Решение по дело №604/2018 на Окръжен съд - Пловдив

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е     № 1213

 

25.10.2019 г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VII  граждански състав

На двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                       ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

 

Секретар: АНГЕЛИНА КОСТАДИНОВА

Като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 604 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от М.  П.  М., ЕГН: ********** ***;   Б.Ф.У., ЕГН: **********,***; Д.  И.  Х., ЕГН: ********** ***№ 1; П.  И.  У., ЕГН:********** ***, ж.к.***, бл.**, вх.А, ет.8, ап.№ 30;  Й.  Н.  Д., ЕГН: ********** *** и  В.П. Х., ЕГН: ********** ***№ 13, подадена чрез  пълномощника  им  адв.  Г.  С., срещу Решение  №1381  от  02.05.2017г., постановено по  гр. д. №20824 по описа за 2013г. на  Районен  съд-  Пловдив,  ХVІІ  гр.с. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ищците М.  П.  М. с ЕГН: **********, И. П. У. с ЕГН: **********, Й.  Н.  Д. ЕГН: **********  и  В.  П.  Х. ЕГН: ********** против ответниците А.Г.К., ЕГН: ********** и М.И.К. ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на имот № 006160 с площ от 1, 086 дка, възстановен като затревена нива в землището на село Г., обл.Пловдивска, местността „***“.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, както и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, включително при разпределяне на доказателствената тежест и за липса на указания, които следва да бъдат дадени на жалбоподателите за кои обстоятелства не се сочат доказателства. От съда се иска решението да бъде отменено и се постанови друго, с което предявеният отрицателен установителен иск бъде уважен. Релевирано е доказателствено искане за назначаване на експертиза  със задача  по данни от скицата по геодезия и аерофото снимки, относими към времето за включване в ТКЗС, възможно ли е било с оглед конкретната наситеност с дървесни видове да е имало земеделска, респективно обработваема земя.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни А.Г.К., ЕГН: ********** и М.И.К. ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощника им адв.О.Б., с който се взема становище за нейната неоснователност и се иска потвърждаване на обжалваното решение.

С първоинстанционното решение е прекратено производството по отношение на ответниците К.Г.К., М.Д.С. и П.Д.В., както и по отношение на иска за прогласяване на нищожност на решение № 09384/14.06.2000 г. по преписка № 82384/1999 г. на ПК „Родопи“ - гр.Пловдив, в която си част решението, имащо характер на определение, е влязло в сила.

На основание чл.227 ГПК въззивният съд с определение в открито съдебно заседание на 16.04.2018 г. заличи като страна жалбоподателя Й.Н. Д., починал на 23.12.2017 г., и на негово място конституира наследниците му К.П.Д.,  ЕГН **********, адрес: ***; М.Й.Ф., ЕГН **********, адрес: ***; Н.Й.Д., ЕГН **********, , адрес: ***, П.Й.Д., ЕГН **********, адрес: ***.

С определение в открито съдебно заседание на 29.05.2019 г. въззивният съд заличи като страна Б.Ф.У., починала на 22.04.2019 г. като нейните наследници Д.  И.  Х., ЕГН: ********** и П.  И.  У., ЕГН:********** вече са конституирани като страни в процеса.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение  съобразно  правомощията  си  по  чл.269  от  ГПК,  прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната  жалба  е подадена  в срок, от страни,  които  имат  право  да  обжалват  и  срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно  разпоредбата  на  чл.269, изр.1  от  ГПК  въззивният  съд  се  произнася  служебно  по  валидността  на  решението,  а  по  допустимостта-  в  обжалваната  му  част.

При  извършената  служебна проверка  въззивният  съд  установи,  че  обжалваното  решение  е  валидно,  но  в  обжалваната  му  част  е  процесуално  недопустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по субективно съединени искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, предявени от М.  П.  М., И. П. У., Й.  Н.  Д.и  В.  П.  Х. против ответниците А.Г.К. и М.И.К. за признаване за установено, че ответниците не са собственици на имот № 006160 с площ от 1, 086 дка, възстановен като затревена нива в землището на село Г., обл.Пловдивска, местността „****“.

От приложените по първоинстанционното  дело  писмени   доказателства  се  установява,  че ищецът И.П. У. е починал на 19.01.2014 г. С Определение от 23.07.2014 г. първостепенният съд е заличил като страна по делото ищецът И. П.У. и на негово място е конституирал наследниците му Б.Ф.У. ЕГН: **********, Д.  И.  Х. ЕГН: ********** и П.  И.  У. ЕГН:**********.

С обжалваната част на първоинстанционното решение съдът не се е произнесъл спрямо конституираните страни, а спрямо починалата страна И. П. У., ЕГН: **********, както и осъдил починалата страна да заплати разноски в производството. В решението правоприемниците на починалата страна не са посочени като страни в производството, като дори от мотивите на решението не се установява настъпилото правоприемство в хода на процеса.

В своята практика ВКС приема, че при настъпило наследствено правоприемство по време на процеса /чл. 227 ГПК/, съдът е длъжен да отчете настъпилата промяна и да постанови решението спрямо конституираните наследници на починалата страна. Съдът не само следва да конституира наследниците на починалата страна, но и трябва да произнесе решението си по отношение на правоприемниците. Решението, което е постановено спрямо страна, загубила процесуалната си правоспособност, вместо спрямо правоприемника й, е процесуално недопустимо, тъй като липсва произнасяне спрямо надлежната страна, правоприемник на основание чл. 227 ГПК. Ако тази страна атакува порочното решение, инстанцията, разглеждаща жалбата следва да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане. ( в този смисъл Решение № 48 от 28.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 14/2012 г., II г. о., ГК; Решение № 16 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4682/2013 г., II г. о., ГК)

            Предвид на горното  и  тъй като в случая първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си спрямо И. П. У., който е загубил процесуалната си правоспособност, вместо спрямо неговите правоприемници, решението  следва  да  бъде  обезсилено  в  обжалваната  му  част,  а  делото- върнато  на първоинстанционния  съд  за ново  разглеждане и произнасяне с решение по отношение на конституираните страни в процеса, като се има предвид настъпилото правоприемство в първоинстанционното и във въззивното производство.

            При новото  разглеждане  на  делото  и  в  зависимост  от  изхода  му  първоинстанционният  съд следва  да се  произнесе  и  по  претенциите  за  разноски,  направени  във  въззивното  производство.

            По  изложените  съображения съдът

 

                                                                       Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение  №1381  от  02.05.2017г., постановено по  гр. д. №20824 по описа за 2013г. на  Районен  съд-  Пловдив,  ХVІІ  гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищците М.  П.  М. с ЕГН: **********, И.П. У. с ЕГН: **********, Й.  Н.  Д. ЕГН: **********  и  В.  П.  Х. ЕГН: ********** против ответниците А.Г.К., ЕГН: ********** и М.И.К. ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на имот № 006160 с площ от 1, 086 дка, възстановен като затревена нива в землището на село Г., обл.Пловдивска, местността „***“, както и в частта на присъдените разноски, с която са осъдени М.  П.  М. и И. П. У. да заплатят на А.Г.К. и М.И.К. по 75 лева- съдебни разноски / всеки един от ищците на всеки един от ответниците/, Й.  Н.  Д. да заплати на А.Г.К. и М.И.К. по 150 лева- съдебни разноски, В.  П.  Х.да заплати на А.Г.К. и М.И.К. по 150 лева- съдебни разноски.

ВРЪЩА  делото  на  първоинстанционния  съд  за ново  разглеждане  в  посочената  част.

Решение  №1381  от  02.05.2017г., постановено по  гр. д. №20824 по описа за 2013г. на  Районен  съд-  Пловдив,  ХVІІ  гр.с. в частта, с която е прекратено производството по отношение на ответниците К.Г.К., М.Д.С. и П.Д.В., както и по отношение на иска за прогласяване на нищожност на решение № 09384/14.06.2000 г. по преписка № 82384/1999 г. на ПК „Родопи“ - гр.Пловдив, е влязло в сила.

 

Решението подлежи на касационно  обжалване  пред  Върховния касационен  съд  в  1- месечен  срок  от  връчването  му  на  страните.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.  

                    

                                                                                                                                                                                                                                

                                                                                                      2.