Разпореждане по дело №349/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1472
Дата: 16 август 2017 г. (в сила от 13 октомври 2017 г.)
Съдия: Красимира Дончева
Дело: 20175500200349
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 юни 2017 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

 

№ 1472                                   16.08.2017 година                  град Стара Загора 

 

 

                  Днес 16.08.2017 г. съдията Красимира Дончева - докладчик по НОХД № 349/2017 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, като разгледа материалите по делото установи, че делото е подсъдно на съда, няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, но в хода на досъдебното производство са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила.

 

Внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, поради следното:

 

Обвиняемите Р.Д.Д. и Н.Д.Н. с внесения обвинителен акт се предават на съд за това, че през  периода 10.06.2009 г. – 13.01.2010 г. в гр. Стара Загора, в съучастие с обвиняемия В.С.Б. като помагач и помежду си като съизвършители, в условията на продължавано престъпление /в периода от 10.06.2009 г. до 19.08.2009 г., като собственици и управители на ***” ООД гр. Стара Загора с ЕИК ***, а от 19.08.2009 г. до 13.01.2010 г. Р.Д.Д. като пълномощник, а Н.Д.Н. като осъществяващо фактическа дейност лице на ***ЕООД – гр. Стара Загора с ЕИК ***, са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери от ***ЕООД – гр. Стара Загора с ЕИК ***, чрез използване на счетоводни документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при представяне на информация пред ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора - справки-декларации по ЗДДС и прилежащите дневници за покупки с описани в тях данъчни фактури, за съответните данъчни периоди, и приспаднали неследващ се данъчен кредит за същите - общо в размер на 92 633,33 лева, представляващи данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.6 и т.7  вр.чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК.

 

Обвиняемият В.С.Б. се предава на съд с обвинение в това, че в периода 09.07.2009 г. – 14.12.2009 г. в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, в съучастие с Р.Д.Д. и Н.Д.Н. - като помагач, подпомогнал Р.Д. и Н.Н. в периода 09.07.2009 г. - 19.08.2009 г. като собственици и управители на ***” ООД гр. Стара Загора с ЕИК ***, а до 14.12.2009 г. Р.Д. като пълномощник, а Н.Н. като осъществяващо фактическа дейност лице на ***ЕООД – Стара Загора с ЕИК ***, да избегнат установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери на „***“ ООД гр. Стара Загора с ЕИК *** за данъчни периоди от месец юли до месец декември 2009 г. включително, чрез използване на счетоводни документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при представяне на информация пред ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора - справки-декларации по ЗДДС и прилежащите дневници за покупки с описани в тях данъчни фактури, с доставчик “***” ЕООД, с  което от ***ЕООД –  Стара Загора с ЕИК ***, е приспаднат неследващ се данъчен кредит за съответните данъчни периоди - общо в размер на 77 633, 33 лева, което представлява данък в особено големи размери - престъпление по чл.255 ал.З вр.ал.1 т.6 и т.7  вр.чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 НК.

 

Съдията-докладчик констатира, че в така внесения за разглеждане обвинителен акт обвинението срещу третия обвиняем В.Б., действал като помагач е неясно и противоречиво относно всички съществени елементи на обвинението.

Налице е съществено противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт по отношение на приетото от прокурора относно действията, с които обвиняемия Б. умишлено е улеснил другите двама обвиняеми Д. и Н. в извършване на данъчното престъпление, предмет на повдигнатото срещу тях обвинение. В обстоятелствената част на акта прокурора на две места на стр.7, абзац 3 и на стр.21 – на гърба, абзац 1 е приел, че обвиняемият Б. е оказал помощ на другите двама обвиняеми, като е организирал подаване на справки-декларации и дневници за продажби от страна на «***» ЕООД като доставчик на «***» ЕООД, което пък е доставчик на ДЗЛ «***» ЕООД. В диспозитива на обвинителния акт обаче такива помагачески действия не се описват, а се сочи друго – а именно, че обвиняемият Б. е подпомогнал Р.Д. и Н.Н. първоначално като собственици и управители на «***» ООД – Стара Загора, а впоследствие Д. като пълномощник, а Н. като лице, осъществяващо фактическата дейност на «***» ЕООД – Стара Загора, да избегнат установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери на «***» ООД за данъчни периоди от м. юли 2009 г. до м. декември 2009 г. включително, чрез използване на счетоводни документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при представяне на информация пред ТД на НАП – Пловдив, Офис – Стара Загора – справки-декларации по ЗДДС и прилежащите дневници за покупки с описани в тях данъчни фактури, като е описал в шест пункта справките-декларации и прилежащите към тях дневници за покупки на «***» ЕООД за данъчните периоди, както следва: м. юни 2009 г., м. юли 2009 г., м. август 2009 г., м. октомври 2009 г., м. ноември 2009 г. и м. декември 2009 г. включително, както и инкриминираните данъчни фактури с доставчик «***» ЕООД и получател «***» ЕООД.

Констатираното противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт води до неяснота чрез какви конкретни действия обвиняемият Б. е подпомогнал другите двама обвиняеми, за да укрият последните данъчни задължения в особено големи размери на ДЗЛ «***» ЕООД.

Съдията-докладчик счита, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват фактически и правни изводи на прокурора, които ясно да очертават действията на обвиняемия Б. като помагач, чрез които пряко е подпомогнал другите двама обвиняеми в дейността им по избягване установяването и плащането на данъчни задължения на «***» ЕООД в особено големи размери. С така посоченото от прокурора, че обвиняемият Б. е подпомогнал обвиняемите Д. и Н. чрез организиране подаването на справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупки и продажби на «***» ЕООД  не става ясно как е повлиял върху сформирането на неверни данъчни резултати по ЗДДС на «***» ЕООД. /Така например, за данъчен период м. юли 2009 г. във фактическото обвинение дори не е посочено какви са били записванията в дневници покупки и дневници продажби на «***» ЕООД./ Не се сочи още обвиняемият Б. в какво качество е действал от името на «***» ЕООД, след като на 12.03.2009 г. е прехвърлил дружествените си дялове на свидетеля Д. и е престанал да има представителна власт по отношение на това дружество.

Неясно е от изготвеното фактическо обвинение кога е сформиран общия умисъл между тримата подсъдими да действат помежду си като съучастници – обвиняемите Д. и Н. като съизвършители, а обвиняемия Б. – като помагач, както и от кой момент обвиняемият Б. е започнал да извършва действия, с които умишлено да ги улеснява в укриване на данъчни задължения по ЗДДС на «***» - първоначално ООД, а впоследствие преобразувано в ЕООД. В тази връзка съдията-докладчик констатира противоречие във фактически приетото от прокурора и изложено в обвинителния акт на стр.7, в абзац 2, абзац 3 и на стр. 7 гръб, както следва:

В абзац 2 прокурорът е описал, че обвиняемите Д. и Н. решили да включат в намисленото и «***» ЕООД знаейки, че с документите за това търговско дружество разполага обвиняемия Б.. В следващия абзац 3 се сочи нещо различно – че през м. юли 2009 г. тримата обвиняеми се уговорили да извършват това.

На гърба на стр.7 прокурорът описва, че първите четири броя фактури за продажби, издадени от «***» ЕООД на «***» ЕООД са през м. юни 2009 г. – една от 29.06.2009 г. и 3 бр. от 30.06.2009 г., с предмет услуги и са съответно вписани в дневника за продажби на това дружество за м. юни 2009 г., а както се посочи в началото на стр.7, изложените от прокурора фактически обстоятелства са за уговорка между тримата обвиняеми от м. юли 2009 г.

Освен посоченото, налице е противоречие в изнесените от прокурора факти относно четирите фактури с доставчик «***» ЕООД и получател «***» ЕООД, издадени през м юни 2009 г., като при описване записванията на «***» ЕООД в дневниците за покупки, както вече се посочи, прокурора е приел, че едната фактура е с дата 29.06.2009 г. и 3 бр. са с дата на издаване 30.06.2009 г., а при описание на записванията в дневник за продажби на «***» ЕООД към «***» ЕООД за същия данъчен период са описани фактури, както следва: № 1/25.06.2009 г., № 2/26.06.2009 г., № 3/29.06.2009 г. и № 4/30.06.2009 г.

Съдията-докладчик констатира, че е налице противоречие между обстоятелствена част и диспозитив в обвинението срещу Б. и по отношение на размер на неправомерно приспаднатия данъчен кредит на «***» ЕООД, за който умишлено е улеснил обвиняемите Д. и Н., като в обстоятелствената част и за тримата обвиняеми се сочи, че е в размер на 92 633,33 лв., а в диспозитива срещу Б. се сочи, че е в размер на 77 633,33 лв.

Налице е и вътрешно противоречие в диспозитива на обвинителния акт срещу обвиняемия Б., като продължаваното престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.6 и т.7 от НК по обвинението е за периода от 09.07.2009 г. до 14.12.2009 г., а в отделно описаните в диспозитива данъчни периоди е включен и данъчния период м. юни 2009 г., както и документи с невярно съдържание с дата след края на продължаваното престъпление 14.12.2009 г. /СД по ЗДДС вх. № 24001135153/13.01.2010 г. и данъчна фактура № 26/29.12.2009 г./.

Неяснота и противоречие е допуснато и между двата диспозитива на обвинителния акт по отношение на ДЗЛ, чиито задължения по ЗДДС са укрити. В първия диспозитив на обвинението срещу обвиняемите Д. и Н. е вписано като «***» ЕООД, а във втория – срещу обвиняемия Б., за ДЗЛ е посочено «***» ООД.

Наред с това, във втория диспозитив е допуснат и пропуск, като не е отразена формата на съучастие за обвиняемите Д. и Н..

 

От изложеното е видно, че се касае за противоречиво, неясно и непълно формулирано обвинение в обвинителния акт, най-вече по отношение на обвиняемия В.Б., което му отнема възможността да го разбере и има за последица нарушаване на правото му на защита.

Тъй като нарушаването на правото на защита винаги е съществено нарушение на процесуалните правила (ТР № 2 /07.10.2002 г. на ВКС на РБ), на основание чл.248, ал.2, т.3 във връзка с чл.249, ал.2 от НПК, съдебното производство следва да бъде прекратено и делото върнато на прокурора с указания за отстраняване на допуснатото съществено  нарушение на процесуалните правила.

 

Водим от от гореизложеното, съдията – докладчик

 

Р А З П О Р Е Ж Д А :

 

ПРЕКРАТЯВА  съдебното производство по НОХД № 349/2017 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора и ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Стара Загора за отстраняване на указаното в мотивите на разпореждането съществено нарушение на процесуалните правила.

 

Разпореждането подлежи на обжалване и/или протестиране с частна жалба и/или частен протест пред Апелативен съд - Пловдив  в 7-дневен срок от получаване на препис от същото.

 

                                                           

                                                            СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: