Определение
№
гр. Варна
Окръжен съд – Варна,ХI
състав, в закрито заседание на 19.08.2025год., в състав:
окръжен
съдия: МИХАИЛ
МИХАЙЛОВ
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1689 по описа за 2013г., намира следното:
Производството е по реда на чл.
402, ал.1 ГПК.
Депозирана е молба вх. №261862/23.07.2025г.,
уточнена с молба от 06.08.2025г. от трето на спора лице И.М.И. ***, с която се
иска отмяна на определение №1585/31.05.2013г. постановено по делото, в частта,
с което е наложена обезпечителна мярка запор
върху парично вземане на Р.И.Е. срещу Е. П. Х. в размер на 48 318 лв., съгласно нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот №
170, том IV, рег.№ 7652, дело № 742/2006 г. от 26.07.2006 г., вписан в СВ – гр.
Севлиево с вх. рег. № 2013/26.07.2006 г., акт. № 190, том I, дело № 1515/2006
г. В молбата се
излага, че наложената обезпечителна мярка касае апартамент с идентификатор *********
по КККР на гр. Севлиево. За този имот третото на спора лице твърди, че се
легитимира за негов собственик въз основа на възлагане по силата на съдебно
решение след прекратяване на граждански брак с Е. П. Х..
В молбата си молителят посочва,
че с оглед изтичане на 10-годишния срок след учредяване на договорната ипотека
върху собствения й недвижим имот, същата е поискала заличаване на нейното
вписване. Това й искане било удовлетворено от съдията по вписванията при СВ –
Севлиево. Счита, че с оглед заличаване на вписване е безпредметно наличието на
обезпечение на вземането по издадената обезпечителна заповед.
От ищеца по делото – КОНПИ, по
чиято инициатива е било допуснато поисканото обезпечение на предявени искове е
депозирано възражение, с което се излагат съображения за неоснователност на
молбата. Посочва се, че с решение по делото постановено от ВОС, предявеният от
ищеца иск за отнемане на имущество в полза на държавата е уважен. Уваженият иск
за отнемане на имущество посочва, че възлиза на 1 208 340 лева, сред което
се включва и процесната сума от 48 318 лева, като вземане на ответника Р.И.Е.
от Е. П. Х. за предоставен паричен заем и учредената с посочения
нотариален акт договорна ипотека върху недвижимия имот в гр. Севлиево. При тези
съображения с оглед положителното произнасяне на съда по депозирания иск,
намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение.
За да се произнесе по молбата на
молителя съдът съобрази следното:
Видно от представения по делото
нотариален акт № 170/2006г. по описа на нотариус с район на действие РС –
Севлиево, на 25.07.2016г. е учредена договорна ипотека върху недвижим имот
представляващ апартамент №2 в гр. Севлиево, ул. ***********, като обезпечение
по договор за паричен заем за сумата от 48318 лева дължима от Е. Х. на Р.Е..
Със съдебно решение №
121/27.11.2008г., постановено по гр. дело № 734/2008г. по описа на РС –
Севлиево, влязло в законна сила на 27.11.2008г., е прекратен гражданският брак
между молителя И.Х. и Е. Х.. С решението е утвърдено споразумение между
съпрузите в това число и досежно имуществото притежавано от тях в режим на СИО,
като недвижимият имот представляващ апартамент №2 в гр. Севлиево, ул. ***********
е предоставен в дял на молителя Х..
С решение № 768/08.06.2016г.,
постановено по гр. дело № 1689/2013г. на ВОС е уважен предявеният от КОНПИ иск,
като е отнето в полза на държавата имущество на ответника Р.Е., сред което и
парично вземане в размер на 48318 лева, което ответникът има срещу бившия
съпруг на молителя – Е. Х., което вземане произтича от договор за паричен заем,
който от своя страна е бил обезпечен с учредяване на договорна ипотека върху
посочения апартамент в гр. Севлиево.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното:
Искането по чл. 402, ал.1 ГПК за
отмяна на наложеното обезпечение може да бъде инициирано от страните по спора.
Възможност да поиска отмяна на наложена обезпечителна мярка е предвидена и за
трето лице – заинтересовано лице, а такова е всяко лице, чиито права по някакъв
начин са засегнати от допуснато обезпечение. Правният интерес за
заинтересованото лице следва да се установява към момента на сезиране на съда с
молбата по чл. 402, ал.1 ГПК.
Молителят не е страна в
производството по гр. дело № 1689/2013г. на ВОС. Същата видно от представените
доказателства е собственик на недвижим имот, по отношение на който е била
учредена договорна ипотека във връзка с договор за паричен заем, и която
договорна ипотека е била заличена през 2017г. /по твърдения на молителя/ с
оглед изтичане на 10-годишния срок посочен в разпоредбата на чл. 172, ал.1 ЗЗД.
Съдът намира, че с оглед
заличаване на договорната ипотека, която е била учредена върху собствения на
молителя апартамент в гр. Севлиево, за нея е отпаднал правния интерес да иска
отмяна на допуснато обезпечение по настоящото производство, по което тя не е
страна. Съобразно възприетото в ТР №3/2018г. на ОСГТК на ВКС, вписани ипотеки,
които не са били подновени и са заличени в 10-годишния срок, нямат правно
действие. Наред с изложеното изрично в мотивите на посоченото тълкувателно
решение се прие разбирането, че законът придава погасителен ефект на
заличаването на ипотеката, наред с предвидените в закона основания – плащане, прихващане, опрощаване,
давност, изнасяне на имота на публична продан и удовлетворяване от цената му
или при погиване на ипотекирания имот.
С други думи от изложеното
следва, че с оглед заличаване на вписаната договорна ипотека, имущество на
молителя, каквото се явява собственият й апартамент в гр. Севлиево не се явява
обхванато от действието определение №1585/31.05.2013г. постановено по
настоящото дело, с което е допуснато обезпечение на предявените искове за
отнемане на имущество в полза на държавата. За молителя липсва правен интерес
от посоченото искане, доколкото същата няма качество на заинтересована страна
по смисъла на чл. 402, ал.1 ГПК. Правен интерес за същата би бил налице ако заличаване
на вписването на договорната ипотека не е било постановено преди сезиране на
съда с настоящата молба. Само в такава хипотеза нейно имущество би било предмет
на принудително удовлетворение в полза на ипотекарния кредитор, върху вземането
на който ипотекарен кредитор е наложено обезпечение по иск на КОНПИ. След заличаване на вписаната договорна ипотека,
която е била учредена в полза на кредитора Р.Е. /ответник в настоящото
производство/ за сумата от 48318 лева, ищецът по настоящото дело – КОНПИ не
може да пристъпи към принудително удовлетворяване на своето вземане към
ответника Е., което е установено по силата на влязло в сила съдебно решение
спрямо имуществото на молителя, доколкото действието на ипотеката, като тежест
върху имота е прекратено.
При изложените съображения и
доколкото права на молителя не се засягат от определение №1585/31.05.2013г.
постановено по делото, в частта, с което е наложена обезпечителна мярка запор върху парично вземане на Р.И.Е. срещу Е.
П. Х., и предвид
това, че съдът служебно следи за допустимостта
на искането, с което е сезиран, то молбата на молителя следва да бъде
оставена без разглеждане.
С оглед изложеното, съдът
Определи:
Оставя без разглеждане молба вх. №261862/23.07.2025г.,
уточнена с молба от 06.08.2025г. от трето на спора лице И.М.И., ЕГН ********** ***,
с която се иска отмяна на определение №1585/31.05.2013г. постановено по гр.
дело № 1689/2013г. на ВОС, в частта, с което е наложена обезпечителна мярка запор върху парично вземане на Р.И.Е. срещу Е.
П. Х. в размер на 48 318 лв., съгласно нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № 170, том IV, рег.№ 7652,
дело № 742/2006 г. от 26.07.2006 г., вписан в СВ – гр. Севлиево с вх. рег. №
2013/26.07.2006 г., акт. № 190, том I, дело № 1515/2006г.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на молителя и
КОНПИ пред Апелативен съд – Варна.
окръжен съдия: