РЕШЕНИЕ
№ 2150
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20201100509887 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №77170 от 27.04.2020г., постановено по гр.дело №36905/2017г. по
описа на СРС, II Г.О., 69-ти състав, е осъден ЗАД "ОЗК -з." АД да заплати на ИР. В. Д.
на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за з.то сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в
резултат на ПТП, станало на 23.04.2016г. в гр.Карлово, на паркинг на магазин
"Кауфланд" на ул."Теофан Райнов", ведно със законната лихва от 06.03.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният иск за разликата до
пълния предявен размер от 10000 лв., както и искането за присъждане на законна лихва
за периода от 23.04.2016г. до 05.03.2017г.. С решението е осъден ЗАД "ОЗК -з." АД да
заплати на ИР. В. Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 150 лв., представляваща
направени по делото разноски. С решението е осъдена ИР. В. Д. да заплати на ЗАД
"ОЗК - з." АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 245 лв., представляваща
направени по делото разноски. С решението е осъден ЗАД "ОЗК - з." АД да заплати на
Адвокатско дружество „В.,У,И З.” на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38 ЗА сумата
от 415 лв., адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС. С решението е
осъден ЗАД "ОЗК -з." АД на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на СРС
сумата от 200 лв., представляваща държавна такса.
1
Постъпила е въззивна жалба от ответника - ЗАД "ОЗК - з." АД, чрез
юрисконсулт Р. ИВ., с която се обжалва решение №77170 от 27.04.2020г., постановено
по гр.дело №36905/2017г. по описа на СРС, II Г.О., 69-ти състав, в частта, в която е
уважен предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за з.то за
присъждане в полза на ищцата на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени в резултат от настъпило ПТП на 23.04.2016г. в гр.Карлово, на паркинг на
магазин "Кауфланд" на ул."Теофан Райнов" над сумата от 1000 лв. до пълния уважен
размер от 5000 лв.. Изложени са доводи, че съдебното решение в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Не са обсъдени всички събрани по делото доказателства в
тяхната съвкупност, изводите на СРС са въз основа само на част от събраните
доказателства. Твърди се, че в хода на производството не са събрани доказателства
относно наличието на кумулативните предпоставки, обуславящи основателността на
предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Поддържа се, че неправилен е
изводът на първоинстанционния съд, че единствено вина за настъпилото ПТП има
водача на лек автомобил марка "БМВ", модел "740Д", с рег.№*****. Твърди се, че по
делото не са събрани доказателства относно скоростта на движение на двете МПС,
нито дали е имало пътни знаци и маркировка в участъка, където е настъпило ПТП,
поради което не може да се обоснове еднозначен извод, че поведението на водача на
водача на лек автомобил марка "БМВ", модел "740Д", с рег.№*****, е единствената
причина за настъпването на процесното ПТП. Поддържа се още, че определеният
размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е силно завишен и не
съответства на критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД. В
случая първостепенният съд не се е съобразил с вида и тежестта на причинените на
ищцата от процесното ПТП вреди, както и че няма останали невъзстановени
увреждания към настоящия момент. Сочи се, че данни за по-продължителен
възстановителен процес се съдържат единствено в показанията на разпитания по
делото свидетел, който е съпруг на ищцата, чийто показания съдът е следвало да
прецени с оглед нормата на чл.172 от ГПК и да не ги кредитира в тази част. По
изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и постанови друго, с което да
отхвърли предявеният иск за присъждане в полза на ищцата на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на настъпило ПТП на 23.04.2016г. в
гр.Карлово, на паркинг на магазин "Кауфланд" на ул."Теофан Райнов" над сумата от
1000 лв. до пълния уважен размер от 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от
06.03.2017г., като незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие на
материалния закон и събраните по делото доказателства. Претендира присъждане на
разноски и юрисконсултско възнаграждение, направени пред двете съдебни инстанции.
Представя се молба от 03.05.2022г., в която е обективиран списък по чл.80 от ГПК.
2
Въззиваемата страна - ИР. В. Д., депозира писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че
първоинстанционното решение в обжалваната част е законосъобразно, постановено
при правилно прилагане на материалния закон. Излага се, че определеният от съда
размер на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди съответства в
пълна степен на доказаните по делото болки и страдания, които е претърпяла в
резултат на процесното ПТП. Твърди се, че възражението на ответника за наличие на
принос от страна на пострадалата за настъпилите травматични увреждания е
неоснователно и не съответства на събраните по делото доказателства. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната част досежно определеният размер на присъденото застрахователно
обезщетение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Представя се списък по чл.80 от ГПК.
Трето лице – помагач – „ДЗИ – ОБЩО з.“ ЕАД в срока за отговор не взема
становище по подадената въззивна жалба.
Предявен е от ИР. В. Д. срещу ЗАД "ОЗК - з." АД иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 10000 лв., обезщетение за причинени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.04.2016г. в гр.Карлово, на паркинг на
магазин "Кауфланд" на ул."Теофан Райнов".
С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба предмет на въззивен
контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен
предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане в полза на
ищцата на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат от
настъпило ПТП на 23.04.2016г. в гр.Карлово, на паркинг на магазин "Кауфланд" на
ул."Теофан Райнов" над сумата от 1000 лв. до пълния уважен размер от 5000 лв. ,
ведно със законната лихва от 06.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата. В
останалата част постановеният съдебен акт е влязъл в сила като необжалваем.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
3
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. По същество решението е правилно, съобразено със
събраните по делото доказателства и установената съдебна практика. За да постанови
обжалваното съдебно решение, с което частично е уважен предявения иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ като е присъдено в полза на ищцата обезщетение в размер
на сумата от 5000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на ПТП, станало на 23.04.2016г. в гр.Карлово, на паркинг на
магазин "Кауфланд" на ул."Теофан Райнов", първостепенният съд е анализирал
събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон. Прието
е от решаващия състав на СРС, че ищцата при условията на пълно и главно доказване е
установила по делото наличието на всички кумулативни предпоставки от сложния
фактически състав на нормата на чл.432, ал.1 от КЗ, което е основание за ангажиране
на договорната отговорност на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредата. Обоснован е извод, че са
доказани претърпени от ищцата неимуществени вреди, причинени от получени
травматични увреждания от процесното ПТП, изразяващи се в контузия на главата,
която е довела до временно разстройство на здравето, без опасност за живота.
Настоящият съдебен състав споделя крайния извод на първоинстанционния съд за
възникване в тежест на ответното дружество на задължение за обезщетяване на
причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на настъпилото на
23.04.2016г. в гр.Карлово, на паркинг на магазин "Кауфланд" на ул."Теофан Райнов"
ПТП, съответно счита за правилни и законосъобразни изложените в обжалваното
решение аргументи досежно частичната основателност на исковата претенция, като с
оглед доказаните травматични увреждания, претърпени от ищцата, определеният
размер за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди кореспондира на
трайно установената съдебна практика. В тази връзка съдът на основание чл.272 ГПК
препраща към изложените от СРС мотиви, които приема за правилни и
законосъобразни. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата
на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
4
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с правилността на
обжалваното решение.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
Нормата на чл.432, ал.1 от КЗ постановява, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Следователно с прекия иск по чл.432, ал.1 от
КЗ разполага пострадалия от ПТП, който може да предяви иска за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди непосредствено
срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност" на
прекия причинител на вредите. Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни
действия и по характер е гаранционно - обезпечителна. В процесния случай
предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ срещу застрахователя на гражданската
отговорност на деликвента се явява основателен доколкото в процеса са доказани
всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна
норма. Не може да бъде споделен доводът, релевиран във въззивната жалба, че по
делото не е установено по категоричен начин противоправното поведение на водача на
лек автомобил марка "БМВ", модел "740Д", с рег.№*****, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. От
съвкупния анализ на събраните доказателства е установено по категоричен начин
виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "БМВ",
модел "740Д", с рег.№*****, който на 23.04.2016г. в гр.Карлово, на паркинг на магазин
"Кауфланд" на ул."Теофан Райнов", се е движил от запад на изток и на кръстовище на
равнозначни пътища не е пропуснал приближаващия отдясно лек автомобил марка
"Мицубиши", модел "Галант 2000", с рег.№*******, и е реализирал ПТП с него.
Следователно се налага извода, че водача на лек автомобил марка "БМВ", модел
"740Д", с рег.№*****, с поведението си е нарушил правилата за движение по пътищата
– чл.48 от ЗДвП, и е станал причина за настъпилото процесно ПТП. Този извод се
подкрепя и от приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните, в което според съдебният
експерт процесното ПТП е настъпило в резултат на субективните действия на водача
на лек автомобил марка "БМВ", модел "740Д", с рег.№*****, както и е посочено, че би
могло да бъде предотвратимо настъпването на ПТП в случай, че водачът на лек
автомобил марка "БМВ", модел "740Д", с рег.№*****, е бил изчакал преминаването на
приближаващия отдясно лек автомобил марка "Мицубиши", модел "Галант 2000", с
рег.№*******. Противно на поддържаното във въззивната жалба по делото няма
ангажирани доказателства за виновно и противоправно поведение на водача на
автомобил марка "Мицубиши", модел "Галант 2000", с рег.№*******, за настъпилото
ПТП. Изводът на СРС досежно механизма на настъпилото ПТП е обоснован след
5
цялостна преценка на събраните по делото доказателства, поради което въззивният съд
счита за правилен. На следващо място по делото е доказано по несъмнен начин, че
вследствие на претърпяното ПТП са причинени травматични увреждания на ищцата -
контузия на главата. В тази насока са изричните констатациите на вещото лице - д-р
Д.Н., съдебен лекар, изготвил приетото по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
неоспорено от страните в хода на съдебното производство. Следователно по делото е
установено по категоричен начин виновното и противоправно поведение на водача на
лек автомобил марка "БМВ", модел "740Д", с рег.№*****, който в резултат на
нарушаване на правилата на ЗДвП е реализирал процесното ПТП, при което са
причинени телесни увреждания на ищцата. По така изложените съображения съдът
счита за неоснователен наведения довод във въззивната жалба на ответника, че по
делото не е доказана причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно
събитие и причинените на ищцата вреди. На следващо място не се спори по делото
относно обстоятелството, че към датата на процесното ПТП – 23.04.2016г. ответното
дружество - ЗАД "ОЗК - з." АД е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” относно лек автомобил марка "БМВ", модел "740Д", с рег.
№*****. Следователно при така наличните по делото доказателства, преценени в
своята съвкупност, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице
предпоставките за уважаване на заявената искова претенция, като в тази част
настоящият съдебен състав препраща към мотивите на районния съд на основание
чл.272 от ГПК.
В конкретния случай правният спор между страните е досежно определеният
размер на присъденото застрахователно обезщетение за причинените на ищцата от
процесното ПТП неимуществени вреди.
Наведените оплакванията във въззивната жалба, че определеният размер на
присъденото застрахователно обезщетение над сумата от 1000 лв. до пълния уважен
размер от 5000 лв. не съответства на принципа на справедливост, уреден в нормата на
чл.52 от ЗЗД, решаващият състав намира за неоснователни. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, което правилно е кредитирано от първостепенния
съд като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на
съдебното производство, се установява по категоричен начин причинените на ищцата
травматични увреждания в резултат на процесното ПТП. Относно установяване на
претърпяните от ищцата болки и страдания следва да се вземат предвид освен
констатациите на вещото лице - д-р Д.Н., съдебен лекар, изготвил приетото по делото
заключение на съдебно-медицинска експертиза, така и показанията на разпитания по
делото свидетел – Т.Д., съпруг на ищцата, които преценени при условията на чл.172 от
ГПК следва да бъдат кредитирани като дадени в резултат на негови преки и
непосредствени впечатления от състоянието на ищцата непосредствено след
6
настъпилото ПТП и не са противоречиви, а напротив - кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства. Свидетелят заявява пред съда, че в резултат на
причинените на ищцата травматични увреждания от процесното ПТП е бил нарушен
обичайния й ритъм на живот, пострадалата е имала загуба на двигателната си
активност с дефицит и физически дискомфорт, затруднено раздвижване и ходене,
поради факта, че по предписание на лекар е носила за 1 месец постоянно яка на врата,
след което още няколко месеца периодично при нужда е слагала яката. Свидетелят
сочи че възстановителният период е продължил около 6 месеца. Настоящият въззивен
състав счита, че при определяне на размера на обезщетението за претърпените от
ищцата неимуществени вреди следва да се съобрази с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Следва да се вземат предвид вида и характера на уврежданията в личностната сфера на
ищцата, нейната възраст – 53г., към датата на процесното ПТП, както и
продължителността и интензивността на претърпените от нея болки и страдания, които
са били със средна степен на интензивност - възстановителният период досежно
получените травматични увреждания е продължил за срок до шест месеца. Вещото
лице е посочил, че на база цялостната представена медицинска документация към
датата на изготвяне на заключението няма невъзстановени увреждания от получените
при процесното ПТП травми. При съобразяване с изброените по-горе фактори и с
оглед обществения критерий за справедливост и съдебната практика, настоящият
състав счита, че сумата от 5000.00 лв. представлява справедливо обезщетение, с което
се репарират в относително пълен размер причинените на ищцата неимуществени
вреди. Неоснователен е доводът в писмения отговор на ответника, че по делото е
доказано наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищцата за
възникналия вредоносен резултат, което е основание за намаляване на отговорността
на ответника за репариране на причинените увреждания. Намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и причинените вреди.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2
ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Следователно следва да се приеме, че не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде
определено като съпричиняване на вреда по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли
вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредба на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД ще е налице винаги, когато с поведението си
7
пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването
по чл.51, ал.2 от ЗЗД има обективен характер и това изрично е посочено в
Постановление №17/1963г..
В конкретния случай съдът приема, че единствената причина за настъпилото
ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил, извод направен от
вещото лице-експерт в приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, което
становище не е оспорено от ответника в хода на производство. В процесната хипотеза
липсват по делото каквито и да е било доказателства, че с поведението си пострадалият
е създал предпоставки за възникване на вредите, респективно няма ангажирани каквито
и да е било доказателства, че ищцата към момента на настъпване на процесното ПТП е
била без поставен обезопасителен колан. Релевираното от ответника възражение за
съпричиняване е недоказано и дължимото на ищцата застрахователно обезщетение не
следва да бъде намалявано. Предявеният иск се явява основателен и доказан и като
такъв правилно е бил уважен от първоинстанционния съд за сумата от 5000 лв., ведно
със законната лихва от 06.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд атакуваното решение, в т.ч. и в частта за разноските, които са
определени съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски има
въззиваемата страна - ищца, като процесуалният й представител претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за
процесуално представителство пред въззивната инстанция. Налице са предпоставките
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското
дружество, упълномощено от въззиваемата страна при условията на чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА в размер на сумата от 300.00 лв., който размер на адвокатско възнаграждение е
изчислен на основание чл.9, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /в редакция след изменение на ДВ, бр.28/2014г./.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №77170 от 27.04.2020г., постановено по гр.дело
№36905/2017г. по описа на СРС, II Г.О., 69-ти състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - з." АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: град София, ул."*******; да заплати на Адвокатско дружество „В.,У,И З.”,
с Булстат *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”*******; на
8
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА сумата от 300.00 лв. /триста лева/, адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на въззиваемата страна пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9