№ 1496
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20241100900653 по описа за 2024 година
„РНК Б." ЕАД, ЕИК: ******* /н/, чрез синдика Н. Г. е предявил в производството
преки искове за попълване на масата на несъстоятелността, по реда на чл. 620, ал. 5 ТЗ.
Ищецът „РНК Б.'' ЕАД /н/ твърди, че е дружество, по отношение на което е открито
производство по несъстоятелност, както е постановено и решение по чл. 710 ТЗ за
обявяването му в несъстоятелност. Твърди, че по силата на сключен на 10.11.2010 г. договор
за аренда на земеделска земя, е предоставил на арендатора ползването на собствената си
земя, находяща се в землището на с. Добрич, общ. Добричка, е именно: нива с площ от 0.900
дка, имот № 001049; нива с площ от 0.900 дка, имот № 001050; нива с площ от 0.900 дка,
имот № 001051; нива с площ от 0.900 дка, имот № 001052; нива с площ от 0.900 дка, имот №
001053; нива с площ от 0.900 дка, имот № 001054; нива с площ от 0.900 дка, имот № 001055;
нива с площ от 2.253 дка, имот № 001057; нива с площ от 1.644 дка, имот № 001058; нива с
площ от 2.291 дка , имот № 001059; нива с площ от 1.392 дка , имот № 001060; нива с площ
от 550.102 дка , имот № 001061; нива с площ от 108.366 дка , имот № 001062; нива с площ от
9.897 дка, имот № 001063; нива с площ от 0.900 дка, имот № 005010; нива с площ от 6.672
дка, имот № 005011; нива с площ от 2.014 дка, имот № 005012; нива с площ от 304.416 дка,
имот № 005013; нива с площ от 0.900 дка, имот № 006035; нива с площ от 0.900 дка, имот №
006036; нива с площ от 0.899 дка, имот № 006037; нива с площ от 0.900 дка, имот № 006038;
нива с площ от 0.900 дка, имот № 006039; нива с площ от 0.900 дка, имот № 006040; нива с
площ от 4.339 дка, имот № 006041; нива с площ от 1.750 дка, имот № 006042; нива с площ от
3.459 дка, имот № 006043; нива с площ от 1.517 дка, имот № 006044; нива с площ от 1.274
дка, имот № 006045; нива с площ от 0.900 дка, имот № 035013; нива с площ от 0.900 дка,
имот № 035014; нива с площ от 0.900 дка, имот № 035015; нива с площ от 4.551 дка, имот
N2 035016; нива 2/9 I c площ от 2.574 дка , имот № 035017; нива с площ от 440.574 дка ,
имот № 035018, с общо отдадената земеделска земя с площ от 1464.38 дка. Сочи, че
ответникът „А. Б." ООД, ЕИК ******* е заместил в правоотношението, като арендодател,
първоначалния такъв, считано от 20.07.2015 година и срокът на договора е продължен с 10
години. Поддържа, че за стопанските периоди 2016 - 2017 г. и 2017 - 2018 г. ответникът е
извършил авансово и окончателно плащане, съобразно уговореното в чл. 9 от договора, но
1
под средната рента за региона през съответните години. Поради това били отправени покани
и искане по чл. 16, ал. 1 от ЗАЗ да бъде изменен договорът чрез увеличаване на дължимото
арендно плащане за стопанската 2018 - 2019 г. Твърди, че впоследствие е предявен и уважен
иск с правно основание по чл. 16 от ЗАЗ, решението по който е влязло в сила на 29.02.2024 г.
С цитираното решение поддържа, на основание чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ, да е изменен Договорът
за аренда, като считано от стопанската 2018/2019 г. и до изтичане на срока на договора
размерът на арендното плащане е увеличен и определен по следния начин - авансово
плащане към първи ноември по 30,00 лева на декар и окончателно плащане в размер на 50 %
от официално обявения размер на годишните субсидии, дължими за предоставените земи,
дължимо в седмодневен срок от получаването им от арендатора на 81,00 лева за декар
предоставена площ, от който авансово плащане към първи ноември - по 30,00 лева на декар
и окончателно плащане - в размер на 51,00 лева на декар, в тридесетдневен срок от
приключване на стопанската година. Сочи, за период от 5 (пет) стопански години, а именно:
2018 - 2019 г.; 2019 - 2020 г.; 2020 - 2021 г.; 2021 - 2022 г.; 2022 - 2023 г., ответникът не е
изпълнявал задълженията си по договора и решението и са натрупани вземания към него в
общ размер на дължимата главница - 263 588,40 (двеста шейсет и три хиляди, петстотин
осемдесет и осем лева и 0,40 ст.) лв., както и лихвите за всяка стопанска година от
изискуемостта на всяко вземане и до датата на исковата молба, в общ размер от 72 523,71
(седемдесет и две хиляди петстотин двадесет и три лева и 0,71 ст.) лева. В тези суми са
предявени и исковете, като се иска присъждане и на законната лихва от датата на исковата
молба и до окончателно погасяване на главниците.
Претендира разноски.
Ответникът твърди заплащане на главницата след завеждане на исковата молба, както
и излага правни аргументи за недължимост на лихва за забава, поради това, че
постановеното решение е конститутивно и лихва по чл. 86 ЗЗД не е дължима преди датата на
влизане в сила на съдебното решение - 29.02.2024г., когато вземането на ищеца за главница
става изискуемо. Претендира разноски.
Между страните са обявени за безспорни и съответно съдът приема за доказани
обстоятелствата, че след предявяване на иска и в хода на делото, ответникът е извършил
заплащане на претендираната с исковата молба главница, общо в размер на 263 588.40 лв.,
като цялата сума е погасена на 03.06.2024 г.
Предявени са главни искове по чл. 8, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 5 ЗАЗ, вр. чл. 620 ТЗ и
акцесорни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По главните искове ищецът следва да докаже сключен договор за аренда, вписан по
съответния ред, със съдържание по представения с исковата молба и изменен по реда на
чл.16, ал. 5 ЗАЗ от районния съд, предаване на обекта на договора на ответника в
изпълнение на уговореното, размер на уговореното /изменено от съда възнаграждение. По
акцесорните искове ищецът носи тежест да докаже начална дата на забавата и размер на
обезщетението за забава. Ответникът носи тежест да докаже евентуално заплащане на
исковите суми.
Предвид безспорните между страните факти и представените по делото писмени
доказателства, в процеса се установи, че страните са обвързани по силата на сключен на
10.11.2010 г. договор за аренда на земеделска земя за описаните в исковата молба ниви и със
срок на действие до 2025 година, по което правоотношение ответникът е заместил
първоначалния арендатор, считано от 20.07.2015 година, като в изпълнение на задълженията
си по него ищецът е предоставил на арендатора ползването на собствената си земя,
находяща се в землището на с. Добрич и по-конкретно индивидуализираните по площ и №
имоти - нива с площ от 0.900 дка, имот № 001049; нива с площ от 0.900 дка, имот № 001050;
нива с площ от 0.900 дка, имот № 001051; нива с площ от 0.900 дка, имот № 001052; нива с
площ от 0.900 дка, имот № 001053; нива с площ от 0.900 дка, имот № 001054; нива с площ от
2
0.900 дка, имот № 001055; нива с площ от 2.253 дка, имот № 001057; нива с площ от 1.644
дка, имот № 001058; нива с площ от 2.291 дка , имот № 001059; нива с площ от 1.392 дка ,
имот № 001060; нива с площ от 550.102 дка , имот № 001061; нива с площ от 108.366 дка ,
имот № 001062; нива с площ от 9.897 дка, имот № 001063; нива с площ от 0.900 дка, имот №
005010; нива с площ от 6.672 дка, имот № 005011; нива с площ от 2.014 дка, имот № 005012;
нива с площ от 304.416 дка, имот № 005013; нива с площ от 0.900 дка, имот № 006035; нива
с площ от 0.900 дка, имот № 006036; нива с площ от 0.899 дка, имот № 006037; нива с площ
от 0.900 дка, имот № 006038; нива с площ от 0.900 дка, имот № 006039; нива с площ от 0.900
дка, имот № 006040; нива с площ от 4.339 дка, имот № 006041; нива с площ от 1.750 дка,
имот № 006042; нива с площ от 3.459 дка, имот № 006043; нива с площ от 1.517 дка, имот №
006044; нива с площ от 1.274 дка, имот № 006045; нива с площ от 0.900 дка, имот № 035013;
нива с площ от 0.900 дка, имот № 035014; нива с площ от 0.900 дка, имот № 035015; нива с
площ от 4.551 дка, имот N2 035016; нива 2/9 I c площ от 2.574 дка , имот № 035017; нива с
площ от 440.574 дка , имот № 035018, с общо отдадената земеделска земя с площ от 1464.38
дка. Установява се и че договорът е изменен по силата на влязло в сила на 29.02.2024 г.
съдебно решение, на основание чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ, с което, считано от стопанската
2018/2019 г. и до изтичане на договора размерът на арендното плащане е увеличен и
определен по следния начин - авансово плащане към първи ноември по 30,00 лева на декар
и окончателно плащане в размер на 50 % и окончателно плащане - в размер на 51,00 лева на
декар, в тридесетдневен срок от приключване на стопанската година.
Няма спор и че в период от 5 стопански години, а именно: 2018 - 2019 г.; 2019 - 2020
г.; 2020 - 2021 г.; 2021 - 2022 г.; 2022 - 2023 г., ответникът е извършвал плащане на арендни
възнаграждения под определения от съда размер. Следователно, предпоставките за
уважаване на исковете за главница се установиха в процеса.
В хода на производството, обаче, ответникът е заплатил в цялост претендираната
главница от 263 588,40 лева – на 03.06.2024 година, което се установява и от представените
от ответника писмени доказателства за извършени погасявания.
Извършеното плащане на главницата обуславя извод за неоснователност на
предявения иск за посочената сума, който подлежи на отхвърляне, но доколкото
своевременно е претендирана и законна лихва, такава трябва да бъде присъдена от датата на
исковата молба и до плащането. Фактът на погасяване на паричното задължение съдът цени
по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Неоснователени са и акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение
за забавено плащане за период преди датата на влизане в сила /29.02.2024 година/ на
съдебното решение по иска по чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ, откогато вземанията за арендните
възнаграждения са станали изискуеми в определените от съда размери, предвид
правопораждащото действие на решението, макар и за предходни арендни периоди, тъй като
правната промяна в правоотношението между страните е настъпила от влизане в сила на
решението на съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Или,
дължимостта на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД е последица от забавата на длъжника,
който не е изпълнил на падежа. Настъпването на падежа прави вземането изискуемо и
кредиторът може да иска изпълнение. В случая, вземанията за главници по предявения
конститутивен иск са станали ликвидни и изискуеми по силата на окончателното
конститутивно съдебно решение. Поради това и по отношение на възнагражденията за
отминалите стопански периоди приложимост ще намери нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ищецът, обаче, не доказа, след постановяване на съдебното решение да е отправил покана
до ответника за заплащане на увеличението в дължимите арендни плащания за съответните
години. Ето защо, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни.
3
С оглед изхода на спора, съгласно чл. 78 ГПК, право на присъждане на разноските за
производството се поражда и за двете страни, при съобразяване обстоятелството, че
исковете за главница са отхвърлени поради плащане, извършено в хода на делото, при извод
за основателност на претенциите по същество и съответно - сторените разноски по тях
следва да се понесат от ответника, който е станал причина за образуване на производството.
Тук следва да се уточни, че сумата от 167, 40 лева, които ищецът претендира като
сторени в изпълнително производство по налагане на допуснатото обезпечение не може да
бъде присъдена в настоящото производство. Тези разходи не са направени в образувано
съдебно производство, а са заплатени по изпълнително дело, поради което компетентен да
извърши преценка дали те трябва да се възложат в тежест на длъжника е съдебният
изпълнител, пред който орган това производство се развива. Въпреки, че тези разноски са
направени за налагане на обезпечение на висящ иск, то те не са такива, извършени в рамките
на обезпечителното производство, което приключва с акта на съда по произнасяне по
основателността на искането за допускане на обезпечение и следователно не могат да се
разпределят между страните по спора от исковия съд /в сходен смисъл са постановени
Определение № 845 от 05.12.2011 г., постановено по ч. т. д. № 648/2011 г. по описа на ВКС, I
т. о. и определение № 336 ОТ 21.07.2016 г., постановено по ч. т. д. № 874/2016 г. по описа на
ВКС, I т. о./.
Така, на ищеца са дължими разноски от общо 17028,25 лева, а на ответника – 1812,49
лева – за адвокатски възнаграждения. Или, по компенсация, дължими са разноски само на
ищеца от 15215,76 лева за адвокат.
По аргумент от разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ държавната такса не се внася
предварително, но се определя в размер на 4% от предявеното вземане, като по отношение
на исковете за лихви, разноските са за сметка на ищеца, който следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС държавна такса от 2900,95 лева, а ответникът – в размер на
10543,54 лева по исковете за главница, по изложените по-горе съображения.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „РНК Б." ЕАД, ЕИК: ******* /н/, чрез синдика Н. Г.
срещу „А. Б." ООД, ЕИК ******* иск с правна квалификация чл. 8, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 5
ЗАЗ, вр. чл. 620 ТЗ за сумата от 263 588,40 (двеста шейсет и три хиляди, петстотин
осемдесет и осем лева и 0,40 ст.) лева, представляваща дължимо и незаплатено от ответника
арендно възнаграждение за стопански години 2018 - 2019 г.; 2019 - 2020 г.; 2020 - 2021 г.;
2021 - 2022 г.; 2022 - 2023 г. по договор от 10.11.2010 година за аренда на земеделска земя с
площ от общо 1 464.38 дка., вписан в Служба по вписвания гр. Добрич под акт № 101, том
XIX, вх. peг. № 11190 от 11.11.2010 г., договор за заместване, вписан под акт № 77, том XIII,
peг. № 6934 от 20.07.2015 г. на Служба по вписванията гр. Добрич и влязло в сила решение
по гр.д. № 3640 от 2019 г. по описа на Районен съд град Добрич, като неоснователен, поради
извършено плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „РНК Б." ЕАД, ЕИК: ******* /н/, чрез синдика Н. Г.
срещу „А. Б." ООД, ЕИК ******* иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 620 ТЗ за
сумата от общо 72 523,71 (седемдесет и две хиляди петстотин двадесет и три лева и 0,71 ст.)
лева., представляващи сбор от следните суми: сумата от 25 392.96 лева, представляваща
лихва върху главницата от 52 717,68 лв. за стопанската 2018 г. - 2019 г., за периода от
4
30.10.2019 г. до 01.04.2024 г.; сумата от 20 032.90 лева, представляваща лихва върху
главницата от 52 717,68 лв. за стопанската 2019 г. - 2020 г., за периода от 30.10.2020 г. до
01.04.2024 г.; сумата от 14 687.48 лева, представляваща лихва върху главницата от 52 717,68
лв. за стопанската 2020 г. - 2021 г., за периода от 30.10.2021 г. до 01.04.2024 г.; сумата от 9
342.07лева, представляваща лихва върху главницата от 52 717,68 лв. за стопанската 2021 г. -
2022 г., за периода от 30.10.2022 г. до 01.04.2024 г.; сумата от 3 068.30 лева, представляваща
лихва върху главницата от 52 717,68 лв. за стопанската 2022 г. - 2023 г., за периода от
30.10.2023 г. до 01.04.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, А. Б. ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на „РНК Б." ЕАД /н/, ЕИК *******,
представлявано от синдика Н. Г. законната лихва върху главницата от 263 588,40 лева за
периода от 01.04.2024 година до 03.06.2024 година, както и на основание чл. 78 ГПК сумата
от 15215,76 лева – разноски по делото, съобразно неговия изход и по компенсация.
ОСЪЖДА А. Б. ЕООД, ЕИК: ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 10543,54 лева – дължимата държавна такса в производството.
ОСЪЖДА „РНК Б." ЕАД /н/, ЕИК ******* да заплати в полза на бюджета на
Софийски градски съд, сумата от 2900.95 лева- държавна такса за производството, която
следва да се събере от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5