РЕШЕНИЕ
№ 1528/13.8.2020г. гр. Пловдив 13.08.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на девети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3113
по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 и следващите от Закона за устройство на територията
(ЗУТ), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на А.П.Г., ЕГН ********** ***, срещу Заповед № РД-02-09-314/20.09.2019г.,
издадена от кмета на община Кричим, с
която на основание чл. 225а, ал.1 във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ
е НАРЕДЕНО да се премахне незаконен строеж: “Основен ремонт – подмяна на
съществуваща покривна конструкция от четирискатна към
двускатна и надграждане на част от зидове на сградата
с идентификатор ***, разположена в ПИ ***по КККР на гр.Кричим с извършители А.П.Г. и Г.П.Г..
Жалбоподателката оспорва
административния акт като нищожен и незаконосъобразен. Прави възражение за
липса на компетентност и на форма. Твърди наличие на съществено противоречие
между констативния акт и заповедта относно описанието на строежа. Според жалбоподателката не се касае за нов строеж,а за текущ
ремонт,за който не се изисква строително разрешение и инвестиционен проект.
Твърди,че извършеното е в обема на издаденото й разрешение за извършване на
ремонт № 6/22.10.2014г.,като оспорва да са били надзиждани
стени,нито да са поставяни нови прозорци и врати. Запазена е старата височина
на стените на тавана,като е налят бетонен пояс за заздравяване на
конструкцията. Прави възражение и за
това,че е във влошено здравословно състояние с онкологично заболяване,а с
изпълнението на обжалваната заповед ще остане без дом. Представя писмени и
гласни доказателствени средства.
Ответникът Кметът на община Кричим, чрез
процесуалния си представител адвокат С., моли да се отхвърли жалбата. Твърди да
е налице незаконен строеж без строителни книжа,
който не е търпим и подлежи на премахване. Претендира разноски.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата
е депозирана чрез административния орган на 02.10.2019г. Оспорената заповедта е
връчена на 24.09.2019г., видно от приложеното копие на уведомление на лист 51.
Тоест, правото на жалба е упражнено в рамките на 14-дневния срок за обжалване.
Жалбоподателката
е адресат на оспорваната заповед и е заинтересовано по смисъла на чл.225а,ал.2
от ЗУТ лице.
Ето
защо жалбата се
явява ДОПУСТИМА.
По същество:
От
приложената административна преписка се установява, че при спазване на
разпоредбата на чл.225а,ал.2 от ЗУТ за спорния строеж са направени констатации
с Констативен акт № 6 от 28.08.2019г.,като производството е започнало по
сигнал-заявление от съсобственика на жалбоподателката
Г.П.Г..
Прието
е с констативния акт, че спорния строеж е, изграден без строителни книжа. Строежът
е описан като двускатна покривна конструкция и
надграждане на част от зидовете на сградата. Покривната конструкция е изцяло
нова, като е подменена изцяло и носещата конструкция. Конструкцията е дървена с
профилиран и обработен дървен материал,същата е двускатна.
От източната страна има един голям панорамен прозорец,а от северната са
монтирани два прозореца,по данни на живущите на мястото на стари дървени
такива,а към южната страна е поставена врата,водеща към плоча,оформена като
капандура. Височината на билото на покрива от вътрешната страна е около Н=4.0м.мерено от пода на подпокривното
помещение. Подпокривното пространство следва контура
на сградата. От северната страна височината на надзида
е около 1,93м. от пода на подпокривното помещение,
което по данни на живущите е с около 25-35см. по-високо,вследствие на
отливането на бетонен пояс над последния ред тухли. Останалите две фасади на
къщата/източна и западна/ в подпокривното
пространство са надзидани във връзка с промяна на
покривната конструкция-от четирискатна на двускатна. Подпокривното
пространство е оформена като едно помещение,захранено с електричество. Посочва
се,че строежът е извършен 2014-2015г. Последното относно времето на извършване
на строежа не се оспорва от страна на жалбоподателката
и е заявено изрично и от процесуалния й представител в последното открито
съдебно заседание.
Констативния акт е връчен лично на извършителя
на строежа.
Не
се констатира при съставянето и връчването на констативния акт да са допуснати процесуални
нарушения.
С
оглед вида на спорния строеж и разпоредбата на чл.225а от ЗУТ издателят на
заповедта е компетентния за издаването й орган.
Ето защо съдът приема, че не са налице
процесуални основания за незаконосъобразност, нито за нищожност на оспорвания
акт и възраженията в тази насока са неоснователни.
С оглед моментът на извършване на
строежа, институтът на търпимост е неприложим.
За установяване на обстоятелството дали се касае за текущ ремонт, за
какъвто е било издадено Разрешение за ремонт № 6/22.10.2014г., или за нов
строеж, относно точния вид на строежа и неговата допустимост, по делото беше
назначена съдебно-техническа експертиза.
Видно от експертното заключение на
вещото лице инж.Я.Р. е, че процесният строеж
представлява надстройка на съществуващата жилищна сграда. Таванското помещение
е преустроено,като е променен покрива. Върху ограждащите зидове на първия етаж
и съществувалите надзидове в тавана зидарията е
продължена до нови височини. В горния край зидарията е укрепена със стоманобетонов пояс. Полученият покрив е двускатен, изпълнен от дървена носеща конструкция с билна греда и ребра по наклоните. Положена е покривна
изолация и покритието е изпълнено с керемиди. Строежът има връзка с друг строеж
в имота – нова пристройка за санитарен възел до югоизточния ъгъл на сградата,
изпълнена със стоманобетонова конструкция. Тази
пристройка не е предмет на оспорваната заповед. Покривната плоча на
пристройката е свързана със стара плоча-тераса към тавана и двете са обединени
в обща тераса към таванското помещение.
Несъмнено е от констатациите на вещото
лице,че се касае за нов строеж,а не за текущ ремонт по смисъла на чл.151 от ЗУТ.
Следователно, за извършването му се е изисквало разрешение за строеж,каквото в
случая няма. Разрешеното с представеното разрешение за ремонт е различно от
това,което се констатира на място,като изпълнено, доколкото е налице и
надстрояване, и направа на отвори. Тоест, строежът е незаконен.
Независимо от това,съдът намира,че издадената
заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени,а строежът не подлежи на
премахване.
Това е така, защото от една страна,
направеното с оспорваната заповед описание на строежа,който следва да се
премахне не е съвсем ясно и оставя в неизвестност състоянието на сградата след
евентуалното изпълнение на заповедта. Разпоредено е
премахване на основен ремонт, подмяна на съществуваща покривна конструкция,
като не е дадено точно описание на вида на строежа преди ремонта. А и видно от
събраните по делото гласни доказателствени средства-
показанията на свидетеля Л., както и от факта на издаване на разрешението за
ремонт, че преди извършване на процесния строеж
сградата, която несъмнено е законно построена, е била в състояние,изискващо
спешен ремонт. Така даденото описание в заповедта не дава яснота коя част от
ремонта да се премахне така,щото сградата да не е застрашена. При така
установеното и от разпореденото със заповедта
премахване не става ясно каква част от основния ремонт следва да се премахне -
само покривната конструкция или и надзидовете. Не е ясно и как ще се опази целостта на
законния строеж,а именно едноетажната жилищна сграда.
От тук и изводът,че оспорената заповед е
издадена и в нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал.
2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. В случая с премахването на описания основен
ремонт ще се засегне законно построената едноетажна сграда.
От друга страна, наблюдава се
недопустима намеса от страна на администрацията. Без съмнение заповедта за
премахване на незаконен строеж
представлява намеса в правото на оспорващия по чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС
на неприкосновеността на жилището. Именно в този аспект е установено и трайното
разбиране в практиката на ЕСПЧ, че във всеки конкретен случай се дължи проверка
дали една такава намеса е „допустима“ и преценка дали е "необходима в едно
демократично общество". Тук следва да се отбележи, че проверка за
пропорционалност се дължи служебно, без да са нужни изрични възражения в тази
насока. По отношение на „допустимостта на намесата“ като принудителна мярка,
както ясно е посочено и в текста на чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС, са релевантни
обстоятелството дали тя е предвидена в закона. Като продължение на тази
проверка е необходимо да се установи и дали намесата е съответна на целта на
закона.
Релевантните за „необходимостта от
намесата“ в условията на демократично общество обстоятелства също са ясно
посочени в чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС: „ … в интерес на националната и
обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала
или на правата и свободите на другите.“ Наличието на което и да е от тези
обстоятелства оправдава необходимостта от намеса.
В случая, наличието на незаконен строеж
представлява фактическо основание, кореспондиращо с правното такова по чл. 225а
от ЗУТ, за намеса на Държавата, в хипотезата на „допустимостта“ по чл. 8, ал. 2
от ЕКЗПЧОС, чрез издаване на административен акт въз основата на законова
уредба в съответствие с целта на закона - да се гарантира ефективното прилагане
на регулаторното изискване никакви сгради да не могат да се строят без
разрешение, чрез възстановяването на върховенството на закона (вж., mutatis mutandis, Saliba v. Malta, № 4251/02, § 44,
8 ноември 2005 г.), което в разглеждания контекст може да се смята като
попадащо в определението за „предотвратяване на безредици“ и като насърчаване
на „икономическото благосъстояние на страната“ /така по делото И. И Ч. срещу
БЪЛГАРИЯ пред ЕСПЧ/.
При това положение, в конкретния случай
от решаващо значение е да се отговори на въпроса „необходима“ ли се явява тази
намеса спрямо преследваната от законна цел. Тук следва да се отбележи, че
принципът за равенство пред закона налага тази преценка да се извършва за всяко
засегнато лице – независимо дали принадлежи към уязвима група или не.
Респективно, да не се дава превес на защитата на определени групи лица по
етнически, икономически или социален признак пред защитата на отделния индивид.
Противното би означавало да се допусне дискриминационно третиране, което ще
бъде в разрез с принципите на демократичното общество.
Съдът намира за крайно необходимо да
обърне внимание и на един друг аспект от търсената защита. Безспорно е, че
правилата на чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС целят да гарантират основно право, каквото
е правото на жилище и неговата неприкосновеност. Тук обаче не може да се
пренебрегват обстоятелствата, при които засегнатото лице се е сдобило със
съответното незаконно жилище. Например:
законно и добросъвестно ли е придобита собствеността върху строежа; от праводател или приобритател е
извършен незаконния строеж; положени ли са усилия за узаконяване; съществено ли
са погазени регулаторните режими; върху собствен, чужд – частен или
държавен/общински терен е изпълнено строителството; за задоволяване на
неотложни жилищни нужди ли е изпълнен строежът; търсени/предлагани ли са други
способи за решаване на жилищния проблем – настаняване в социални, общински
жилища и др.; притежавало ли е други законни жилища лицето и разпоредило ли се
е с тях, преди да извърши строежа и т.н.
По тези съображения и с оглед
спецификите на настоящия казус съдът намира, че премахването на процесния незаконен строеж се явява непропорционална
принудителна мярка съобразно преследваната от закона цел.
На първо място следва да се съобрази, че
не контролните органи са инициирали производството,а то е започнало по сигнал
на съсобственик на жалбоподателката. Касае се за спор
между съсобственици,в който администрацията се е намесила,упражнявайки
правомощията си за контрол върху незаконното строителство. Самите права на жалбоподателката върху процесната
сграда са придобита законно и добросъвестно,като строежът е бил изпълнен в
собствен имот за задоволяване на жилищни нужди.
От друга страна, касае се за незаконно
строителство,което в по-голямата си част е предприето с цел съхранение на законно съществуваща
жилищна сграда, като дори и част от височината на надзидовете
се дължи на стоманобетонов пояс,изграден с цел
укрепване на сградата. Самият строеж фактически е бил извършван от
наследодателя на настоящите съсобственици, конфликтът между които е описан в
самия сигнал до кмета на община Кричим.
Не на последно място, касае
се за адресат на оспорваната заповед с тежко онкологично заболяване, който
поради състоянието си се нуждае в по-голяма степен от закрила.
С оглед на горното, съдът
намира, че в случая не се обосновава „необходимостта“ от крайно
неблагоприятната намеса в правната сфера на оспорващия. Тази намеса няма да
постигне справедлив баланс между интереса на жалбоподателката
и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу
строителството без разрешително. Процесния
административен акт се явява издаден в противоречие с принципа за съразмерност
- чл. 6 от АПК, принципа за неприкосновеност на частната собственост – чл. 17,
ал. 3 вр. ал. 5 от Конституцията на Република
България и принципа за неприкосновеност на дома - чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС,
поради което е незаконосъобразен и подлежащ на отмяна.
Ето
защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на А.П.Г.,
ЕГН ********** ***, Заповед №
РД-02-09-314/20.09.2019г., издадена от кмета на община Кричим, с която на основание чл. 225а, ал.1 във
връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е НАРЕДЕНО да се премахне незаконен строеж:
“Основен ремонт – подмяна на съществуваща покривна конструкция от четирискатна към двускатна и
надграждане на част от зидове на сградата с идентификатор ***, разположена в ПИ
***по КККР на гр.Кричим с извършители А.П.Г.
и Г.П.Г..
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: