№ 788
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20231001000685 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от кредитора – С. А. У., ЕГН ********** срещу
решение № 741 от 08.06.2023г., по т.д. № 20231100900491, по описа на СГС, т.о. VI-26
състав, в частта, с която е определена поредност на удовлетворяването му по чл. 94, ал. 1, т.
8 ЗБН, за включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, вземане в размер на 11 408
лева, представляващи съдебни разноски по т.д. № 1186/2021г. на ВКС.
В частта с която е уважено възражението на кредитора С. А. У. и е допълнен списъка на
приети вземания на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в несъстоятелност) за
вземане в размер на 11 408 лева, решението не е обжалвано и е влязло в сила, на основание
чл. 296, т. 2, пр. първо ГПК.
Въззивникът - С. А. У. счита, че първоинстанционното решение в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно. На първо място твърди, че първоинстанционният съд
неправилно е възприел, че присъдените му разноски не били по чл. 54 ЗБН. Счита, че всички
разноски по делата за попълване масата на несъстоятелността, включително и на насрещната
страна, представлявали разноски по несъстоятелността на банката, в хипотезата на чл. 54,
ал. 1, т. 3 ЗБН. Според въззивника, всички разходи по едно дело, независимо от това дали са
дължими от банката за завеждането му или като санкция за неоснователното му
предизвикване, имат един и същи характер, и следвало да се третират по един и същи начин.
1
Следвало да има налице равнопоставеност на субектите пред закона и конкретно
равнопоставеност между вземанията на избраните и ангажирани адвокати от синдиците, и
съдебните разноски на другата страна. Молят въззивния съд да отмени решението в
обжалваната част и да постанови ново, с което да определи поредност на вземането по чл.
94, ал. 1, т. 3 ЗБН. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на насрещната страна. Не претендира
разноски за настоящото производство.
Въззиваемият - „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в несъстоятелност) е
подал в срок писмен отговор на въззивната жалба. Счита, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното с нея решение е правилно и законосъобразно. Оспорва
твърденията във въззивната жалба и излага подробни правни доводи, които ще бъдат
разгледани при обсъждане твърденията на въззивника. Цитира съдебни решения на САС, в
които са разгледани аналогични хипотези на процесната. Моли въззивния съд да остави
въззивната жалба без уважение и да потвърди решението в обжалваната част. Не претендира
разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на въззивно
обжалване решение на градския съд, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
При служебно извършената от въззивния съд проверка, на основание чл. 269 ГПК, се
установява, че обжалваното решението е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и страните по
делото не спорят, че с влязло в сила решение № 88 от 15.07.2022г., по т.д. № 1186/2021г. по
описа на ВКС, КТБ АД/в несъстоятелност/ е осъден да заплати адвокатско възнаграждение
за всички инстанции на адвокат У., който е оказал безплатна правна помощ на ответниците.
С. А. У. е подал молба от 02.12.2022г., с която е предявил вземането си в размер на 11 408
лева за включване в списъка на приетите вземания, с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН. С
писмо изх. № 89 от 27.01.2023г. синдиците отказали включването на вземането на кредитора
в списъка на приетите вземания. Кредиторът е подал възражение вх. № 151 от 06.02.2022г.,
срещу отказа на синдиците на "Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност), да
включат в списъка на приетите вземания, вземането му в размер на 11 408 лв.,
представляващо възнаграждение за всички инстанции, за оказана правна помощ и
съдействие по реда и при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., за което е издаден
изпълнителен лист от 10.10.2022г. по т.д. 1186/2021г. по описа на ВКС.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното:
Неоснователно е възражението на въззивника, че вземането му е за разноски по
несъстоятелността и е с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 от ЗБН.
Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че процесното
вземане е с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН.
Съгласно разпоредбата на чл. 54 ЗБН, разноски по несъстоятелността са: 1.
2
възнаграждението на синдика; 2. трудовите възнаграждения, осигурителните вноски и
другите суми, дължими по трудовите правоотношения със служителите на банката в
несъстоятелност; 3. разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и
разпределяне на масата на несъстоятелността и 4. възнагражденията на наетите от синдика
експерти и консултанти във връзка с упражняването на правомощията му. В горецитираната
правна норма лимитативно са изброени всички вземания представляващи разноски по
несъстоятелността, които обезпечават развитието на откритото производство по
несъстоятелност на банката и само за тези вземания е предвидено удовлетворяването им да
се извършва по реда на чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН. Това е императивна правна норма и не
подлежи на разширително тълкуване. Без изрична правна уредба, която да урежда
поредността на удовлетворяване на вземане на кредитор, за присъдени разноски на адвокат
на ответниците по предявени от синдиците искове за попълване масата на
несъстоятелността, че са включени в разноските по несъстоятелността, няма как съда да им
определи такава поредност. В случая, се касае за вземане на кредитор за направени съдебни
разноски за определено от съда възнаграждение на адвоката за оказана правна помощ и
съдействие, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Това вземане не е за разноски по
несъстоятелността и не попада сред изчерпателното изброяване на чл. 54 ЗБН, и
следователно няма основание това вземане да бъде има поредност на удовлетворяване по
чл. 94, ал. 1, т. 3 от ЗБН.
Предвид гореизложеното решението в обжалваната част е законосъобразно и
правилно, поради което следва да се потвърди с препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 741 от 08.06.2023г., по т.д. № 20231100900491, по описа на
СГС, т.о. VI-26 състав, в частта, с която е определена поредност на удовлетворяването на С.
А. У., ЕГН ********** по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН, за включено в списъка на приетите
вземания на кредиторите на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, вземане в размер на 11 408 лева, представляващи
съдебни разноски по т.д. № 1186/2021г. на ВКС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4