№ 145
гр. С., 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Марина Тр. Цветкова
при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева
като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело №
20211870101015 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Т. Р. С. ,ЕГН:********** от с.К. ,община С. е предявил срещу
„Б.Д.С.К.“ ЕАД-гр.С., ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.С.,
район „О.“, ул.“М.“ № 19 иск с правно основание чл.439 от ГПК –за
признаване за установено ,че ищецът не дължи сумата в размер на 900 лева
,представляваща главница по договор за овърдрафт по разплащателна сметка
№ 266768/15.09.2010 год. ,сумата в размер на 157,98 лева ,представляваща
договорна /възнаградителна /лихва за периода 30.05.2012 година до
10.01.2013 година ,сумата в размер на 299,21 лева –договорна наказателна
лихва за периода от 10.01.2013 год. до 17.04.2014 год.,както и сумата в размер
на 27.14 лева разноски по изпълнително дело № 262/2014 год. на ЧСИ А.Ц. ,с
район на действие Софийски градски съд ,поради погасяване на вземането по
давност.
В исковата молба се сочи ,че срещу ищеца Т. Р. С. е образувано
изпълнително дело № 20147010400262 по описа на ЧСИ А.Ц. по молба на
„С.Ж.Е“ АД,правоприемник на което дружество е „Б.Д.С.К.“ ЕАД.
Изпълнителното дело е образувано за събиране по принудителен ред на
вземанията ,обективирани в изпълнителен лист от 28.04.2014 год., издаден по
ч.гр.д.№ 298/2014 год. по описа на РС-С. за следните суми : сумата в размер
на 900 лева ,представляваща главница по договор за овърдрафт по
разплащателна сметка № 266768/15.09.2010 год. ,сумата в размер на 157,98
лева ,представляваща договорна /възнаградителна /лихва за периода
30.05.2012 година до 10.01.2013 година ,сумата в размер на 299,21 лева –
договорна наказателна лихва за периода от 10.01.2013 год. до 17.04.2014
год.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 27.14 лева разноски по делото.Ищецът твърди, че не дължи
1
вземането по издадения изпълнителен лист ,тъй като е погасено по давност.
Сочи се ,че след образуването на изпълнителното дело са извършвани
действия с цел проучване имущественото състояние на длъжника ,като е
направена справка в Национална база данни „Население“,както и справка за
налични трудови правоотношения ,по които длъжникът полага
труд.Извършена е справка в Агенция по вписвания за придобити от длъжника
недвижими имоти.Сочи се ,че всички тези действия не съставляват същински
изпълнителни действия, а само обезпечават успешното провеждане на
изпълнението ,както и поканата за доброволно изпълнение и връчването на
същата не прекъсва започналата да тече погасителна давност.
В исковата молба се сочи ,че на 12.09.2014 година е изпратено запорно
съобщение за налагане на запор върху МПС на длъжника, което действие
съставлява последното валидно извършено изпълнително действие срещу Т.
Р. С..В двегодишния срок след изпратеното запорно съобщение не са
извършвани други действия ,които да прекъснат започналата да тече
погасителна давност .Сочи се ,че поради липсата на извършени валидни
изпълнителни действия на 12.06.2016 година на основание чл.433,ал.1,т.8 от
ГПК ,изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона.
Поддържа се ,че с прекратяване на изпълнителното производство ,с
обратно действие от датата на последното валидно предприето изпълнително
действие / в случая от 12.09.2014 год./ започва да тече давността ,с което се
погасяват вземанията .Така започналата да тече погасителна давност е изтекла
на 12.09.2019 год.,тъй като процесните вземания съставляват главница и
договорни лихви по сключен договор за кредит ,които са погасени с
изтичането на петгодишен давностен срок.
В исковата молба се сочи ,че към настоящия момент е налице висящо
изпълнително производство ,по което е образувано изпълнително дело №
262/2014 год. на ЧСИ А.Ц., като са наложени запори върху имуществото на
длъжника и се извършват изпълнителни действия, въпреки че правото на
принудително изпълнение се явява погасено по давност.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът
„Б.Д.С.К.“ ЕАД чрез пълномощника си Д.А. е изразила становище за
недопустимост и за неоснователност на предявения иск и е изложила
подробни съображения.Счита ,че ищецът няма правен интерес от предявяване
на иска ,тъй като не е налице висящо изпълнително производство .Счита ,че
ищецът и длъжник по изпълнителното дело би могъл да осъществи защита си
с молба до съдебния изпълнител за прогласяване на настъпилото вече
прекратяване на изпълнителното дело.Перемцията настъпва по силата на
закона ,а съдебният изпълнител може само да я прогласи.Поддържа се ,че
възражението за давност по своята същност представлява признание от страна
на длъжника за вземането на кредитора и чрез релевирането му длъжникът
цели прекратяване на държавното съдействие относно принудителното
събиране на вземането.Подобно признание се съдържа и в исковата молба и
от тук следва изводът за изначална неоснователност на предявения иск за
установяване несъществуването на едно вземане ,което ищецът признава.
В с.з. ищецът не се явява и не се представлява .С писмена молба по
делото от 18.04.2022 година адв.Джаджарова –пълномощник на ищеца е
изразила становище ,че поддържа предявения иск ,който счита за допустим и
основателен.Изложила е допълнителни съображения във връзка с отговора на
исковата молба от ответника.
Ответникът „Б.Д.С.К.“ ЕАД не изпраща представител .От
пълномощника Д.А. е постъпило становище по делото от 19.04.2022 година ,в
2
което поддържа отговора на исковата молба .
С.ският районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на страните,намери за установено следното:
На 23.04.2014 год. РС-С. е издал по ч.гр.д.№ 298/2014 год. заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК ,с която длъжникът Т. Р. С. да
заплати на кредитора „С.Ж.Е.“ АД сумата 900 лева за изпълнение на парично
задължение , ата 157,98 лева възнаградителна договорна лихва от 30.05.2012
год. до 10.01.2013 год.,сумата 299,21 лева наказателна договорна лихва
от10.01.2013 год. До 17.04.2014 год.,ведно с обезщетение за забавено плащане
в размер на 25,75% пункта годишно върху неплатената главница от датата на
подаване на заявлението /18.04.2014 год./ до изплащане на вземането ,както и
сумата 27.14 лева разноски и е издаден на 28.04.2014 год. изпълнителен лист
на „С.Ж.Е.“ АД/ правоприемник на което дружество е „Б.Д.С.К.“ ЕАД/ за
посочените суми .
По молба на „С.Ж.Е.“ АД/ правоприемник на което дружество е
„Б.Д.С.К.“ ЕАД/ на 04.06.2014 год. въз основа на издадения изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело 262/2014 год. по описа на ЧСИ А.Ц. с
район на действие Софийски градски съд.
На 04.06.2014 год. до длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение ,връчена му на 19.09.2014 год.
След образуването на изпълнителното дело са извършвани действия с
цел проучване имущественото състояние на длъжника ,като е направена
справка в Национална база данни „Население“,както и справка за налични
трудови правоотношения ,по които длъжникът полага труд.Извършена е
справка в Агенция по вписвания за придобити от длъжника недвижими
имоти.
На 12.09.2014 година е изпратено запорно съобщение за налагане на
запор върху МПС на длъжника Т. Р. С..Запорът е наложен на 19.09.2014 год.В
двегодишния срок след изпратеното запорно съобщение не са извършвани
други действия .
На 06.02.2018 год. по молба на взискателя „С.Ж.Е.“ АД е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Т. С. в „А.И.“ АД ,който
запор не е изпълнен.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Предявен е допустим иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Влязлата в сила заповед за изпълнение има сила на присъдено нещо за
3
съществуване на субективното право към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение. Същата съставлява съдебен акт, който има всички
присъщи на решението последици –установително действие, изпълнителна
сила, непререшаемост и стабилитет.С влизането в сила на заповедта
се преклудират всички факти и възражения, настъпили преди този момент,
поради което длъжникът няма право да се позовава на тях и да оспорва
вземането с иск по чл.124 от ГПК.Същият може да се брани
срещу изпълняемото право единствено ако се позовава
на новонастъпили правопогасяващи факти.Предявеният иск е основан на
твърдения,че ищецът не дължи процесните суми поради наличие
на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение,а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна
давност.По изложените съображения искът е с правна квалификация по
чл.439 от ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения
иск с правно основание чл.439 от ГПК, е наличие на правен интерес за ищеца
за отричане с влязло в сила решение на изпълняемото право, както и за
осуетяване на образуването на последващ изпълнителен процес. В
конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно
съществуването на правото на принудително изпълнение, който застрашава
имуществената сфера на ищеца с оглед възможността за насочване на
принудителното изпълнение върху имущественото му, обосновават правния
интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на
иска.
Настоящият състав споделя възприетото от съдилищата преобладаващо
становище за допустимост на отрицателен установителен иск по чл.439 от
ГПК независимо от липсата на висящо изпълнително производство за
събиране на вземането към момента на предявяването му.Дори в хипотезата
на прекратено изпълнително производство правната сфера на длъжника се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
/бивш взискател/ изпълнителен титул.Кредиторът продължава да се
легитимира като приносител на валиден изпълнителен лист и след
прекратяване на изпълнителното производство.По тези съображения
длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на
изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат правото на
4
принудително изпълнение, с оглед осуетяване възможността за иницииране
на ново изпълнително производство. Действително в хода на евентуалното
бъдещо изпълнително производство длъжникът също бил могъл да предяви
иска си, но това би било свързано с допълнителни разноски и необходимост
от предприемане на действия по обезпечаване на иска чрез спиране на
изпълнението, съпътствано от риска на евентуален отказ за обезпечаване, все
действия обективно засягащи правната му сфера.
Дори в условията на прекратено изпълнително производство, за ищеца е
налице правен интерес от отричане със сила на пресъдено нещо на правото на
принудително изпълнение, с оглед наличието на издаден в полза на ответника
изпълнителен титул и доколкото погасителната давност не настъпва
автоматично,а само след позоваване в исков процес.Субективното
преобразуващо право на погасителна давност може да се упражни като
средство за защита единствено по висящо исково производство, като не е
налице процесуален способ за релевирането му в изпълнителния
процес.Правният интерес на ищеца от предявеният отрицателен
установителен иск се състои в това да бъде осуетена възможността
кредиторът по заповедта за изпълнение да поиска връщане на изпълнителния
лист и образуването на друго изпълнително дело/Определение .№ 262 от
09.07.2020 год. по ч.гр.д.№ 586/2020 год.на 4 Г.О. на ВКС./
По изложените съображения предявеният иск с правно основание
чл.439 от ГПК е допустим ,а разгледан по същество основателен.
В нормата на чл.439 от ГПК е предвидена възможност за длъжника в
изпълнителното производство да оспори вземането,предмет на изпълнението,
когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.Същото право има и длъжникът в производството по издаване на
заповед за изпълнение, която е влязла в сила.Предмет на делото е
отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да
установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д № 298/2014 г. по описа на РС-С. не съществува респ. не подлежи на
принудително изпълнение по изпълнително дело № 20147010405262 по описа
на ЧСИ А.Ц..
Не е спорно между страните, че между „С.Ж.Е.“ АД/чиито
5
правоприемник по делото е „Б.Д.С.К.“ ЕАД е съществувало облигационно
правоотношение, в съдържанието на което е било включено процесното
задължение, че е била издадена заповед за изпълнение, както и че е
образувано изпълнително производство въз основа на издадения
изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата на чл.114,ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането.Доколкото по делото не е спорно,
че заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 298/2014
г. по описа на РС-С. е влязла в сила, то не следва да бъде обсъждано
съществуването на вземането, произтичащо от договор за овърдрафт по
разплащателна сметка № 266768/15.09.2010 год.
В чл.116,б. „б“ от ЗЗД е предвидено, че давността се прекъсва с
предявяване на иск или възражение от кредитора.В конкретния случай, обаче,
изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК. С подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не се прекъсва давността.Това е така, тъй като
заповедното производство е едностранно производство и до постановяване на
съдебния акт, с който на длъжника се разпорежда заплащане на определена
сума, длъжникът не е уведомен за предприетите по отношение на него
действия.
Съгласно чл.116,б.„в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане
действия за принудително изпълнение, а според чл.117,ал.1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Установява се по делото, че въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително производство на 04.06.2014 г., като с образуването
на делото са направени искания за предприемане на изпълнителни действия, с
което започналата да тече погасителна давност е прекъсната и е започнала да
тече нова давност.От събраните по делото доказателства (приложени в
изпълнително дело № 20147010405262 по описа на ЧСИ А.Ц.) се установява,
че въз основа на направените от взискателя искания е наложен запор върху
МПС на длъжника Т. Р. С..Запорът е наложен на 19.09.2014 год.В
двегодишния срок след изпратеното запорно съобщение не са извършвани
други действия .
На 06.02.2018 год. по молба на взискателя „С.Ж.Е.“ АД е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника Т. С. в „А.И.“ АД ,който запор
не е изпълнен.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/26.06.2015 год.
по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал
6
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,ал.1 ,т.8 от
ГПК.В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането,че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това.Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
При така установеното, съдът приема, че след 12.09.2014 г. не са
извършвани изпълнителни действия, поради което и започналата да тече нова
погасителна давност по отношение на главница и акцесорни вземания е
изтекла към момента на подаване на исковата молба на 04.10.2021 год.На
12.09.2016 год. поради липсата на извършени валидни изпълнителни действия
на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е настъпила перемпция по силата на
закона и изпълнителното производство е прекратено.
Предприетите след прекратяване на изпълнителното производство на
06.02.2018 г. изпълнителни действа не са от естество да прекъснат
погасителната давност за вземанията.Валидно изпълнително действие е
действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от
съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение по непрекратен
изпълнителен процес.За прекъсване на погасителната давност не е нужно това
действие да е довело до постъпление на суми, съответно до осребряване на
имуществото на длъжника преди настъпилата перемпция. /В този
смисъл Решение № 3 от 04.02.2022 год. по дело № 1722/2021 г. на ВКС,ІV-то
Г. О./В случая действията от 2018 г. по изпълнителното дело от 2014 г. са
били извършени по вече прекратено на основание на чл.433,ал.1, т.8 от
ГПК изпълнително дело и съдът приема, че те не са валидни и не са от
естество да прекъснат погасителната давност.
Следователно към датата на подаване на исковата молба 04.10.2021 г.,
вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 28.04.2014 г. са погасени
7
по давност.
По изложените по-горе съображения предявеният иск с правно
основание чл.439 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските .
С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски ,сторени в настоящото производство.Ищецът е направил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 320 лева ,видно от
представения по делото договор за правни услуги и 55,37 лева държавна
такса.Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 320 лева и 55,37 лева
държавна такса.
Воден от горното ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Б.Д.С.К.“
ЕАД-гр.С., ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.С., район „О.“,
ул.“М.“ № 19,че ищецът Т. Р. С. ,ЕГН:********** от с.К. ,община С. не дължи
сумата в размер на 900 лева ,представляваща главница по договор за
овърдрафт по разплащателна сметка № 266768/15.09.2010 год. ,сумата в
размер на 157,98 лева ,представляваща договорна /възнаградителна /лихва за
периода 30.05.2012 година до 10.01.2013 година ,сумата в размер на 299,21
лева –договорна наказателна лихва за периода от 10.01.2013 год. до
17.04.2014 год.,както и сумата в размер на 27.14 лева разноски по
изпълнително дело № 262/2014 год. на ЧСИ А.Ц. ,с район на действие
Софийски градски съд ,поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК „Б.Д.С.К.“ ЕАД-гр.С.,
ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.С., район „О.“, ул.“М.“ №
19 да заплати на Т. Р. С. ,ЕГН:********** от с.К. ,община С. направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 320 лева и 55,37
лева държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред Софийски
окръжен съд от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8