Решение по дело №3146/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 441
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Стояна Илиева
Дело: 20213110203146
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. Варна, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110203146 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. ТР. Г. с
ЕГН ********** от гр.Русе срещу НП № 20-0819-005351/26.03.2021год. на Началник група
към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е издадено от некомпетентен
орган, в нарушение на материалния закон и при грубо нарушение на процесуалните
правила.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от
адв.Я.П., АК Русе.
Въззиваемата страна –ОД МВР Варна, редовно призована не се представлява.Депозирано е
писмено становище.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН, сер.GA, №328962/21.10.2020 год. административния орган е приел за установено
от фактическа страна, че на 21.07.2020 год. в гр.Варна, 10.00 часа на автомагистрала Хемус
А-2, километър 422+000, посока Варна, жалбоподателя Г. като ползвател на лек автомобил
"Пежо 206 ЦЦ" с рег. № *** не спира на подаден сигнал със стоп палка по образец от
1
инспектор на агенция "Пътна инфраструктура" обозначен с видима светлоотразителна
жилетка с надпис „ Национално ТОЛ управление”. Сигнала е подаден от инсп. Н. Н.
достатъчно видим, ясен и разбираем за водача за спиране в дясно в отбивка на пътя. Същия
не спира и продължава движението си по РПМ без да намали скоростта, както и не е
показал намерение да спре и продължил своето движение. Акта е съставен по преписка
УРИ:819000-35891/31.07.2020 год., с което е нарушил чл.103 от ЗДвП.
Акта е съставен в отсъствие на нарушителя, връчен му е на 02.03.2021 год., който в графата
бележки и възражения записал, че отразеното в акта не отговаря на истината.
В срока по чл.44 от ЗАНН не е направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП,с което за извършено
нарушение на чл.103 от ЗДвП, на осн. чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
административно наказание „ глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите - К.С. ,Р.З., Н.Н. и Н.А., които
потвърждават написаното в акта и подробно разясняват всички факти и обстоятелства,
относно констатираното нарушение.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите К.С. ,Р.З., Н.Н. и Н.А., дадени в
хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства ,
прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – Началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП
Варна, въз основа на Заповед № 3121з-325/19.07.2019 год. на министъра на вътрешните
работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на представляващ дружеството нарушител и е подписан
от съставителя по акта и двама свидетели при съставянето му, както изрично е отбелязано в
съответствие с разпоредбата на чл.40,ал.3 от ЗАНН.
Съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
провеждане на административно-наказателното производство, водещи до
незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление.
Според състава на съда констатациите на АНО относно това, че жалбоподателят на
посочените дата и място е управлявал МПС не са доказват от събраните в хода на съдебното
2
следствие доказателства. Няма ангажирани доказателства, че жалбоподателят е управлявал
процесния автомобил. В този смисъл не се доказва авторството на описаното в АУАН и НП
нарушение на чл. 103 от ЗДвП от страна на жалбоподателя.
Видно от доказателствата по делото е, че собственик на лек автомобил „ Пежо 206” с рег. №
*** е Д.В.Й. с ЕГН **********. Жалбоподателят е наказан, “ като ползвател" на лекия
автомобил. Липсват доказателства обаче, че именно той е бил водачът, което оборва
съставения АУАН относно самоличността на нарушителя.
По делото,въпреки, че е била изискана от съда не е представена декларация по чл.188 от
ЗДвП, от която да се установи по какъв начин е АНО е приел, че Г. е управлявал автомобила
на процесната дата. Не се събраха и гласни доказателства, които да установяват категоричн,
че Г. е бил водач на посочения автомобил на посочената в акта и НП дата. Свидетелите С. и
З. не са очевидци на нарушението.Св. Н. посочва, че не знае чия собственост е лекия
автомобил, както и че няма достъп до личните данни на водача, а е подал информация за
автомобил с регистрационен номер, чиито водач е отказал да спре при подаден сигнал със
стоп-палка. Св. А. заявява ,че не си спомня конкретния случай.
Имайки в предвид разпоредбите на чл.53 и следващите от ЗАНН, съгласно които
наказателно постановление се издава едва когато е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, че същото е извършено именно от лицето, което се сочи за
негов автор, както и когато е доказана по безспорен начин неговата вина, то поради всичко
изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно, необосновано и недоказано и на това основание следва да бъде
отменено изцяло.
По разноските
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В случая предвид изхода на делото, е основателно искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Въз основа на Договор за правна
защита и съдействие от 11.10.2021 год., и Пълномощно от същата дата се установява, че
жалбоподателя е заплатило в брой на адвокат Я. П., АК Русе сумата от 600 лева.
Съгласно чл.8, ал.1,т.1 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения
минималното възнаграждение е в размер на 300 лева.
Съдът намира, че искането за присъждане на разноски следва да бъде уважено до размера от
300 лв., като се отхвърли претенцията за разноски за разликата над 300 лева до пълно
претендирания размер от 600 лв. Съдът отчете, че в случая се касае за дело, което не се
отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо съдът намери, че минималният
предвиден размер се явява съответен на фактическата и правна сложност на делото и на
извършената по него дейност по процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-0819-005351/26.03.2021год. на Началник група към ОД МВР Варна,
сектор ПП Варна,с което на Г. ТР. Г. с ЕГН ********** от гр.Русе за нарушение на чл.103 от
ЗДвП, на осн. чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба” в
размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
ОСЪЖДА ОД МВР ВАРНА да заплати на Г. ТР. Г. с ЕГН ********** от гр.Русе сумата
от 300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
На осн.чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.112,ал.4 от НПК - веществено доказателство - CD-R от
Агенция " Пътна инфраструктура" Национално ТОЛ управление остава по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4