Р Е Ш Е Н И Е №107
19.04.2022 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Стефка Христова
и в
присъствието на прокурора Нейка Тенева
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №66
по описа на съда за 2022 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал. І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №369 от 21.12.2021г.,
постановено по анд №2764/21г., РС Стара Загора
потвърдил наказателно постановление НП № 21-1228-002218 от 21.07.21г. на
Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Стара Загора, с което на Н.Г.Г. ***, ЕГН **********,
за нарушение на чл.23, ал.1 и на осн. чл.179, ал.2, предл. второ от ЗДвП била наложена административна санкция „глоба“
в размер на 200 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказаният, който го обжалва в срок. Касаторът
твърди, че мотивите към атакуваното решение били представени в общ вид, без
задълбочено обследване на всички факти и обстоятелства. Не било вярно, че касаторът подписал веднага след ПТП протокол за ПТП, защото
веднага бил отведен в болница в Стара Загора и не присъствал но огледи и други
действия и не му били връчвани такива.
Не било напавено
произнасяне по наведените възражения в жалбата, а това довело и до формиране на
погрешно убеждение. В производството не
бил разпитан свидетел с инициалите Т.Г.М.. Още при съставянето на акта било
допуснато съществено процесуално нарушение на чл.42, т.3-4 от ЗАНН. Актосъставителят не провел задълбочено изследване за
събиране на доказателства и не изяснил въпроса за поведението на предно стоящия
автомобил, предвид разпоредбата на чл.24 от ЗДвП, която също била императивна и
вменявала задължение на водачите да не намаляват скоростта рязко, освен при
нужда от предотвратяване на ПТП. Такива обстоятелства обаче не били установени
от наличните доказателства. Били допуснати и съществени нарушения на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, като за първи път в НП били добавени констатации, различни
от установените в акта.
Касаторът, редовно призован
в с.з., не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно призован,
не изпраща представител. В подадено възражение оспорва касационната жалба.
Претендира се възнаграждение за юрисконсулт пред тази инстанция и в
евентуалност се прави възражение за прекомерност на уговореното от касатора възнаграждение за един адвокат.
ОП Стара Загора се представлява от
Прокурор Тенева, която пледира за неоснователност на касационната жалба и за
оставяне в сила на въззивното решение.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество,
същата са явява неоснователна.
За да потвърди жаленото пред съда НП, състав на
РС Стара Загора, приел за установено от фактическа страна, че на 174.10.2020г.
около 1,45ч. на кв. 221+500 от път I-5 община Стара Загора
жалбоподателят /настоящ касатор/ управлявал в посока
запад лек автомобил марка „Фиат“ рег. хххх, като
поради не спазване на дистанцията блъснал отзад движещия се пред него и
намаляващ скоростта си автомобил с рег. № хххх, като
така реализирал ПТП с материални щети по двата автомобила и травматични
увреждания за него и спътничката му, седяща на предната седалка.
РС приела, че тези фактически установявания,
отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждавани от доказателствената
съвкупност, като били кредитирани особено св. показания на актосъставителя,
който бил очевидец, изготвения Протокол за ПТП с план-схема и снимков материал
от фотоалбум по приложеното ДП по описа на сектор ПП при ОДМВР Стара Загора.
Съдът не кредитирал с доверие показанията на св. М. относно механизма на ПТП,
тъй като същата била съпруга на наказания и това обуславял нейната
пристрастност и заинтересованост от показания в полза на същия, а от друга
страна и защото нейните показания били изолирани и не били в синхрон с другите
доказателства, като противоречали на показанията на актосъставителя-очевидец, данните от Протокола за ПТП и
пр., които дори били подписани от жалбоподателя без възражения. Въз основа на
това, Съдът извел и фактическия извод, че описаното в НП нарушение и
извършването му от жалбоподателя се доказвали по несъмнен и безспорен начин.
Съдът не констатирал в изпълнение на служебното
си задължение да извърши пълна преценка за законосъобразност на НП допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на
постановлението. Формирал доводи за формулиране на ясно, пълно и точно от
фактическа и правна страна административно-наказателно обвинение, което можело
да бъде разбрано от наказаното лице и да организира адекватно защитата си.
Според РС по-подробното описание на обстоятелствата по извършване на
нарушението в сравнение с това от АУАН
не се изразявало в сочене на нови фактически положения, а в детайлизирани на
последните, т.е. не се стигало до ново административно-наказателно обвинение.
Въззивният съд приел, че макар и да имало образувано ДП, то в този случай
правилно бил съставен АУАН и то в сроковете по чл.34 от ЗАНН, считано от датата
на прекратяване на наказателното производство,
тъй като по- ранното образуване на АНП би било в нарушение на принципа ne bis in idem, залегнал в разпоредбите на
ЗАНН и НПК.
В заключение въззивният съд приел, че
наложеното наказание съответствало по вид и размер на предвиденото в закона за това
нарушение, Съдът нямал възможност да извършва преценка относно него.
Касационната инстанция намира проверяваното
решение за постановено при правилно приложение на закона и по отношение на него
не е налице релевираното касационно основание по
чл.248, ал.1, т.1 от НПК.
РС обосновано приема извод за доказаност на
административно- наказателното обвинение, както и за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения по см. на чл.41 и чл.57 от ЗАНН, като на осн. чл.221, ал.1, изр. второ от АПК препраща към мотивите
на въззивния съд. Не се явява основателно възражението, че РС не се произнася
по наведените от жалбоподателя правни доводи, тъй като се удостоверява точно
обратното, ясно и подробно обосноваване на фактически доводи и извеждане на
правни изводи от РС, вкл. и по отношение на въздигнатите възражения в жалбата,
които в крайна сметка се свеждат до оплакването за допуснати нарушения на чл.42
и чл.57 от ЗАНН и до не изясняване на въпроса за вината на водача на предния автомобил
и евентуално извършено нарушение от него на чл.24 от ЗДвП. Правилно обаче
въззивният съд обосновава довода, че ирелевантен за спора е фактът дали и как
има извършено нарушение от другия участник в ПТП по чл.24 от ЗДвП, защото това
обстоятелство не влияе на факта, дали и как от наказания настоящ касатор има извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, за
което се дължи от него административно наказателна отговорност. Нещо което в
крайна сметка се доказва по несъмнен начин от целокупния доказателствен
материал. Административно наказателната санкция е правилно определена като
размер и вид, налице е правилна квалификация на релевираните
факт, санкционната норма е правилно приложена.
Що се отнася до оплакването, че не бил разпитан
пред РС свидетел с инициалите Т.Г.М., то следва да се посочи, че нито в
жалбата, нито в с.з. се прави искане за това от
жалбоподателя, а още по-малко става възможно и индивидуализирането на свидетел
само с така визираните инициали, което на първо място е необходимо и с оглед
преценката дали неговите показания ще са относими към
случая. Ако тези инициали всъщност
касаят съпругата на касатора, която присъства по
време на настъпване на ПТП, то не е налице пропуск на съда, тъй като въпросната
госпожа е разпитана в. с.з., но нейните показания не
се кредитират. Правилно РС не дава вяра на тези показания, защото те изхождат
от лице в близки семейни отношения с наказаното лице, т.е. от заинтересовано
лице. Освен това и видно от самите показания на св. Г., те в значителна степен
удостоверяват фактите на самото административно-наказателно обвинение, че
поради неспазване на дължимата според обстановката дистанция се стига до
причиняване на ПТП с материални щети и увреждания за участниците в него.
Съгласно чл.23, ал.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи
на такова разстояние от движещото
се пред него
друго превозно средство, че да
може да избегне
удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. При условие, че се стига до удар от зад на предно
движещия се автомобил, то несъмнено касаторът е
управлявал зад него при недостатъчна дистанция, защото в крайна сметка не е
избегнал удар с предно движещото МПС. Дали спирането на предходния автомобил е
рязко или постепенно се намалява скоростта на движение и дали това е резултат
на извършено от този водач евентуално нарушение на чл.24 от ЗДвП е без
значение, първо защото и в двете хипотези по чл.23, ал.1 от ДвП,
ако се стигне до удар, т.е. такъв не може да се избегне, ще е налице неспазване
на изискването за избиране на подходяща дистанция от предно движещия се
автомобил и второ, както вече се посочва по-горе, фактът на извършено нарушение
от другия водач на чл.24 от ЗДвП не обосновава липса на субективния елемент при
извършване на нарушение на чл.23, ал.1
от ЗДвП от водача, който причинява ПТП поради неспазване на съотв.
дистанция от предно движещия се автомобил. Въпросното нарушение несъмнено е
извършено при наличие на субективния елемент -вина, която в този случай е под
формата на непредпазливост.
По тези съображения касационната
жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава. Процесуалният
представител на ответника прави искане за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт, което се явява своевременно и основателно за сумата от 80,00 лева.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №369 от 21.12.2021г., постановено
по анд №2764/21г., по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА Н.Г.Г. ***, ЕГН **********
*** възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1 .
2.