Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 22.12.2016
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
четвърти състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЛЕФТЕРОВА-САВОВА
СЕКРЕТАР: Г.Х.
Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 998/2016
г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от Е.П.Д., ЕГН **********,
чрез адв. Д.К., с адрес ***, с която против Т.Т.Т., ЕГН **********,***, е
предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сума в размер на 8000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от последната неимуществени вреди, причинени от ответника, от
непозволено увреждане, както и сума в размер на 239,20 лева, представляваща
обезщетение за претърпени вследствие на деянието имуществени вреди - стойността
на закупени медикаменти за лечението на ищцата.
Претендира се законната лихва начиная
датата на увреждането - 01.05.2015 г. до окончателното изплащане и сторените разноски
по делото.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права:
На 01.05.2015 г., в град Добрич, ответникът
Т.Т.Т., причинил виновно на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в
пукване на дясно колянно капаче, довело до трайно затрудняване на движението на
долен крайник за период от около 1-1,5 месеца. За извършеното деяние ответникът
e признат за виновен и му e наложено административно наказание по реда на чл.
78а НК, с влязло в сила решение по НАХД № 1565/2015 г. по описа на ДРС. Ищцата
сочи, че вследствие на извършеното от ответника деяние, търпяла неимуществени
вреди – физически и психически болки и страдания, била обездвижена за период от
около три – четири месеца, била й необходима помощта на нейните близки в
ежедневието й, изпитвала стрес, чувство за срам и неудобство от преживяното,
изпадала в депресивни състояния.
В срока
по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не представя писмен отговор. В с.з.
ответникът лично и чрез процесуален представител оспорва иска по основание и
размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С решение № 4/07.01.2016 г. по НАХД № 1565/2015 г. по описа на ДРС, ответникът Т.Т.Т. е
признат за виновен в това, че на
01.05.2015 г., в гр. Добрич, на пешеходна пътека по ул. „Отец Паисий”, при управление на МПС – лек автомобил марка „БМВ”, модел „330Д” с рег. № В
0549 ВА нарушил правилата за движение по пътищата: чл.25, ал.1 от Закона за
движение по пътищата: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане в друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.” и чл.119, ал.1 от Закона за движение
по пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.” и по непредпазливост причинил на ищцата Е.П.Д. средна телесна повреда изразяваща се в пукване
на дясно колянно капаче, довело до трайно затрудняване на движението на долен
крайник за период от около 1-1,5 месеца, като след деянието е избягал от
местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, предложение 4-то и 6-то,
буква „а”, предл. 1-во, ал.2, във вр. с чл.343, ал.1, буква
„б, предл. 2-ро, във вр. с чл.342, ал.1, предл. 3-то от НК. На осн. чл.78а,
ал.1 от НК съдът освобождава ответника от наказателна отговорност като му налага административно наказание – „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и на основание чл. 78а ал.4 от НК му налага
административно наказание „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство” срок
от 3 /три/ месеца, считано от датата на влизане в сила съдебното решение по НАХД № 1565/2015 г. по описа на ДРС.
По правило, в хипотезата на
гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното, но в конкретния случай виновността на дееца е
установена по задължителен начин от наказателния съд, съгласно чл. 300 от ГПК и
презумпцията не подлежи на оборване от ответника. Независимо, че в процесния
случай не е налице „присъда”, както сочи чл. 300 ГПК, влязлото в сила решение
на наказателния съд по чл.78а от НК има задължителна сила за гражданския съд,
като в тази насока е налице задължителна съдебна практика, изразена в ТР №5 от 05.04.2006 г. по т.д.
№ 5/2005 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че актовете на наказателния съд
съгласно чл. 413 НПК и чл.222 ГПК отм. /респ. чл.300 от действащия ГПК/ са задължителни
за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. Предвид изложеното,
постановеното решение на наказателния съд по чл.78а НК има обвързваща съда
доказателствена сила относно осъществено от ответника виновно противоправно поведение, изразяващо се в причиняване на средна телесна повреда на ищцата.
По искане на ищцата са събрани
гласни доказателства, като са разпитани свидетелите Г.С.С. и К.К.С.. Същите сочат, че познават ищцата от дълги години, тъй като тя
работела като акушер и е помагала на жените при раждането на техните деца.
Свидетелката С. познава ищцата от годината, през която родила сина си – 1983 г.
От 2005 г. Е.Д. работела, като продавач в магазина на съпруга на свидетелката С.. Последната сочи, че преди претърпяното
произшествие, ищцата била жизнена, контактна и „много енергична за годините си
жена“, тя не искала да стои вкъщи, необходими й били социални контакти. След
катастрофата Е.Д. била обездвижена за дълъг период от време. Наложило се да се
премести в апартамента на сина си, а след около месец – при дъщеря си, тъй като
не можела сама да се грижи за себе си и да се обслужва. Особено неудобство
ищцата изпитвала от децата си, когато се налагало да я придружават до баня и
тоалетна. Кракът й бил гипсиран за около един месец, а след сваляне на гипса й
бил сложен „ботуш“ за още един месец, който не позволявал кракът й да се сгъва
в колянната става. След сваляне на „ботуша“ ищцата започнала да се придвижва с
патерици, което представлявало трудност за нея. В продължение на месеци ишцата
изпитвала болки; тя не можела продължително време да стои права, тъй като
травмираният крак се подувал и посинявал. Свидетелката описва състоянието на
ищцата, като „мъчително“, свързано с „много страдания“ и болка, поради което тя
приемала медикаменти. Физическото страдание, невъзможността да се придвижва и
обслужва сама довело и до психически травми. Ищцата била потисната, затворена в
себе си, често плачела и страняла от хората – състояние, което не било типично
за нея. Спореляла, че сънувала кошмари. Тя се срамувала от претърпения инцидент
и макар да нямала вина за случилото се, изпитвала притеснение, че е в тежест на
децата си. Свидетелката С. сочи, че ищцата изпаднала в депресия, вследствие преживяния
стрес. Наложило се да посети за консултация психиатър, който й изписал
медикаменти. Не й е известно преди ПТП ищцата да е страдала от някакво
заболяване.
В показанията си свидетелката К.К.С.
заявява, че познава ищцата от дълги години. Сочи, че след преживения пътен
инцидент, Е.Д. била обездвижена, като за период от около два месеца била с
гипсиран крак, а след това – в „ботуш“. През това време за нея се грижели двете
й деца. Свидетелката описва ищцата, като “всеотдаен човек“.
Сочи, че след инцидента наблюдвала промяна в ищцата. Последната стнанала
нервна, била депресирана, имала кошмари. Свидетелката заявява: „Споделяше ми по
телефона, че не може да спи спокойно, че непрекъснато й се явява катастрофата,
стряска се и плаче.“ Сочи, че около три месеца след пътния инцидент, ищцата
започнала сама сама да се придвижва, но й било трудно, изпитвала болки,
травмираният крак се подувал. Ищцата посещавала ортопед, а поради преживяния
стрес се наложило да направи консултация и с психиатър. Според свидетелката Сръбченкова,
без помощта на психиатъра, ищцата не била в състояние да се справи сама. Твърди,
че преди претърпяното ПТП ищцата не е боледувала и не е имала каквито и да е
психически проблеми.
По искане на страните по
делото е допусното изготвяне на съдебно-медицинска експертиза. Видно от
експертното заключение, при настъпилото на 01.05.2015 г. ПТП, на Е. Драгнова са
причинени травматични увреждания, довели до трайно затруднение движението на
долен десен крайник за период от около 1-1,5 месеца; на лист №5 от делото е
приложен амбулаторен лист №245/16.03.16 г., в който е приета диагноза:
„Рецидивиращо депресивно разстройство“. Според вещото лице, приложените от
ищцата фискални бонове са за закупуване на лекарствени средства, които са във
връзка с получените травматични увреждания и посоченото депресивно
разстройство. В с.з. вещото лице сочи, че посоченият срок на затруднение
движението на крайника е стандартен и е валиден за случаи без усложнения, при
нормално протичане на оздравителния процес. В случай, че са налице усложенения,
срокът на оздравителния процес се променя.
Последният зависи и от възрастта на пострадалия, като при ищцата се
наблюдавало залежаване и недостатъчно движение. Според вещото лице, при ищцата
било налице депресивно разстройство.
Заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза не е оспорено от страните и
като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Претендираното право има
идвъндоговорен характер – непозволено увреждане. При предявен иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД ищецът носи тежестта да установи с пълно и пряко
доказване обективните елементи от общия деликтен фактическия състав по чл. 45
от ЗЗД: деянието и неговата противоправност /установени съгласно чл. 300 от ГПК/, претърпените имуществени и неимуществени вреди, пряката причинна връзка
между поведението на ответника и увреждането. На
доказване подлежат претърпените от ищцата болка и страдание, конкретните
психични преживявания, както и размера на заплатената сума за медикаменти за
лечението й.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд /респективно решение по чл.78а НК/ е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, в т.ч. това дали е налице извършено деянието, дали същото е
противоправно и дали то в извършено виновно от дееца. В конкретния случай е
установено по безспорен начин, че на ищцата са причинени вреди – обстоятелство
представляващо предпоставка за настъпването на гражданските последици от
деянието, изразяващи се в претърпени от ищцата имуществени и неимуществени
вреди.
Прилагайки разпоредбата на чл.300
от ГПК и съобразявайки събраните по делото доказателства, следва да се приеме
за установено, че фактическият състав на
чл.45 от ЗЗД е осъществен -
причинена е вреда, тя е причинена виновно и е в резултат от противоправно
поведение от страна на ответника. Между противоправното деяние и вредоносните
последици е установена причинна връзка. Наличието на посочените предпоставки ангажира
гражданската отговорност на ответника. В този смисъл предявеният иск по чл.45
от ЗЗД за претърпени неимуществени вреди се явява основателен и доказан, и като
такъв, следва да бъде уважен изцяло.
Размерът на обезщетението за репариране на
претърпените неимуществени вреди следва да се определи съобразно разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД - по справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл, справедливостта /по смисъла на чл. 52 ЗЗД/ не е абстрактно понятие. Тя
винаги следва да се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които
носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност, и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено,
и социално положение. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато
съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от
увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в
съответствие с принципа за справедливост. /така Решение № 407/2010 г. по гр. д.
№ 1273/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 177/2009 г. по т. д. №
14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.
Действително, към датата на
увреждането ищцата е на 77 години, в която възраст травмите се преодоляват и
понасят по начало по-трудно, но в случая не са налице медицински данни, които
да сочат, че възстановяването е забавено именно поради специфики на възрастта
или други заболявания на пострадалата. Преценката за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, следва да бъде направена при отчитане на вида и тежестта
на травматичното увреждане – фрактура на колянна става, довела до обездвижване
на пострадалата за продължителен период от време, изпитваните от нея физически
болки, душевни страдания и негативни емоции, свързани както с обездвижването на
пострадалата, невъзможността сама да се обслужва и да извършва обичайните си
ежедневни дейности, прогнозите за отзвучаването на физическите и психически
страдания. Внезапната негативна промяна настъпила в живота на ищцата,
вследствие претърпяното ПТП е довела до неоспорими тежки физически и душевни
страдания, които според събраните гласни доказателства Е.Д. продължава да търпи и към периода на
водене на настоящото производство. При преценка на изложените обстоятелства и
събраните доказателства, съобразно разпоредбите на чл.52 от ЗЗД, съдът намира,
че паричният еквивалент за причинените на ищцата неимуществени вреди би бил
обезщетение в размер на претендираните 8000 лв.
По отношение претенцията за
репариране на претърпени от ищцата имуществени вреди следва да се посочи
категоричното мнение на вещото лице, обективирано в приетото по делото, като
неоспорено, заключение на СМЕ. Според експерта, приложените от ищцата „фискални бонове са за лекарствени средства,
които са във връзка с получените травматични увреждания и посоченото депресивно
разстройство.“ Предвид изложеното, основателна и доказана, както по
основание, така и по размер, се явява и следва да бъде уважена претенцията за
репариране на имуществени вреди, претърпени от ищцата, в размер на 239,20 лв.
На основание чл.84 ал.3 от ЗЗД
следва да се присъди и законната лихва от датата на увреждането – 01.05.2015 г.
/датата, на която е настъпило събитието/ – до окончателното изплащане.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски по делото в размер на 75 лева за възнаграждение за вещо лице и комисион.
Ищецът не е представил
доказателства за изплащане на адвокатско възнаграждение, поради което такова не
следва да му се присъжда, независимо от изхода на спора. Съгласно разрешенията дадени
в т.1 на
Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, „Съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.” По делото е представено пълномощно, с което ищцата упълномощава процесуален
представител, но не и договор за правна защита и съдействие, нито какъвто и да
е документ, от който да е видно, че адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита действително е заплатено. На същото основание, на
ищеца не следва да бъдат присъдени претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
по НАХД №1565/2015 г. по описа
на Районен съд Добрич.
Ответникът претендира заплащане
на сторени разноски за водене на делото,
но с оглед изхода на спора, такива не следва да му бъдат присъдени.
На основание чл.78 ал.6 ГПК,
ответникът следва да заплати на държавата, по сметка на Районен съд Добрич, държавна
такса в размер на 329,57 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.Т.Т., ЕГН **********,***, да заплати на Е.П.Д., ЕГН **********, сума в размер на 8000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие
непозволено увреждане – средна телесна повреда, причинена на 01.05.2016 г. при ПТП
и сума в размер на 239,20 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие непозволено увреждане – средна телесна повреда,
причинена на 01.05.2016 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху сумите начиная датата на увреждане – 01.05.2015 г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Т.Т.Т., ЕГН **********,***, да заплати на Е.П.Д., ЕГН ********** сторени разноски за водене на
делото - 70 лева възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Т.Т.Т., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд град Добрич
държавна такса в размер на 329,57 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: