Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./11.05.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 392/2021 г. по описа на АдмС
- Добрич
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на глава Х от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба (уточнена с
допълнителна молба с вх. № 2679/10.09.2021 г.) на Г.Н.Т., с ЕГН ********** ***,
срещу решение № 25/21.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена
жалбата й срещу разпореждане № **********/27.05.2021 г. на ръководител “ПО” в ТП
на НОИ – Добрич, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл. 68 от КСО. Жалбоподателката счита обжалваното
решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие
с административнопроцесуалните правила и доказателствата по преписката.
Основните й възражения са, че неправилно административният орган е отказал да зачете
осигурителния й стаж от 1г5м12д за периода 28.05.1988 г. – 10.11.1989 г., без
да вземе предвид представените от нея документи - трудова книжка, удостоверение
образец УП – 3, трудов договор, заповеди за назначаване, преназначаване и
освобождаване. Твърди, че няма никаква вина, че при прехвърляне на архива на
осигурителя първичната документация не е съхранена. Сочи, че към 17.08.2017 г.
тази документация е съществувала и именно въз основа на нея й е издадено
удостоверение образец УП – 3, което е годен документ за удостоверяване на осигурителния
й стаж. Иска отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане и връщане
на преписката на административния орган с указания да зачете спорния стаж.
Ответникът
- Директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността
на жалбата.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл. 168
от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално
допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Първоначално Г.Н.Т. подава заявление с вх.№ 2113-24-1464/18.10.2019г. в ТП
на НОИ – Добрич за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Въз основа на представените към заявлението документи на жалбоподателката е
зачетен осигурителен стаж : от втора категория – 01год5мес12дни и от трета
категория – 33год02мес21дни. Стажът от втора категория обхваща периода
28.05.1988 г. – 10.11.1989 г. на длъжност “работник кухня” в Русия. Зачетен е въз
основа на удостоверение обр. УП – 3 с изх. № 227/17.08.2017 г., издадено от СО
“Метални конструкции” гр. София (с печат на “Промишлено строителство холдинг”
ЕАД гр. София), в което е посочено, че положеният труд е втора категория
съгласно т. 30 “а” от ПКТП (отм.). След превръщането му към трета категория
общият осигурителен стаж възлиза на 35год00мес14дни. С разпореждане № **********/21.01.2020
г. ръководител “ПО” в ТП на НОИ – Добрич отказва отпускане на лична пенсия за
ОСВ по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, тъй като лицето няма придобит 35год08мес
осигурителен стаж (изискуем за 2019 г.) и не отговаря на изискването за
навършена възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО – 66год04мес. Това разпореждане не е
обжалвано от Т..
Преди постановяване на отказа с писмо с изх.№ 2113-24-1464/18.10.2019 г.
длъжностното лице по пенсионно осигуряване отправя искане до ТП на НОИ –
Кюстендил за издаване на удостоверение УП – 13 за периода от втора категория
стаж. Няколко месеца след издаване на разпореждането е получено писмо изх. №
Ц5506-09-764≠1 от 04.06.2020 г. на ТП на НОИ – Кюстендил, в което е
посочено, че в разплащателната документация на осигурителя “Промишлено
строителство Холдинг” ЕАД гр. София липсват данни за лицето за периода от
м.05.1988 г. до м.11.1989 г. Няма приети заповеди, свързани с трудовата
дейност. С оглед на това е отказано издаване на исканото удостоверение УП-13. В
отговора е посочено, че осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали
осигурителят е предал пълния обем документация за периода на упражняваната от
него дейност.
На 30.09.2020 г. е изпратено искане до ТП на НОИ – София град да бъде
извършена проверка съгласно разчетноплатежните ведомости на “Промишлено
строителство Холдинг” ЕАД, ТК “Метални конструкции” (рисков осигурител) относно
наличие на ведомости за работещите на обектите в Русия и да бъде издаден
констативен протокол за осигурителния стаж на лицето за горепосочения период. В
писмото е посочено, че лицето е приложило заповеди за назначаване и
преназначаване.
Съгласно писмо с изх. № Ц4022-21-698≠1/13.10.2020 г. ТП на НОИ –
София град препраща искането до ТП на НОИ – Кюстендил, тъй като разплащателната
и трудовоправната документация на осигурителя е предадена за съхранение на
архивохранилището към ТП на НОИ – Кюстендил.
На 13.11.2020 г. е изпратено ново писмо от ТП на НОИ – Кюстендил, съгласно
което при извършена повторна проверка в разплащателната документация на
осигурителя не са открити данни за Г.Н.Т. за процесния период. Такива писма са
изпратени и на жалбоподателката на 18.11.2020 г. и 30.03.2021 г. в отговор на
отправени от нея запитвания за издаване на удостоверение образец УП - 13.
На 15.12.2020 г. Г.Н.Т. подава второ заявление с вх. № Ц1023-24-305/15.12.2020г.
за отпускане на лична пенсия за ОСВ, по което последва нов отказ с разпореждане
№ **********/27.05.2021 г. на ръководител “ПО” в ТП на НОИ – Добрич. Отказът е
мотивиран с обстоятелството, че жалбоподателката не отговаря на нито едно от
условията по чл. 68 от КСО. В разпореждането е посочено, че лицето няма
35год10мес осигурителен стаж, а има 34год04мес18дни към датата на подаване на
заявлението, поради което няма право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО.
Пенсионният орган отказва да зачете осигурителен стаж за времето от 28.05.1988
г. до 10.11.1989 г. по удостоверение УП – 3 от “Метални конструкции” гр. София,
тъй като според извършената проверка не са открити данни за лицето в
разплащателните документи на осигурителя “Метални конструкции” (задгранични
обекти). С оглед на това приема, че заявителката има недостигащ стаж от
01год05мес12дни, за който не е внесла осигурителни вноски съгласно чл. 9а, ал.
2 от КСО. От друга страна приема, че тя не отговаря и на условията по чл. 68,
ал. 3 от КСО, тъй като няма навършена възраст 66 години 6 месеца, а е на 62
години 10 месеца 14 дни към датата на подаване на заявлението. На основание чл.
98, ал. 1 от КСО пенсионният орган изменя предходното разпореждане относно
осигурителния стаж на лицето, зачетен към 18.10.2019 г. – осигурителен стаж от трета категория –
33год02мес21дни.
Разпореждането е съобщено на лицето на 21.06.2021 г., видно от известие за
доставяне на л.36 от делото.
В срока по чл. 117, ал. 1 от КСО Т. обжалва отказа с довода, че неправилно
пенсионният орган не е зачел спорния осигурителен стаж в “Метални конструкции”
гр. София. Посочва, че през това време е била в неплатен отпуск, който е
отразен на стр. 26 от трудовата й книжка от МЗ “Хан Тервел” гр. Тервел поради
заминаване на работа в Русия като втори член на семейството. Стажът от СО
“Метални конструкции” гр.София на обект КС “Орловка”, село Новоселское СССР за
периода 28.05.1988 г. – 10.11.1989 г. е нанесен в трудовата й книжка от МЗ “Хан
Тервел” гр. Тервел съгласно заповед № 417/13.10.1989 г. и т.18 от трудовия
договор със СО “Метални конструкции” гр.София. Твърди, че стажът е заверен с
подпис от главния счетоводител и ръководителя на предприятието, има печати и по
закон не е необходимо удостоверение образец УП – 13. Към жалбата са приложени
трудов договор, сключен между жалбоподателката и СО “Метални конструкции”,
заповед за назначение № 210/19.05.1988 г. на председателя на СО “Метални
конструкции”, заповед за преназначение № 756/07.07.1988 г. на председателя на
“Металстройкомплект” - Инженеринг – гр.Одеса и заповед за освобождаване от
длъжност № 417/13.10.1989 г. на генералния директор на СО “Метални
конструкции”.
С оспорваното в настоящото производство решение директорът на ТП на НОИ –
Добрич отхвърля жалбата на Т., споделяйки изцяло съображенията на пенсионния
орган, с които е отказал да зачете стажа в СО “Метални конструкции” гр.София. Приема,
че стажът на заявителката по представеното удостоверение УП – 3 остава
недоказан поради липса на първична документация, въз основа на която то е
издадено. Излага мотиви, че в трудовата книжка на лицето този период е
приключен с печата на МЗ “Хан Тервел” гр. Тервел, а като работодател е посочен
СО “Метални конструкции” гр. София, поради което правилно и законосъобразно е
извършена служебна проверка в разплащателната документация на осигурителя.
Решението на директора на ТП на НОИ – Добрич е връчено на жалбоподателката на
23.07.2021 г., видно от известие за доставяне на л. 45 от делото.
От приложените по делото доказателства се установява, че на основание
заповед № 210/19.05.1988 г. на председателя на СО “Метални конструкции” и
одобрено щатно разписание на ТКК “Металстройкомплект” Т. е назначена на длъжност
“работник кухня” в Новоселское - СССР, считано от датата на заемане на
длъжността, за срок до две години, но не по – дълъг от срока на договора на
първия член на семейството. На жалбоподателката е определена валутна заплата и
левова заплата, като е наредено левовата заплата да се изплаща от МЗ “Хан
Тервел” – Тервел. Въз основа на заповедта между Т. и СО “Метални конструкции” е
сключен двугодишен трудов договор на основание Наредбата за условията, при
които българските граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина, приета
с ПМС № 13/1975 г. Съгласно т.1 от договора Т. се задължава да постъпи на
работа на обект в “Металстройкомплект”, находящ се в Новоселское – СССР, на
длъжност “работник в кухня”, с брутно месечно възнаграждение 70 % от 270 рубли
+ 15% за работа при специални условия. В т. 2.1. от договора е уговорено жалбоподателката,
освен валутната заплата, да получава и левова, изплащана от предприятието на
организацията, в която е била на работа преди сключване на договора. Със заповед
№ 756/07.07.1988 г. на директора на “Металстройкомплект” - Инженеринг Т. е
преназначена на длъжност “диспечер в МТС”, считано от 06.07.1988 г., а със
заповед № 417/13.10.1989 г. на генералния директор на ДФ “Метални конструкции”
– София е освободена от длъжност “общ работник – І разряд” при обект КС
“Орловка” – Новоселское, считано от 10.11.1989 г. В заповедта за освобождаване е
посочено, че за прослуженото време на обект Орловка – Новоселское за периода
28.05.1988 г. – 27.09.1989 г. на лицето се разрешава 30-дневен платен домашен
отпуск. Към заповедта е приложена справка за полагащия се и използван платен
годишен отпуск на Г.Н.Т. – ІІ член, в която е записано, че тя е постъпила на
работа в обекта на 28.05.1988 г. и е напуснала на 10.11.1989 г. От
представеното по делото заверено копие на трудова книжка № 1398 е видно, че трудовият
стаж на жалбоподателката за периода 28.05.1988 г. – 10.11.1989 г. на длъжност
“общ работник” в СО “Метални конструкции” е нанесен от МЗ “Хан Тервел” – Тервел.
В графата “длъжност на работника” на л.16 изрично е записано “общ работник –
заповед № 417/13.10.1989 г.“, а в правоъгълния печат на предприятието е
отбелязана обща продължителност на стажа – 1год5мес12дни. На л. 26 от трудовата
книжка е записано, че за периода 07.06.1988 г. – 10.11.1989 г. жалбоподателката
е ползвала неплатен отпуск в МЗ “Хан Тервел” – Тервел.
В хода на производството по делото е изискана служебно допълнителна
информация от ТП на НОИ – Кюстендил и ТП на НОИ – София град. В отговор са
представени справки, че при извършената проверка във ведомостите за заплати на
осигурителя “Промишлено строителство Холдинг” ЕАД гр. София, опис 9 – “Метални
конструкции - Холдинг” ЕАД (задгранични обекти) не са намерени данни за лицето
за спорния период. За периода м. 11.1988 г. – м.11.1989 г. липсва информация за
обект “Орловка – Новоселское”.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното :
Оспорените актове са издадени от компетентни административни органи
съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 и чл. 117, ал. 1 от КСО, в предписаната от закона
форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон.
По делото не е имало спор по фактите. Основният спорен въпрос между страните
се концентрира върху това следва ли да се зачете стажът на жалбоподателката за
периода 28.05.1988 г. – 10.11.1989 г. в СО “Метални конструкции” – София.
За да откаже да го зачете, пенсионният орган е приел, че стажът е недоказан
поради липса на първична документация, въз основа на която е издадено
удостоверение образец УП – 3. Този извод на длъжностното лице не се споделя от
съда.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.
Съгласно ал. 3 документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
Несъмнено изплащателните ведомости са едни от основните първични документи,
доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и
осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП – 3 (документи по
утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи,
които отразяват данните, съдържащи се в първичните документи. Те обаче не са
единствените първични документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, което
е видно и от изброяването в чл. 40, ал. 3 от НПОС. Такива са всички други
документи, които съдържат достатъчно данни за трудовата заетост на лицето и които
съгласно чл. 40, ал. 5 от НПОС могат да послужат за удостоверяване на
осигурителния стаж като трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди
за командироване, заповеди за назначаване, преназначаване, освобождаване,
разходооправдателни документи и т.н. В случая е безспорно, че в разплащателните
ведомости на СО “Метални конструкции”, предадени на осигурителния архив в
с.Невестино, се съдържат данни за обект Орловка - Новоселское само за времето от
м.04.1986 г. до м.10.1988 г., като в тях не са открити записи за
жалбоподателката. Безспорно е и това, че за периода от м.11.1988г . до м.11.1989
г. липсва информация за този задграничен обект на работодателя. При това
положение няма пречка липсващите данни да бъдат извлечени от други автентични
документи по смисъла на чл. 40, ал. 5 от НПОС. Именно такива документи са
представени с жалбата по административен ред, поради което административният
орган е бил длъжен да ги обсъди при преценката относно верността на
представеното удостоверение образец УП – 3. Вместо да го направи, директорът на
ТП на НОИ – Добрич се е ограничил само да констатира липсата на разплащателни
ведомости, пропускайки наличието на всички други данни за положения от
жалбоподателката стаж в чужбина през процесния период.
Възможността за работа в чужбина през този период е била регламентирана в отменената
Наредба за условията, при които български граждани могат да се изпращат и да
работят в чужбина, утвърдена с ПМС № 13 от 11.02.1975 г., изм. и доп. с ПМС №
41 от 1977 г. и ПМС № 8 от 1988 г. Съгласно чл. 3 от тази наредба след
одобряването на кандидата за работа в чужбина, учреждението или организацията
са длъжни да дадат съгласие за прекратяване на трудовия му договор по взаимно
съгласие на страните. Те могат да освободят от работа лицето, което заминава на
работа в чужбина и без прекратяване на трудовия договор, като му разреши неплатен
отпуск, за времето, докато е на работа в чужбина, ако са налице условията за
това. Въз основа на това писмено съгласие ръководителят на изпращащата
организация издава заповед за работа в чужбина на лицето и сключва с него
писмен договор на основание чл. 4 от Наредбата. В следващите членове са
предвидени сроковете за работа в чужбина, както и различните видове и начини на
изплащане на трудовото възнаграждение, което съгласно чл. 16 от Наредбата се
състои от заплата във валута, получавана в чужбина, и заплата в левове,
получавана в страната. Съгласно чл. 21 от Наредбата заплатата в левове се
изплаща от учреждението или организацията, където изпратеният в чужбина е бил
на работа преди заминаването си за сметка на изпращащата организация, която
възстановява изплатените от тях суми. По – нататък в Наредбата са уредени
въпросите относно общественото осигуряване и отпуските, като съгласно чл. 27 от
нея осигурителните вноски се внасят от стопанските и други организации и
учреждения, където изпратените в чужбина са били на работа преди заминаването
им зад граница за сметка на изпращащата организация, която им възстановява
сумите, внесени в ДОО.
От представените от жалбоподателката документи се установява по безспорен и
категоричен начин, че между нея и СО “Метални конструкции” е възникнало трудово
правоотношение именно при условията на тази наредба. Посочените документи имат
същата доказателствена стойност като изплащателните ведомости и са годни да
удостоверят осигурителния стаж на лицето. Те са надлежно оформени и не са
оспорени от ответника, поради което той е бил длъжен да ги вземе предвид при
изясняване на обективната истина. От данните в тях е видно, че Т. е работила на
длъжност „работник – кухня“, а след това
на длъжност „диспечер в МТС“ на задграничен обект - КС „Орловка“ – Новоселское –
СССР, за периода от 28.05.1988 г. до 10.11.1989 г. Изпратена е на работа в
чужбина като втори член на семейството за срок до две години от СО “Метални
конструкции” гр. София. През това време е била в неплатен отпуск при основния
си работодател МЗ “Хан Тервел”, като е получавала както валутна, така и левова
заплата. Левовата заплата, както и осигурителните вноски са изплащани от МЗ
“Хан Тервел” съгласно т. 2.1 и т. 14 от трудовия договор със СО “Метални
конструкции”. Вярно е, че представеното от жалбоподателката копие на договора е
без дата и година на сключване, но това не променя факта, че той е породил
своето правно действие с оглед на неговото двустранно подписване. Договорът е сключен
въз основа на заповедта за назначаване на работа в чужбина, поради което е
очевидно, че той е подписан в периода между 19.05.1988 г. и 28.05.1988 г.
(датата на постъпване на работа в обект КС „Орловка“ - Новоселское). Данните в
този договор, както и в останалите документи (заповеди за назначаване,
преназначаване и освобождаване, справка за платен годишен отпуск) съвпадат
изцяло със записванията в трудовата книжка на жалбоподателката и удостоверение
образец УП – 3, като някои от тях дори са цитирани в книжката. Действително спорният
период в трудовата книжка е приключен от МЗ “Хан Тервел” (с положени подписи на
главен счетоводител и ръководител, както и с поставени кръгъл и правоъгълен
печат на предприятието), но това следва от разпоредбата на т. 18 от трудовия
договор, както и от разпоредбата на § 5 от ПЗР на Наредбата за условията, при
които български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина, в която
изрично е предвидено, че документите за трудов стаж, придобит в чужбина по реда
на тази наредба, се издават от предприятието, учреждението или организацията,
които са внасяли осигурителни вноски в ДОО въз основа на удостоверение от
изпращащата организация относно характера на извършваната работа. Разпоредбата
на чл. 347 от КТ определя трудовата книжка като официален удостоверителен документ
за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника.
Разбира се, нейната материална доказателствена сила е оборима, но в случая
липсват каквито и да е годни доказателства, които да я опровергават, а и
ответникът не е оспорил истинността й в процеса. От съдържанието на книжката е
видно, че тя е попълнена по установените
форма и ред и няма външни недостатъци, поради което и с оглед на представените
от жалбоподателката доказателства (трудов договор, заповеди, справка за платен годишен
отпуск) следва да се приеме, че записванията в нея, както и в издаденото
удостоверение образец УП - 3 са верни и отговарят на действителното фактическо
положение, поради което съдът е длъжен да се съобрази с отразеното в тях.
По изложените съображения и
зачитайки данните в представените от Т. документи съдът приема, че тя има
придобит осигурителен стаж за времето от 28.05.1988 г. до 10.11.1989 г., който по
силата на чл. 30 “а” от ПКТП (отм.) се счита за стаж от втора категория труд.
Затова, като е приел обратното и е отказал да зачете
стажа на жалбоподателката за спорния период, административният орган е действал
в нарушение на закона, което е довело до необоснованост и неправилност на
направените от него фактически и правни изводи. В случая пенсионният орган не е
изпълнил основните си задължения да изясни всички факти и обстоятелства от
значение за спора, да обсъди обясненията и възраженията на заявителката, както
и да провери и прецени всички събрани по преписката доказателства. Пренебрегвайки
приложените към заявлението документи с единствения мотив, че не са открити
данни за Т. в разплащателните ведомости на осигурителя, без да съобрази, че е
налице друга първична документация, въз основа на която да провери верността на
записванията в трудовата книжка и удостоверение образец УП – 3, длъжностното
лице е допуснало съществени нарушения на процесуалните правила. Тези нарушения
са още по-съществени с оглед на обстоятелството, че при разглеждане на първото
заявление административният орган е признал спорния стаж и едва при второто си
произнасяне е отказал да го зачете, позовавайки се на разпоредбата на чл. 98 от КСО. Действително от данните по делото е видно, че липсата на записвания в
разплащателните ведомости на осигурителя е установена след постановяване на
първия отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но ако
длъжностното лице е имало някакви съмнения относно редовността на представените
документи за осигурителен стаж, е бил длъжен да уведоми лицето за това съгласно
чл. 1, ал. 5 от НПОС, като му
даде едномесечен срок да представи допълнителни доказателства за установяване
на тяхната достоверност, което той не е сторил. Директорът на ТП на НОИ –
Добрич не само не е отстранил тези нарушения, но ги е задълбочил, като не е
обсъдил и оценил нито едно от допълнително представените от жалбоподателката
доказателства за осигурителен стаж, без да посочи каквито и да е аргументи за
това. Задоволил се е да повтори констатациите на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване, че липсва първична документация, въз основа на която е издадено
удостоверение образец УП – 3, като не е изложил никакви мотиви дали
представените документи са редовни или не и следва ли да им се даде вяра или
не. Не е положил усилия да провери тяхната достоверност, като ги съпостави с
информацията от останалите доказателствени източници, концентрирайки се
единствено върху липсата на данни в разплащателните ведомости на осигурителя. Никъде
в решението му няма коментар на представените документи, като дори не е
споменато, че те съществуват. Едностранчивото и избирателно обсъждане на доказателствата и липсата на
задълбочен и внимателен анализ на всички факти и обстоятелства по преписката са
процесуални пропуски в оценъчната дейност на административния орган, обусловили
издаването на административни актове при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за придобиване на право на пенсия през 2020 г. жените следва да имат
навършени 61г06м и придобит осигурителен стаж 35г10м. Тези изисквания са
кумулативно установени и еднакво задължителни, поради което е необходимо
едновременното им наличие, за да бъде придобито право на пенсия. След зачитане
на стажа за процесния период и преобразуването му в трета категория труд,
общият осигурителен стаж на жалбоподателката към датата на подаване на
заявлението възлиза на 36г2м11д. Не е спорно, че към този момент тя е имала и
необходимата възраст за пенсиониране, поради което е отговаряла на всички
кумулативно предвидени предпоставки за придобиване на право на пенсия за ОСВ по
чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и неправилно административният орган е отказал да
й отпусне такава.
Ето защо, налице са пороци по смисъла на чл. 146,
т. 3 и т.4 от АПК, които водят до материалната незаконосъобразност на
оспорените актове. Поради това те следва да бъдат отменени и понеже естеството
им не позволява решаване на спора по същество, административната преписка
следва да бъде върната на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за ново
произнасяне по молбата на Т. за отпускане на пенсия за ОСВ от 15.12.2020 г. при
съобразяване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Страните не са претендирали разноски по делото, поради което и съдът не се
произнася по дължимостта им.
Водим от изложеното, както и на
основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 25/21.07.2021 г. на
директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Г.Н.Т., с ЕГН **********
***, срещу разпореждане № **********/27.05.2021г. на ръководител “ПО” в ТП на
НОИ – Добрич, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката на ръководител “ПО” в ТП на НОИ – Добрич за ново произнасяне по заявление с вх. №
Ц1023-24-305/15.12.2020г. на Г.Н.Т. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при
съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите към решението.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен съдия :