Решение по дело №15420/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3222
Дата: 26 октомври 2022 г. (в сила от 26 октомври 2022 г.)
Съдия: Евгения Мечева
Дело: 20213110115420
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 3222
гр. Варна, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20213110115420 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на депозирана искова претенция от Д. Й. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В.кв. А., ул. „З.“ № ***, вх. Б, ет. 5, ап. 19, срещу Е. И. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Б. М.“ № ***, с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че Е. И. Г., ЕГН **********, дължи на Д. Й. Д., ЕГН
**********, сумата 5000 евро, с левова равностойност 9779.15 лв., представляваща дължима
сума поради разваляне на договора поради неизпълнение на договорните задължения от
страна на Е. И. Г., ЕГН **********, по сключения с Д. Й. Д., ЕГН **********, договор от
28.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението в съда –
03.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД /предвид уточненията на исковата претенция, приети от съда в изготвения
окончателен доклад на делото, видно от изготвения протокол от проведеното на 13.05.2022г.
открито съдебно заседание/.
В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор на 28.03.2018г. с
ответницата, с който същата поела задължение да предприеме съответните необходими
действия във връзка с документалното оформяне на строителните книжа по повод строежа
на имота с ид. № ********с площ 866 кв. м., находящ се в гр. Варна, с. о. Прибой,
собственост на ищеца. При подписването на договора й е заплатил сумата 5000 евро с
левова равностойност 9779.15 лв. Посочено е, че договорът влиза в сила от датата на
подписването му и служи като разписка за получената сума. В договора е уговорено, че
възложителят следва да заплати сумата 5000 евро за направените разходи във връзка с
нанасянето на имота, да предостави документи относно собствеността и да предостави
пълномощно. Заявява, че в деня на подписване на договора е предоставил документите за
собственост, които са послужили за изготвянето и на процесния договор и е заплатил
сумата. Не му е било предоставено за подпис пълномощно. Посочва, че сам не би могъл да
се снабди с пълномощно, тъй като не е запознат със същността на работата, която
ответницата е следвало да извърши. Заявява, че неговото възприятие за сключения договор
1
е, че ответницата е поела задължение да предприеме съответните необходими действия във
връзка с документалното оформяне на строителните книжа по повод строежа на имота с ид.
№ ****** с площ 866 кв. м., находящ се в гр. Варна, с. о. Прибой, собственост на ищеца, тъй
като в имота няма сграда, а желанието му е там да бъде построена сграда с посочените в
договора параметри. Твърди, че ответницата не е изпълнила поетите от нея 2 задължения –
за узаконяване и нанасяне в АГКК на сграда със ЗП 150 кв. м., РЗП 250 кв. м., находяща се в
гр. Варна, област Варна, район Аспарухово, с. о. Прибой, парцел с идентификатор ****** с
площ 866 кв. м. Задълженията на изпълнителя са да предаде извършената работа след
нанасяне на сградата в КККР на гр. Варна и снабдяване със скица до 30.05.2018 г. Освен
това в т. I.2 Г. се е задължила да дава периодична информация за действията си във връзка с
дейността си и при невъзможност да изпълни поетите задължения да върне сумата, която е
получила. В договора е отразено, че следва да извърши услугата качествено като извърши
всички действия по нанасяне на сградата в КККР, предмет на договора. Последният отчет,
който е получил е чрез вайбър кореспонденция от 01.06.2020 г., с който го е уведомила, че е
организирала среща със специалист, който работи по изпълнение на договора, но без да дава
каквато и да е конкретика. Заявява, че ответницата не се е съгласявала на срещи за
установяване на извършеното от нея или при уговорена такава не се е явявала или я е
отлагала. Следвало е задълженията по договора да се изпълнят още през 2018 г., до
30.05.2018 г. Твърди, че Г. не му е представяла информация за извършването на каквито и да
е действия или каквито и да било разходи за изпълнение на поетите задължения. Моли за
уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски в исковото и в
заповедното производство.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Заявява, че исковата
претенция е допустима, но неоснователна. Оспорва изложените в исковата молба твърдения,
като твърди, че на 28.03.2018 г. е проведена среща между страните, като ищецът разказва на
ответницата, че има имот в района на Аспарухово, с. о. Прибой, където има постройка,
която желае да узакони и нанесе в АГКК. Настоява да ангажира Г. и уговарят да й бъдат
заплатени 5000 евро за разходи. Подписват договор, но не се разменят пари. Уговорката е
при среща за снабдяване на доверителката му с пълномощно да й бъде заплатена част от
договорената сума, за да започне изпълнение на договореното. След като се запознава с
документите за собственост и след посещение на имота, установява, че липсва каквато и да е
постройка и няма как да му съдейства да узакони и съответно нанесе несъществуваща
постройка. Твърди, че суми не са разменяни, както и не е издадено пълномощно в нейна
полза. Заявява, че ищецът я е въвел в заблуда, че съществува постройка в имота. Отрича да е
налице вайбър комуникация с ищеца. По изложените съображения моли предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното на 14.10.2022 г. открито съдебно ищецът се явява лично и се
представлява от адв. Б. Димитрова, която поддържа становище за основателност на
предявения иск и моли същият да бъде уважен. В предоставения от съда срок представя
писмена защита.
Ответницата не се явява, представлява се от адв. Ж. А., която поддържа становище за
неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед № ****/****г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № *****/2021
2
г. по описа на ВРС, XLVII състав, поправена с разпореждане № ****/**** г., срещу
длъжника Е. И. Г. за заплащане на посочената в заповедта сума, предмет на настоящото
производство.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника. С разпореждане
от 30.09.2021 г., съобщението за което е получено на същата дата, на заявителя са дадени
указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящата искова
молба е депозирана в съда на 25.10.2022 г., тоест в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За основателността на предявения иск е необходимо ищецът при условията на пълно
и главно доказване да установи, че е налице възникнало между страните валидно
облигационно правоотношение въз основа на сключения на 28.03.2018 г. договор, че е
уговорено заплащането на възнаграждение, че е изправна страна по същия, че е заплатил
сумата 5000 евро като възнаграждение за извършване на поръчката, съответно, че е
договорът е развален.
По делото не е спорно, а и от представения договор за поръчка от 28.03.2018 г. /л. 8
от делото/ се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът в качеството си на възложител е възложил, а
изпълнителят – ответницата в настоящото производство, е приел да узакони и нанесе в
АГКК сграда със ЗП 150 кв. м., РЗП 250 кв. м., находяща се в гр. Варна, област Варна, район
Аспарухово, с. о. „Прибой“, парцел с идентификатор ****** и площ от 866 кв. м.
В изпълнение на договора възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя
сумата 5000 евро за направените разходи във връзка с нанасянето на имота. Изрично в т. 3 от
ПЗР на договора е посочено, че настоящият договор влиза в сила от датата на подписването
му и служи като разписка за получената сума. Ето защо съдът приема, че в случая може да
бъде направен обоснован извод, че уговореното възнаграждение в размер на 5000 евро
действително е заплатено от ищеца по договора за поръчка. Следва да се отбележи, че
разписката се предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на
задължението, съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл съдът намира за неоснователни
възраженията на ответницата, че суми по договора не са разменяни. С факта на полагането
на подпис върху договора с такова съдържание ответницата е признала неизгоден за нея
факт, а именно, че е получила уговореното възнаграждение.
Между страните не е спорно, че възложителят е изпълнил задължението си по
договора да предостави на изпълнителя всички необходими документи относно
собствеността на имота. Самата ответница в отговора на исковата си молба признава, че се е
запознала с документите за собственост.
Не е спорно, че изпълнителят не е представил пълномощно в полза на ответницата,
така както му е възложено като задължение в раздел II, т. 3 от договора. Съдът обаче
приема, че действително за изпълнението на този ангажимент е необходимо и съответно
съдействие от страна на изпълнителя, като по делото не бе установено да е оказано такова.
Предвид посоченото, съдът намира, че ищецът е изправна страна по договора за
поръчка.
По делото останаха недоказани възраженията на ответната страна, че ищецът я е
въвел в заблуда при подписване на договора, че в имота съществува сграда. Въпреки
дадената от съда възможност не бяха ангажирани гласни доказателствени средства от страна
на ответницата за установяване на смисъла на постигнатите договорености по сключения
между страните договор за поръчка.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно установено и
3
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че в имот с идентификатор
***** с площ 866 кв. м., находящ се в гр. В. с. о. П., собственост на Д. Й. Д., няма изградена
сграда със ЗП 150 кв. м. и РЗП 250 кв. м.
Не се установи обаче по делото ответницата да е уведомила ищеца, че няма как да му
съдейства да узакони и нанесе несъществуваща постройка в имота, така както твърди тя в
отговора на исковата молба. Липсата на сграда в имота съдът приема, че кореспондира на
изразеното от ищеца желание да бъде изградена сграда с посочените в договора параметри,
за законността на която е ангажирал услугите на изпълнителя.
В същото време ответницата не наведе твърдения, съответно не представи
доказателства да е изпълнила дори част от поетите от нея задължения по процесното
правоотношение. Следва да се отбележи, че едно от задълженията й е периодично да дава
информация за действията си във връзка с дейността си и при невъзможност да изпълни
горепосоченото задължение, да върне сумата, която е получила.
В този смисъл и предвид пълното неизпълнение на договорните задължения от
страна на ответницата, съдът приема за основателно искането за връщане на даденото по
договора след неговото разваляне.
В случая ищецът прави изявление за разваляне на договора в исковата молба
/изрично в този смисъл е формулираният от него петитум/, което съдът приема за
допустимо. Това изявление следва да бъде съобразено от съда, доколкото ищецът като
изправна страна по договора има право да го развали. В този смисъл е и съдебната практика,
обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № ***/*** г. по т. д. №
****** г. по описа на ВКС, II т. о., което е допуснато именно по материалноправния въпрос
относно извънсъдебния начин на разваляне на договора: възможно ли е договорът да бъде
развален с връчване на препис от исковата молба на ответника.
Едностранното разваляне на договора е изявление на изправната страна по него,
отправено до неизправния съконтрахент, че счита договора за развален или че разваля
договора. По своята правна същност развалянето на договора чрез едностранно
волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да настъпят правните
последици в резултат на упражняването му е необходимо изявлението за разваляне да
достигне до неизправния длъжник. Когато ищецът е направил искане за разваляне на
договора от съда поради неизпълнение на задълженията на ответника, какъвто е и
настоящият случай, следва да се приеме, че волята за разваляне на възникналото между
страните правоотношение е точно и ясно изразена. С получаването на препис от исковата
молба ответницата следва да се счита за уведомена за изявлението на ищеца за разваляне на
договора.
Развалянето на договора с исковата молба може да се реализира, ако длъжникът не
изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящ предвид
конкретните обстоятелства срок. В случая ответницата в нито един момент не предложи
каквото и да е изпълнение по договора, а уговореният срок за предаване на извършената
работа е изтекъл още на 30.05.2018 г., съгласно раздел I, т. 1 от договора, поради което съдът
намира, че договорът е развален.
За пълнота на изложението следва да се посочи още, че по делото е приобщена
извадка от електронна комуникация между страните чрез приложението „Viber“, видно от
която още преди завеждането на настоящия иск ищецът е правил съответни изявления за
прекратяване на правоотношението с ответницата, съответно е искал възстановяване на
заплатената от него сума. Неоснователни са възраженията на ответницата, че тази
кореспонденция не касае процесния договор, доколкото не е установено по делото между
страните да са съществували други облигационни отношения.
В заключение следва да се посочи, че всички изискуеми предпоставки за уважаване
4
на исковата претенция са установени в производството. Ето защо съдът приема, че така
предявеният иск е основателен, поради което същият следва да бъде уважен. Основателно е
и искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 03.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В
заповедното производство направените от негова страна разноски са в общ размер от
1395.58 лв., от които 195.58 лв. – държавна такса и 1200 лв. – платено по банков път
адвокатско възнаграждение, съобразно издадена фактура № **********/30.07.2021 г. за
осъществената правна защита и съдействие по делото, която сума следва да бъде присъдена
в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В настоящото производство ищецът претендира единствено присъждането на сумата
195.59 лв. - заплатена държавна такса, която следва да му бъде присъдена, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. И. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Б. М.“ № *****, дължи на Д. Й. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. В. кв. А. ул. „З.“ № **** вх. Б, ет. 5, ап. 19, сумата 5000 евро /пет хиляди евро/,
чиято левова равностойност възлиза на 9779.15 лв., представляваща дължима сума поради
разваляне на договора поради неизпълнение на договорните задължения от страна на Е. И.
Г., ЕГН **********, по сключения с Д. Й. Д., ЕГН **********, договор за поръчка от
28.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 03.08.2021 г. до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена заповед № *0/********** г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № ***/***** г. по описа на ВРС, XLVII състав, поправена с
разпореждане № ***/*****2022 г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Б. М.“ № ****да заплати на
Д. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., кв. А. ул. „З.“ № *****вх. Б, ет. 5, ап. 19, сумата
1395.58 лв. /хиляда триста деветдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски /в това число 195.58 лв. – държавна
такса и 1200 лв. – адвокатско възнаграждение/ в заповедното производство по ч. гр. д. №
*****/2021 г. на ВРС, XLVII състав, както и сумата 195.59 лв. /сто деветдесет и пет лева и
петдесет и девет стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски /платена държавна такса/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5