5654/2019г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78
от ГПК, както и разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор, с който вземането на ищеца се оспорва. Твърди се от страна на ответника,
че никога не е заявявал желание да ползва услугите на ищцовото дружество и да
има доставка на топлоенергия. Твърди индиректно, че нормите на Закона за
енергетиката са в противоречие със ЗЗП.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юркс.М., който
поддържа исковете и навежда доводи в писмена защита, представена по делото.
В о.с.з. ответникът се явява и
заявява, че поддържа отговора, като изткъва, че не се намира в облигационни
отношения с ищцовото дружество; че имотът му не е топлоснабден и през същия не
минават щрангове, отоплителните уреди
са демонтирани.
Съдът, като взе предвид доказателствата
по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим, а по
същество - основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От приложеното ч.гр.д. № 5654/2019год.
по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 28.08.2019год. на
основание депозирано от ищеца против ответника заявление за издаване на заповед
за изпълнение на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за сумите, както
следва : от 344.82 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.04.2017 г. до 30.04.2019 г., лихва
върху главницата в размер на 31.52 лв. за периода от 02.06.2017 г. до
21.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 28.08.2019 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени
деловодни разноски в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение –
50.00 лв. съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017
г. В заповедта е отразенои, че вземането произтича от доставената от дружеството топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в ***,
за периода 01.04.2017 г. до 30.04.2019
г., без да се заплати горепосочената сума
В срок
е подадено възражение, а настоящият иск на
основание чл.422 от ГПК е предявен в 1-месечния срок, визиран в закона.
Няма спор по делото, че ответникът е
собственик на топлоснабдения недвижим
имот, находящ се в ***. Още в депозираното възражение ответникът е посочил, че не е длъжник на ищцовото дружество, т.к. жилището му няма
техническа връзка с абонатната станция и
отоплителната инсталация; не оплучава топлинна енергия за отопление или
топла вода, няма отоплителни тела и щрангове; няма договор с ищеца и
претенцията му е в противоречие със ЗЗП. Претенцията на ищеца в размер
340,20лв. е за сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за
процесния период от време. Претенцията в размер 4,62лв. е за услугата дялово
разпределение за процесния период от време.
Съдът приема за несъстоятелни
доводите на ответника за това между него и ищеца да не е налице облигационно
отношение, респ. същият да не се явява клиент на ищцовото дружество. Съгласно
разпоредбата на чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, като дори при прекратено топлоподаване към отоплителните тела
в техните имоти, тези лица се считат за потребители на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на
сградата. Поради това притежаването на правото на собственост или на правото на
ползване върху апартамент, намиращ се в
топлоснабдена сграда – етажна собственост, прави тези лица потребители на
топлоенергия за битови нужди, като договорното правоотношение с топлопреносното
предприятие възниква по силата на самия закон - чл.150 ал.1 от ЗЕ. Според тази
норма продажбата на топлоенергия се осъществява при публично известни Общи
условия / в случая на съда е служебно известно с оглед броя на разгледаните
еднотипни дела, по които ищец е „Т.П.“ ЕАД, че
същите са публикувани в бр. 239/2007 г. на в-к *** и във
в-к ***/, които имат силата на договор между потребителите на топлинна
енергия и топлопреносното дружество. Това дава основание на топлопреносното
дружество да счита както собственикът, така и носителят на правото на ползване за клиенти на топлинна енергия, обвързани с
посочените по–горе Общи условия, като то може да насочи претенцията си за
ползваната в имота топлинна енергия срещу всеки от тях. В конкретния случай, партида
за отчитане на топлинната енергия за процесния недвижими имот е била открита на
името на собственика на имота – ответникът в процеса. С оглед изложеното,
ответникът е клиент на топлинна енергия, като в случая е без значение фактът, че в жилището му
радиаторите са демонтирани, както и фактът, че няма сключен договор за
топлоснабдяване с ищцовото дружество. С Тълкувателно решение №2/ 25.05.2017г.
на ОСГК се приема, че при доставка на централно отопление в сграда в режим на Етажна
собственост, искането за услугата се прави не от всеки собственик, а от
мнозинството етажни собственици. ВКС приема, че потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да
откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация
или от отоплителните уреди в общите части енергия. Според същото решение, това
разрешение важи и за заварените от отм. ЗЕЕЕ сгради, които са топлоснабдени
преди влизане в сила както на този закон, така и на ЗЗП. В заключение, за
отношенията, възникващи при доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда
– Етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 вр. §1 ДР на ЗЗП. Или, независимо от това, че ответникът
не ползва услугите на ищцовото дружество и след демонтирането на радиаторите,
той не може да откаже доставяне на топлоенергия за сградна инсталация и остава
неин потребител, съгласно чл.153 ал.6 ЗЕ.
Размерът на претенцията на ищеца не
се оспорва, оспорва се методът на формирането
на претендираните суми и топлоподаването
на топлинна енергия до сградата, в която се намира жилището, собственост на ответника; правилни
ли са измерванията на топлинния счетоводител. От приетото заключение на ВЛ Й.Й.
/л.65 от делото/ се установява, че топлоснабдителното предприятие е доставяло топлинна енергия /ТЕ8 до абонатата
станция /АС/, т.е. до имотите в Етажната собстквеност. До имота на ответника е доставяна ТЕ като дял от
от сградна инсталация. Измерването на ТЕ в АС се извършва от търговски прибор
топломер, преминал през изискуемите държавни проверки в специализирана
лаборатория. Начислените суми, отразени коректно в индивидуалния мейлинг за
всеки месец от процесния период /м.април 2017год.- м.април 2019год./ са в
съответствие с Наредба за
топлоснабдяване №16-334 от 06.04.2007год.
С оглед изложеното, предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен.
По отношение разноските по делото: Предявеният
иск е за еднакво по размер вземане, предвди проведеното преди това заповедно
производство. Следва да се присъдят изцяло в полза на ищеца разноските в
заповедното производство/ в минимален размер/, а именно – общо 75лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение;
разноските от исковото производство -75лв. за внесена държавна такса, 140лв.
разноски за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 100лв.
- общо 315лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че В.Д.Т., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на***, с адрес на управление ***,
сумите, както следва : 344,82 лв. – главница, за периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2019 г.,
31,52лв. – лихва върху главницата, за периода от 02.06.2017г. до 21.08.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение – 28.08.2019год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на основание
чл.410 от ГПК ч.гр.дело №5654/2019г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК В.Д.Т., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ****, с ЕИК
*********, с адрес на управление ***, направените разноски по делото в
производството по чл.422 от ГПК в общ размер 315лв., както и разноски за заповедното производство по
ч.гр.д. №5654/2019год. по описа на Плевенски районен съд в общ размер – 75лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: