№ 428
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600446 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК
Образувано е по частен протест на ОП-Пловдив срещу определението № 1253 от
05.10.22г. по н.о.х.д. № 1495/22 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което в
разпоредително заседание по делото съдът е прекратил съдебното производство и е върнал
делото на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
В протеста, който не е просрочен, се съдържа мнение, че съдът не е бил прав в
мнението си, че обвинителният акт няма потенциал да очертае обвинителната теза. Счита, че
той дава информация за всички съставомерни признаци на твърдените престъпления по чл.
255 НК, обединени в инкриминираното продължавано престъпление. Противопоставя се на
виждането на окръжния съд, че описаната фактология не осигурявала възможност да бъдат
разграничени времето, мястото, механизма и изпълнителните деяния. Претендира
въззивният съд да отмени атакувания акт.
Пловдивският апелативен съд, след като прецени доводите на съда в атакуваното
определение и на ОП-Пловдив – в протеста счете първоинстанционното определение за
законосъобразно, а протеста – за неоснователен.
Правилно е било решението да се прекрати съдебното производство и делото да бъде
върнато на прокурора, доколкото при съставянето на обвинителния акт са допуснати
съществени процесуални нарушения:
От изложението в обвинителния акт не става ясна обстановката на инкриминираните
деяния. Това е така, доколкото липсва необходимата конкретизация на механизма, по който
според прокурора обвиняемият е успял да избегне установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗДДС и по ЗКПО и въобще на механизма на формиране на тези задължения
и на тяхното неплащане. Посочен е абстрактно традиционният модел на осъществяване на
1
престъпление с избраната правна квалификация – плащането на ДДС е избегнато, като
сумите по облагаемите ПРОДАЖБИ са отнесени към сумите по облагаемите ПОКУПКИ
(част от които или всички не са извършени в действителност), и е извадена сумата на
декларирания ДДС за внасяне (когато е платена). Този подход не държи сметка, че при
оформяне на обвинителни актове, в които съответните междинни и крайни изводи имат и
цифров израз, от автора им не може да не се изисква да детайлизира аритметичния път, по
който е оформил своите изводи.
За пример ще бъде взет първият данъчен период (м. август 2013 г.). Според
описателната част на обвинителния акт за този данъчен период обвиняемият е организирал
осчетоводяване на данъчни фактури с издател „А.“ ЕООД, които не отразявали реални
стопански операции, вследствие на което му се е отдало да декларира неистина относно
размера на доставките с право на пълен данъчен кредит (като е посочил 117 249.38 лева) и
относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит (като е посочил
23 387.87 лв). Прокурорът не е пояснил как е получил сумата от 100 249.38 лева, на колкото
според него възлизал действителният размер на доставките с право на пълен данъчен
кредит за периода, респ. сумата от 19987.87 лева, на колкото според него възлизал
действителният размер на ДДС с право на пълен данъчен кредит за периода. Иначе казано,
не е изяснил конкретния механизъм на инкриминираната промяна на резултата за периода.
Без съмнение това се дължи на пропуска да бъдат посочени облагаемите доставки,
фигуриращи в дневниците за продажби и в съответните СД, по които ООД „Б.“ е било
продавач, а също да се декларира дали продажбите се приемат за действително извършени.
Това касае коментирания и всички останали данъчни периоди.
Споменатите липси са довели до отбелязаното от първата инстанция недоразумение
по въпроса колко форми на изпълнителното деяние на твърдяното престъпление се
инкриминират. За да се отстрани, е необходимо в обвинителния акт да бъде демонстрирано
по математически точен начин (т.е. чрез описване на съответната аритметична операция)
как е получен размерът на данъчното задължение, установяването и плащането на което се
твърди, че е избягнато, а оттук – и размерът на приспаднатия данъчен кредит.
По-конкретно прокурорът дължи математическа аргументация как е стигнал до
извода, че (1) декларираната неистина в раздел „Б“ относно размера на начисления ДДС е
възлизала на 23 387.87 лева; че (2) установеният ДДС за внасяне е бил равен на 4057.58 лева;
че (4) неследващият се данъчен кредит е бил в размер на 3400 лева, равен на дължимия
ДДС, чието плащане било избегнато.
Много важно е в обстоятелствената част на обвинителния акт да бъде посочен
о т д е л н о размерът на ДДС, формиран от действителните облагаеми продажби.
Това следва да бъде направено и по всички останали данъчни периоди, които се
инкриминират.
Допуснатите неудачи при изразяване на обвинителната постановка относно
коментирания първи, а и относно всеки от останалите инкриминирани данъчни периоди е
2
особено съществено процесуално нарушение, доколкото обвиняемият, пострадалият, а също
и съдът са поставени в невъзможност да проучат обвинителна теза в пълнота. Няма никакво
съмнение по въпроса, че четецът на обвинителен акт с предмет престъпление по чл. 255 НК
следва да може само въз основа на изложената от прокурора фактология да разбере в какъв
размер е бил действителният данък за внасяне (с оглед продажбите) и в какъв размер е
следвало да бъде данъчният кредит (с оглед и на покупките), респ. как в последна сметка е
била получена цифрата на неправомерно приспаднатия данъчен кредит. В настоящия случай
прокурорът не е предложил такива обосновки, следователно очаква останалите страни, а и
съдът да приемат „на доверие” записаните в изложението суми, което, разбира се, не е
процесуално допустимо.
ПОС е бил прав да критикува прокурора и относно неясното посочване на
местоизвършването на инкриминираните деяния. Твърдението за извършването им и в гр.
П. трябва да е скрепено с твърдение, че в този град е извършено (насрещно) действие, което
е допринесло за инкриминираното избягване установяването и плащането на данъчни
задължения.
ПОС напълно се солидаризира с очертания в точка 2 от атакуваното определение
пропуск да се опишат фактите, които според прокурора обосновават укриване на
корпоративния данък. Естествено, че следва да се споменат освен разходите и приходите, за
да може да бъде проверена математическата обосновка на твърдението за избягване
установяването и плащането на задължения по ЗКПО.
В заключение: Разглежданият обвинителен акт не очертава рамка, в която да бъде
организирано съдебно дирене и да бъдат решени въпросите по чл.102 от НПК. По делото е
събрана изобилна доказателствена маса, но извлечимата от съдържанието ѝ информация не е
намерила място в обвинителните обосновки, като фактите относно твърдяната
неправомерна промяна на финансовия резултат и относно начините, по които това е
постигнато, не са изложени по процесуално коректен начин.
Ако прокурорът реши отново да внесе делото в съда, обвинителният акт, който
състави, следва да представлява панорама на инкриминираното невярно деклариране на
„доставките” с право на пълен данъчен кредит и на декларирането на продажбите на ООД
„Б.”, респ. на предхождащите и следващите това деклариране събития.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 1253 от 05.10.22г. по н.о.х.д. № 1495/22 г. по
описа на Пловдивския окръжен съд, с което в разпоредително заседание по делото съдът е
прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на
3
съществени процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4