Р Е Ш Е
Н И Е
№ 515 21.12.2022 год. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
като
разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №434 по описа за 2022 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по молба вх.№6900/23.11.2022
год. на Директора на Дирекция „ОДОП“, чрез
процесуалния си представител юриск. П. Б., с която е направено искане за изменение
на решение №437/14.11.2022 год., постановено по адм. дело №434/2022 год. по
описа на Административен съд – Стара Загора, в частта за присъдени в полза на
Дирекция „ОДОП“ разноски. С молбата се иска да се измени решението в частта за
разноски, като такива следва да се присъдят и за процесуално представителство
по адм. дело 373/2020 год. по описа на Административен съд Стара Загора и за
осъществено такова по адм. дело №10531/2021 год. по описа на ВАС. Касае се за
дело, което се разглежда повторно, след като веднъж вече е било върнато от ВАС,
поради което и разноските следва да се определят съгласно разпоредбата на
чл.161, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.8, чл.7, ал.2, т.4 и чл.2, ал.4 от
Наредба №1 от 09.04.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Исканото юрисконсултско
възнаграждение е в размер на 6 244.71 лв.
Ответната страна в лицето на И.М.И., чрез
пълномощника си по делото адв. С.Б.
изразява становище за неоснователност на подадената молба, като е направено
искане и за отвод на съдията по делото. Излага доводи, че от дирекция „ОДОП“
никой не се е явил по делото, а самата дирекция не е страна по делото. Затова
моли искането да бъде отхвърлено като недопустимо, в условия в евентуалност
като неоснователно. Твърди, че не е представен списък по реда на чл.80 от ГПК.
Съдът е сезиран с две искания от страните по
делото, като намира, че следва първо да се произнесе по искането на
жалбоподателят за отвод на съдията-докладчик.
На първо място съдът намира, че искането е
неоснователно. Не е ясно въз основа на кои факти извършени в хода на настоящето
съдебно производство, жалбоподателят е направил изводите са субективно
отношение на съдът спрямо процесуалния му представител. Такива не са налице
нито в настоящето производство, нито в каквото и да е било друго такова. За
пълнота само следва да се отбележи, че е трайна практика на адв. С.Б. да твърди
за наличие на субективно отношение на настоящия съдебен състав спрямо негови
довереници, които са били жалбоподатели по дело, които са били доклад на
състава. Не са налице обаче каквито и да е било обективни факти от
действителността, които да водят до този извод. Факта, че съдът е постановявал
решение за отхвърляне на жалбите, не води до извод, че е налице такова
субективно отношение, още повече, че повечето решения подлежат на касационен
контрол. Съдът също така е постановявал
и решения за уважаване на жалбите, въпреки, че е в тях е било навеждано
оплакване и са правени искания за отвод на съдията докладчик.
Основанията за отвод на членовете на съдебният
състав са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.22, ал.1 от ГПК, приложима
по силата на чл.144 от ГПК. При наличието на която и да е било от хипотезите на
правната норма, съответния съдия е длъжен да се отведе от решаването на делото.
В конкретния случай е очевидно, че не са налице нито една от предпоставките на
чл.22, ал.1, т.1 – т.5 от ГПК – съдията не е страна по делото или заедно с
някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него
правоотношение; съдията не е съпруг или роднина по права линия без ограничение,
по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на
някоя от страните или на неин представител; не живее във фактическо съпружеско
съжителство със страна по делото или с неин представител; не е бил
представител, съответно пълномощник, на страна по делото, нито е взел участие
при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по
делото. Евентуално би била приложима хипотезата на т.6 – други обстоятелства,
които пораждат основателно съмнение в безспристрастността на съдебния състав.
Такива не са изложени, като голословно се твърди, наличие на субективно
отношение на съда спрямо пълномощника на жалбоподателят, които твърдения обаче
не отговарят на обективната действителност и не са подкрепени от каквито и да е
било доказателства.
По отношение искането за допълване и изменение на
съдебния акт в частта относно присъдените разноски. Молбата е подадена на 23.11.2022
год., преди изтичане на преклузивния 14-дневен срок, съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, във вр, с чл.144 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Така направеното искане съдът намира са основателно
по следните мотиви. Разноски се присъждат в зависимост от изхода на делото и в
случай, че са поискани своевременно от страната. В настоящия случай жалбата е отхвърлена,
а пълномощникът на ответника е поискал присъждане на разноски с подадената
молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, и в която молба са изложени
подробни съображения за неоснователност на подадената жалба /писмената защита е
от девет страници/, като е направено искане и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за цялото производство.
Както бе посочено по-горе, с Решение №437/11.10.2022
год. по адм. дело №434/2022 год. по описа на Административен съд Стара Загора,
чието изменени се иска в частта за разноските, съдът е присъдил в полза на
ответника разноски в размер на 2 103.88 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение определено съобразно материалния интерес по делото. С решението
е отхвърлена жалбата на И.М.И. ***, срещу Ревизионен акт
№Р-16002419005157-091-001/24.02.2020 год., издаден от Т.В.П. на длъжност
началник на сектор, възложил ревизията и В.К.К. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №217/15.05.2020 год.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която по отношение на И.М.И. е установено
задължение по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ на ЕТ за 2013 год. в размер на 30 576.48
лева и лихвите за просрочие към тях в размер на 18 070.13 лева и за отказано
право на данъчен кредит в размер на 2 650.00 лв. за месец март 2014 год., ведно
с дължимите лихви, както и правото на данъчен кредит за месец юни 2014 год. в
размер на 422.24 лв., ведно с дължимите лихви, като неоснователна. Следва да се
отбележи, че действително се касае за повторно разглеждане на делото в отменената
му част с решение на ВАС, като съгласно чл.226, ал.3 от АПК, с оглед изхода на
делото, съдът се произнася и за разноските по водене на делото и във ВАС. В
конкретния случай, като се има в предвид материалния интерес по делото
/публични задължения в общ размер от 51 718.85 – главници и лихви/ и
имайки в предвид разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК, чл.161 от ДОПК, чл.2,
ал.4, чл.7, ал.2, т.4 и чл.8 от Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните
размерни на адвокатските възнаграждения, то същото е в размер на 2 081.57
лв. за една инстанция. Настоящият състав счита, че адв. възнаграждение по този
ред следва да се определя към момента на последното съдебно заседание по делото
- 11.10.2022 год.. По време на разглеждане на делото и в трите съдебни
инстанции, когато е осъществявано процесуалното представителство от юрисконсулт,
е била в сила Наредбата в редакцията си, Изм. ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 год.. С
оглед изхода на делото, в полза на ответника следва да се присъди
възнаграждение в размер на 2 081.57 лв. за всяка една от съдебните
инстанции – адм. дело №373/2020 год. по описа на АССЗ; адм. дело №10531/2021 год.
по описа на ВАС на Република България и адм. дело №434/2022 год. на АССЗ, или
общо в размер на 6 244.71 лв.
Водим от горното, на основание чл.176, ал.2, изр.
трето от АПК и чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение
№437/14.11.2022 год., постановено по адм. дело №434/2022 год. по описа на Административен
съд – Стара Загора, като вместо:
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от
2 103.88 /две хиляди сто и три лева и осемдесет и осем стотинки/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Да се чете:
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 6
244.71 /шест хиляди двеста четиридесет и четири лева и седемдесет и една
стотинки/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за
цялото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република
България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: