№ 145
гр. С., 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
в присъствието на прокурора Кр. Г. Д.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20211800500827 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 255 от 04.10.2021 г., постановено по гр. дело № 360/2020 г.
по описа на Районен съд- гр. С., на основание чл. 4, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес гр. С., бул.
„В.“ №2, да заплати на Д. АНГ. ПР. сума в размер на 4000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
психически страдания от преживени притеснения, влошено здравословно
състояние вследствие на преживян стрес, както и уронване на доброто му име,
честта и достойнството, неблагоприятни последици в личен, семеен,
професионален план и обществен план причинени от обвинение в извършване
на престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194, ал.1 НК, като
производството е било прекратено спрямо него с постановление на РП- С. на
23.02.2017 г., за частично спиране и прекратяване на наказателното
производство по ДП №31/2016 г. по описа на ОДМВР- С., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 04.03.2017 г. до окончателното изплащане,
като отхвърля предявения иск в частта му за разликата над присъдената сума
до пълния претендиран размер от 23000 лева.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ПРБ е осъдена да заплати на Д. АНГ.
ПР. сумата от 10 лева, представляваща внесена държавна такса по иска, 15
лева за издадени три броя съдебни удостоверения и сумата от 208, 69 лева
1
представляваща част от адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от иска.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от адв. Д.Г. С.- САК,
пълномощник на Д. АНГ. ПР., с адрес гр. С., ул. „С.Ш.“ №15 и със съдебен
адрес гр. С., ул. „Проф. В.З.“ №1, ет. 1, в която се излагат твърдения за това,
че размера на присъденото обезщетение от страна на районния съд е
неправилно определен и силно занижен, като не са съобразени правилно
събраните в хода на делото доказателства, относно причинените
неимуществени вреди на ищеца. Изложена е подробна аргументация в тази
посока.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение в частта, с която
е отхвърлен предявения иск за сумата над 4000 лева до пълния размер от
23000 лева и постановяването на нов съдебен акт, с който бъде уважена
изцяло исковата претенция.
Ответникът по въззивната жалба- ПРБ не е представил отговор.
Подадена е въззивна жалба от Районна прокуратура- С., в която е
посочено, че обжалваното съдебно решение е неправилно и
незаконосъобразно, в тази част му част, с която е била определена сумата в
размер на 4000 лева за обезщетение от претърпени от ищеца неимуществени
вреди. Според жалбоподателя, съдът не е съобразил принципа на
справедливост регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Не е било взето предвид и това, че
определения размер на обезщетението не съответства на действително
претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Отправено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт в частта, с
която ПРБ е осъдена да заплати сумата от 4000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от 04.03.2017 г. до окончателното и плащане, като се определи
обезщетение за претърпени вреди от ищеца, в съответствие с действително
причинените и принципа на справедливост.
Също така е направено възражение за настъпила погасителна давност по
отношение на определената мораторна лихва за периода от 04.03.2017 г. до
20.07.2017 г., с оглед на което е отправено искане за отхвърлянето на
исковата претенция в тази й част, като неоснователна.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба
от Д. АНГ. ПР..
В съдебно заседание жалбоподателят- Д.П. не се явява. Представлява се
от адв. С., който поддържа подадената въззивна жалба. Оспорва въззивната
жалба на РП- С..
ПРБ- представлявана от прокурор Д.- СОП, поддържа подадената
въззивна жалба от РП- С., като оспорва подадената въззивна жалба от Д.П..
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството по гр. д. № 360/2020 г. на Самоковски районен съд е
образувано по искова молба на Д. АНГ. ПР., с която срещу Прокуратурата на
2
Република България е предявен иск за заплащане на сумата 23 000 лв., ведно
със законната лихва от 23.02.2017 г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
незаконно обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление-чл.195,
ал. 2, вр.ал.1, т.3 и т.4 НК, производството по което спрямо обвиняемото
лице е прекратено с влязло в сила постановление за частично прекратяване на
наказателното производство по ДП №31/2016 г. по описа на ОДМВР- С., пр.
пр.№484/2016 г. по описа на РУ- С..
В исковата молба се твърди, че на 13.04.2016 г. ищеца е бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.195, ал.2, вр.ал.1, т.3 и т.4 НК.
С постановление от 23.02.2017 г., постановено от прокурор при РП- С.,
наказателното производство е било прекратено по отношение на ищеца,
поради недоказаност на обвинението.
Ищецът твърди, че вследствие на воденото срещу него наказателно
производство му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения, стрес, влошено здравословно състояние, психически страдания,
нервно напрежение, невротично разстройство, уронване на престижа и
доброто му име в обществото, приятелския кръг и семейството му. Воденото
срещу него наказателно производство станало достояние на приятелите му и
семейството, така и неговите колеги и съграждани, като той бил известен сред
тях като обществена личност, участвала дейно в политическия живот на
общината. Сочи се, че с това му е била преградена възможността за
политическо израстване в партията и участие в предстоящи избори.
Твърди, че често чувал как хората го одумват и сочат с пръст, като дори
бил спрял да ползва социалните мрежи, защото излизали публикации и
коментари, че е крадец и престъпник. В резултат на случилото се голяма част
от приятелите му го били блокирали в социалните мрежи, а други започнали
да го наричат крадец и измамник. По време на воденото наказателното
производство се влошило здравословното състояние на майката му, както и
била пропаднала планираната сватба с неговата приятелка.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Прокуратура на Република
България, представлявана от прокурор при РП- Самоков, оспорва иска като
неоснователен, като се твърди, че не са били приложени каквито и да било
медицински документи отразяващи неговото влошено здравословно
състояние, както и претърпени морални и емоционални вреди. Оспорва се
размера на предявеният иск. Счита, че претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерна с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
трайната съдебна практика по аналогични случаи и икономическите
стандарти в страната към момента на твърдяното увреждане.
Сочи, че наказателното производство срещу ищеца е протекло в разумен
срок, спрямо него не е била взета мярка за неотклонение, като същият е бил
задържан за срок до 72 часа, след което е бил освободен. Твърденията на
ищеца, че било уронено доброто му име, узнаването на производството от
3
голям кръг лица, както и за здравословни проблеми, не бил подкрепени с
доказателства, както и това, че факти и обстоятелства по делото не са били
разгласявани публично.
Оспорен е иска по отношение на законната лихва върху обезщетението,
считано от 23.02.2017г.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
От материалите по делото се установява, че ищецът е бил привлечен като
обвиняем по ДП№31/2016 г. по описа на ОДМВР- С., пр. пр. №484/2016г. по
описа на РУ- С., за извършено престъпление по чл. 195, ал.2, вр.ал.1, т.3 и т.4
НК изразяващо се в това, че за времето от 17.00 часа на 11.04.2016 г. до 07.05
часа, в град С., ул. „М.“ №43, сградата на Община С., ет. 3, от стая №310 като
извършител, с неустановен извършител е отнел от владението на Н.Б.П.-
И./старши специалист в отдел „Финансов контрол и бюджет/, чужди движими
вещи- пари, а именно: парична сума в размер на 46200 лева, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е
извършена чрез повреждане на прегради, здраво направени за защитата на
имот и е използвано техническо средство, като извършената кражба е в
големи размери.
Във връзка със случая е бил задържан на основание чл.72, ал. 1, т. 1 ЗМВР
за срок до 24 часа на 12.04.2016г. С постановление от 13.04.2016г. на
основание чл. 64, ал. 2 НПК, е бил задържан за срок до 72 часа, считано от
16.15 ч. на 13.04.2016. до 15.04.2016г. в 15.30 ч.
В хода на воденото досъдебно производство са били иззети и предадени
доброволно движими вещи негова собственост, както и е бил снет
сравнителен материал от него. Ищецът е бил подлаган на детектор на лъжата
в Института по психология към МВР.
С постановление от 23.02.2017 г., постановено по ДП№31/2016 г. по
описа на ОДМВР- С., пр.пр. №484/2016 г. по описа на РУ- С. производството
по отношение на ищеца Д.П. е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т. 2
НПК- недоказаност на обвинението. Постановлението не е обжалвано и е
влязло в законна сила на 04.03.2017г.
Във връзка със случая са били изнесени редица публикации в различни
онлайн и печатни медии, сочещи самоличността на ищеца, неговата
съпричастност към деянието, както и свързаността му с дадена политическа
партия.
С показанията на свид. А.В./секретар в Община С./ се установява, че
ищецът е бил дългогодишен служител в общината. През 2016 г. е разбрала, че
има извършено престъпление в общината, като от ищеца е разбрала, че го
търсят от полицията за съдействие. Тя го е била посъветвала да съдейства,
като впоследствие е разбрала, че са извършили претърсване в дома му, както
и това, че е бил задържан.
4
След случилото се ищецът се е затворил в себе си. Притеснявал се е за
мнението на неговите колеги, така и за мнението на кмета на общината.
Здравословното му състояние се е влошило/имал е болки в главата/.
Наложило се е да отсъства от работа около месец, а планираната от него
сватба не се е състояла.
От показанията на свид. Й.Г./приятел на ищеца/ се установява, че ищецът
е бил задържан във връзка с извършена кражба в общината. След случилото
се, ищецът е бил променен и затворен в себе си. В пресата са излизали статии
и публикации, че той е извършил деянието.
След това ищецът е започнал по рядко да се вижда с приятели, а
плануваната от него сватба не се е състояла. Цялата ситуация е оказала
влияние върху здравословното му състояние, а неговата майка е била силно
притеснена. Жалбоподателя е спрял да ходи на работа за известен период от
време, а възможността му за избор на конференция на БСП е пропаднала.
С показанията на свид. Виолета Зашкева/майка на ищеца/ се установява,
че ищецът е бил задържан, както и това какви действия са били извършени
спрямо него. Установява се още, че е пропаднала планираната сватба с
неговата приятелка, както и това, че ищецът е имал преди и след случката
здравословни проблеми с глава си, в резултат на което се е налагало да
приема определени медикаменти.
Показанията на тримата свидетелите се явяват логични и последователни,
като следва да се кредитират изцяло, освен в частта, в която се изразяват
мнение, предположения и оценки на факти и чувства на ищеца.
По делото са приложени копия на различни публикации в онлайн и
печатни медии свързани със случая, от които става ясно, че в обществото е
била изнесена самоличността на ищеца, неговата съпричастност към
деянието, както и свързаността му с дадена политическа партия.
От приложените документи от ДП№31/2016 г. по описа на ОДМВР- С.,
пр.пр. №484/2016 г. по описа на РУ- С., сред които заповед за задържане,
протокол за личен обиск, справки, постановление за привличане на обвиняем,
постановление за частично прекратяване на наказателно производство,
протокол за доброволно предаване, протокол за претърсване и изземване се
установява, че ищецът е бил задържан, както и това, че му е било повдигнато
обвинение за извършено тежко умишлено престъпление против
собствеността. Установява се също така и факта на частичното прекратяване
на наказателното производство спрямо него.
На следващо място се установява от тях, че спрямо ищеца макар и в
рамките на закона са били извършени определени процесуални действия,
които са засегнали негови лични права и законни интереси.
От така установените по делото факти, правните изводи на съда са
следните:
Предявен е иск с правно основание чл. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3
5
ЗОДОВ – за заплащане на сумата 23000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.02.2017 г. до
окончателното изплащане, претърпени от незаконно обвинение в извършване
на тежко умишлено престъпление-чл.195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 и т. 4 НК, по
което производството спрямо обвиняемото лице е прекратено на основание
чл.243, ал.1, т.2 НПК, с влязло в сила постановление за частично
прекратяване на наказателното производство по ДП №31/2016г. по описа на
ОДМВР- С., пр.пр.№484/2016г. по описа на РУ- С..
Искът е предявен срещу пасивно легитимирания ответник – Прокуратура
на Република България, тъй като съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на гражданите, от разследващите органи,
прокуратурата и съда при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.
Процесуално легитимирана да представлява държавата в тези случаи е ПРБ,
защото тя е поддържала неоснователното обвинение. Прокуратурата
упражнява надзор върху разследващите органи и е компетентният орган,
който повдига и поддържа обвинение за извършването на престъпление от
общ характер. С оглед на това иска е допустим.
Разгледан по същество иска е основателен, поради следните съображения:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органи на
прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено - чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Тази отговорност възниква не по повод на установени между
страните в производството и от самите тях отношения, а по силата законова
разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни
органи вреди, поради което има гаранционно- обезщетителен характер.
Затова предпоставките за възникването й са уредени в закона, като същите не
може да се допълват с други такива, за да се обоснове задължението за
обезщетение или липсата на същото. Всички предпоставки за възникването
на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като
предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностни лица от
прокуратурата. Това води до извода, че това е обективна отговорност, която
се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки.
Това е така, тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу
лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е
това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата
са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент
доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3
6
ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е
приключило производството, а в случая той е прекратяване на наказателното
производство, водено срещу ищеца поради недоказаност на обвинението.
Евентуалната незаконосъобразност на обвинението е основание за търсене на
обезщетение, доколкото в хода на наказателното производство върху лицата
са упражнявани мерки на процесуална принуда и създавани допълнително
стресиращи фактори.
Безспорно е в случая, че наказателното производство срещу ищеца по
повдигнатото му обвинение от Районна прокуратура- С. (като съставна част
от структурата на единната и централизирана Прокуратура на РБ) е
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК - поради недоказаност на
обвинението. Следва да се съобрази, че постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, което не е измежду актовете,
които влизат в сила (вж. чл. 412, ал. 2, вр. чл. 243, ал. 9, вр. чл. 419, ал. 1
НПК), е било връчено на обвиняемия преди подаването на исковата молба и
той не е упражнил право на жалба срещу него (чл. 243, ал. 3 НПК), поради
което към датата на предявяване на иска е налице стабилитет на
постановлението за прекратяване на наказателното производство като
основание за възникване на отговорността на държавата по отношение на
него. Именно това е и актът, констатиращ незаконосъобразността на
обвинението. В настоящия случай, претендираните от ищеца вреди са в
резултат на повдигнатото срещу него незаконно обвинение, в това число и
вредите от временното ограничаване на правото му на свободно предвижване.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата в настоящата хипотеза, в
тежест на ищеца е да докаже, че действително е претърпял вреди, респ.
техния размер, както и причинната връзка между действията на органите по
чл. 2 от закона и вредоносния резултат.
Настоящия въззивен състав кредитира свидетелските показания на
свидетелите Зашкева, Г. и В., като приема, че в следствие на действията на
прокурорските органи, изразяващи се в повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, наказателното производство за което е било
прекратено и с временното задържане за срок до 72 часа, ищецът е претърпял
неимуществени вреди. Същите се изразяват в психически страдания, стрес,
чувство на унизеност, както и указано влияние върху начина на живот, така и
чрез ограничение на социалните контакти на ищеца. Ето защо, искът за
обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от Д.П. по време на
наказателното производство срещу него, е основателен и
първоинстанционният съд правилно го е уважил. За пълнота следва да се
отбележи, че в нито една от въззивните жалби не се оспорва основателността
на предявения иск. Оплакванията са по отношение на определения размер на
7
дължимото обезщетение, така и по отношение на определения период за
дължимата законна лихва.
По размера на обезщетението за неимуществените вреди:
Съгласно Постановление № 4 /64 г. на Пленума на ВС за обобщаване
практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди от непозволено увреждане, понятието справедливост
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценка
на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява
изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по
аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че
доколкото е възможно за по-тежки случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките - по-ниско
Настоящият състав приема, че в следствие на действията на
прокурорските органи, изразяващи се в повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, което не е доказано, Д.П. е търпял
неимуществени вреди, изразяващи се в психически смущения и негативни
изживявания, уронване на престижа му, чувство за унижение, че е задържан,
чувство на страх и продължителен стрес. Показанията на свидетелите Г. и
В./без родствени връзки с ищеца/ в тази насока са логични и последователни.
Воденото срещу ищеца наказателно производство се отразило много зле и
върху неговата майка която е преживяло проблемите му. От показанията на
свидетелите, а и видно от приложените писмени доказателства по делото се
установява, че задържането на ищеца и повдигнатото срещу него обвинение
са били медийно отразени, поради което новината за воденото срещу него
наказателно производство е станало достояние на по-широк кръг от хора. В
част от медийните публикации е било посочена, неговата политическа
принадлежност, което неминуемо е указало влияние и върху неговите
амбиции за участие в политическия живот на политическата партия към
чиято принадлежност се числи, но не го е лишило от тази възможност като
цяло.
Недоказани остават твърденията на ищеца, че във връзка с
повдигнатото от прокуратурата обвинение се е влошило неговото
здравословно състояние. С показанията на неговата майка, свид. Зашкева се
установява, че ищецът е имал здравословни проблеми далеч преди случката, а
употребата на медикаменти е вследствие именно на тези здравословни
проблеми. Не се доказва по делото, вследствие на незаконното обвинение да е
възникнало последващо влошаване на здравословното му състояние, което да
е в причинно-следствена връзка със случилото се.
Недоказано е по делото е и твърдението, че в причинно следствена
връзка с повдигнатото незаконосъобразно обвинение е отменена сватба между
8
ищеца и неговата приятелка. В показанията на свидетелите по делото, същите
изразяват мнение, че най-вероятно сватбата не се е състояла заради случая.
Същите споделят свое мнение, но не възпроизвеждат на относими факти по
делото, които да са възприели лично.
В подкрепа на този извод е и приложеното удостоверение с вх.№9400-
1211/02.06.2020 г. по описа на Община С., от което става ясно, че сватбата е
била планирана за 21.05.2016 г./, в това време ишецът не само не е бил
задържан, но не му е била взета и мярка за неотклонение, която да го
възпрепятства/. Ето защо правилно първоинстанционният съд е счел, че по
делото липсват доказателства в обратната насока.
Недоказано е и твърдението, че в резултат на случката, жалбоподателя е
бил лишен от възможност за развитие на неговата политическа кариера. По
делото е приложен единствено копие от протокол от проведено отчетно-
изборно събрание на 15.03.2016 г./повече от месец преди неговото
задържане/. Не се ангажирани доказателства от които да се установи
противното, а именно че жалбоподателят е бил възпрепятстван да упражнява
своите политически права.
При определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди следва да бъдат отчетени тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство и взетите по отношение
на ищеца мерки. Видно от представените по делото доказателства,
повдигнатото срещу Д.П. обвинение е за тежко умишлено престъпление, за
което е предвидено наказание от три до петнадесет години, като съдът може
да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Наказателното производство е продължило през периода от 12.04.2016 г. до
04.03.2017, т.е. период от 10 месеца и 23 дни. През този период по отношение
на ищеца не е била взема мярка за неотклонение, като същият е бил задържан
за срок до 72 часа, на основание чл.64, ал.2 НПК. Впоследствие по отношение
на него не е била взета мярка за неотклонение или друга мярка за
процесуална принуда, която в една или друга степен да ограничава неговите
права.
Тези обстоятелства са отчетени от първоинстанционния съд при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като в тази
връзка не се споделят оплакванията на ищеца, че е следвало да се определи
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в по- голям размер.
В подадената въззивната жалба от ПРБ са развити оплаквания, че при
определяне на размера на присъденото обезщетение, съдът не е отчел всички
релеватни факти и обстоятелства, поради което не е определил правилно
9
дължимото обезщетение. Тези съображения са частично основателни.
Първоинстанционния съд е следвало да прецени, че спрямо Д.П., не е била
взета мярка за неотклонение, наказателното производство спрямо него е
приключило в разумен срок и не на последно място, същият не е бил предаден
на съд.
Законово скрепеното задължение на ПРБ, да събира доказателства,
както в обвинителна, така и в оправдателна посока, е било изпълнено от РП-
С., като след като се установило, че обвинението не може да се докаже,
производството спрямо обвиняемия е било прекратено.
При така изложеното, настоящият състав счита, че дължимото
обезщетение следва да бъде определено до размер от 2500 лв., съобразно
действителния обем на неимуществени вреди, търпени от ищеца вследствие
на повдигнатото му незаконно обвинение. Следователно предявеният иск се
явява основателен до този размер. Първоинстанционното решение следва да
бъде отменено за разликата до уважения размер от 4000 лева и предявеният
иск са бъде отхвърлен за сумата над 2500 лева. В отхвърлителната му част
следва да бъде потвърдено.
По отношение на претендираното от ищеца присъждане на лихва
върху определеното обезщетение, както и направеното възражение от страна
на ПРБ за настъпила погасителна давност за част от него, следва да се вземе
предвид т.4 от ТР№3/2004г., постановено по т.д.3/2004г. от ОСГК, ВКС,
съгл., което при незаконни актове на правозащитни органи началният момент
на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния
момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на прокурорския
акт за прекратяване на наказателното производство. Съгласно разпоредбите
на чл. 133 ГПК във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК съдът не дава защита по
възражение, каквото страните не са заявили. В отговора на исковата молба не
е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземането за законна лихва за период времето от 04.03.2017г. до
17.06.2017г./датата на подаване на исковата молба в РС/, поради което
направеното възражение за първи път пред въззивната инстанция, следва да
се остави без разглеждане, като направено извън срок.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК за сумата над 132,60 лева.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 255 от 04.10.2021 г., постановено по гр. дело
№ 360/2020 г. на Районен съд- гр. С. В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на
Република България, с адрес гр. С., бул. „В.“ №2, е осъдена да заплати на Д.
АНГ. ПР. сумата над 2500 лева до уважения размер от 4000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
психически страдания от преживени притеснения, влошено здравословно
състояние вследствие на преживян стрес, както и уронване на доброто му име,
честта и достойнството, неблагоприятни последици в личен, семеен,
професионален план и обществен план причинени от обвинение в извършване
на престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194, ал.1 НК, като
производството е било прекратено спрямо него с постановление на РП- С. на
23.02.2017 г., за частично спиране и прекратяване на наказателното
производство по ДП №31/2016 г. по описа на ОДМВР- С., както и в частта за
разноските за разликата над сумата от 132, 60 лева до присъдения размер от
208,69 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. АНГ. ПР. против Прокуратурата на
Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди за сумата над 2500 лева до
уважения размер от 4000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания от преживени
притеснения, влошено здравословно състояние вследствие на преживян стрес,
както и уронване на доброто му име, честта и достойнството, неблагоприятни
последици в личен, семеен, професионален план и обществен план причинени
от обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, т.
4, вр. чл. 194, ал.1 НК като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 255 от 04.10.2021 г., постановено по
гр. дело № 360/2020 г. на Районен съд- гр. С. в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11