МОТИВИ
по НОХД №30207/2010 г. по описа на Районен съд-Монтана
Подсъдимият Н.Д.Н. е обвинен в това, че на 09.11.2006
г. в гр. Монтана, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Н.
xxx, като се представил за длъжностно лице „служител на ТБ ОББ клон Монтана”, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у З.Я.Х.
xxx, че парите му, изтеглени от банката през същия ден не са редовни и трябва да
бъдат подменени, с което му причинил имотна вреда в размер на 1 732 лв. –
престъпление по чл. 211 НК вр. с чл. 210 ал. 1 т. 1 и т. 2 НК вр. с чл. 209 ал.
1 НК вр. с чл. 29 ал. 1 б. "а" НК.
Гражданският ищец – З.Я.Х. моли съда да уважи изцяло
предявения срещу подсъдимите гр. иск за сумата от 1 732 лв., представялваща
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието.
Прокурорът поддържа обвинението и моли съда след
като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, да му наложи
ефективно наказание в размер на две години с оглед вида на производството. Предлага
на съда да определи общо наказание по всички влезли в сила присъди на Н., както
и да уважи предявения гр. иск изцяло.
Подсъдимият Н.Д.Н. се
признава за виновен и съжалява за стореното. При условията на чл. 371 т. 2 НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти. Служебният защитник
на подсъдимия Н. - адв. Йордан Александров моли съда да се съобрази с вида на
съдебното следствие и да наложи наказание лишаване от свобода под минимума
предвиден в закона. Излага доводи за основателност на гражданския иск. Моли
съда да извърши пълно групиране на наказанията по всички влезли в сила присъди.
Производството е по чл. 370 и сл. от НПК – проведе
се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл. 373 ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие събраните в
досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
Подсъдимият Н.Д.Н. е със средно образование, разведен,
безработен. Роден е на xxxx г. в гр.
Е.. От
началото на 1983 г. започнал да се занимава с измами по една и съща схема – на
излизане от банка, спира клиенти на същата, които са теглили суми /обикновено
над 1 000 лв. / и като се представя за служител, ги моли да му ги предадат,
защото са “нередовни”, за да ги смени от трезора. По този или сходен начин е
извършил над 30 измами из цялата страна като за тези деяния има влезли в сила
присъди.
На 09.11.2006 г. към 9.30
часа, гр. ищец З.Я.Х. xxx посетил офиса на Обединена Българска Банка АД – клон
Монтана на ул. „Граф Игнатиев” в града. Бил изтеглил сумата от 1 732 лв. Подсъдимият
Н. и Н. А. Л. /негов съучастник, починал
по време на ДП/ забелязали, че Х. държи в ръка розова бележка /а не синя/ -
индикация, че човекът е теглил /а не е депозирал/ пари.
Гр. ищец пресичайки площад „Ал. Константинов”
бил настигнат от подсъдимия с думите „Господине, изчакайте, станала е грешка в
банката”. Мъжът не се представил по име, но казал, че е служител на ТБ ОББ клон
Монтана и, че парите получени от Х. не били редовни. Самият клон на банката е „запечатан
в момента”, гишетата не работят. Заявил, че може да извърши проверка за
редовността на банкнотите в отдел „Финанси” на Областния управител на Монтана. И
двамата тръгнали към сгадата на Областната управа и подсъдимият завеел гр. ищец
на площадката между третия и четвъртия етаж. Там, подсъдимият провел разговор с
друг мъж / Н. А. Л./ и двамата поискали от гр. ищец да им предаде сумата от 1 732 лв., за да я подменят с истински банкноти. После,
излезли от другия изход и оставили гр. ищец да ги чака.
При условията на чл. 372 ал. 4 НПК, съдът приема
за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като взе предвид и
направеното в с. з. самопризнание от Н., които се подкрепят от доказателствата,
събрани на досъдебното производство.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. С деянието си
подсъдимият Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 211 НК вр. с чл. 210 ал. 1 т. 1 и т. 2 НК вр. с чл. 209 ал. 1 НК вр. с чл. 29 ал. 1 б. "а" НК
затова, че на 09.11.2006 г. в гр. Монтана, при условията на опасен рецидив, след
предварителен сговор с Н. xxx, като се представил за длъжностно лице „служител
на ТБ ОББ клон Монтана”, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у З.Я.Х. xxx, че парите му, изтеглени от банката през
същия ден не са редовни и трябва да бъдат подменени, с което му причинил имотна
вреда в размер на 1 732 лв.
Съдът призна подсъдимия Н. за виновен
и му наложи наказание на основание чл.
211 НК вр. с чл. 210 ал. 1 т. 1 и т. 2 НК вр. с чл. 209 ал. 1 НК вр. с чл. 29 ал. 1 б. "а" НК
вр. с чл. 58а ал. 1 НК вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК вр. с чл. 2 ал. 2 НК - ДВЕ
ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС
определи първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване на наложеното наказание, като
постановява съгласно чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС, същото да бъде изтърпяно в Затвор или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП.
Налице са условията за групиране на
така наложеното наказание с други по влезлите в сила присъди по отношение на
този подсъдим, видно от справка за съдимост. Съдът на основание основание чл. 25 ал. 1 НК вр. с чл. 23
ал. 1 НК определи едно общо наказание между наложеното по настоящата присъда и
по присъди, както следва: по НОХД №882/2006 г. на РС-Русе, по НОХД №1024/2006 г.
на РС-Враца, по НОХД №511/2009 г. на РС-Сливен, по НОХД №967/2009 г. на
РС-Добрич, по НОХД №334/2009 г. на РС-Сливен, по НОХД №568/2009 г. на
РС-Казанлък, по НОХД №241/2009 г. на РС-Нова Загора, по НОХД №1707/2009 г. на
РС-Бургас, по НОХД №4542/2009 г. на РС-Варна, по НОХД №4668/2009 г. на РС-Варна,
по НОХД №4659/2009 г. на РС-Пловдив, по НОХД №539/2009 г. на РС-Казанлък, по
НОХД №10734/2009 г. на РС-София, по НОХД №4715/2009 г. на РС-Пловдив, по НОХД
№1069/2009 г. на РС-Е., по НОХД №816/2009 г. на РС-Перник, по НОХД №613/2009 г.
на РС-Димитровград, по НОХД №4564/2009 г. на РС-Е., по НОХД №42/2010 г. на
РС-Стара Загора, по НОХД №1430/2010 г. на РС-Варна, по НОХД №1651/2009 г. на
РС-Кюстендил, по НОХД №480/2010 г. на РС-Хасково и по НОХД №5390/2010 г. на
РС-София до размера на най-тежкото – ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при
първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване в Затвор или Затворническо общежитие
от ЗАКРИТ ТИП.
На основание чл. 25 ал. 2 НК съдътъ приспада
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по определеното по-горе
общо наказание. На основание чл. 59 ал. 1 НК приспада по отношение на подсъдимия
Н. времето, през което е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража” по
НОХД №882/2006 г. на РС-Русе, считано от 28.10.2005 г. до 16.12.2005 г.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание, съдът съобрази целите на чл. 36 НК, всички обстоятелства
от правно значение за индивидуализацията на наказанията, като ги определи при
условията на чл. 58а ал. 1 НК, съобразявайки нормата на чл. 2 ал. 2 НК –
прилагане на по-блатгоприятния закон за подсъдимия, а именно налагане на наказание
под предвидения в закона за съответното деяние минимум.
С така наложеното по вид и размер наказание, съдът
намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната
превенция, а наказанията да въздейства поправително, предупредително и
възпитателно по отношение на подсъдимия и останалите граждани.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
На основание чл. 85 и сл. от НПК в настоящото
наказателно производство е приет за съвместно разглеждане и предявен от гр. ищец
З.Я.Х. иск за причинени от деянието на подсъдимия имуществени вреди в размер на
1 732 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
деянието 09.11.2009 г. до окончателното изплащане.
Съдът намира предявеният от гражданският ищец иск
за имуществени вреди за основателен и доказан в предявения размер.
От доказателствата по делото се установи, че
подсъдимият е извършили престъпното деяние и гражданският ищец е претърпял
имуществени вреди. И тъй като разпоредбата на чл. 45 ЗЗД е категорична, че
всеки е длъжен да обезщети вредите, които виновно е причинил другиму, то съдът
уважи исковата претенция изцяло, като осъди Н. да заплати на З.Я.Х. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx,
сумата от 1 732 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието - 09.11.2006 г. до окончателното
изплащане.
При този изход на делото, подсъдимия
Н. следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ВСС-София сумата 50 лв. - държавна такса върху гражданския иск, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При така изложените мотиви, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: