№ 369
гр. Пазарджик, 09.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Минка П. Трънджиева
Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
и прокурора Таня Петрова Мадина (ОП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215200600599 по описа за
2021 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим СЛ. Н. Н. се явява лично и с адв. Х.Х.,
редовно упълномощен от днес.
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор М..
Прокурорът: – Да се даде ход на делото.
Адв. Х.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА
СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Адв. Х.: – Поддържам въззивната жалба. Нямам искания по
доказателствата.
Прокурорът: – Оспорвам въззивната жалба. Нямам искания по
доказателствата.
1
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: – Уважаеми окръжни съдии, считам, че при внимателния
преглед на постановената присъда на Районен съд – Велинград и съобразно
мотивите, изготвени към нея, следва жалбата, която е депозирана и
инициирала настоящото наказателно производство следва да бъде оставена
без уважение. Считам, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и
обоснован. Правилно е прието, че е налице измама, а не гражданско-правни
взаимоотношения между страните. Определено е на подсъдимия наказание,
което е справедливо и е кумулирано с негово предходно осъждане, поради
което ще Ви моля да постановите Вашия съдебен акт като потвърдите
първоинстанционната присъда.
Адв. Х.: – Уважаеми окръжни съдии, не ще и дума – съдебният акт
трябва да бъде правилен, законосъобразен и убедителен. Необходимо е той да
дава отговор на всички изисквания, поставени пред съда и най-вече да създава
увереност в своята обективност. В настоящия казус съставът на районния съд
във Велинград е приел, че подзащитният ми, действайки виновно и
умишлено, с пряк умисъл, е въвел в заблуждение Карамолла, обещавайки му
да му достави дърва за огрев в размер на 500 лв., които впоследствие
подзащитният ми е възстановил. Той е приел, че извършеното деяние носи
всички характерни белези на разпоредбата на чл. 209, ал. 3 от НК.
Имайки предвид процесуалното ми положение като страна в процеса, аз
не споделям възприетата съдийска теза. Безспорно установено е, че Н. е поел
ангажимент да достави дърва за огрев на потърпевшия, получил е и
съответната уговорена сума, но не е успял да изпълни поетия ангажимент.
Обективността налага да се каже, че първоинстанционният съд е изготвил
едни грижливи мотиви, на стр. 148 от които четем: „Измамливите действия на
извършителя могат да имат различни форми, включително и да се обективира
чрез сключване на гражданско-правна сделка.“ Всъщност това е завръзката и
развръзката на настоящия казус – гражданско-правната сделка. И по-нататък
разсъжденията на съда: „Налице е изначално опорочаване на търговските
отношения.“
2
Анализът на гласните доказателствени средства – обяснения и
показания, обосновават един категоричен извод – налице е гражданско-
правен спор с предпоставки за гражданско-правна измама. Какво
представлява гражданско-правната измама? Това е умишлено въвеждане в
заблуждение на едно лице с цел да бъде мотивирано за сключването на
определена правна сделка. Кои са характерните черти на гражданско-правната
измама? Авторът на измамата трябва умишлено да въведе авторът на
опороченото волеизявление в заблуда. Измамителят трябва да съзнава, че
неистинското твърдение, което отправя към измамения, би било прието от
него за вярно и най-накрая да е налице причинна връзка между обещаното от
измамителя и приетото като обективен факт от измамения. Между Н. и
Карамолла, това е вън от всякакво съмнение, е сключен договор за доставка,
който представлява единство на две насрещни волеизявления.
Нека сега да видим какво казва в доктрината проф. Иван Ненов по
проблематиката, свързана с измамата: „Ако лицето не изпълни поетите от
него задължения не осъществява състава на наказателно-правна измама и за
него не следва наказателна отговорност. В тези случаи става дума за
неизпълнение на едно гражданско-правно задължение.“
Ще Ви посоча едно решение на ВКС, за да Ви уверя, че наистина в
конкретния случай и дума не може да става за наказателно-правна измама –
Решение № 338/30.06.2008 г. на I-во н. о. на ВКС. ВКС казва: „Невъзможно е
гражданско-правната сделка да се използва и да е в основата на измамливото
поведение по смисъла на НК, ако деецът не е имал възможност да изпълни
поетия от него договорен ангажимент.“
Ще Ви припомня и нещо, което е прието и от другия професор по
гражданско право Витали Таджер в Дял II на Общата част на гражданското
право, където той казва: „Да се въведе едно лице в заблуждение ще рече да се
предизвика у него погрешна представа, която не съответства на
действителността. Измамата трябва да се извършва, за да мотивира
измамения към определено волеизявление.“ Тезата на професора се споделя и
от практиката на ВКС. Достатъчно е да се позова на Решение №
555/29.12.1977 г., за да Ви уверя, че наистина в конкретния случай и дума не
може да става за наказателно-правна измама: „Деецът трябва да проявява
активност с цел потвърждаването на една невярна представа и има отделен
3
принос за заблуждението.“ ВКС, обаче, не спира до тук, а продължава: „Не е
възможно гражданско-правна сделка да се използва и да е в основата на
измамливо поведение по смисъла на НК“.
Като имате предвид всичко това, при строгото съблюдаване на
разпоредбата на чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, Ви моля да отмените
първоинстанционната присъда и вместо нея да постановите нова,
посредством която да признаете подзащитния ми за невинен.
Има и още нещо: Казусът е пронизан от още един материално-правен
проблем. Споменах вече за грижливо подготвените мотиви.
Първоинстанционният съд сам приема в тях, че деянието е с ниска степен на
обществена опасност, извършено в далечната 2017 г. Прието е, че случаят е
маловажен и вместо да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, съдът е
субсумирал деянието по чл. 209, ал. 3 от НК. За да се приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, е необходимо да се вземе предвид
както тежестта на причинения престъпен резултат, така и значимостта на
настъпилите вредни последици. В конкретния случай няма настъпили вредни
последици.
И накрая ще припомня едно брилянтно Тълкувателно решение на ВКС,
което имплицитно е свързано с настоящия казус - № 113/16.12.1982 г. на
ОСНК на ВКС. Чуйте какво казва ВКС в това Тълкувателно решение:
„Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е обща. Тя се прилага за всички
престъпления по НК, независимо дали техният предмет има, или няма
парична равностойност.“
С оглед на всички тези доводи повторно моля, ако приемете тезата за
явната малозначимост на деянието, очевидно е, че Вие следва да отмените
първоинстанционната присъда и да постановите нова, с която да признаете
подзащитния ми за невинен.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на жалбоподателя-подсъдим С.Н.:
Нямам какво да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА на жалбоподателя-подсъдим С.Н.: Нямам какво да
кажа. Смятам, че не съм извършил измама. Изгубихме си координатите и така
се случиха нещата.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
4
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:15 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5