№ …………………………………………….. гр.Варна
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и първи състав, в закрито заседание, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ХРИСТО КОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2208 по описа на Административен съд – Варна за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано първоначално пред ВРС по искова претенция на Т.Т.Д. с искане за установяване невалидност на издадено разрешение за строеж № 489/12.09.2008г. на Главен архитект на район „Приморски“ и за отмяна на нотариален акт № 1, том ІІ, дело № 172/2013г.
С Определение № 7035/10.07.2017г., ВРС е изпратил делото по подсъдност на Административен съд Варна, като е приел че се обжалва индивидуален административен акт.
С допълнителна молба от 22.08.2017г., жалбоподателката уточнява че обжалва издадено разрешение за строеж № 489/12.09.2008г., на Главен архитект на район „Приморски“ към Община Варна, като не поддържа другото искане.
С Разпореждане №
14582/23.08.2017г., съдът е оставил жалбата повторно без движение и е дал
указания на жалбоподателката за отстраняване на нередовностите по жалбата свързани с обжалваният акт. Съобщението
за изправяне нередовностите по подадената жалба е
връчено по реда на чл. 144 от АПК вр. 51 от ГПК лично
на процесуалният представител на жалбоподателката на 04.09.2017г.
С оглед обстоятелството, че в
предоставеният от съда срок, който е изтекъл, на 11.09.2017г. жалбоподателката не е отстранила нередовностите
по жалбата, което рефлектира върху
нейната редовност, то съдът намира, че на основание чл. 158 ал.3 от АПК следва
да се остави без разглеждане подадената жалба и да се прекрати производството
по делото.
Налице е и друго основание за прекратяване на производството, а именно : В подадената до съда жалба, след уточнение от страна на жалбоподателката, се установява че тя обжалва издадено разрешение за строеж № 489/12.09.2008г., на Главен архитект на район „Приморски“ към Община Варна т.е. обжалва се индивидуален административен акт. Последният може да се оспори от недоволна от него страна или като незаконосъобразен или като нищожен. Ако се приеме, че жалбоподателката оспорва акта като незаконосъобразен, то съдът счита че подадената жалба е просрочена поради следното : Съгласно разпоредбата на чл. 149 ал.1 от АПК срокът за оспорване на административният акт е 14-дневен и започва да тече от съобщаването му. Съобщаването, съгласно чл. 61 ал. 2 от АПК, административният орган може да извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение. Видно от представеното по административната преписка доказателство – писмо изх. № АУ-18-М-33/12.09.2008г., жалбоподателката е узнала за издаденото разрешение на посочената дата, чрез пълномощника си Евгени Мелчин. т.е. в случая административният орган извършил съобщаване на акта чрез нарочно писмено известие, което било надлежно удостоверено с поставяне на дата, поради което настоящата инстанция счита че това съобщаване е произвело своето действие – информирало е адресата на акта за издаденото разрешение за строеж и неговото съдържание и с това е поставило и началото на срока за упражняване на субективното право на жалба срещу издаденият административен акт.
Исковата претенция пред ВРС, като първоначална съдебна инстанция е подадена на 16.06.2017г. - девет години след като жалбоподателката е узнала за издаденото разрешение. Срочността на жалбата е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на оспорване, за която съдът следи служебно и при констатиране на подаване на жалба извън посоченият от законодателят срок, както е в настоящият случай, следва производството по делото да се прекрати, а жалбата да се остави без разглеждане, на основание чл. 159 т.5 от АПК.
Ако се приеме че жалбоподателката твърди нищожност на издаденото разрешение, тъй като за последната законодателят не е предвидил срок за обжалване – чл. 149 ал.5 от АПК то за нея отново се следва прекратяване на делото, предвид на следното : На първо място не е посочен никакъв тежък порок, който да обоснове разглеждане на делото в условията на чл. 149 ал.5 от АПК. На второ място е налице и липса на правен интерес от искане за прогласяване нищожността на издаденият акт. Нормата на чл. 149 ал.5 от АПК макар да не предвижда срок за искане обявяване нищожността на издаден индивидуален административен акт, все пак се подчинява на общите правила при обжалване на актовете на администрацията, като едно от тези правила е лицето което претендира дори само нищожност да има правен интерес от това. Правният интерес да се обжалва един издаден административен акт и да се иска неговата отмяна, независимо дали се касае за незаконосъобразност или нищожност, се обуславя от непосредственото негативно или позитивно въздействие в правната сфера на лицето, до което се отнася този акт. В конкретния случай, правата на жалбоподателката не са засегнати лично, пряко и непосредствено, тъй като обжалваният от нея административен акт е имал положително отношение към оспорващата - последната е адресат на акта. С издаването му органа е удовлетворил подаденото от жалбоподателката заявление за издаване на разрешение на строеж и така издаден актът е благоприятен за оспорващата и за последната се явява недопустимо обжалване на издаденото разрешение в нейна полза, вкл. и искането за обявяване нищожност на издаденият акт. Налице са и основанията по чл. 159 ал.1 т.4 от АПК като липсата но правен интерес е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на делото.
Водим от гореизложеното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.Т.Д. против Разрешение за строеж № 489/12.09.2008г. издадено от Главен архитект на район „Приморски“ при Община Варна и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 2208 по описа на Административен съд –Варна за 2017г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
Административен съдия :