№…………..14.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд-ХХХІІІ състав, в публично заседание на двадесет и седми март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Мария Ганева
и при
участието на секретаря Теодора Чавдарова , като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1133 по описа за
2017 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.107, ал.3 вр. чл.144 вр. чл.156 и сл.
от ДОПК вр. чл.4, ал.1 вр.чл.9б от ЗМДТ.
Образувано
е по подадена жалба от Г.Н.Ф. ***, подадена чрез пълномощник. – адв. Д. И. от ВАК, против Акт за установяване на задължения
/АУЗД/ по чл.107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-9716/28.11.2916 г. на старши инспектор към
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна , мълчаливо потвърден от
директора на Дирекция „ Местни данъци“ при Община Варна, в частта в която
са установени задължения за ДНИ и ТБО за
имот с партиден номер 4503241012001 ,
отразени в позиции от т.1 до т. 10 и за
имот с партиден номер Ж8457, отразени в позиции от т. 41 до т. 50 .
Релевира се материална
незаконосъобразност, тъй като при определяне размера на дължими местен данък и
местна такса не е отчетено, че жалбоподателят и
неговата съпруга са съсобственици
на 2/7 идеални части от имот с партиден
номер 450324012001, който им е основно жилище . Прави се възражение за изтекла
давност за задълженията за 2011 г. Освен това за двуетажната жилищна сграда има
издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация от 2005 г.
, отменено от Адм. съд гр. Варна, поради което сградата не е ползвана от
началото на 2012 г.
Твърди се пълна идентичност на
земята на имот с партиден номер
4503241012001 , отразени в позиции от т.1 до т. 10 и на земята на имот с
партиден номер Ж8457,чиято партида е закрита през 2016 г.
Отправя се искане за
отмяна поради незаконосъобразност на оспорената част от адм.
В
съдебно заседание жалбоподателят ,
редовно призован, се представлява от адв. И. , която поддържа жалбата на
заявените доводи за незаконосъобразност , които подробно аргументира в
депозирани писмени бележки . Претендира се присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът
по жалбата- директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна, редовно
призован, се представлява в съд. заседание от гл. юриск. Е Д , който излага
становище за неоснователност на оспорването . Претендира се присъждане на юриск
възнаграждение.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена от лице с активна процесуална легитимация- адресат на оспорения акт,
с който се установяват финансови задължения за Ф. / за местен данък и местна
такса /. Това произнасяне представлява индивидуален адм. акт по критериите на
чл. 21 ал.1 от АПК и обуславя извод за наличие на пряк, личен и непосредствен
правен интерес от неговата съдебна проверка за законосъобразност .
Потестативното право на жалба е упражнено срочно след проведено производство по
задължително административно обжалване.
Съдът
не споделя тезата на оспорващото лице за мълчаливо потвърждаване на частично
оспорения адм. акт поради издадения нарочен контролен акт от ответника –
решение № МД-РШ-26/13.04.2107 г.
В деня
на подаване на жалбата до съда от Г.Ф. срещу АУЗД от 28.11.2016 г. ответникът е
издавал решение № МД-РШ-26/13.04.2107 г. , което е наименувано като решение за поправка на очевидна фактическа грешка , чийто диспозитив започна с текста „
Допускам поправка на очевидна фактическа
грешка …“. , но съдът не е обвързан от дадената правна квалификация на
постановения акт , а следва да определи
неговият характер с оглед съдържанието му . След запознаване с цялата
разпоредителна част на това решение се установява, че с него се внасят корекции
не само в мотивите на решението от 28.10.2016 г. с въвеждане на нови констатации
, но и се включва нов допълнителен диспозитив на предходното решение в смисъл
на потвърждаване на АУЗД № МД-АУ-9716/28.11.2016 г.
Решението
за поправка на очевидна фактическа грешка е неразделна част от поправеното
решение. При използвания подход от ответника по отстраняване на ЯФГ се получава
, така че той със свое решение от 28.10.2016 г. се произнася по жалба на Г.Ф.
от 02.02.2017 г.
Понеже
съдът не е обвързан от начина на дефиниране на акта от административния орган ,
приема че решението от 13.04.2017 г. е издаден контролен акт по реда на чл. 155
и чл.156 от ДОПК , с който се потвърждава
АУЗД от 28.11.2016 г.
АУЗД № МД-АУ-9716/28.11.2016 г. на
старши инспектор към Дирекция „Местни данъци „ при Община Варна е връчен на
съпругата на Ф. по реда на чл. 29, ал.7
от ДОПК на 19.01.2017 г. / л. 19 от делото / заедно с неговото решение от 28.10.2016 г. , с което се отмяна
предходния АУАД от 04.11.2015 г. / л. 17-18 от делото/. На 02.02.2017 г. Г. Ф. подава жалба срещу частта на АУЗД от
28.11.2016 г. ,която оспорва и по съдебен ред, спазвайки срока по чл. 107, ал.4
от ДОПК. Срокът за произнасяне на решаващия орган по чл.155, ал.1 от ДОПК е
изтекъл на 10.04.2017 г.
Според тълкувателно решение №7 от
11.12.2008 г. на ВАС срокът за произнасяне от решаващия орган по чл. 155, ал. 1
от ДОПК е преклузивен, включително и в случаите на продължаването му по чл.
156, ал. 7 от ДОПК. В случаите на т.нар. „мълчаливо потвърждаване” на
ревизионния акт по чл. 156, ал. 4 от ДОПК решаващият орган може да постанови решение само в случай на подаване на жалба от
данъчнозадълженото лице при условията на чл. 156, ал. 5 от кодекса. Срокът за
постановяване на такова решение е ограничен в рамките на седем дни и започва да
тече от момента на подаване на жалбата до съда. След изтичането на този срок
правото на решаващия орган да постанови решение се преклудира.
В настоящия случай ответникът е
издал своето решение именно в седмодневния срок
от момента на подаване на жалбата до съда на 13.04.2017 г.
В
обобщение оспорването е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно поради следните
съображения:
Предмет
на съдебна проверка за законосъобразност е акт за установяване на задължения по
чл.107 ал.3 ДОПК №
МД-АУ-9716/28.11.2016 г. на старши инспектор към Дирекция „Местни данъци „ при
Община Варна , в частта в която за
периода 2011 г.-2015 г. са установени задължения за ДНИ и ТБО и лихви за забава
за имот с партиден номер 4503241012001 и
за имот с партиден номер Ж8457 / л. 8-12 от преписката/.
Този акт е издаден по изпълнение
на решение от 28.10.2016 г. на директора
на Дирекция „Местни данъци“ при Община
Варна , с което е отменен АУЗД по
декларация № МД-АУ-2991/04.11.2015
г. на старши инспектор „КРД“ при Община Варна и преписката е
върната за издаване на нов акт за задълженията Г.Ф. като се съобрази, че с
решение на Общински съвет Варна районът
,в който попада имот с партиден номер 4503241012001, е V зона ./ л. 5-7 и 12-16 /.
Според
приложена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №252172 / 28.11.2016г., Т А Ф,
съпруга на жалбоподателя, декларира
недвижим имот- къща на два етажа с РЗП
296 кв.м. , построена пред 1991 г. при съсобственост от ½ идеални части
между нея и Г.Ф. . Този имот получава партиден номер 4503241012001 и е с
административен адрес гр. //// , м. „///“ , ул. „/// № /// /л. 131-134 от
делото/.
Не е спорно
между страните ,че посочената сграда е основно жилище за Г. Ф. / л. 164 от делото/
.
С последваща
декларация от 20.02.2002 г. Т Фдекларира и земята на същия недвижим имот с площ от 700 кв.м. при съсобственост със своя съпруг от по 1/2
идеални части / л. 135-136/. Прилага се и решение по гр. дело № 24/1988 г на Районен съд гр.
Варна за съдебна делба. Според това решение Т Фи Г.Ф. получават в дял лозе в местността „Горна Долна Трака“ с площ от 700 кв .м. / л. 135- 137 /.
Решението е влязло в сила на 01.08.1988 г.
Според дадени
писмени обяснения на издателя на Акта имот с партиден номер 4503241012001 включва след 31.12.2006
г. жилище с РЗП 296 кв.м. , мазе с РЗП
138 кв. м. и таван от 20 кв.м. Имотът с партиден номер Ж8457 е земя – поземлен
имот с ид. 10135.2723.612 по КККР на гр. Варна с площ от 678 кв.м. / л. 73 и 167-170 от делото/.
Според същите
обяснения задълженията по частично оспорения акт са определени при право на
собственост на Г.Ф. върху имот с партиден
номер 4503241012001 от ½ идеална част за сградата, която е основно жилище, а за имот с партиден номер Ж8457- при
4/14 идеални части за Г.Ф. .
Видно от
приложено към преписката решение по гр. дело № 1897/2005 г. на ВКС , влязло в
законна сила на 20.12.2006 г., се признава
за установено, че В С Же собственик на
5/7 идеални части от лозе с площ от 700
кв. м. в землището на м. „Траката“
/“Ваялар/ , а Г.Ф. и Т Фса осъдени да
предадат владението върху 5/7 идеални части
от имота /л. 35-40/.
Жалбоподателят представя решение по в.гр.дело № 2619/2008 г. на Окръжен
съд гр. Варна, с което отменяйки по реда на инстанционния контрол решение на
ВРС, се допуска до съдебна делба
двуетажна жилищна сграда в имот №
1763 по КП на м. „Траката“ от 1987 г. при следните квоти : за В С Ж- 5/7
идеални части; за Г. Н. Ф. и Т А Ф – 2/7
идеални части в режим на СИО / л.
480-485 от делото/. Решението е влязло в сила на 16.02.2011 г.
Представените
от административния орган наредби на Общински съвет Варна сочат, че за периода
2011 г. -2015 г. ставката на ДНИ е 2 на хиляда, за периода 2011 г. -2014 г.
ставката на ТБО е 3.9 на хиляда, а за 2015 г. – 3.7 промила /176-236 от
делото/.
Ответникът
представя справки за начина на изчисляване на данъчната оценка на имотите ,
предмет на оспорения АУЗ / л. 81-109/.
Административният орган депозира решение
по протокол № 14/ 19.12.2012 г. на Общински съвет Варна , според което
всички бивши селищни образования / част
от урбанизирани територии по ОУП на
Община Варна / са V зона, а І категория вилна зона са
всички вилни зони на територията
на Община Варна съгласно ОУП / л.
110-112/ . С последващо решение №
912-8/27.03.2013 г. Общинският съвет изменя границите на зоните като в І –ва категория вилна зона попада само територията на бившата
вилна зона Варна / местност Евксиноград
/ л. 113-114/ .
Изготвено основно заключение на
назначена СИЕ дава информация за размера на ДНИ и ТБО за периода 2011г. -2015
г. за имот с партиден номер
4503241012001 и имот с партиден номер Ж8457, като при определяне на тяхната
данъчна оценка за сградата е съобразено, че е основно жилище при право на собственост на Г.Ф. върху нея от
1/2 идеални части , а за земята по партида Ж8457 – при 2/14 идеални части за
жалбоподателя . При определяне на
данъчната оценка на имотите е отчетено , че те попадат в І вилна зона за 2011 г. и 2012 г., , а от 2013 г. до 2015
г. – в V зона на Община Варна /л. 276- 287/.
Няма спор между страните ,че
процесните имоти- земя и жилищна сграда за периода от 2013 г. до 2015 г.
попадат в V зона на Община Варна /л. 77 и 318 от делото/ .
Според неоспореното от страните
заключение на допусната съдебно-техническа експертиза сградата с партиден номер
4503241012001 се намира в имота с партиден номер Ж8457,включващ само земята .
Този имот е с идентификатор 10135.2723.1212 по КККР на гр. Варна / стар 10135.2723.612/ и попада в селищно образование с местно значение „ Ваялар“, определено с
решение на ОбС Варна от 2000 г. , а
преди тази година територията е с отреждане за зона за земеделско ползване/.
Териториите за земеделско ползване не са включени в границите на зоните по издадена заповед № 1336/12.08.1998 г. на
кмета на Община Варна. Процесният
поземлен имот попада извън строителните граници на Варна до 19.12.2012 г.,
графично отразено на приложение №2 към заключението . От тази дата до 2015 г. имотът попада в V
зона на Община Варна / всички бивши селищни
образования / л. 440-443/. От дадените
пояснения на вещото лице в съдебно заседание се установява, че няма одобрен застроителен или регулационен план за
територията , в която попадат двата процесни имота- земя и сграда . Земята и
сградата се намират в селищно
образование, което е урбанизирана
територия, но не се намират в строителните граници на гр. Варна / л. 446 от делото/.
Изготвено допълнително заключение
на СИЕ дава сведение за размера на ДНИ и ТБО и лихви за забава на процесните
имоти с включване на размера на всеки един от компонентите по чл. 62 от ЗМДТ на
таксата. Данъчната оценка на земята за 2011г. и 2012 г. е определена по
методиката на раздел ІV от приложение №
2 на ЗМДТ за застроено място извън строителни граници , а за сградата е ползван
показателя „извън строителни граници“ по
таблица № 2 на същото приложение. При определяне на ДНИ е отчетено , че
сградата е основно жилище с право на
собственост върху него на жалбоподателя от 1/2 идеална част , а върху земята –
2/14 идеални части /л. 462-479 от делото/.
Предвид
събраното по инициатива на жалбоподателя решение на Варненския окръжен съд
относно първата фаза на съдебна делба при квота от 2/14 идеални части за Г.Ф.
върху сградата с партиден номер 4503241012001 съдът допусна допълнителна СИЕ ,
която определи размера на ДНИ и ТБО и лихви за забава при посочения съсобствен
дял на жалбоподателя върху сградата и при изчисляване нейната данъчна
оценка в два варианта: при ползване на
показателя „Извън строителни граници“ по
приложение №2 на ЗДМТ и при използване на показателя „ В строителни граници“ на същата таблица. /
л. 540-560 от делото/.
Приложена
към адм. преписката заповед на началника на РДНСК Североизточен район от 24.11.2011 г. сочи за наложена забрана за ползване на строеж
„жилищна сграда“ в ПИ с ид.
10135.2723.612 по плана на м. „Траката“ / „Ваялар“/ / л. 25-26/. На 30.07.2004
г. от главния архитект на район „ Приморски“ при Община Варна е издаден акт за
узаконяване на двуетажна жилищна сграда в полза на
жалбоподателя и неговата съпруга , който акт впоследствие е отменен / л. 29-31
и 34 от преписката/.
Към
материалите на преписката е приобщено и решение
по адм. дело № 2718/2009 г. на Адм. съд –Варна , влязло в сила на
20.09.2011 г., с което е отменено
удостоверение № 25/08.02.2005 г. на гл. архитект на район “Приморски“ при
Община Варна за въвеждане в експлоатация
на двуетажна жилищна сграда с
възложители Г.Н.Ф. и Т А Ф / л. 20-24/.
В проведеното открито
съдебно заседание на 27.06.2018 г. пълномощникът на жалбоподателя твърди,
че поземлен имот с ид.10135.2723.612 по
КККР на гр. Варна , включващ имот с партиден
номер 4503241012001 и имот с партиден номер Ж8457 , не попада в зона с
организирано сметосъбиране
и сметоизвозване и поради тази причина
подобна услуга не е била извършвана през периода 2011 г. -2015 г., както и
услугата по третиране на битовите
отпадъци в съоръжения и инсталации като не се оспорва факта на извършвана
услуга по поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в
общината /л. 290 от делото/. Тези фактически твърдения не се оспорват от
насрещната страна предвид писмените й изявления / л. 295 и 315 от делото/.
По повод дадено указание по
чл.171 , ал.4 от АПК ж-лят не ангажира доказателства за подадена декларация по
чл.19а от НОАМТЦУТОВ , че няма да ползва процесните имоти / л. 256 от
делото/.
Със
заповед №793/14.03.2016 г. кметът на Община Варна е определил длъжностни лица ,
сред които и издателят на акта / старши инспектор при Дирекция „ Местни данъци“
Нели Никова / , за органи по приходите по установяване на местни данъци и такса битови отпадъци. / л. 28-31 от
делото/.
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи:
ДНИ и ТБО
представляват публични общински вземания предвид регламентацията на чл.162,
ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.166 от ДОПК установяването
на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Според чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането
на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производствата по ал.1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения – на
публични изпълнители /чл.4, ал.3 от ЗМДТ/. Служителите по ал. 3 се определят
със заповед на кмета на общината.
Установяването,
обезпечаването и събирането на местните
такси по този закон се извършват по реда на чл.
4, ал. 1 - 5 / чл.9б от ЗМДТ/.
Съгласно чл. 90 от НОАМТЦУТОВ публичните
общински вземания се установяват от длъжностни лица от общинската или районните
администрации , упълномощени от кмета на общината и кмета на общината издава
акта за установяване на публични общински вземания за задължения на ФЛ и ЮЛ за
местни такси / чл. 93, ал.1 от НОАМТЦУТОВ/. Тази правна норма от
Наредбата противоречи на чл. 9б във вр. с чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ , която въвежда
компетентност на органи по приходите на служители на общинската администрация .
Цитираната наредба има за свое нормативно основание чл. 9 от ЗМДТ. Съгласно
чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане
на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.
При установената правна колизия съдът е длъжен да приложи закона , съобразявайки
се с разпоредбата на чл. 15, ал.3 от ЗНА , според която ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт. В тази връзка предвид правилото
на чл. 4 от ЗМДТ и събраните писмени доказателства за надлежно овластяване
на автора на АУЗД от кмета на
Община Варна със заповед №
793/14.03.2016 г. съдът приема, че адм. акт изхожда от компетентен
адм. орган.
Обжалваният акт в своята разпоредителна част
достатъчно ясно посочва периодите , за които се отнасят определените задължения
; видът на задълженията - ДНИ и ТБО ; конкретните размери на същите като главница и лихви за всеки един
данъчен период. В обстоятелствената част на акта се съдържа фактическото
основание за неговото издаване- декларирано притежание на недвижима собственост
. В разпоредителната част на АУЗД имотите са
индивидуализирани с номер на данъчна партида . В контекст на изложеното
съдът приема ,че са спазени изискванията за форма на адм. акт.
При
изследване за спазването на административнопроизводствените правила съдът
съобрази, че според чл.9б от ЗДМТ установяването на местните такси по този
закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5.
Съгласно чл.4, ал. 1 от същия закон установяването на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Цитираната нормативна уредба налага извод за
приложимост на процедурните правила на
ДОПК. Новелата на чл. 107, ал.3 от ДОПК предвижда възможност да се издаде акт
по искане на лицето или органът по приходите следва служебно да издаде акт за
установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице
предпоставките за служебно издаване на акт, тъй като е безспорно, че
жалбоподателят не е заплатил установените ДНИ и ТБО за посочените в акта периоди.
Касае
за задължения по декларация – задължения за местен данък и местна такса по
повод деклариране на придобита недвижимост и са приложими особените правила на
раздел І от глава ХІV на ДОПК.
Изложените
правни разсъждения обосновават заключение за спазена административна процедура
при издаването на АУЗД.
При
провеждане на съдебната проверка за материална законосъобразност на акта съдът
съобрази следното:
1.Относно оплакването за дублиране на
публични вземания .
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя за дублиране на установените задължения за ДНИ и ТБО поради идентичност на
имотите с партиден
номер 4503241012001 и с партиден
номер Ж8457. По несъмнен начин от представените справки от ответника , подадени
данъчни декларации по ЗМДТ и извлечения за данъчни оценки се установи, че
имотът с партиден номер 4503241012001 е
двуетажна жилищна сграда , декларирана с
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №252172 / 28.11.2016г., а имотът с
партиден номер Ж8457 е земята , върху която е изградена тази постройка ,
декларирана с последваща декларация от 20.02.2002 г. Допълнително доказателство
в тази насока е неоспореното от страните заключение на СТЕ.
2. Относно възражението за изтекла погасителна давност за задълженията за
2011 г.
Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК сочи , че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-
кратък срок.
Според чл. 28 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две
равни вноски следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която
е дължим. Според правилото на чл. 20 от НОАМТЦУТОВ ТБО се заплаща на вноски и в сроковете за
заплащане на ДНИ или на 4 равни вноски в годината ,за която е дължима таксата.
Тази регламентация налага извод, че посоченият
5 –годишен давностен срок в случая изтича на 01.01.2017 г.
Съгласно чл. 172, ал. 2 и 3 ДОПК,
давността прекъсва и започва да тече
нова давност с издаването на акта
за установяване на публичното вземане. В настоящия случай има издаден АУЗД по чл. 107, ал.3 от ДОПК на
04.11.2015 г. / л. 12-16 от преписката/, който е отменен от ответника с негово
решение 28.10.2016 г. с дадено указание за нова проверка и издаване на нов акт
/л. 5-7 от преписката/. Издаването на два акта по конкретното адм. производство
- на 04.11.2015 г. и на 28.11.2016 г.
има за правна последица прекъсване на
изтеклата давност и начало на нов давностен срок , респективно не е изтекъл 5-годишния срок по чл.171 от ДОПК.
Новелата на чл. 171, ал.2 от
цитирания кодекс въвежда абсолютна
давност от 10 години , считано от първи януари на година , следваща годината , през която е следвало да се плати
публичното задължение , след чието изтичане се погасяват всички
публични вземания независимо от
спиране и прекъсване на давността.
Съотнасянето на това нормативно
правило към фактите по случая навежда на извод
за неизтекъл срок на абсолютна давност , тъй като неговото начало е 01.01.2012 г. и край
01.01.2022 г.
3. Относно възражението за недължимост на ДНИ и ТБО за имот с партиден номер 4503241012001.
Имотът с
посочения партиден номер е двуетажна жилищна сграда , за която Г.Ф. представя
доказателства , че удостоверение № 25/08.02.2005 г. на главния архитект на район „Приморски“ при Община Варна за
въвеждане в експлоатация е отменено по
съдебен ред и поради тази причина имотът
не е ползван за периода 2011- 2015 г.
Първо,
според предписанието на чл. 13 от ЗМДТ данъкът се заплаща независимо дали
недвижимите имоти се използват или не.
Второ ,
жалбоподателят обоснова своето оплакване и с разпоредбата на чл.
15 от ЗДМТ , която в относимата й редакция гласи, че за новопостроените сгради
или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през
който са завършени или е започнало използването им.
Събраните писмени доказателствени източници от
административния орган не сочат за съществуването на юридическите факти,
визирани в хипотезиса на правната норма. Данъчното облекчение се отнася за
новопостроени сгради, а в случая процесната жилищна сграда е построена през
1991 г. според данните от подадената
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №252172 / 28.11.2016г. , откогато е
започнало и ползването й . В тази насока са и данните от постановеното съдебно
решение по чл. 108 от ЗС .
Понеже тази сграда
е построена без издадено строително разрешение едва след построяването й т.е. едва през 2004 г. са предприети действия по нейното узаконяване , а през 2005
г. действия по изпълнение на законовите изисквания за въвеждане в експлоатация
. Конкретиката по казуса не касае ново строителство , за което местния данък е
дължим след месеца на завършване на
сградата , а за извършено строителство
без да е предварително разрешено , което е използвано преди неговото
узаконяване и въвеждане в експлоатация .
В тази връзка
правилен е подхода на административния орган да приложи общото правило на чл.
10 от ЗДМТ , облагайки с данък върху недвижимите имоти сграда , находяща се в
селищно образувание с местно значение
„Ваялар “ предвид неоспореното заключение на СТЕ.
Трето, според
разпоредбата на чл. 19а , ал.1 от НОАМТЦУТОВ не се събира такса за
сметосъбиране и сметоизвозване и такса за обезвреждане на битови отпадъци и
депо за недвижими имоти, за имоти ,представляващи незастроена земя, които няма
да се ползват през цялата година или през определен период от нея и задължените
лица (граждани и предприятия) са подали декларация за това в Дирекция
"Местни данъци" до 30 декември на предходната година. За 2013 г.
срокът за подаване на декларацията е до 31 януари 2013 г. включително.
Процесният поземлен
имот с ид. 101354.2723.1212 по КККР на гр.Варна е застроен . В имот с
партиден номер Ж8457 е изградена двуетажната
жилищна сграда с партиден номер 4503241012001. Освен това въпреки
даденото изрично указание по чл. 171, ал.4 от АПК жалбоподателят не ангажира
доказателства за подадена декларация по чл.19а от НОАМТЦУТОВ , че няма да
ползва процесните имоти / л. 256 от делото/.
Отсъствието на предпоставките на цитираната правна норма изключват
възможността за правоприлагане на особеното правило за освобождаване от задължение за ТБО.
4. Относно оплакването за неправилно установени задължения за ДНИ и ТБО поради ползвани данни ,
несъответстващи на притежаваното право на съсобственост от Г.Ф..
Данъчно задължени лица са собствениците на
облагаеми с данък недвижими имоти /чл.11 от ЗМДТ/ . Съгласно
правилото на чл. 12 , ал.1 от ЗМДТ , в неговата относима редакция, когато върху
облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е
притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.
Според представените справки от
ответника за начина на изчисляване на ДНИ и ТБО се установи, че адм. орган е
приел, че Г.Ф. е съсобственик върху ½ идеална част от жилищната сграда /
имот с партиден номер 4503241012001 / ,
а за имот с партиден номер Ж8457 /земята/ - при 4/14 идеални части .
Според решение по гр. дело №
1897/2005 г. на ВКС , влязло в законна сила на 20.12.2006 г., се признава за установено, че В С Же собственик на 5/7 идеални части от лозе с площ от 700 кв. м. в землището на м. „Траката“ /“Ваялар/ , а Г.Ф. и Т Фса осъдени да предадат
владението върху 5/7 идеални части от
имота т.е. правото на съсобственост на Г.Ф.
е 2/14 идеални части, а не както е приел ответника- 4/14 идеални части.
Жалбоподателят едва в съдебното
производство представя решение по в.гр.дело № 2619/2008 г. на Окръжен съд гр.
Варна, с което се допуска до съдебна делба
двуетажна жилищна сграда в имот №
1763 по КП на м. „Траката“ от 1987 г. при следните квоти : за В С Ж- 5/7
идеални части; за Г. Н. Ф. и Т А Ф – 2/7
идеални части в режим на СИО , въпреки
че решението е влязло в сила на 16.02.2011 г.
Г.Ф. не твърди да е подавал
декларация по уведомяване на общината за промяна в притежаваното от него право
на съсобственост върху сградата въпреки задължението му по чл. 14, ал.3 от ЗМДТ
, в относимата редакция , че при промяна
на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица трябва да
уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.
Именно неговото бездействие има
за правна последица погрешно определяне на ДНИ и ТБО при различни квоти на Ф.
поради незнание на административния орган за решението на Окръжен съд -Варна по
в. г. дело № 2619/08 г. Според правилото на чл.344, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от
ДР на ДОПК в решението, с което се допуска
делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на
всеки сънаследник /съделител/, а
съгласно чл. 297 от ГПК влязло в сила
решение е задължително за всички
съдилища, учреждения и общини в
Република България
|
На следващо място, погрешно е
определена данъчната оценка на процесните двата имота от административния
орган , която е основа за облагане с местен данък и местна такса . Общинският
съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2
размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот / чл.22 от ЗМДТ/ . Чл. 67 от ЗМДТ в
относимата редакция гласи, че размерът на таксата се определя, както следва: |
|
1. за жилищни и вилни имоти на граждани, както
и за жилищните имоти на предприятията -
пропорционално върху данъчната оценка, съгласно приложение № 1. |
Данъчната оценка за 2011 г. и
2012 г. за земята /имот с партиден номер
Ж8457 / е изчислена от ответника при ползване на коефициент за местоположение по таблица №3
на приложение № 2 на ЗМДТ за гр.
Варна от 25.70 т.е. за зона „
В строителни граници“ / л. 86-87/ , което е неправилно , тъй като според
неоспореното от страните заключение на СТЕ земята попада в селищно образувание „Ваялар“ , което е
урбанизирана територия , но това селищно образувание не попада в строителните граници на гр. Варна.
Съгласно чл.3 от Закона за
административно-териториалното устройство
на Република България териториални единици са
населените места и селищните образувания като населено място
е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на
постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни
граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура, а селищните
образувания са територии извън строителните граници на населените
места, устроени за осъществяване на специфични функции, които са определени със
строителни граници, но нямат постоянно живеещо население. Населеното място и
селищното образувание имат територия, граници и наименование.
Предвид цитираната правна
регламентация при определяне на
данъчната оценка на земята следва да се ползва методиката на раздел ІV от посоченото приложение № 2 на ЗМДТ за „ застроено място извън строителни граници“ .
В противоречене с материалния
закон е подхода на ответника при изчисляване на данъчната оценка за жилищната
сграда за 2011 г. и 2012 г. да се ползва
коефициент за местоположение от 60.80 по таблица № 3 на приложение
№2 на ЗМДТ т.е.
за І категория вилна зона, тъй като според даденото легално определение
на това понятие в чл. 6, ал. 7 на същото
приложение под вилни зони са
разбира вилни зони с одобрен застроителен и регулационен план, а според
заключението на СТЕ няма одобрен такъв
план за територията , в която попада процесния имот. Поради тази причина
за 2011г. и 2012 г. следва да се ползва показателя от 23.4 – „ Извън строителни граници „ за гр.
Варна по таблица №3 на приложение № 2 на ЗМДТ .
По изложените съображения за
правилен начин по определяне на данъчна оценка и събраните доказателства за
притежаван дял на съсобственика Г.Ф. върху жилищната сграда и земята , съдът
кредитира допълнителното заключение на СИЕ вх. № 4815/19.03.2019 г. / / л.
540-549 от делото . В тази връзка
размерът на дължимия ДНИ за имот с
партиден номер 4503241012001 за периода 2011 г-2015 г. е посочения в таблица 2.1 на цитираното заключение / л.
542/, а лихви за забава – посочените в таблица 4.1 от същото заключение / л. 545/. Дължимият
ДНИ за периода 2011 г. -2015 г. на имот
с партиден номер Ж8457 е посоченият в таблица № 2.2 на заключението / л. 543/,
а законна лихва- конкретизираната по
данъчни периоди в таблица 4.2 / л. 546/.
По-горе в мотивите на съдебното решение бе посочено , че няма спор между
страните ,че поземлен имот с ид.10135.2723.612 по КККР на гр. Варна , включващ имот
с партиден номер 4503241012001 и имот с
партиден номер Ж8457 , не попада в зона с организирано сметосъбиране и
сметоизвозване , че подобна услуга не е
била извършвана през периода 2011 г. -2015 г., както и услугата по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и
инсталации . Няма спор за извършвана услуга по
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места и селищните образувания .
Новелата на чл. 62 от ЗМДТ гласи, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
Таксата по чл. 62
се заплаща от лицата по чл. 11
за имотите на територията на общината- собствениците на облагаеми с данък
недвижими имоти / чл. 64 от ЗМДТ/ .
Според чл. 67 от ЗМДТ размерът
на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна
година. Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата
от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62.
Съгласно чл. 71 от ЗМДТ в относимата редакция не се събира такса за:
1.
сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината;
2.
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата
не се предоставя от общината;
3.
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци
и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма
такива.
В контекста
на посочена нормативна уредба и безспорно установени факти ТБО следва да
включва само услугата по чл. 62 т.3 от ЗМДТ и същата се дължи за имот с партиден
номер 4503241012001 в размерите , посочени в таблица 3.4 на цитираното по-горе заключение / л. 544/ , а
лихвата за забава е в размерите, посочени в таблица 4.4 . Дължимата ТБО за имот
с партиден номер Ж8457 е посочената в таблица 3.8 , а размера на закъснителната
лихва е по таблица 4.6 .
С
обобщение проведеният съдебен контрол за законосъобразност установи частична
незаконосъобразност на частично
оспорения акт за установяване на задължения на Г.Ф. , което налага частичната
му отмяна.
Съдът дължи произнасяне по своевременно
направените искания е от двете страни за присъждане на съдебно-деловодни
разноски. Същите съдът следва да удовлетвори съобразно уважената и отхвърлена
част на жалбата , прилагайки правилото на
чл. 161 от ДОПК, приложимо по аргумент на чл.4, ал.1 от ЗМДТ . В тази
връзка на жалбоподателя следва да се възстановят разходи в размер на 1183.20 лв., а на ответника- 58.50 лв.
Водим от гореизложеното
Варненският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от Г.Н.Ф. ***, Акт за установяване на задължения по
чл.107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-9716/28.11.2916 г. на старши инспектор към Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Варна ,
в частта в която са установени
задължения за ДНИ и ТБО за имот с партиден
номер 4503241012001 и за имот с
партиден номер Ж8457 както следва:
1. данък върху недвижимите имоти за
имот с партиден номер 4503241012001 за
данъчен период 2011 г. в размер на 98.35 лв. и лихва за забава от 73.06 лв. ;
за 2012г. главница от 138.91 лв. и лихва за забава от 59.93 лв.; за 2013 г.
главница за разликата над 1.64 лв. до 63.85 лв.
и лихва за забава за разликата над 0.51 лв. до
22.04 лв. ; за 2014 г. главница за разликата над 18.14 лв. до 63.50 лв.
и лихва за забава за разликата над 4.13 лв. до 14.47 лв. ; за 2015 г. за разликата над
18.04 лв. до 63.15 лв. и лихва за забава
за разликата над 2.29 лв. до 7.98 лв. ;
2. такса за битови отпадъци за имот с партиден номер 4503241012001 за
2011 г. за разликата над 4.51 лв. до 25.65 лв. и законна лихва над 2.42 лв. до
20.25 лв. ; 2012 г. – за разликата над 4.28 лв.
до 38.90 лв. и законна лихва над 1.87 до 16.78 лв. ; за 2013 г. за
разликата над 5.11 лв. до 17.88 лв. и законна лихва над 1.69 лв. до 5.89 лв. ; за 2014 г. за разликата над 5.08
лв. до 17.78 лв. и законна лихва над 1.17 лв. до 4.05 лв. ; за 2015 г. за
разликата над 5.05 лв. до 17.68 лв. и законна лихва над 0.65 лв. до 2.24 лв.
3. данък върху недвижимите имоти за
имот с партиден номер Ж 8457 за данъчен
период 2011 г. за разликата над 4.31 лв. до 9.46 лв. и лихва за забава за
разликата над 2.34 лв. до 5.06 лв. ; за
2012г. разликата над 4.31 лв. до 9.46 лв. и лихва за забава за разликата над
1.87 лв. до 4.08 лв. ; за 2013 г. за
разликата над 5.17 лв. до 10.34 лв. и лихва за забава за разликата над 1.69 лв. до 3.41 лв. ; за 2014 г. за разликата над
5.17 лв. до 10.34 лв. и лихва за
забава за разликата над 1.17 лв.
до 2.36 лв. ; за 2015 г. за разликата над 2.15 лв. до 4.31 лв. и лихва
за забава за разликата над 0.28 лв. до
0.64 лв.
4. такса за битови отпадъци за имот с партиден номер Ж8457 за 2011 г. за
разликата над 2.48 лв. до 18.45 лв. и
законна лихва над 1.28 лв. до 9.87 лв. ; 2012 г. – за разликата над 2.48
лв. до 18.45 лв. и законна лихва над
1.04 лв. до 7.96 лв.; за 2013 г. - за разликата над 2.97 лв. до 20.17 лв. и
законна лихва над 0.99 лв. до 6.65 лв. ; за 2014 г. - за разликата над 2.97 лв.
до 20.17 лв. и законна лихва над 0.67 лв. до 4.60 лв. ;за 2015 г. за разликата
над 1.24 лв. до 7.97 лв. и законна лихва над 0.16 лв. до 1.18 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата в останалата й част.
ОСЪЖДА Г.Н.Ф. *** , ЕГН ********** *** съдебно-деловодни
разноски в размер на 58.50 лева .
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Г.Н.Ф. *** , ЕГН ********** направени от последния разходи по водене на делото в размер на
1183.20 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Административен съдия: