№ 426
гр. Бургас, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100501949 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от СТ. П. СТ. с ЕГН-********** от гр.Бургас,
в.з.М. б., ул.“Е.“ № *, с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Македония № 61-63,
офис 1, заявена чрез пълномощника адв. Хр. Минчев от БАК против решение №
261037/02.08.2021г. по гр.д.№ 6374/2020г. по описа на БРС, в частта, с която са
отхвърлени предявените от въззивника главни и евентуални искове против
въззиваемата за заплащане на необходими разходи за ремонт на покрив и покривни
елементи на съсобствена самостоятелна сграда с идентификатор 07079.701.98.1 по
КККР на гр.Бургас, извършени в периода м.ноември 2019г. до м.август 2020г., за над
присъдения размер от 6541,68лв. до претендирания такъв от 15 328,90лв., както и в
частта, с която са отхвърлени главен осъдителен иск по чл.30, ал.3 от ЗС и евентуален
осъдителен иск по чл.61, ал.2 от ЗЗД за сумата от 3250лв., представляваща припадаща
се на ответницата част от подобрения, извършени в съсобствена сграда-лятна кухня с
барбекю, находяща се в поземлен имот, /за която твърди в настоящата жалба, че била
неправилно посочена в исковата молба като сграда с идентификатор 07079.701.98.2 по
КККР на гр.Бургас/, изразяваща се в изграждане през месец януари 2016г. на стъклена
система от панели, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска –
14.10.2020г. до окончателното плащане. В жалбата се посочва, че процесната лятна
кухня – барбекю е различна от сграда с идентификатор 07079.701.98.2 по КККР на
гр.Бургас; че лятната кухня няма идентификатор, тъй като не е заснета, но
представлява допълваща второстепенна постройка към сградата за основно ползване.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради обосноваването му
с оспорено като необосновано и непълно заключение на СТЕ и поради неправилното
недопускане на допълнителна или повторна тройна СТЕ. Счита се, че оспореното
1
заключение по СТЕ е необосновано и непълно, тъй като експерта не е извършил
детайлен оглед на цялата жилищна сграда, включително и на покривната част, поради
което е базирало заключението си на необосновани предположения, а не на установени
факти. Изложени са детайлни съображения са непълното на данните от огледа на
вещото лице и противоречие на заключението с останалите събрани по делото писмени
и гласни доказателства. Навежда, че с исковата молба се претендират подобрения на
лятна кухня с барбекю, която неправилно е посочена от експертизата и в решението на
съда като обект с идентификатор 07079.701.98.2 по КККР на гр.Бургас. Оспорват се
изводите на съда досежно датата на фактическата раздяла на страните, като се твърди,
че това се е случило през 2015г. с оглед приложение разпоредбата на чл.127, ал.1 ЗЗД.
Моли, атакуваното решение в обжалваната част да бъде отменено, като се
постанови ново такова по същество, с което да бъдат изцяло уважени отхвърлените от
БРС главни, респ.евентуални искове като се претендират и сторените разноски в двете
съдебни инстанции. Представя и моли да бъдат приети съдебно решение №
2010/15.12.2015г. по гр.д. № 6283/15г. по описа на БРС за приключилото със
споразумение по чл.127 СК между страните и социален доклад по делото с оглед
установяване датата на фактическата раздяла между страните. Отправено е искане за
допускане на тройна допълнителна, респ. повторна експертиза, която след като
извърши детайлен оглед на мястото на покрива на процесната сграда да даде отговор
на поставените от страните въпроси относно СМР на покрива, включително каква е
действителната площ на покрива, извършвани ли са СМР на покрива и каква е тяхната
действителна стойност.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Т.Р.,
заявен чрез упълномощения процесуален представител адв. Ст. Чапразлиев, с който
подадената въззивна жалба се намира неоснователна. Изложени са подробни
съображения съпроводени с преглед и анализ на събраните в първоинстанционното
производство доказателства в подкрепа на изводите на съда по същество на спора, че
са налице предпоставките за уважаване на претенциите. Направено е искане за
потвърждаване на обжалваното решение. По отношение исканията в жалбата за
приемане на представените писмени доказателства се навежда настъпила преклузия,
тъй като тези документи се представят за първи път пред въззивната инстанция.
Възразява се и по искането за допускане на СТЕ, като се твърди, че БРС не е допуснал
процесуално нарушение като не е допуснал изслушването на допълнителна,
респ.повторна такава, тъй като заключението по приетата и оспорена експертиза е
било пълно и ясно. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.
Претендира съдебни разноски.
По делото е постъпила въззивна жалба и от Т. Д. Р., заявена чрез
упълномощения адв. Ст. Чапразлиев с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Шейново
№ 61 против решение № 261037/02.08.2021г. по гр.д.№ 6374/2020г. по описа на БРС, в
частта, с която Т.Р. е осъдена да заплати на С. П.С. сумата от 3301,61лв.,
представляваща припадащата й се част от дължими данъци и такса битови отпадъци за
съсобствената им самостоятелна сграда с идентификатор 07079.701.98.1 по КККР на
гр.Бургас за периода 2011г.-2020г., ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от подаване на исковата молба пред съда – 14.10.2020г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 6541,68лв., представляваща припадащата се на Р. част от
необходимите разходи, изразяващи се в ремонт на облицовка и фуги на външни стени
на съсобствената на страните самостоятелна сграда с идентификатор 07079.701.98.1 по
КККР на гр.Бургас, извършени в периода от края на м.ноември 2019г. до месец август
2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска –
14.10.2020г. до окончателното изплащане, и сумата от 1310,92лв., представляващи
2
съдебно-деловодни разноски. Счита, че с решението неправилно е прието, че
извършеното в хода на делото деклариране на половината имот и плащане на
половината от дължимите от Р. данъци и ТБО е без значение. Навежда, че ищецът С.
неправилно е декларирал имота само на свое име и съответно е заплатил всички
начислени му от общината данъци и такси през 2019г., въпреки, че за част от тях е била
изтекла давността и с това си действие е лишил насрещната страна от възможност да се
позове на изтекла давност за нейната част от тези задължения. Твърди, че с одобреното
от съда брачно споразумение, С. е поел задължение да заплаща наем за предоставеното
му за ползване семейно жилище, поради което и на осн.чл.11, ал.3 ЗМДТ като
ползвател е следвало той да заплаща всички данъци и такси за този имот. Възразява се
по уважената претенция за лихва върху тази сума, тъй като в нея освен данъци и такси
са включени и начислените от общината лихви за забава. По отношение присъдената в
полза на насрещната страна сума от 6541,68лв. също е направен анализ на
заключението по повторната СТЕ на инж.Кр.Маркова, като са изведени заключения в
противовес на тези на насрещната страна. Счита, че насрещната страна не е провела
пълно и главно доказване досежно твърденията си за извършените ремонтни дейности
техния обем и необходимост, респ. размера на сторените за това разноски. Навежда, че
неправилно съдът е начислил ДДС към стойността на приетите за извършени СМР, с
аргумент, че такива се претендират от ищеца без начислен ДДС.
Моли, решението в обжалваните части да бъде отменено като неправилно,
като се постанови ново, с което претенциите на ищеца да бъдат оставени без уважение
като неоснователни. Не сочи доказателства. Претендира разноски за двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от Ст.С., заявен чрез адв. Хр.
Минчев от БАК, с който се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Твърди се, че С. е извършил с лични средства плащанията на данъци и
ТБО няколко години след прекратяване на брака между страните. Намира
възраженията по жалбата за насъстоятелни, като излага аргументи по всяко от тях.
Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въззивните жалби са подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от името на
легитимирани лица – страни по делото, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно
обжалване и са допустими.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С.С. против Т.Р., в
която се твърди, че страните са бивши съпрузи, чиито брак е бил сключен на
21.11.2004г. и прекратен на 01.04.2016г., когато е утвърдено от съда сключеното между
тях споразумение по чл.51 от СК. По време на брака страните са придобили на
15.08.2005г. чрез покупко-продажба дворно място представляващо УПИ IV-297,295 в
кв.14 по плана на в.з.Минерални бани, общ.Бургас с административен адрес в
гр.Бургас, в.з.М. б., ул.“Е.“ № *, представляващ ПИ с идентификатор 07079.701.98 по
КККР на гр.Бургас с площ 779кв.м. По време на брака в това дворно място страните
изградили вилна сграда на два жилищни и един подземен етаж със застроена площ от
146кв.м. с идентификатор 07079.701.98.1, ведно с прилежаща второстепенна постройка
с идентификатор 07079.701.98.2 -масивна лятна кухня с барбекю. Ищецът твърди, че за
периода от 01.01.2016г. до подаване на исковата молба е извършил разходи по
поддържането на съсобствения при равни квоти сред прекратяването на брака имот,
които са описани в обстоятелствената част на исковата молба. За заплащането на
половината от направените разходи в съсобствения имот твърди, че е поканил,
3
включително и е изпратил нотариална покана до ответницата, но тъй като последната
отказва да изпълни задълженията си ищецът депозира сложената за разглеждане по
делото искова претенция. Отправено е искане за осъждане на Т.Р. да заплати на ищеца
сумата от:
- 3301,61лв., представляващи половината от заплатените от ищеца общо
6603,22лв. за местни данъци и такси за притежаваната в съсобственост вилна сграда,
ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба;
- за заплащане на сумата от 3250лв., представляващи стойността на половината
от заплатените от ищеца общо 6500лв. разходи за подобрения на лятна кухня с
барбекю в имота за изграждане на стъклена система от панели с крепежни елементи и
лайсни за затваряне и ограждане на постройката/главен иск по чл.30, ал.3 от ЗС; респ.
посочената сума се претендира като представляваща половината от увеличената
стойност на същата постройка/която да се счита като предявен пир евентуалност иск по
чл.60-62 от ЗЗД; или като половината от стойността на обогатяването на
ответницата/евентуален иск по чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба;
-сумата от 15 328,90лв., които представляват половината от заплатените от
ищеца общо 30 657,80лв. разноски за основен ремонт за запазване на общите части на
вилната сграда-покрив и фасада за периода от м.11.2019г. до м.08.2020г. за ремонт на
облицовка и фуги на външни стени, ремонт на покрив и покривни елементи/главен иск
по чл.30, ал.3 ЗС; респ.сумата се претендира като представляваща половината от
увеличената стойност на сградата/евентуален иск по чл.60-62 от ЗЗД/ или половината
от стойността на обогатяването на ответницата/ иск по чл.59 ЗЗД при евентуалност/,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба; като се
претендират и сторените съдебни разноски.
В месечния срок ответницата оспорила предявените главни и при условията на
евентуалност искове като неоснователни и недоказани. Навежда, че липсват
доказателства за заплатени данъци на стойност 6603,22лв., както се твърди; че част от
представените платежни документи са от 2012г., а бракът на съпрузите е бил прекратен
през 2016г.; че по силата на сключеното и утвърдено от съда споразумение ползването
на къщата е предоставено на съпруга, който е поел задължение да заплаща месечен
наем на съпругата, а съгласно чл.11, ал.3 ЗМГО ползвателят на имота е задължен да
заплаща и данъците и ТБО за ползвания имот. Относно претендираната сума от
3250лв., представляваща половината от заплатените от ищеца общо 6500лв. разходи за
подобрения по лятна кухня и барбекю се оспорват предявения главен и при условията
на евентуалност искове по основание и размер и като погасени по давност. Твърди, че
тези подобрения са направени от ищеца без знанието и съгласието на ответницата, като
последната не е могла и да се противопостави, тъй като не е узнала за тях, защото от
2016г. вилата се обитава само от ищеца. Твърди, че това подобрение е направено само
в интерес на ищеца, който ползва имота и от извършването му през 2016г. се ползва
само от него, не представлява нито необходими разноски, т.к. не е извършено за
запазване на имота, нито представлява полезни разноски, т.к. с него не се е увеличила
стойността на имота. За него е представена само една фактура, липсва количествено-
стойностна сметка, поради което не може да се установи какви по вид и количество
материали са вложени именно в лятната кухня. Оспорват се и предявените при
условията на евентуалност претенции за сумата от 15 328,90лв., представляващи
половината от заплатените от ищеца общо 30 657,80лв. за ремонт на фасадата и
покрива на къщата като неоснователни и недоказани. Оспорва се твърдението в
исковата молба, че е бил извършван ремонт на къщата или второстепенната постройка
за периода на представения договор 01.11.2019г. до 01.09.2020г.-протокола за
4
извършени СМР, с аргумент, че през този период роденото от брака на страните дете
Радина е живеело при баща си и е заявило на ответницата, че ремонт не е бил
извършван. Оспорва се и твърдението на ищеца, че такъв ремонт е бил необходим,
наложителен и с цел запазване на имота. Ответницата твърди, че не е била уведомявана
за такъв ремонт, не е искано съгласието й, не е узнала за него, тъй като не е живеела по
това време в имота, поради което и не е могла да се противопостави. Твърди, че
представените в тази връзка документи са съставени за нуждите на настоящия процес.
Счита, че при оценяване на подобренията следва да се отчете и тяхната амортизация.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства, че страните са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло в
законна сила на 01.04.2016г. решение № 599 от същата дата, постановено по гр.д. №
4909/2015г. по описа на БРС, като е утвърдено представеното от съпрузите
споразумение по чл.51, ал.1 от СК.
Видно от споразумението страните не са уредили имуществените си
отношения поради което СИО след прекратяването на брака се е трансформирала в
обикновена съсобственост между бившите съпрузи при квоти от по ½ ид.ч..
По време на брака страните са придобили чрез покупко-продажба съгласно
представен нот.акт № 53/15.08.2005г., рег.№ 3190 дело № 3190/2005г.по описа на
нотариус с рег.№ 247 с район на действие РС-Бургас, недвижим имот, представляващ
УПИ IV-297,295 в кв.14 по плана на в.з.Минерални бани, общ.Бургас с
административен адрес в гр.Бургас, в.з.М. б., ул.“Е.“ № *, представляващ ПИ с
идентификатор 07079.701.98 по КККР на гр.Бургас с площ 779кв.м.
В това дворно место страните са построили вилна сграда на два жилищни и
един подземен етаж със застроена площ от 146кв.м. с идентификатор 07079.701.98.1,
ведно с прилежаща второстепенна постройка-селскостопанска сграда с идентификатор
07079.701.98.2 на площ от 13кв.м., съгласно приложена скица. Жилищната сграда е
въведена в експлоатация с Удостоверение № 287/26.10.2009г. на Община Бургас.
Съгласно утвърденото с цитираното по-горе Решение № 599/01.04.2016г. по
гр.д. № 4909/2015г. по описа на БРС споразумение по чл.51 от СК ползването на
семейното жилище, придобито по време на брака – двуетажна жилищна сграда със
сутерен с административен адрес в гр.Бургас, в.з.М. б., ул.“Е.“ № * е предоставено на
съпруга срещу месечен наем в размер на 520евро платими по посочена от съпругата
сметка до 10-то число на текущия месец, считано от 01.04.2016г. до навършване на 20-
годишна възраст на роденото от брака дете Р. С. С.а с ЕГН-**********.
Установено е също така по делото, от представените приходни квитанции от
Община Бургас, че на името на ищеца в МДТ при Община Бургас са открити две
партиди-за дворното място и за фамилна сграда и второстепенна постройка, както и че
на 10.06.2019 г. ищецът е заплатил сумата от 1570 лева за данък недвижим имот за
2011 г. за 2012 г. и първа вноска за 2013 г., както и такса битови отпадъци за 2011 г. и
2012 г. и натрупаните лихви за забава върху тези суми, а на 21.05.2020 г. ищецът е
заплатил сумата от 5033,22 лева, за данък недвижим имот за периода 2013 г. – 2020 г.,
такса битови отпадъци за периода 2012 г. – 2020 г. и натрупаните лихви за забава върху
тези суми.
По делото е представена фактура № 53/19.01.2016 г., издадена от „Ню
дименшън“ ЕООД, с посочено основание“Стъклена система“ и получател - ищеца, за
сумата от 6500лв. с приложен към нея фискален бон за извършено плащане от същия
ден.
Приет е и договор от 01.11.2019г., сключен между между ищеца С. С. като
възложител и „Драй Билд Г2“ ЕООД в качеството на изпълнител с предмет – СМР в
5
обект еднофамилна сграда с адрес в.з. Минерални бани, гр. Бургас, като обемът и видът
на СМР са посочени в Приложение № 1 – количествено-стойността сметка (КСС),
както следва: доставка и монтаж на скеле; къртене (ръчно) и подлепване на
компрометирана облицовка; префугиране облицовка; боядисване фуги; демонтаж на
керемиди и капаци; подмяна (частично) на дъсчена обшивка; импрегниране на дъсчена
обшивка; доставка и полагане мембрана за подкеремиди; монтаж на стари керемиди и
капаци.
Представени са двустранен протокол за извършени СМР от 01.09.2020г.
представляващи: доставка и монтаж на скеле; къртене (ръчно) и подлепване на
компрометирана облицовка; префугиране облицовка; боядисване фуги; демонтаж на
керемиди и капаци; подмяна (частично) на дъсчена обшивка; импрегниране на дъсчена
обшивка; доставка и полагане мембрана за подкеремиди; монтаж на стари керемиди и
капаци; механизирано натоварване на отпадъци; транспорт и изхвърляне на отпадъци;
машиносмяна камион с кран.
По договора са представени и три броя фактури, както следва от 06.11.2019 г., за
сумата от 10 000лв.-авансово плащане, от 12.12.2019 г. за сумата от 7660лв. и
окончателна от 02.09.2020г. за сумата от 19 129,37лв. за изпълнени СМР по протокол
от 02.09.2020г., ведно с платежни нареждания с наредител ищеца.
По делото е разпитан св.Г.Й., който посочва, че е управител на „Драй Билд Г2“
ЕООД, извършила ремонт на покрива и фасадните камъни на процесната къща. В
показанията си този свидетел посочва, че ищецът се е свързал с него и е поискал от
фурмата оферта за ремонт на покрива и фасадата на къща във кв.Ветрен, от фирмата
била изготвена такава и после били наети. Сключили договор, поставили скеле в края
на 2019г. или началото на 2020г. за ремонта, но то не стояло до края, а около два
месеца, като го използвали за да се кацват на покрива. Твърди, че от покрива имало
течове, поради което го ремонтирали основно, като подменили част от конструкцията,
имало и плоскости за подмяна, после пренаредили керемидите и капаците, като
основно използвали същите керемиди. Фасадата на къщата била от зидан камък с
широка фуга, като работниците почистили фугите, което представлявало ръчното им
изкъртване, извършили префугиране и боядисали фасадата. Свидетелят посочва още и
че СМР на сградата се позабавили заради зимата и пандемията, като дейностите били
приключени в края на лятото на 2020г..
От заключението по приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза/л.84-86/ се установява, че по представените с исковата молба три броя
фактури/две авансови съответно от 06.11.2019г. и 12.12.2019г. и една окончателна от
09.09.2020г.-л.18-23/ с издател „Драй Билд Г2“ ЕООД и получател-ищеца са извършени
банкови плащания с наредител-ищеца и фактурите са осчетоводени от издателя на
приход с отразени плащания по тях.
По отношение представена фактура от 19.01.2016г. с издател „Ню
Дименшън“ ЕООД за доставка на „стъклена система“ на стойност от 6 500лв.
експертизата посочва, че не е могла да осъществи контакт с това дружество, поради
което и не е могла да извърши проверка на счетоводството, но от извършената
проверка в ТД на НАП е установено, че тази фактура е включена в дневниците за
продажби по ЗДДС на това дружество за данъчен период м.01.2016г. с писмо изх.№
94-Т-39-1/25.02.2021г..
По реда на чл.266, ал.3 ГПК поради наведени основания за неправилност на
СТЕ приета в първоинстанционното производство, във въззивното производство е
допусната СТЕ, вещото лице по която да отговори на поставените в
първоинстанционното производство въпроси относно извършените подобрения. Видно
от заключението по представената такава след извършен оглед, измервания на место и
6
предоставен проект е установено, че описаните СМР, касаещи покрива на процесната
сграда са изпълнени, като приема за неизвършен вид работа „импрегниране на дъсчена
обшивка“ на покрива, тъй като за вложените за тази дейност материали не са
представени декларации за съответствие, не е ясен и метода на извършване на
импрегнирането на дървения материал, няма съставен акт за скрити работи.
Установените СМР на покрива на процесната сграда са подробно описани и
остойностени от вещото лице, като заключението е към 01.09.2020г. са в размер на
13415лв..
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, в рамките
на служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния
закон и предвид предявените във въззивните жалби оплаквания, съдът приема
следното:
По възраженията на насрещните страни, изложени в депозираните от тях
въззивни жалби против решението в частта досежно произнасянето по претенцията по
чл. 30, ал.3 от ЗС в частта, с която е частично уважена по отношение СМР на вилна
сграда:
Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС предвижда на съсобственика да участва в
ползите от общата вещ, но и в тежестите, които съпътстват ползването и това трябва да
бъде също според съразмерността на частта си. Т.е. правопораждащият общ факт,
който следва да води до неоснователно разместване на благата в имуществото на
съсобствениците, е да са извършени разноски за общата вещ, над дела на
съсобственика или с други думи платеното да е за запазването или за ползването на
общата вещ според предназначението й (необходими разноски), или да я подобрява,
без промяна на предназначението или лукс (полезни разноски). Следователно
въззивника С.С., като съсобственик по смисъла чл. 30, ал. 2 от ЗС има право да получи
себестойността на извършените необходими и полезни разноски, съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, защото на заплащане от другия съсобственик
подлежат само тези разходи, които са свързани с необходимостта от запазване на
целостта и функционалното предназначение на общата част, каквито безспорно са
извършените СМР на покрива и компрометираната облицовка на сградата, тъй като
осигуряват целостта и здравината на сградата. Ако съсобственикът е извършил
подобренията като такъв, без да е изменил намерението си да владее като такъв,
отношенията между него и другия съсобственик се уреждат съобразно правилата за
водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласието на останалите
съсобственици и съобразно чл. 30, ал. 3 от ЗС, ако подобрението е извършено със
съгласието на останалите съсобственици и съобразно правилата за неоснователното
обогатяване, ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването
на подобренията. Дали действията, извършени от един от съделителите, съставляват
подобрения или са необходими разноски, се определя от съда според фактическите
твърдения на страната и искането й. Съгласието на другите съсобственици за
извършване на подобренията е само условие, при което те са извършени, и е относимо
към правната квалификация, т. е. до прилагането на конкретната правна норма.При
всички положения, възмездяването се дължи по общия принцип за недопустимост на
неоснователното обогатяване. Изключение от това са само луксозните подобрения,
които винаги остават за сметка на подобрителя.
В този случай, на база на установените обстоятелства - писмени документи и
съдебно технически експертизи, БОС приема, че доказателства за действително
7
извършени разноски за вилната сграда от въззивника, в качеството му на съсобственик
на 1/2ид.ч. от са правилно установени, като разликата в установения размер пред двете
инстанции е незначителна/165лв./. Правилно са отхвърлени изцяло предявената главна
искова претенция по чл.30, ал.3 ЗС и евентуалните такива по чл.61, ал.2 ЗЗД и чл.59
ЗЗД за подобрения в лятна кухня с барбекю с идентификатор № 07079.701.98.2., както
е посочено в исковата молба. Безспорно е установено по делото че сграда с
идентификатор 07079.701.98.2 е с предназначение селскостопанска сграда, намира се в
югоизточния ъгъл на поземления имот и СТЕ са установили, че в нея не е изпълнявана
„стъклена система с панели“. Установено е също така, че лятна кухня с барбекю
всъщност се намира в югозападната част на ПИ и представлява навес , който няма
идентификатор и се състои от две плътни стени-оградата на имота към съседните
имоти, а другите две страни са затворени със стъклена система, покрит с дървена
конструкция и керемиди. Правилно е отбелязано, че при това положение навесът не е
самостоятелен обект на собственост и неговият правен режим следва този на имота,
поради което стъклената система може да бъде подобрение на поземления
имот/каквато претенция не е предявявана/, но не и на сграда с идентификатор
07079.701.98.2. Както експертите са отбелязали от представената по делото фактура не
може да се установи на какъв обект е монтирана посочената стъклена система, поради
което не е доказано, че касае процесния имот. Правилно е отбелязано в обжалваното
решение и че видно от датата на фактурата – 19.01.2016г.-плащането е извършено
когато страните са били още в брак. Стореното едва във въззивната жалба уточнение,
че е допусната техническа грешка в исковата молба, като неправилно е било посочено,
че претенцията касае сграда с идентификатор 07079.701.98.2, не следва да бъде взето
предвид поради преклудирането му още в първоинстанционното производство.
Не се споделя виждането, изложено в жалбата на Т.Р., че С.П. като ползвател
на вилната сграда е задължен да заплаща и данъците за нея. По делото няма данни на
С.П. С. да е учредявано право на ползване, за да се приеме, че е налице хипотезата на
чл.11, ал.3 ЗМДТ. На въззивника С. е предоставено право на ползване срещу
заплащане на месечна наемна цена върху 1/2ид.ч. на въззиваемата от вилната сграда,
при което е възникнало наемно правоотношение, при което С.П. С. е държател на
собствената на Т.Р. ид.ч., видно от решение № 599/01.04.2016г., постановено по гр.д. №
4909/2015г. по описа на БРС, като е утвърдено представеното от съпрузите
споразумение по чл.51, ал.1 от СК. При това положение данъци се дължат от
съсобствениците според притежаваната от всеки ид.ч. от съответния имот.
Задължението за заплащане на дължимите данъци се счита погасено с плащането им,
което в случая е сторено от въззивника през 2019г. и 2020г.. Извършени след
погасяването на задължението плащания, каквито е направила въззивницата на
20.11.2020г. и на 12.03.2021г. след получаването на исковата молба на 11.11.2020г., ако
са за същия обект на собственост са недължимо платени на съответната община, но
подобно по-късно плащане не се отразява на правото на въззивника погасил
правомерно цялото задължение да претендира от другите съсобственици, в случая
въззиваемата Т.Р. да му възстанови сумите съобразно своята ид.ч. в съсобствеността, за
която е имало висящи, непогасени публични общински задължения. Безспорно се
установява, че погасяването на тези задължения е извършено от въззивника след
прекратяване на брака му с въззивницата през 2016г., но и този факт не рефлектира
върху правото му да търси от останалите съсобственици надплатеното по арг. от
чл.127, ал.2 ЗЗД.
При тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваните части като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода по делото, направените искания за присъждане на разноски и
8
съобразно правилото на чл.78 ГПК за въззивното производство въззивникът С.С. има
право 678,28лв. разноски, които следва да бъдат възложени в тежест на насрещната
страна, а последната има право на 628лв. разноски, които съответно подлежат на
възлагане на въззивника С..
Мотивиран от горното, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261037/02.08.2021г., постановено по гр.д. №
6374/2020г. по описа на РС-Бургас в обжалваните части.
ОСЪЖДА Т. Д. Р. да заплати на С.П. С. сумата от 678,28лв., представляваща
сторените от него разноски във въззивното производство съобразно изхода по делото.
ОСЪЖДА С.П. С. да заплати на Т. Д. Р. сумата от 628,46лв., представляваща
сторените от нея разноски във въззивното производство съобразно отхвърлената част
от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9