РЕШЕНИЕ
№...................
Гр. София, 16.08.2021 Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, TO,
VI-21 състав,
в публично съдебно
заседание на четиринадесети
юли две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
при
секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдията търговско дело N 384 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
На разглеждане в
настоящото производство след частично връщане на исковата молба подлежат
предявените искове по чл.26, ал.1, предл.1,2 и ал.2, предл.5 ЗЗД за нищожност
поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и и привидност на договор
за търговско упълномощаване, сключен между ответниците на 22.08.2018 г., с
посочена дата на сключване 22.08.2017 г., както и евентуален иск за относителна
недействителност на същия договор на основание чл.135 ЗЗД поради сключването му
със знанието на страните във вреда на ищеца, в качеството му на кредитор на С.
ЕООД.
Ищецът твърди,
че на 22.06.2015 г. без основание и в резултат на измама, негов служител е
превел от името и за сметка на дружеството по банковата сметка на С. ЕООД в
Юробанк България АД сумата от 104474,15 евро, като извършеното престъпление се
води наказателно производство срещу лицето, представлявало дружеството към
датата на получаване на превода и отще две лица. Върху банковата сметка е
наложен запор по реда на ЗМИП /отм./ през 2015 г., поради което и сумата все
още е налична по сметката и представлява единственото имущество на ответника –
търговско дружество. С решение №
176/25.01.2019 г. по т.д.№ 2759/2017 г.,
образувано по молба от 17.11.2017 г., С. ЕООД е осъдено да върне получената без
основание сума на ищеца, като решението е влязло в сила на 22.02.2019 г. и въз
основа на него в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист, въз основа на
който е образувано изпълнително дело 020198590400376 на ЧСИ С.С.срещу длъжника С.
ЕООД, по което изпълнението е насочено върху вземането по банковата сметка в
Юробанк България АД. По това изпълнително дело ответникът П.Б. поискал да се
присъедини като взискател при твърдения да има вземане от С. ЕООД в размер на
220000 лв.,произтичащо от договор за търговско упълномощаване, обезпечено с
особен залог върху вземането на С. ЕООД по банковата му сметка в Юробанк
България АД. Ищецът твърди, че договорът за търговско упълномощаване е сключен
фактически на 22.08.2018 г., а не на
22.08.2017 г., тъй като признания за такава дата се съдържа в заявлението за
вписване на договора за особен залог, с който се обезпечават вземанията за
възнаграждение, търговско пълномощно в полза на П.Б. е заверено на 28.08.2018
г. – датата, на която е вписан договора за особен залог, а в молба от
03.09.2018 г. подадена от С.И., в качеството й на управител на С. ЕООД, за
откриване на производство по несъстоятелност на дружеството / т.д.1823/2018 г.
на СГС/ се сочи, че договор за търговско упълномощаване е сключен с П.Б. именно
на 22.08.2018 г.Счита, че договорът за търговско упълномощаване е сключен
единствено с цел да създаде привидно вземане в полза на П.Б., което чрез
обезпечаването му и встъпването в изпълнителното дело да изключи възможността
ищецът да събере вземането си принудително, като към момента на сключване на
договора за търговско упълномощаване, а и преди и след това, дружеството С. ЕООД не е имало никаква
търговска дейност, тъй като не е подавало за обявяване годишни отчети,
съответно е признало тези факти в молбата си
по чл.625 ТЗ, размерът на уговореното възнаграждение съвпада със сумата,
която подлежи на връщане на ищеца и уговорения срок за изплащането му сочи на
липса на каквото и да било намерение за изпълнение на договора. Счита, че
договорът за търговско упълномощаване противоречи или най-малкото заобикаля на
закона, забраняващ извършване на сделки с имущество, за което субектите знаят,
че е придобито чрез престъпление, както и забрана за придобиване, получаване,
държане, използване, преобразуване на такова имущество, като фактите относно
придобиването на сумата от 104474,15 евро са били известни на управителя С.И.,
която знае за наложения запор върху банковата сметка на дружеството по реда на
ЗМИП, като тези факти са били предмет на установяване и по търговското дело за
връщане на сумите. Счита, че договорът го уврежда като кредитор, тъй като
увеличава пасива на длъжника С. ЕООД и то по начин, изключващ правата на ищеца,
като и двете страни са знаели за съществуването на вземането на ищеца, като
извежда знанието на П.Б. от обстоятелството, че е сключил договор с дружество,
което няма никаква търговска дейност при значителен размер на възнаграждението
и 9 дневен срок за изплащането му, а характерът на договорът предполага Б. да
знае цялата информация за дейността на дружеството, както и обстоятелството, че
вземането по банковата сметка, с което е обезпечено вземането за възнаграждение
е запорирано по реда на ЗМИП.
Ответниците
оспорват исковете, като оспорват сключения помежду им договор за търговско упълномощаване
да противоречи на закона, тъй като нито има характера на финансова операция или
сделка с имущество по смисъла на чл.253, ал. 1 НК, нито има характер на
придобиване, получаване, държане, използване, преобразуване или спомагане за
преобразуване на имущество, придобито чрез престъпление. Оспорват да са знаели
произхода на средствата, тъй като договорът за търговска упълномощаване е
сключен на 22.08.2017 г., а не както твърди ищецът, и при сключването му
ответното дружество се представлява от управител, който е различен от този при
чието управление са получени средствата от ищеца, както и преди подаването на
исковата молба по т.д.№ 2759/2017 г. и преди внасянето в съда на обвинителен
акт за деянията, чрез които се твърди да са придобити парите, като твърдят, че
няма влязла в сила присъда, която да ги признава за престъпление. Оспорват твърденията за привидност на сделката, тъй
като са сключили същата именно с цел да настъпят последиците й. Оспорват и
евентуалния иск за относителна недействителност, кат оспорват ищецът да е бил
кредитор на С. ЕООД към датата на сключване на договора за търговско
упълномощаване, съответно сключената сделка да е увреждащата и да са знаели
това по същите съображения изложени във връзка със знанието за произхода на
средствата.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на
ищеца е да докаже твърденията си относно сключената между ответниците сделка с
твърдяното съдържание, както и твърденията си,че сделката е сключена без
страните по нея да са целели настъпване на последиците й, а с цел създаване на
привиден кредитор, който да получи средствата по банковата сметка в Юробанк
България АД за ответника С. ЕООД, както и твърденията си за увреждащия характер
на договора за търговско упълномощаване и знанието за увреждане у страните по
него към датата на сключването му.
Ответникът
следва да докаже твърденията договорът за търговско упълномощаване да е сключен
на посочената в него дата 22.08.2017 г., от който факт черпят изгодни правни
последици.
Между страните
няма спор, а се установява и от представените по делото писмени доказателства –
удостоверение№1441187/12.02.2020 г. за вписване в ЦРОЗ, молба с вх.№ 114125/03.09.2018
г. на СГС, че между ответниците е сключен договор за търговско упълномощаване,
по силата на който С. ЕООД, с който С. ЕООД се е задължило да заплати на П.Б.
възнаграждение в размер на 220 000 лв., като вземането за възнаграждение е
обезпечено с договор за особен залог от 23.08.2018 г. върху вземанията на С.
ЕООД по банковата му сметка в Юробанк България АД с IBAN ***,
вписан в ЦРОЗ.
Спорът
между страните е относно датата на сключване на договора за търговско
упълномощаване, като ищецът поддържа това да е станало на 22.08.2018 г., докато
ответиците твърдят,че датата на сключване е 22.08.2017 г.
Ответниците,
които носят тежестта, не са представили договора за търговско упълномощаване,
като в приетите по делото писмени доказателства се съдържат изявления на
ответниците относно датата на сключването му- в представените доказателства за
вписване на договора за особен залог датата на договора за търговско
упълномощаване е посочена като 22.07.2017 г. в титулната част на заявлението
/т.11/ за вписване на договора за особен залог, като 22.07.2018 г. в
декларацията – съгласие на заявителя за вписване на залога, като 22.07.2017 г.
в самия договор за особен залог /стр.5 и 6 от удостоверението от ЦРОЗ/, като
22.07.2018 г. в молбата по чл.625 ТЗ, подадена от С. ЕООД с вх.№
114125/03.09.2018 г. на СГС.
Тъй като ответниците не са
представили самия договор за търговско упълномощаване, нито други доказателства
относно датата на сключването му,съдът, в приложение на правилата за
разпределение на доказателствената тежест, приема, че договорът за търговско
упълномощаване е сключен на 22.07.2018 г., непосредствено преди сключването на
договора за особен залог, с който се обезпечават вземанията на П.Б. за
възнаграждение, тъй като именно тази дата се признава и от ответника търговско
дружество.
Не се установява въз основа на
твърденията относно съдържанието на договора същият да е нищожен поради
противоречие със закона, заобикалянето му или привидност. Договорът за търговско
пълномощно е изрично предвиден от Търговския закон като форма на търговско
представителство и твърденията на страните по делото относно съдържанието му
съвпадат с предвиденото от закона съдържание на този вид договори, а именно
търговец учредява представителна власт на търговския пълномощник за осъществяване
на действия от него име срещу възнаграждение и следователно по съдържанието на
волеизявленията и постигнатото съгласие договорът е позволен от закона.
Неотносими към действителността му
на поддържаните основания – противоречие и заобикаляне на закона са доводите на
ищеца относно предвидената наказателна отговорност в чл.253 НК, както и
предвидените мерки и действия за предотвратяване на прането на пари в ЗМИП.
Наказателната отговорност и административните мерки, адресирани към институции
и органи, на които е възложено да упражняват контрол при извършване на сделки и
платежни операции относно произхода на средствата са поначало ирелеванти
относно действителността на сключената между ответниците сделка, тъй като
посочените разпоредби изобщо не съдържат правила относно гражданско правни
последици на сделките.
Доводите
на ответника по същество се основават на
твърдения относно извършени преди сключването на сделката престъпни действия на
трети за спора лица, които не подлежат на изследване в настоящото производство,
нито престъпният им характер е установен с влязла в сила присъда, както и на извършени
след сключването на сделката за търговско упълномощаване действия по учредяване
на обезпечения и нямат отношение към преценката за съответствие на договора за
търговско упълномощаване със закона, който изрично допуска сделка със
съдържанието на атакуваната и предмета й, определен от съдържанието на
насрещните престации – задълженията на пълномощника да осъществява търговско
представителство по пълномощие и задълженията на търговеца да заплати
уговореното възнаграждение. Никоя от тези престации по правопораждащи
факти няма връзка с начина, по които
ответното дружество С. ЕООД е получило без основание от ищеца парична сума.
Още
по-малко може да се приеме, че сключеният между ответниците договор за
търговско упълномощаване може да заобиколи разпоредбите на Закона за мерките
срещу изпирането на пари, тъй като при всички случаи този договор е сключен след
като такива мерки вече са наложени, съответно, ако в резултат на наказателно
преследване с влязла в сила присъда се установи, че притежаваните от ответника С.ООД
парични суми по банковите му сметки са придобити в резултат на извършено
престъпление, то съгласно чл.53 НК всяка пряка или непряка облага, получена в
резултат на престъплението подлежи на отнемане в полза на Държавата, независимо
от наказателната отговорност на виновните лица, съответно няма как вземането на
ответника Б., дори и да е обезпечено, да конкурира правото на Държавата да
отнеме получени чрез престъпление средства.
Неоснователен
поради недоказаност е и иска за нищожност на договора за търговско
упълномощаване поради привидност, тъй като наведените от ищеца факти относно
времето на сключване на договора, обезпечаването на задълженията по него,
липсата на дейност на дружеството доверител изобщо не сочат на друго съдържание
на волята на страните по атакувания договор нито пряко, нито като съвкупност от
косвени доказателства, така щото обстоятелството, че едно дружество не развива
дейност в определен момент, не изключва нито правото, нито интереса, нито
възможностите да започне да извършва такава, включително и като възложи част от
дейностите на пълномощник и срещу възнаграждение при съответно изпълнение. Ако
изпълнение от страна на пълномощника липсва, то това е относимо към възникване
и съществуване на вземане за възнаграждение, а не към действителността на
договора, съответно размерът на възнаграждението може да има значение относно
преценка за съответствие на уговорките с добрите нрави, но не и да обоснове
автоматично привидност на съглашението, като никакви доказателства ищецът не е
представил, че действителното съглашение между ответниците при сключването на
договора за търговско упълномощаване е П.Б. е било различно от обективираното,
нито такъв извод следва от конкуренцията на правата му с тези на ищеца.
Следователно предявените искове за
нищожност на договор за търговско упълномощаване, сключен между ответниците, са
неоснователни и подлежат на отхвърляне, което налага разглеждането на
евентуалния иск за относителна недействителност на същия договор.
По
делото се установява, че ищецът е кредитор на ответника С. ЕООД с вземане за
неоснователно обогатяване, което е установено с влязло в сила съдебно решение №
176/25.01.2019 г., постановено по т.д.№ 2759/2017 г. на СГС, VІ-9 състав и
съответно е възникнало на датата, на която ответникът С. ЕООД е получил
платената от ищеца без основание сума, а именно – 22.06.2016 г.
Сключеният
между ответниците договор за търговско упълномощаване, с оглед предвидения падеж за изпълнение на
възнаграждението и обезпечаването му с особен залог, съдът приема за увреждащ
по отношение на ищеца, тъй като създава необоснована привилегия за ответника Б..
Няма
съмнение, че длъжникът С. ЕООД е знаел за увреждането, като смяната на законния
представител след възникване на вземането на ищеца е без правно значение за
това знание, тъй като законният представител по презумпция знае и е длъжен да
знае всичко за дружествените работи. Следва да се посочи, че наложеният по
сигнал на ищеца запор на банковата сметка на ответника, по която е преведена
без основание на 22.06.2016 г. сумата, за връщането на която ищецът е кредитор,
е без всякакво правно значение за вземането на ищеца и знанието на ответниците,
тъй като, както беше вече посочено, мерките по ЗМИП не са насочени към защита
на граждански права, а целят да обезпечат административни задължения по
предотвратяване извършването на престъпления и отнемане на техния предмет и
получените преки или непреки облаги в резултат на тези престъпления чрез
конфискация.
Не
се установяват по делото каквито и да било факти, обосноваващи извод, че и
ответникът П.Б. при сключването на договора за търговско упълномощаване е знаел
за съществуването на вземанията на ищеца.
Релевантно за основателността на иска е знание за увреждането към момента на
сключване на сделката между ответниците и следователно знанието не може да се
извежда от съдържанието на правата и задълженията, които произтичат от нея и в
частност от задълженията на търговския пълномощник, които възникват от самата
сделка, като няма съмнение, че въз основа на самия договор за търговско
упълномощаване и с оглед изпълнението му
за търговския пълномощник възникват задължения да познава обичайната дейност на
търговеца. При липса на доказателства за осъществили се преди сключването на
договора факти, няма основание обаче да се приеме, че това знание е било налице
и към момента на сключване на договора, тъй като едва след това възниква задължение
и за търговеца да окаже съдействие за изпълнението му от пълномощника чрез
предоставяне на необходимата за това изпълнение информация.
По
изложените съображения искът за относителна недействителност също следва да
бъде отхвърлен.
Право на разноски при този изход на
спора имат ответниците, които не са претендирали, нито доказали извършването на
разноски, поради което и съдът не присъжда такива.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Ш. Ф.САС, Франция срещу С. ЕООД, ЕИК ********
и П.Л.Б., ЕГН ********** искове
по чл.26, ал.1, предл.1,2 и ал.2 ЗЗД за нищожност поради противоречие със
закона, заобикаляне на закона и привидност на сключен между ответниците С. ЕООД
и П.Л.Б. договор за търговско упълномощаване от 22.08.2018 г., с посочена дата
на сключване 22.08.2017 г., както и евентуален иск по чл.135 ЗЗД за относителна
недействителност на същия договор поради сключването със знанието на страните
във вреда на ищеца, в качеството му на кредитор на С. ЕООД.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му .
СЪДИЯ: