Мотиви към Присъда
№ 48 /
18.12.2018г. по НОХД № 415/2018г. по описа на
Несебърския
районен съд
Районна прокуратура – Несебър е
внесла срещу подсъдимия М.Т.Н. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл.172б, ал.1 от Наказателния кодекс, във вр. с чл.13, ал.1 и
2, т.2 и чл.22, ал.1 от ЗМГО – за това, че на 14.06.2016г. в к.к. Слънчев бряг,
в търговски обект – магазин, представляващ клетка № 43 в Базар „О.”,
стопанисван от „С.**” ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***,
в качеството си на управител на посоченото търговско дружество, без съгласието
на притежателите на изключителните права, по смисъла на чл.13, ал.1 от Закона
за марките и географските означения (чл.13. (1) Правото върху марка включва
правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на
трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който:
1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични с тези, за които
марката е регистрирана; 2. поради неговата идентичност или сходство с марката и
знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на знака с марката; давано съгласно чл.22, ал.1 от ЗМГО
– „Притежателят на право върху марка може да разреши използването й за всички
или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, и за част или за
цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма.”,
използвал в търговската си дейност по смисъла на чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО
„Използване в търговската дейност по смисъла на ал.1 е: 2. предлагането на
стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването
им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак” търговски марки, притежание на
дружества C.S. –
Швейцария, Джорджио Армани
С.П.А., Милано, швейцарски клон Мендрисио –
Швейцария, Адидас АГ – Германия, ПУМА СЕ (P.S. –
Германия, НАЙКИ Иноверт К.В. (N.I.C. – учредено съгласно законите на
Холандия, със седалище и адрес на управление в САЩ, Долче и Габана Трейдмаркс
С.р.л. – Италия, T.H.L.B. (Томи
Хилфигер Лайсънсинг Б.В.) –
Холандия, HUGO BOSS Trade Mark
management GmbH & Co KG – Германия, A.& F.E.S. (Аберкромби
енд Фич Юръп Сагл), учредено съгласно законодателството на Швейцария,
регистрирано в САЩ и All Star
C.V, без правно основание, като предлагал за продажба стоки, обозначени
със знаци, сходни на марките, както следва:
30 броя ениски,
с обозначения сходни на регистрираните
търговски марки „Шанел”, притежание а C.S. – Швейцария,
представлявано за Република България от „Турку енд Турку” ООД, като стойността
на тези вещи като реплики е 600 лева при единична цена от 20 лева за брой, а
като оригинали е 1 050 лева при единична цена от 35 лева за брой;
11 броя тениски и 1 брой къси
панталони с обозначения, сходни на регистрираните търговски марки „Армани”,
притежание на Джорджио Армани С.П.А., Милано, швейцарски клон Мендрисио –
Швейцария, представлявано в Република
България от Юлиян И. Върбанов, Александър Михайлов Коджабашев
и Н.С. Дучев – адвокати АК-Кофия, като стойността на
тези вещи е както следва: 11 броя тениски като реплики са на стойност 220 лева
при единична цена от 20 лева за брой, а като оригинали са на стойност 385 лева
при единична цена от 35 лева за брой, 1 брой къси панталони като реплика са на
стойност 30 лева, а като оригинал са на стойност 50 лева;
41 броя тениски, 9 броя блузи с
дълъг ръкав и 14 броя потници с обозначения, сходни на регистрираните търговски
марки „Адидас”, притежание на Адидас АГ – Германия, представлявано в Република
България от „Арсис Консултинг” ООД като стойността на тези вещи е както следва:
41 брой тениски като реплики са на стойност 820 лева при единична цена от 20
лева за брой, а като оригинали са на стойност 1 435 лева при единична цена
от 35 лева за брой; 9 броя блузи с дълъг ръкав като реплики са на стойност 270
лева при единична цена от 30 лева за брой, а като оригинали са на стойност 450
лева при единична цена от 50 лева за брой; 14 броя потници като реплики са на
стойност 210 лева при единична цена от 15 лева за брой, а като оригинали са на
стойност 350 лева при единична цена от 25 лева за брой;
10 броя тениски с обозначения,
сходни на регистрираните търговски марки „Пума”, притежание на ПУМА СЕ (P.S. – Германия,
представлявано за Република България от „Турку енд Турку” ООД, като стойността
на тези вещи като реплики е 200 лева при единична цена от 20 лева за брой, а
като оригинали стйността им е 350 лева при единична цена от 35 лева за брой;
10 броя потници и 5 броя къси
панталони с обозначения, сходни на регистрираните търгвски
марки „Найк”, притежание на НАЙКИ Иновет
К.В. (N.I.C. – учредено
съгласно законите на Холандия, със седалище и адрес на управление в САЩ,
представлявано в Република България от „Арсис Консултинг” ООД, като стойността
на тези вещи е както следва: 10 броя потници като реплики са на стойност 150
лева при единична цена от 15 лева за брой, а като оригинали са на стойност 250
лева при единична цена от 25 лева за брой; 5 броя къси панталони като реплики
са на стойност 150 лева при единична цена от 30 лева за брой, а като оригинали
са на стойност 250 лева при единична цена от 50 лева за брой;
4 броя тениски с обозначения, сходни
на регистрираните търговски марки „Долче и Габана”, притежание на Долче и
Габана Трейдмаркс С.р.л. – Италия, представлявано за Република БЪлгария от
„Турку енд Турку” ООД, като стойността на тези вещи като реплики е 80 лева, при
единична цена от 20 лева за брой, а като оригинали стойността им е 140 лева,
при единична цена от 35 лева за брой;
3 броя тениски с обозначения,
сходни на регистрираните търговски марки „Томи Хилфигер”,
притежание на T.H.L.B. (Томи
Хилфигер Лайсънинг Б.В.) – Холандия, представлявано за Република БЪлгария от
„Турку енд Турку” ООД, като стойността на тези вещи като реплики е 60 лева при
единична цена от 20 лева за брой, а като ригинали стойността им е 105 лева при
единична цена от 35 лева за брой;
3 броя къси панталони с
обозначения, сходни на регистрираните търговски марки „Хуго Бос”, притежание на
KUGO BOSS Trade Mark
Management GmbH & Co KG – Германия, предсталявано за Република
БЪлгария от „Турку енд Турку” ООД, като стойността на тези вещи като реплики е
90 лева при единична цена от 30 лева за брой, а като оригинали стойността им е
150 лева при единична цена от 50 лева за брой;
8 броя къси панталони с
обозначения, сходни на регистрираните търговски марки „Холистър”,
притежание на A.& F.E.S. (Аберкромби енд Фич Юръп Сагл), учредено съгласно
законодателството на Швейцария, регистрирано в САЩ, представлявано в Република
България от „Турку енд Турку” ООД, като стойността н тези вещи като реплики е
240 лева при единична цена от 30 лева за брой, а като оригинали стойността им е
400 лева при единична цена от 50 лева за брой;
6 броя къси панталони с
обозначения, сходни на регистрираните търговски марки Конвърс” притежание на All Star C.V, представлявано
в Република България от „А.К.” ЕООД, като стйността
на тези вещи като реплики е 180 лева ри единична цена от 30 лева за брой, а
като оргинали стойността им е 300 лева при единична цена от 50 лева за брой,
като общата стойност на
предлаганите за продажба стоки като реплики е 3 300 лева, като оригинали
стойността им е 5 665 лева, а стойността на лицезионното възнаграждение
(роялити), което притежателите на регистрираните марки биха получили за
отдаване на сублицензия на същите е 623,15 лева.
В съдебно заседание в хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Несебър поддържа
обвинението във вида, в който е повдигнато и счита, че от събраните по делото
доказателства то е доказано по несъмнен начин. Счита, че в хода на
разследването не са допуснати процесуални нарушения, и в частност такива във
връзка с изземването и съхраняването на веществените доказателства. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда, като предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, чието изпълнение да
бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години,
както и „Глоба” в размер на 600 лева.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия М.Т.Н. – адвокат А.Ж. ***, изразява становище за недоказаност на
обвинението. При изземването на вещите
от търговския обект е присъствало само едно от двете поемни лица, посочени в
протокола, както и е налице разминаване между бройката, вида и марките при изземването им и при огледа на
веществените доказателства, като поставя въпроса за тяхното пренасяне и
съхраняване, тяхното състояние. Пледира за постановяване на оправдателна
присъда.
Подсъдимият Н. разбира в какво е
обвинен, възползва се от правото да не дава обяснения като в правото си на
последна дума моли да бъде оправдан, тъй като не счита, че е извършил
престъпление и счита себе си за невинен.
Несебърският районен съд след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.Т.Н. е роден на ***г***, с постоянен и
настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със средно образование, женен,
неосъждан, с ЕГН **********.
Придобил
е търговска дееспособност на 19.05.2015г. след като е регистрирана като
управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество с фирма „С.**“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
В качеството си на управител на
търговското дружество към 14.06.2016г. подсъдимият Н. стопанисвал, по силата на
договор за наем от 01.06.2016г., временен
обект, изграден на територията на хотел „О.”, в к.к. Слънчев бряг – изток,
УПИ-І, кв.34, по плана за Безопасност и Здраве км обект: „Хотелски комплекс с
ресторант, магазини, офисии басейн – РЕНЕСАНС”, когато
е била извършена проверка от свидетелите Д.Н.И. и Е.С.Г. ***, както и разследващият
полицай Радостина Маврова, която е съставила протокол за претърсване и
изземване, на основание чл.161, ал.2 с последващо съдебно одобрение, в
който е посочено, че решението да се извърши претърсване и изземване е
наличието на данни за извършено престъпление и опасност от изгубване на
веществените доказателства, като при проверката, освен подсъдимият е присъствал
и свид. Е.Г., и две поемни лица – свидетелите Д.В.Т.
и В. Курев П.; иззети са били : 1) 30 броя тениски
марка „CHANEL”, 2) 9 броя
тениски марка „ARMANI”,
3) 25 броя тениски „Adidas”,
4) 9 броя блузи дълъг ръкав „Adidas”,
5) 16 броя тениски „Adidas”;
6) 10 броя тениски „PUMA”,
7) 14 броя потници „Adidas”,
8) 10 броя потници „NIKE”,
9) 3 броя тениски „ARMANI”,
10) 4 броя тениски „D & G”,
11) 3 броя тениски „Томи Хилфигър”, 12) 3 броя къси панталони „BOSS”, 13) 8 броя къси
панталони „HOLLISTER”,
14) 5 броя къси панталони „NIKE”,
15) 6 броя къси панталони „CONVERSE”
и 16) 4 броя къси панталони „ARMANI”.
От показанията на поемните лица, разпитани в качеството им на свидетели, се
установява, че единият от тях – свид. В.К.П. не е
присъствал в търговския обект при извършването на действията по претърсването и
изземването на вещите, а другият от тях – свид. Д.В.Т.,
е участвал при извършването на тези действия като е държал единия от чувалите,
докато в него са се поставяли иззетите стоки.
На 06.10.2016г. е бил извършен
оглед на веществени доказателства в присъствието на други две поемни лица, а според съставения за това процесуално
действие протокол, предмет на огледа са били 1) 30 броя тениски CHANEL, 2) 8 броя, вместо 9 броя, тениски ARMANI, 3) 26 броя, вместо 25 броя, тениски Adidas, 4) 9 броя блузи с
дълъг ръкав Adidas, 5)
16 броя тениски Adidas,
6) 10 броя тениски PUMA,
7) 14 броя потници Adidas,
8) 10 броя потници NIKE,
9) 3 броя тениски ARMANI,
10) 4 броя тениски D & G,
11) 3 броя тениски TOMMY
HILFIGER, 12) 3 броя къси панталони BOSS, 13) 8 броя къси панталони HOLLISTER, 14) 5 броя къси панталони NIKE, 15) 7 броя, вместо 6 броя, къси панталони CONVERSE, 16) 1 брой, вместо 4 броя, къси панталони ARMANI, както и вещи, които не са били иззети на 14.06.2016г.,
от обекта, стопанисван от подсъдимия: 17) 1
брой къси панталони PHILIPP PLEIN, и 18) 1 брой къси панталони Polo by Ralph Lauren.
По делото не са представени доказателства как и по какъв начин са се
съхранявали стоките от момента на изземването им на 14.06.2016г. до
извършването на оглед на веществени доказателства на 06.10.2016г. По делото
се съдържа един приемно-предавателен протокол, според който след огледа на
веществените доказателства, на 11.10.2016г. вещите са били предадени от
разследващия орган на лице с имена Живка Николова (л.152 от ДП). Кой и кога е
предавал вещите на вещите лица за нуждите на експертизите, данни за това по
делото липсват.
Показанията на
свидетеля Е.С.Г. са принципни – обяснява
как се действа в подобни случаи, когато се извършва проверка в търговски
обект и се изземат предлагани за продажба стоки, и в частност дрехи, защото не
си спомня почти нищо от конкретния случай, породи което и не допринася за
изясняване на релевантни за делото факти, като например присъстващите на
проверката, представянето на документи за произход и/или за закупуването на
стоките, стопанисвалия обекта.
Свидетелят
Д.Н.И. в показанията си пред съда заявява, че не си спомня дали при изземването
на вещите от търговския обект са изисквани документи – фактури или стокови
разписки, относно произхода на стоката и начина на придобиването им от
търговеца, като наред с това потвърди, че и други лица са помагали при
изброяването и товаренето на дрехите.
Както бе
посочено по-горе, на 30.11.2016г. М.А. като вещо лице е изготвила
заключение по назначената в досъдебното производство експертиза относно наличие
на идентичност или сходство между знаците върху вещите, приобщени като
веществени доказателства и релевантни регистрирани марки, налице ли е
идентичност или сходство между веществените доказателства и стоките, за които
са регистрирани релевантни марки и при наличие на идентичност или сходство по
поставените по-горе въпроси има ли вероятност за объркване на потребителя,
която включва възможност за свързване на знаците с релевантни марки.
Според това заключение е
установено следното:
По национален ред, по реда на
Мадридската спогодба и Протокола и марка на Общността, на територията на
Република България са регистрирани марки, съдържащи характерни елементи, които
са открити върху обектите, предоставени за експертиза, а именно:
Притежание на SARL,
CH: НР, рег.№ 5165 – словна марка; НР, рег.№ 38897, фигуративна марка; MI, рег.№ 313034А, CHANEL – словна марка; MI, рег.№ 731984, СС – комбинирана
марка; MI, рег.№
517325, СС – комбинирана марка.
Притежание на G.A.S. СТМ, с рег.№ 504282, ARMANI – словна марка; СТМ, с
рег.№ 504308, GA –
комбинирана марка; СТМ, с рег. № 505594, EMPORIO ARMANI – комбинирана марка; СТМ, с рег.№ 1705185, AJ ARMANI JEANS – комбинирана
марка; СТМ, с рег.№ 1705144, AJ
– комбинирана марка; СТМ, с рег.№ 504258, GIORGIO ARMANI – словна марка; СТМ, с рег.№ 13174073, ЕА7 EMPORIO ARMANI – комбинирана
марка; СТМ, с рег.№ 13540811, EA7
EMPORIO ARMANI – кмбинирана марка; СТМ, с рег.№ 13542048, ЕА7 –
комбинирана марка; СТМ, с рег.№ 13542121, AJ – комбинирана марка; СТМ, с рег.№ 13541974, AJ – комбинирана марка; MI, с рег.№ 1031672, AJ – словна марка; MI, с рег.№ 788498, GA – комбинирана марка; MI, с рег.№ 695685, GA - комбинирана марка; СТМ,
с рег.№ 502876, ARMANI
– словна марка; MI, с рег.№ 782614, EMPORIO ARMANI – комбинирана марка; MI, с рег.№ 536698, EMPORIO ARMANI – комбинирана
марка; MI, с рег.№
833734, ARMANI – словна
марка; MI, с рег.№ 522094,
GIORGIO ARMANI – словна
марка; MI, с рег.№
655416, ARMANI - словна марка; MI, с рег.№ 1064199, EMPORIO ARMANI JEANS – комбинирана
марка; MI, с рег.№
1028641, EA7 EMPORIO ARMANI –
комбинирана марка; MI,
с рег.№ 743296, AJ – комбинирана
марка; MI, с рег.№
743290, AJ ARMANI JEANS
– комбинирана марка.
Притежание
на Adidas AG, DE: НР, рег.№ 12670, ADIDAS – словна марка; СТМ, с рег.№ 5271580,
ADIDAS – комбинирана
марка; СТМ, с рег.№ 14591754, ADIDAS
– словна марка; СТМ, с рег.№ 5271598, фигуративна марка; СТМ, с рег.№ 3517588,
фигуративна марка; СТМ, с рег.№ 3517612, фигуративна марка, MI, с рег.№ 836756, фигуртивна марка; MI, с рег.№ 469145,
фигуративна марка; MI,
с рег.№ 414035, фигуративна марка; MI, с рег.№ 414036, фигуративна марка.
Пригтежание на
P.S. DE: НР, с рег.№
11701, PUMA – словна
марка; НР, с рег.№ 11518, фигуративна марка; MI, с рег.№ 582886, PUMA, комбинирана марка; MI, с рег.№ 593987, фигуративна марка.
Притежание на N.I.C. USA: НР, рег.№ 12063, NIKE – словна марка; НР,
рег.№ 24739, NIKE –
комбинирана марка; НР, рег.№ 63295, NIKE AIR – комбинирана марка; НР, рег.№ 63293, NIKE AIR – словна марка, НР, рег.№
63180, NIKE AIR –
комбинирана марка; СТМ, рег.№ 827824, NIKE – комбинирана марка; СТМ, рег.№ 278028, NIKE – словна марка; СТМ, рег.№ 277889, NIKE – комбинирана марка;
СТМ, рег.№ 4288486, фигуртивна марка; СТМ, рег.№ 277962, AIR – комбинирана марка; СТМ, рег.№
277632, фигуративна марка; СТМ, рег.№ 2777517, фигуративна марка.
Притежание на D.& G.T.S. IT : НР, с рег.№ 30541, DOLCE & GABBANA - словна
марка; СТМ, с рег.№ 452359 D
& G – комбинирана марка; СТМ, с рег.№ 454066, DOLCE & GABBANA – словна марка; MI, с рег.№ 625152, DOLCE & GABBANA – словна
марка; MI, с рег.№
628886, D & G DOLCE &
GABBANA – комбинирана марка; MI, с рег.№ 872676, D & G – омбинирана марка; MI, с рег.№ 649385, D G – словна марка.
Притежание на T.H.L.B. USA: НР с рег.№ 32317, TOMMY HILFIGER – словна
марка; НР с рег.№ 32318, фигуративна марка; СТМ с рег.№ 138529, фигуративна
марка; СТМ, с рег.№ 131631, TOMMY
HILFIGER – комбинирана марка; СТМ с рег.№ 1225683, TOMMY HILFIGER – комбинирана марка; СТМ
с рег.№ 131706, TOMMY HILFIGER
– словна марка; СТМ с рег.№ 131656, TOMMY TOMMY HILFIGER – комбинирана марка; СТМ с рег.№ 10451383, HILFIGER – словна марка.
Притежание на HUGO BOSS Trade Mark Management GmbH & Co.
KG, DE: СТМ с рег.№ 49221 BOSS – слвна марка; СТМ с рег.№ 49254, HUGO BOSS – словна марка; СТМ с рег.№
2860377, BOSS HUGO BOSS –
комбинирана марка; СТМ с рег.№ 49262, BOSS HUGO BOSS –
комбинирана марка; MI,
с рег.№ 456092, BOSS – словна
марка; MI с рег.№
773035, BOSS словна
марка; MI с рег.№
516345, BOSS HUGO BOSS –
комбинирана марка; MI с
рег.№ 606620, BOSS HUGO
BOSS – комбинирана марка; MI с рег.№ 754225, BOSS HUGO BOSS – комбинирана
марка; MI с рег.№
604808, HUGO – словна
марка; MI с рег.№
604811, HUGO HUGO BOSS –
комбинирана марка.
Притежание на A.& F.E.S. CH : СТМ, рег.№ 8727349,
фигуративна марка; СТМ, рег.№ 8289886, фигуративна марка; СТМ, рег.№ 5200373,
фигуративна марка; СТМ, рег.№ 8289795, HOLLISTER CALIFORNIA – комбинирана марка; СТМ, рег.№ 5921168, HOLLISTER – словна марка;
СТМ, рег.№ 991514 - HOLLISTER
CALIFORNIA – комбинирана марка; СТМ 991294, HOLLISTER CALIFORNIA – комбинирана
марка; СТМ, рег.№ 969297, HOLLISTER
– словна марка.
Притежание на All Star C.V., USA: СТМ, с рег.№
7600117, CONVERSE –
словна марка; СТМ, с рег.№ 7600191, ALL STAR – словна марка; СТМ, с рег.№ 7599665, фигуративна марка;
СТМ, с рег.№ 7600026, комбинирана марка; СТМ, с рег.№ 7600431, фигуративна
марка; СТМ, с рег.№ 8135361, комбинирана марка; СТМ, с рег.№ 8631772, CONVERSE – комбинирана марка;
СТМ, с рег.№ 924653, CONVERSE
ALL STAR – комбинирана марка.
Притежание на PLEIN, PHILIPP, CH: СТМ, с рег.№
2966505, PHILIPP PLEIN
– словна марка; СТМ, с рег.№ 10744837, PLEIN – словна марка; СТМ, с рег.№ 12259503, РР PHILIPP PLEIN – комбинирана марка; СТМ, с рег.№
1221416, фигуративна марка; СТМ, с рег.№ 9869777, фигуративна марка; СТМ, с
рег.№ 14481691, РР78, комбинирана марка; СТМ, с рег.№ 14806046, PHILIPP PLEIN – словна марка; СТМ, с
рег.№ 14806061, РР – комбинирана марка.
Притеание на The Polo/Lauren Company L.P, USA: НР с
рег.№ 28408, POLO –
словна марка; НР с рег.№ 28409, POLO
BY RALPH LAUREN – словна марка; НР с рег.№ 34596, RALPH RALPH LAUREN – словна марка; НР с
рег.№ 27851, POLO SPORT –
словна марка; НР с рег.№ 28406, фигуративна марка; НР с рег.№ 28407, RALPH LAUREN – комбинирана
марка; СТМ с рег.№ 1261858, POLO
RALPH LAUREN – комбинирана марка; СТМ с рег.№ 1264475, LAUREN RALPH LAUREN – словна марка; СТМ
с рег.№ 4049235, RALPH LAUREN
– комбинирана марка; СТМ с рег.№ 4049243, RALPH LAUREN – словна марка; СТМ с рег.№ 8612871, POLO RALPH LAUREN –
комбинирана марка; СТМ с рег.№ 8853186, RALPH LAUREN BLACK LABEL – словна марка; СТМ с рег.№ 8719461, LAUREN RALPH LAUREN – словна
марка; СТМ с рег.№ 8719445, LAUREN
– словна марка; СТМ с рег.№ 8814451, POLO JEANS CO. – словна марка; СТМ с рег.№ 1267980, POLO SPORT – словна марка;
СТМ с рег.№ 11943578 – фигуративна марка; СТМ с рег.№ 4049201 – фигуративна
марка; СТМ с рег.№ 4049334, POLO
– словна марка; СТМ с рег.№ 4049367, POLO BY RALPH LAUREN – словна марка.
По делото липсват каквито и да е
доказателства, от които да е видно дали подсъдимият Н. има или няма дадено
съгласие от притежателите на изключителното право върху горецитираните марки да
ги използва в търговската си дейност, включително и да ги предлага за продажба
в стопанисвания от „С.**“ ЕООД, ЕИК ********, временен обект за продажба на промишлени
стоки, изграден на територията на Хотел „О.“ в к.к. Слънчев бряг.
При изготвяне на експертизата вещото лице е
извършило оглед и сравнителен анализ, като е взело предвид Методическите
указания по чл.12 от ЗМГО, при което е установено, че съществува сходство както между изобразените върху
веществените доказателства знаци и упоменатите по-горе регистрирани марки, и идентичност между самите веществени
доказателства и стоките, за които регистрираните марки са получили закрила.
Посочено е, че сходството между сравняваните знаци се дължи на идентични и
сходни основни и доминиращи словни и фигуративни елементи, включени в съставите
им, на сходно общо впечатление, създавано от общи похвати на представяне на
знаците. Сходството може да доведе до объркване на потребителя, което включва
възможността за свързван на изобразените върху веществените доказателства знаци
с регистрираните търговски марки.
Според заключението на
извършената в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза, към
14.06.2016г. общата средна пазарна цена на всички вещи/дрехи е 3 410 лева, а в
случай, че вещите/дрехите бяха оригинални, тяхната стойност би била 5 850 лева.
По
доказателствата:
Горната фактическа обстановка се
установи от събраните по делото писмени доказателства и частично от гласните
такива, доколкото разпитаните свидетели посочват релевантни за делото факти, а
не принципни положения, свързани със служебните им задължения: показанията на свид.Е.Г., Д.И., А.Т., Д.Т., показанията на свид.В.П., включително и тези, дадени пред разследващия
орган, прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1,
т.1 от НПК, показанията на свидетелите В.С. и Н.Д., дадени пред разследващия
орган и прочетени по реда на чл.281, ал.5 от НПК, протокол за претърсване и изземване
от 14.06.2016г. с последващо съдебно одобрение,
протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него,
заключенията по изготвените съдебно-маркова експертиза и съдебно оценителна
експертиза, Справка за съдимост, писмените доказателства, прочетени и приобщени
към доказателствения материал на основание чл.283 от НПК.
Липсата на документи, доказващи
търговския оборот, лишава съда от възможността да изследва въпроса за
преминаването на собствеността върху предлаганите за продажба и иззетите от подсъдимия
Н. родово определени вещи и на риска от погиването на стоките, не може да се
провери мястото и начина на придобиването на стоките от подсъдимия Н. и дали
знае техния произход, респ. дали е знаел, че е нарушил закона. По делото обаче
не са представени каквито и да било доказателства за умисъла и за субективната
страна на престъплението, в което подсъдимия е обвинена, и който умисъл той е
следвало да има в инкриминираното деяние.
От правна страна:
Съгласно чл.304 от НПК съдът намери на
първо място, че деянието, описано в обвинителния акт срещу подсъдимия М.Т.Н. по
чл.172б, ал.1 от НК не съставлява престъпление, и на второ място, в случай, че
се приеме, че е съставомерно, то обвинението не е доказано по безспорен и
категоричен начин.
Обвинителният акт против М.Т.Н. е
внесен в съда за престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, според който: „Който без
съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската
дейност марка, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на
това изключително право, или използва географско означение или негова имитация
без правно основание, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба
до пет хиляди лева.”
Разпоредбата на чл.172б, ал.1 от НК е бланкетна норма, чието съдържание се определя от специалните закони, т.е.
НК осигурява наказателно правна защита на обществените отношения, чиято
материално правна регламентация в конкретния случай се съдържа в Закона за
марките и географските означения (ЗМГО).
Съдържанието на изпълнителното
деяние „използване в търговската дейност на марка” е залегнало в текста на
чл.13, ал.1 от Закона за марките и географските означения, според който правото
върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с
нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската
дейност знак, който: 1) е идентичен с марката за стоки или услуги, идентични на
тези, за които марката е регистрирана; 2) поради неговата идентичност или
сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на
марката и знака съществува вероятност от объркване на потребителите, която
включва възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен
на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни с тези, за
които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на
територията на Република България и използването без основание на знака би
довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или
известността на по-ранната марка или би го увредило.
Съгласно чл.13, ал.2 от същия
закон използване в търговската дейност
по смисъла на ал.1 е: 1) поставянето на знака върху стоките или върху техните
опаковки; 2) предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им
на пазара, или съхраняването им с тези цели, както с предлагането или
предоставянето на услуги с този знак; 3) вносът или износът на стоките с този
знак; 4) използването на знака в търговски книжа и в реклами.
Даденото легално определение на
съдържанието на правото върху марка ясно очертава три самостоятелни негови
правомощия – 1. използване на марката, 2. разпореждане с марката, и 3. забрана
на трети лица без съгласие на притежателя да използват в търговската си дейност
знак, който е идентичен или подобен на марката. При съпоставяне текста на ЗМГО
с този на чл.172б от НК може да се направи извод, че наказателноправна защита е
дадена не изобщо на правото върху марка, а само относно правомощието използване на марката. Поради
бланкетността на чл.172б, ал.1 от НК следва да се приеме, че наказателната
норма включва и чл.13, ал.2 от ЗМГО. При така внесената яснота относно обхвата
на нормата, се налага извода, че нито една от формите на изпълнителното деяние
не включва използване на сходни с марката знаци. Тъй като по делото е
установено именно това, съдът на първо място приема извода за несъставомерност
на деянието.
На следващо място, в случай, че се приеме,
че деянието е престъпление, то при така установената фактическа обстановка и
след преценка на относимите към предмета на доказване факти, съдът приема, че
подсъдимия Н. не е осъществил състава на престъплението по чл.172б, ал.1 от НК.
Субект на престъплението по
чл.172б, ал.1 от НК може да бъде само лице, притежаващо качеството на търговец
или по занятие осъществяващо търговска дейност и което използва в тази си
дейност без изричното съгласие на притежателя на изключителното право марка
обект на това изключително право. Безспорно е, че към датата на проверката подс.Н. е притежавал търговска дееспособност и същият е
имал качество на управител на търговско дружество, а именно на „С.**” ЕООД.
Съдът счита, че не е доказано, че
в случая има незаконно „използване” на марка от подсъдимия Н.. Действително
понятието марка е регистрирано в чл.9, ал.1 от ЗМГО, съгласно който: „Марката е
знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на
други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат
думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на
стоката или нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви
комбинации от такива знаци.”, а чл.13 от ЗМГО урежда правните последици от
регистрирането на съответната марка. Съгласно чл.15, ал.1 от ЗМГО:
„Притежателят на правото върху марка не може да забрани използването й за
стоки, които са пуснати на пазара на територията на държавите-членки на
Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство с тази
марка от него или с негово съгласие”, т. нар. „изчерпване на правото на марка”,
каквото е заглавието на цялата разпоредба. Това означава, че всяко лице,
закупило стока от пазара, спокойно може да я препродава и отговорност може да
се търси от лицето, пуснало стоката на пазара, ако същото не притежава
разрешение от притежателя на марката. Нормалната логика на търговския
стокооборот, когато един потребител закупува стоката от склад или магазин е да
предполага, че стоката, предлагана там е законна и отговаря на необходимите
нормативни изисквания, включително и че се продава със съгласието на
притежателя на марката. В случая не е доказано от кого са произведени стоките,
намерени и в търговския обект, стопанисван от търговското дружество, на което
подсъдимият е бил управител и едноличен собственик на капитала, и иззети, и не
е установено дали производителят и лицето, пуснало стоките в продажба, е притежавал
такова разрешително. Не бе установено безспорно, че подсъдимия Н. е знаел, че
евентуално за тези конкретни стоки не е имало разрешение от притежателя на
марката за поставяне на сходен знак, като без значение е в случая за
„идентичност” или „сходство” става въпрос (различие, което има отношение в
случая само към степента на „вероятност за объркване на потребителите” – чл.13,
ал.1, т.2 от ЗМГО), същият не е знаел, че закупува стока, която се намира на
пазара без съгласието на притежателя на марката и поради това препродавайки
тази стока, не е знаел, че на него самия ще му е необходимо такова разрешение.
Вярно е, че е налице изискването за полагане грижата на добрия търговец, но да
се сподели такова разбиране означава всеки търговец непрекъснато да се движи
със съответните експерти, които да проверяват всяка една стока дали отговаря на
съответните изисквания, дали има разрешение на притежателя на марката и т.н., а
това означава практически да се блокира търговския оборот. Действително грижата
на „добрия търговец” предполага по-високи изисквания спрямо действията му като
такъв в сравнение с „добрия стопанин”, но неизпълнението би породило достатъчно
основания за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
търговеца, която следва да бъде наложена от специализираните органи, но не и да
води автоматично до пораждане и на наказателна такава. За последното следва да
се установи именно директния умисъл на дееца. Така изложеното не се променя от
безспорния факт на публичност на регистъра на Патентното ведомство.
Неизвършването на проверката може да обоснове извършването на административно
нарушение, но не и да изпълни от субективна страна състава на дадено
престъпление.
В тази насока съдът намира, че не
следва да сезира компетентния административен орган по Закона за марките и
географските означения – Патентното ведомство, тъй като в настоящия случай
административно наказателно производство не може да бъде образувано, тъй като
ще бъде нарушен принципът non bis in
idem по чл.4 от Протокол 7 към Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи (съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България,
международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и
влезли в сила за Република България, какъвто е случая с цитирания протокол № 7
към КЗПЧОС, ратифициран със закон, приет от НС, обн. ДВ, бр.87/24.10.2000г. и в
сила от същата дата, са част от вътрешното право и нещо повече – имат
предимство пред тези норми от вътрешното законодателство, които им противоречат).
Освен това образуването на настоящото производство, с което е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия Н., изключва ангажирането и на
административно наказателната такава (ТР № 3/22.12.2015г. по ТД № 3/2015г. на
ОСНК на ВКС).
Обвинението не ангажира по делото
никакви доказателства в подкрепа на твърдението си за умишлено престъпление, че
преди или най-късно към момента на започване на изпълнителното деяние, в
съзнанието на подсъдимия (когато опитът му като търговец е бил една година месеца, и който не е преминавал специално
обучение за разпознаване нито дали върху стоките е поставен знака на
маркопритежателя или този знак е идентичен или сходен с него, нито дали стоките
са произведени от притежателя на марката или от друго лице) чрез излагането на стоките и предлагането им
за продажба в търговския обект, са съществували представи относно наличието на
защитена търговска марка с конкретно съдържание (словно, фигурно, графично,
комбинирано), регистрирана от друго лице или субект и ползваща се с правна
защита на територията на страната по силата на регистрацията си, както и
съзнателни представи за липсата на съгласие от страна на притежателя на правото
върху тази марка за употребата й от него в търговската си дейност.
По делото не са ангажирани никакви
доказателства, от които да е видно дали има или не осъществени от митническите
органи задържания на стоки, за които има основание да се смята, че нарушават
права върху интелектуалната собственост с вносител „С.**” ЕООД.
След като и според обвинението,
изградено на съдебната експертиза на М.А., че е налице сходство както между изброените върху веществените доказателства
знаци и регистрираните марки, така и между самите веществени доказателства и
стоките, за които регистрираните марки са получили закрила, означава, че в
случая единствено приложима е разпоредбата на чл.13, ал.1, т.2 от ЗМГО, и на
която според съда прокурорът се е позовал в обвинителния акт. При приложението
на тази разпоредба обаче, съгласно разясненията, дадени в т.І.1 от ТР №
1/31.05.2013г. по ТД № 1/2013г. на ОСНК на ВКС, вероятността от объркване на
потребителите, която и вещото лице допуска, не се предполага, а следва
да бъдат доказани обективните условия за това, за да може да се направи правния
извод за наличие на наказателна отговорност – доказателства, каквито
обвинението не представи.
Досъдебното производство е било
проведено при съществени процесуални нарушения, касаещи съхранението,
опазването и предаването на веществените доказателства (Раздел ХХІІ от
Инструкция № 1 от 22.03.2004г. за работата и взаимодействието на органите на
предварителното разследване), които от своя страна са довели до липсата на
възможност за пълна или частична идентификация на иззетите от подс.Н. вещи с тези, които са били предмет на последващия оглед и описани в обвинителния акт. Нещо
повече, не може да се направи категоричен извод, че тези вещи (дрехи) са именно
тези, които са били предмет на оглед и на двете експертизи, че същите, а не
други са били оставяни за съхранение и пазене в едно или друго помещение. При
всички случаи не се установи да са били взети подходящите мерки същите да не се
повредят или изгубят, каквото е изискването на чл.110, ал.2 от ГПК, и това е
причината за разминаването в бройките, вида на дрехите и марките върху тях. Не
е видно от представените по делото доказателства, и в частност липсата на
приемно предавателни протоколи, дали вещите са предавани от едно на друго лице,
кога и как е ставало това, и как е ставало предаването на вещите лица за
нуждите на експертизите, как са връщани обратно на разследващия орган (чл.110,
ал.3 от НПК).
След като се установи, че при
извършването на процесуалното действие по претърсването и изземването не са
присъствали вещи лица, като едното от тях е участвало при изземването, а
другото е било извън помещението, се налага категоричния извод, за неотстраними
съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени в
съдебната фаза на производството, и което не налага необходимостта от връщане
на делото на прокурора за тяхното отстраняване.
Законодателят е въвел
изискването поемните лица само да присъстват
при извършването на отделни процесуални действия по разследването им, като техните
права са изброени в чл.137, ал.4 от НПК, а като съдът е приел, че едното от тях
е участвал в изземването, означава, че то не е имало качество на поемно лице. Поемните лица са
участници в наказателния процес, които не са субекти на процесуална функция и
се намират извън кръга на субектите в процеса, макар да могат да добият друго
процесуално качество, а именно като свидетели в съдебната фаза на
производството, както в случая.
Предвид изложените съображения за
недоказаност на обвинението и за допуснати неотстраними съществени процесуални
нарушения в хода на разследването, и на основание чл.304 от НПК съдът призна за
невиновен подсъдимия М.Т.Н. и го оправда по повдигнатото обвинение по чл.172б,
ал.1 от НК.
По веществените доказателства:
Веществените доказателства по
делото, подробно описани по-горе, съдът върна на правоимащото лице по следните
съображения:
М.Т.Н. е оправдан по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл.172б, ал.1 от НК. И след като това
е факт, то отнемането на вещите на основание чл.172б, ал.3 от НК е невъзможно,
тъй като разпоредбата третира отнемане на предмета на престъплението, в
извършването на което Н. е оневинен. По същите съображения е недопустимо
отнемането на иззетите промишлени стоки на основание чл.53, б.”б.” от НК,
когато вещите са принадлежали на виновния и са били предмет на умишлено
престъпление, в случаите, когато това е изрично предвидено в особената част на
НК – както се посочи по-горе, М.Н. е изцяло оневинена в извършване на
престъплението по чл.172б, ал.1 от НК. Следователно позоваването на
разпоредбата на чл.53 от НК е недопустимо. Ето защо, от наличието на акт, с
който деецът е изцяло оправдан в извършването на престъпление по чл.172б, ал.1
от НК, като последица следва връщане на иззетите като веществени доказателства
стоки на правоимащия – в случая на М.Т.Н. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.190, ал.1 от НПК, разноските по делото в размер на 561 лв. (петстотин
шестдесет и един лева), остават за сметка на държавата.
По изложените съображения съдът
постанови мотивите си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: