Решение по дело №2962/2012 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 514
Дата: 5 юли 2013 г. (в сила от 26 юли 2013 г.)
Съдия: Нели Делчева Иванова
Дело: 20125640102962
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 514

05.07.2013г., гр. Хасково

том 6, стр.28-29

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Хасковския  районен  съд   Трети граждански състав 

на шести юни през две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                            Съдия: Нели Иванова

                                                                            

секретар Гергана Докузлиева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2962 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е делбено във фаза по допускане на делбата.

      Образувано е по предявения от В.С.Л. с ЕГН:********** ***, Н.С.Р. с ЕГН:********** ***, С.И.Р. с ЕГН:********** ***, Т.К.Г. с ЕГН:********** ***, И.К.Л. с ЕГН:********** ***, всички със съдебен адрес гр.Х., ул.”В. Д.” №х, ет.х, ап.х, адв.Т.В., против Ж.Т.Д. с ЕГН:********** и А.Л.Д. с ЕГН:**********,***, иск за делба на подробно описаните в исковата молба недвижими имоти.

      Ищците твърдят, че с ответниците са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 77195.734.129 по КК и КР на гр.Хасково, одобрени със заповед №РД-08-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, находящ се в гр.Х., ул.”М.” №х, с площ по скица 509кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, ведно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор 77195.734.129.1 със застроена площ по скица 58кв.м., брой етажи – един, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор 77195.734.129.2 с площ 20кв.м., брой етажи – един, с предназначение: склад. Правото на собственост на страните върху процесния имот се индивидуализирало от следните документи: От удостоверение за признато право на строеж върху държавно място и право на собственост върху построените сгради било видно, че на С. Г. Д., Т. Ж. Д. и Ж. Д. Ж. е предоставено право на строеж върху парцел VІІІ в кв.520 за построяване на жилищна сграда въз основа на протокол №15/31.05.1958г. на ИК на ГНС, съгласно който правото на строеж било при квоти по ½ за С. Г. Д. и ½ за Т. Ж. Д. и Ж. Д. Ж.. С договор за продажба на държавна земя от 16.06.1998г. държавата продала на К. С. Д., съпруга на починалия към този момент С. Г. Д. и на трите му дъщери Е. С.Д., Н.С.Р. и В.С.Л., собствеността върху ½ ид.ч. от парцел VІІІ в кв.180 по плана на гр.Хасково, одобрен със заповед №90/1971г., идентичен с парцел VІІІ в кв.520 по предходния план, както следва 5/8 ид.ч. за К. С. Д. и по 1/8 ид.ч. за Е. С.Д., Н.С.Р. и В.С.Л.. Те се снабдили с нотариален акт от 10.11.1997г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство, с който К. С. Д. била призната за собственик на 5/8 ид.ч., а Е. С.Д., Н.С.Р. и В.С.Л. на по 1/8 ид.ч. от къща с площ от 64кв.м. и стопанска постройка, построени върху държавен парцел VІІІ в кв.180 по плана на града от 1971г., с площ на парцела 400кв.м., отреден за имот с пл.№513 с площ от 515кв.м., при неуредени регулационни сметки, ведно със съответните ид.ч. от отстъпеното право на строеж. С нот.акт от 07.10.1998г. К. С. Д. продала по равно на дъщерите си притежавания от нея имот. С нот.акт от 28.10.2011г. Е.С.Д. прехвърлила на ответника, който е неин син, притежавания имот срещу задължение за издръжка и гледане. Твърди се, че по действащата кадастрална карта на града процесния имот представлява поземлен имот с идентификатор 77195.734.129 с площ 509кв.м., от който Община Хасково притежава ½ ид.ч., а другата ½ ид.ч. се разпределя между страните по делото при квоти по 7/32 ид.ч. за всяка от ищците и 2/32 ид.ч. за ответника. В имота попадали 6 сгради, като предмет на съсобственост между страните са посочени две от тях – с идентификатори 77195.734.129.1 и 77195.734.129.2, от които ищцата В.С.Л. притежавала 28/96 ид.ч., ищците Т.К.Г. и И.К.Л. по 7/96 ид.ч., ищците Н.С.Р. и С.И.Р. притежавали 7/16 или 42/96 ид.ч. в СИО, а ответниците Ж.Т.Д. и А.Л.Д. 2/16 или 12/96 ид.ч. в СИО. Твърди се, че след смъртта на К. С. Д. /майка на ищците и баба на ответника/ само той ползвал съсобствения имот и отказвал на другите съсобственици достъп. С нотариална покана му било предложено доброволно прекратяване на съсобствеността, но въпреки проведената на 17.09.2012г. среща между страните не било постигнато споразумение и ответникът продължавал да възпрепятства достъпа до имота. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се допусне извършването на делба на подробно описаните в исковата молба имоти при посочените квоти.

          В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират отговор на исковата молба, в който заявяват, че предявеният иск е допустим и основателен. Не оспорват правото на собственост на ищците и също заявяват, че желаят прекратяване на съсобствеността. Оспорват твърдението за възпрепятстване достъпа на ищците до имота. Те били собственици от преди повече от 10 години. Ответникът не допускал, че те толкова години не се били снабдили с ключ, а прехвърлителката им починала едва преди две години. За прехвърлянето на имота ответникът разбрал година след смъртта на прехвърлителката, която всъщност живеела в неговия дом. Твърди, че на срещата на 17.09.2012г. чрез пълномощника си предоставил на ищците ключ, за да могат да осъществят ползването на имота, което било отразено в констативния протокол. Ответникът оспорва твърдението, че само той ползва имота. Било вярно, че живее в същия двор, но той имал двуетажна къща, два гаража и складово помещение, което било видно от скицата на имота. Сградите, предмет на делбата били с огромни пукнатини по стените, вратата на складовото помещение не можела да се затвори, нито заключи, поради пропадане, като се има предвид, че двете сгради били свързани с междинна врата, на практика били неизползваеми, необитаеми. Поради това състояние на имота и бабата на ответника живеела при него в последните години от живота си. Ответниците твърдят, че с ищците не се споразумели доброволно за прекратяване на съсобствеността, тъй като никой не желаел да закупи имота, а нямало и трети лица купувачи.        

               Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

               От удостоверение за признато право на строеж върху държавно място и право на собственост върху построените сгради се установява, че на С. Г. Д., Т. Ж. Д. и Ж. Д. Ж. е предоставено право на строеж върху парцел VІІІ в кв.520 за построяване на жилищна сграда въз основа на протокол №15/31.05.1958г. на ИК на ГНС. С договор за продажба на държавна земя от 16.06.1998г. К. С. Д., съпруга на починалия към този момент С. Г. Д., и трите му дъщери Е. С.Д., Н.С.Р. и В.С.Л., закупили ½ ид.ч. от парцел VІІІ в кв.180 по плана на гр.Хасково, одобрен със заповед №90/1971г., както следва 5/8 ид.ч. за К. С. Д. и по 1/8 ид.ч. за Е. С.Д., Н.С.Р. и В.С.Л.. Купувачите по така описания договор се снабдили с нотариален акт от 10.11.1997г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство, с който К. С. Д. е призната за собственик на 5/8 ид.ч., а Е. С.Д., Н.С.Р. и В.С.Л. на по 1/8 ид.ч. от къща с площ от 64кв.м. и стопанска постройка, построени върху държавен парцел VІІІ в кв.180 по плана на града от 1971г., с площ на парцела 400кв.м., отреден за имот с пл.№513 с площ от 515кв.м., при неуредени регулационни сметки, ведно със съответните идеални части от отстъпеното право на строеж. Видно от нотариален акт от 07.10.1998г. К. С. Д. продава на дъщерите си притежавания от нея имот по ½ ид.ч. от собствените й 5/8 ид.ч. По силата на нотариален акт от 28.10.2011г. Е. С.Д. прехвърля на ответника Ж.Т.Д., притежавания имот срещу задължение за издръжка и гледане.

               При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи относно основателността на предявения иск:

      Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че страните са съсобственици на подробно описаните в исковата молба недвижими имоти. По категоричен начин се установи, че ищците В.С.Л. и Н.С.Р. са придобили собствеността върху идеални части от делбения имот по наследство и по силата на договор за покупко-продажба от 07.10.1998г., с който майка им К. С. Д. им прехвърля своите 5/8 ид.ч. от имота. Установи се също така по безспорен начин, че отв.Ж.Т.Д. е придобил идеални части от имота по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 28.10.2011г. с Е. С.Д., притежаваща 1/16 ид.ч. от поземления имот и 1/8 ид.ч. сградите, построени в същия. Доколкото и двете сделки за покупко-продажба са по време на брака на приобретателите по тях, то несъмнено правата на собственост са придобити в режим на СИО. Поради тези съображения като страни в делбения процес допълнително са конституирани и съпрузите на купувачите по сделките, респ. наследниците на починалия съпруг на ищцата В.С.Л.. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че делбата на ½ ид.ч. от поземления имот следва да се допусне при следните квоти : 42/192 ид.ч. за Н.С.Р. и С.И.Р. в СИО; 28/192 ид.ч. за В.С.Л.; 7/192 ид.ч. за Т.К.Г.; 7/192 ид.ч. за И.К.Л.; 12/192 ид.ч. за Ж.Т.Д. и А.Л.Д. в СИО. По отношение на сградите, построени в поземления имот с идентификатори 77195.734.129.1 и 77195.734.129.2, делбата между страните следва да се допусне при следните квоти на собственост : 42/96 ид.ч. за Н.С.Р. и С.И.Р. в СИО; 28/96 ид.ч. за В.С.Л.; 7/96 ид.ч. за Т.К.Г.; 7/96 ид.ч. за И.К.Л.; 12/96 ид.ч. за Ж.Т.Д. и А.Л.Д. в СИО.

               Мотивиран така, съдът

 

 

                                                       Р Е Ш И :

 

      

       ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между В.С.Л. с ЕГН:********** ***, Н.С.Р. с ЕГН:********** ***, С.И.Р. с ЕГН:********** ***, Т.К.Г. с ЕГН:********** ***, И.К.Л. с ЕГН:********** ***, Ж.Т.Д. с ЕГН:********** и А.Л.Д. с ЕГН:**********,***, на следните техни съсобствени недвижими имоти, придобити чрез покупко-продажба и наследство : ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.734.129 по КК и КР на гр.Хасково, одобрени със заповед №РД-08-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, находящ се в гр.Х., ул.”М.” №х, с площ по скица 509кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, ведно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор 77195.734.129.1 със застроена площ по скица 58кв.м., брой етажи – един, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор 77195.734.129.2 с площ 20кв.м., брой етажи – един, с предназначение: склад,

                   при квоти: 42/192 ид.ч. за Н.С.Р. и С.И.Р. в СИО; 28/192 ид.ч. за В.С.Л.; 7/192 ид.ч. за Т.К.Г.; 7/192 ид.ч. за И.К.Л.; 12/192 ид.ч. за Ж.Т.Д. и А.Л.Д. в СИО, за ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.734.129;

               42/96 ид.ч. за Н.С.Р. и С.И.Р. в СИО; 28/96 ид.ч. за В.С.Л.; 7/96 ид.ч. за Т.К.Г.; 7/96 ид.ч. за И.К.Л.; 12/96 ид.ч. за Ж.Т.Д. и А.Л.Д. в СИО, за построените в поземления имот сгради с идентификатори 77195.734.129.1 и 77195.734.129.2.

               НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която да се извърши от вещото лице С. Д. С., което да даде заключение за действителната пазарна стойност на допуснатите до делба имоти и тяхната поделяемост предвид квотите на страните, при възнаграждение в размер на 480 лв., платими от страните съобразно квотите им в съсобствеността по сметка на Районен съд-Хасково.

               Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                  

     

                                                         

 

                                                   Съдия:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.А.