Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1077 гр.Пловдив, 07.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
районен съд, XVI н.с., в публичното
заседание на 02.07.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №3366/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-6207-000245/14.04.2020г., издадено от Началник
РУ-Труд към ОД на МВР-Пловдив, с което на В.С.С. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200/двеста/лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/месеца на основание
чл.175, ал.1, т.3 от ЗДВП за извършено нарушение на чл.103 от ЗДВП,
административно наказание "Глоба" в размер на 50/петдесет/лева на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП за извършено нарушение на чл.137А, ал.1
от ЗДВП и административно наказание "Глоба" в размер на 20/двадесет/
на основание чл.185 ЗДВП за извършено нарушение на чл.186, ал.7 от ЗДВП.
Жалбоподателят С., оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно
и моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и се представлява от
адв.Г., която подържа жалбата.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за
установено от фактическа страна следното:
На 06.04.2020г. около 10.30часа в с.Скутаре на ул.Христо Ботев
номер 21 жалбоподателят С. управлявал лек автомобил Рено Меган с рег. номер ***.Бил забелязан, че управлява автомобила
без предпазен колан от св.Г. и бил спрян за полицесйки проверка.При поискване
на документите С. отказал да ги даде на проверяващия полицейски служител Г..На
няколко пъти бил подканен отново да си представи документите, но продължил с
отказа си.С. отказал да ги представи и на други полицейски служители О. и Д., които също го подканили.Тогава Г. казал
на С. че ще му състави АУАН.В този момент пътуващия в автомобила на С. св.И.Й. бръкнал в портфейла на С. и извадил личните документи на С.
и ги подал на полицесйки служител Г..Последния направил справка и установил, че
С. има неплатена глоба за съставен му електронен фиш.Преценил, че с дейстивята си
С. е извършил нарушения по чл.137А, ал.1 от ЗДВП, чл.103 от ЗДВП и чл.186, ал.7
от ЗДВП и му съставил АУАН с бл. номер 148843/06.04.2020г., който му връчил на
място.С. вписал в акта, че има възражения и впоследствие подал такива в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН, които не били уважени и било издадено процесното
наказателно постановленив.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св.Г.,
както и приложените по реписката писмени доказателства, а именно АУАН, справка
за нарушител, оправомощителна заповед, възражение срещу АУАН.
Като свидетел по делото е разпитан актосъставителя Г., който дава ясни и подробни показания,
които описват извършеното нарушение и че
е пряк свидетел на нарушенията, извършени от С..Свидетеля заяви, че пряко е
възприел С. да управлява МПС без колан, като се е движел непосредствено срещу
автомобила управляван от С. и го спрял за проверка, при което последния
многократно е отказал да представи личните си документи.По делото бе разпитан и
св.Й., който се е движел на предната седалка на управлявания от С.
автомобил.Показанията на свидетеля бяха разпокъсани и противоречащи се, от
които се разбра, че полицейските служители спрели техния автомобил и са
обиждали С. на етническа основа, упражнявали насилие над него и той даже на
можал да си изкара документите и се наложило Й. да ги даде на полицейските
служители.Съдът не кредитира показанията на св.Й., които са противоречиви,
целящи фактически не само да оневинят С. в извършване на нарушение, но да го
изкарат и жертва на полицейски насилие на етнически признак.Съдът заличи
поискания втори свидетел на адв.Г., тъй като е син на св.Й., показанията му ще
бъдат за същите факти и идентични с тези на баща му.С разпита на свидетеля на
защитата не се разколеба доказателствената сила на АУАН, още повече че св.Г.
даде много подробни показания, които както съда вече отбеляза са логични, ясни
и безпротиворечи и са изцяло кредитирани.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна
само досежно извършеното нарушение по чл.186, ал.7 от ЗДВП и размера на
наказанието за нарушението по чл.103 от ЗДВП. За да достигне до този извод,
настоящият съдебен състав съобрази следното:
Съдът изцяло възприема описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от събраните
по делото доказателства - гласни - свидетелките показания на актосъставителя,
св.Г., които съдът кредитира тъй като
изцяло кореспондират едни с други и писмени такива - приложените по преписката.
В случая липсват и кредитирани от съда доказателства, които да опровергават
отразените в АУАН констатации.
На първо място нормата на чл.186, ал.7 от
ЗДВП не запретява определено поведение, а това е преклузивен законов срок,
изтичането след който съставен фиш се счита за влязъл в сила и глобата се
изпраща за принудително изпълнение. Ето защо според съда тази норма в ЗДВП не е
нарушение и няма как да бъде наложена санкция за нарушаването и по чл.185 от
ЗДВП, поради което в тази част наказателното постановление следва да бъде
отменена като незаконсъобразно.
Що са
касае за нарушенията по чл.137А, ал.1 от ЗДВП и чл.103 от ЗДВП, съдът намира,
че извършването им бе недвусмислено доказано. При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
Спазени са всички процесуални срокове по ЗАНН и в тази връзка съдът също не
констатира нарушения.Нарушителят е ясно и точно индивидуализиран и не буди
съмнение неговата идентичност.Двата процесни акта са издадени от комепетентни
отгани с необходимата представителна власт, за което е представена
оправомощителна заповед.Правилно актосъставителя е квалифицирал извършените
нарушения именно по тези текстове, тъй като нарушителя е отказал да представи
документите си в хода на полицейски проверка, което е запретено от чл.103 от
ЗДВП и не е бил с обезопасителен колан, както повелява чл.137А, ал.1 от
ЗДВП.Правилно са приложени от наказващия орган и санкционните
разпоредби.Правилно последния е приложил именно нормата 183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДВП за неносенето на обезопасителен колан, тъй като именно тази норма
санкционира неправомерното поведение на водача по чл.137А, ал.1 от
ЗДВП.Правилно е приложена и нормата на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДВП тъй като
именно тя санкцинира неправомерно поведение на водача по чл.103 от ЗДВП.
Съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на
административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай
е необходимо да се подхожда индивидуално.
В случая са извършени две нарушения на ЗДВП, видно от справката за
нарушител, извън настоящото нарушение спрямо жалбоподателя са издадени 5 фиша
за превишена скорост и още 5 НП, което говори и за не-малък брой извършени
други нарушения на ЗДВП, поради което няма как случаят да се квалифицира като
маловажен.
Що са касае до наложените санкции за тези две нарушения следва да се има
предвид следното.Санкцията по чл.183, ал.4 , т.7, пр.1 от ЗДВП е твърдо
определена в закона в размер на 50лв. и не подлежи на редукция.Санкцията по
чл.175, ал.1, т.3 от ЗДВП предвижда наказание от лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв., или наложените
наказания са на законовия максимум.В случая С., в същия момент е извършил и още
едно нарушение по ЗДВП, това по чл.137А, ал.1 от ЗДВП, а от справката му за
нарушител е видно, че е спрямо него са издадени 5 наказателни постановления и
толкова фиша за превишена скорост и един за неправилно паркиране.Почти всички
нарушения обаче са санкцинирани само с глоби в малък размер, тъй като
извършените нарушения не са били съществени.Същевремнно е отбелязано, че към
11.05.2020г. С. е платил всички наложени му глоби по ЗДВП.Ето защо наказанието
не следва да се определя само при превес на отегчаващите вината
обстоятелства.При баланс в случая на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства
справедливо според съда е за нарушението по чл.103 от ЗДВП на С. да се наложат
наказания около средния размер предвиден в чл.175, ал.1 , т.3 от ЗДВП, а именно
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2/два/ месеца и глоба в размер на
100/сто/лева.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да се отмени
в частта касаеща нарушението по чл.186, ал.7 от ЗДВП като незаконосъобразно,
измени в частта касаеща нарушението по чл.103 от ЗДВП досежно размера и на
двете наказания и потвърди изцяло досежно нарушението по чл.137а, ал.1 от
ЗДВП.Разноски не се следват тъй като такова искане не се прави от страните и от
приложеното копие на договор за правна помощ не е видна сума на платено
възнаграждение.
Водим
от горното и на основание 63, ал.1,от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление
№ 20-6207-000245/14.04.2020г.,
издадено от Началник РУ-Труд към ОД на МВР-Пловдив, в частта с която на В.С.С.
с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 20/двадесет/ на основание чл.185 ЗДВП за извършено нарушение на чл.186,
ал.7 от ЗДВП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-6207-000245/14.04.2020г., издадено от Началник
РУ-Труд към ОД на МВР-Пловдив, в частта с която на В.С.С. с ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50/петдесет/лева
на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП за извършено нарушение на чл.137А,
ал.1 от ЗДВП.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-6207-000245/14.04.2020г., издадено от Началник
РУ-Труд към ОД на МВР-Пловдив, в частта с която на В.С.С. с ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200/двеста/лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/месеца на основание
чл.175, ал.1, т.3 от ЗДВП за извършено нарушение на чл.103 от ЗДВП като
намалява размер на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС на
срок от 2/два/ месеца и намалява
размера на наложената глоба на 100/сто/лева.
Решението
не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административния съд на гр. Пловдив в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
вярно с оригинала: И.П.