№ 179
гр. Варна, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Силвия М. Илиева
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20233110204792 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Г. К. Д., като управител на "Максметал 2012" ЕООД, срещу
Електронен фиш серия К№ 7071923, издаден от ОД МВР Варна, с който на Д.
като представляващ "Максметал 2012" ЕООД за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП му е било наложено административно наказание глоба в размер на 300
/триста/ лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като
незаконосъобразен, неправилен и издаден при допуснати съществени
процесуални нарушения. Сочи се, че в ЕФ не била отчетена допустимата
грешка при измерването - +/- 3 км. От изложеното в процесния фиш не
ставало ясно какъв е видът на автоматизираното техническо средство, чрез
което е установено извършеното нарушение, което лишавало наказаното лице
от възможност да организира адекватно защитата си. Оспорва се въведеното
ограничение на скоростта в пътния участък, в който е констатирано
нарушението.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява. По
делото е постъпила писмена защита от адв.П. В.-САК, с която се подържат
аргументите в жалбата. С нея, както и с жалбата се претендира и присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени
бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и
моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
1
от фактическа страна следното:
Електронният фиш серия К № 7071923 е съставен от ОД на МВР Варна,
против въззивника Г. К. Д., в качеството му на представляващ "Максметал
2012" ЕООД, затова че на 17.02.2023 г. в 12,07 часа, по път първи клас -9 от
гр.Бургас в посока гр.Варна, до кръстовището с Хепи Ленд“ е извършено
нарушение за скорост с автомобил "Мерцедес " с peг. № РВ 0330 ХР,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC/ARH
CAM S1 -11743с9, като при разрешена скорост 60 км. /ч. е установена скорост
91 км. /ч. – нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Установено било, че
собственик на превозното средство е "Максметал 2012" ЕООД, с
представляващ възз. Д.. Поради това бил издаден електронния фиш, с който
на въззивника Д., като представляващ собственика на автомобила, била
наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21,
ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. В хода
на въззивното производство при първоначалното разглеждане на делото е
изискана и приложена справка за собствеността на автомобил "Мерцедес " с
peг. № РВ 0330ХР, от която е видно, че към датата на нарушението
собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е „Максметал
2012" ЕООД, представлявано от възз. Г. К. Д.. В хода на въззивното
производство са приобщени и писма от сектор "Пътна полиция" при ОД на
МВР – Варна ведно със заверени за вярност копия от: Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и приложения към него, от които бе
установено, че АТСС представлява стационарна видеорадарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения. Видно от изисканата от съда
и приложена по делото справка от Агенция "Пътна инфраструктура",
Областно пътно управление-Варна към 17.02.22 г. на път първи клас-9, до
увеселителен парк "Хепи Ленд", посока гр. Варна е бил поставен пътен знак
В-26/60 км./ въвеждащ ограничение на скоростта на движение на МПС,
монтиран при км. 139+581 дясно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и
веществени. Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в
АНП и приобщени към доказателства по делото, както и множеството
писмени и веществени доказателства събрани в хода на съдебното следствие
при първоначалното разглеждане на делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 189, л. 5 от
ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им. Във всички случаи обаче е
необходима това връчване да бъде удостоверено с подпис на лицето, на което
2
е връчено. Административнонаказателното производство е проведено в
рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл. 57
от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДП . В ЕФ са посочени териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния
електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано
подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на
движение на процесното МПС. Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е
незаконосъобразен са неоснователни. Електронният фиш съдържа всички
предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение
по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на
санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване
на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава
на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на
наказателните постановления, включително относно посочването на орган,
издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред
тях не фигурира "дата на съставяне на фиша" (за разлика от чл. 42, т. 2 ЗАНН,
който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на
съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено
процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на
издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице
не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в
тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове,
които съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на
нарушението, което на територията на обл. Варна, и ясно е посочено, че
фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване
на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната
териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението
на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално
нарушение. Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е
обстоятелството, че във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган
може да се обжалва същия. Срокът за обжалване и посочването пред кой
орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимостта
на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая
жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок
и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на
3
наказания субект. Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е
посочен "Максметал 2012" ЕООД, с представляващ възз.Г. К. Д., последното
регистрирано в официалните масиви на МВР като собственик на МПС към
датата на нарушението. В електронния фиш е посочен и ЕГН на Д., както и че
с фиша се налага "глоба". Фактът, че се налага глоба, като е посочено
физическото лице, законен представител на ЮЛ – собственик/ползвател, ясно
сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС,
собственост на ЮЛ, именно на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е ангажирана
отговорността на неговия законен представител. Не посочването на
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП като правно основание за налагане на
наказанието с въпросния електронен фиш, не опорочава обжалвания пред
ВРС фиш в степен да бъде отменен на това основание, доколкото не е налице
съществено засягане на правото на защита на наказаното лице. Разпоредбата
на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е пределно ясна: "Когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо
лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Тя не се нуждае от никакво
тълкуване и именно защото е обща, тя се прилага и при случаи като
процесния. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип
ATCC/ARH CAM S1 11743с9, което представлява мобилна видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения. Както се
установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година
по т. д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго
ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни
обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП ), същите да
работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен
контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически
средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази
разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и
издаване на наказателно постановление. В настоящата си редакция чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г.) гласи, че
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя,
че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
4
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. На основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за
контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се
прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи,
че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага извода, че към дата на установеното с Електронен фиш
нарушение17.02.2023г., нарушенията на правилата за движение по пътищата
могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш,
чрез използване както на мобилни, така и на стационарни АТСС. Ирелевантно
за законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че във
фиша не бил посочен вида на използваното АТСС – мобилна или стационарна
камера, както и обстоятелството, дали същата е преминала метрологичен
контрол, тъй като това не са задължителни реквизити на ЕФ.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата- контролът да се осъществява
със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 –
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера, преминала метрологичен контрол на 21.04.2022 г. и удостоверено
с представени по административната преписка Протокол № 36 -
СГИСИС/21.04.2022г. на БИМ от проверка на стационарна система. Поради
това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 4 от НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015 г. Измерената скорост на движение на автомобила е
94 км/ч. /видно от приложените доказателства- снимка/, допустимата грешка
при измерването в тези случаи е +/- 3 км, поради което правилно във фиша е
отразена скорост от 91 км/ч., след приспадане на допустимия толеранс,
поради което не е налице процесуално нарушение визирано в жалбата. От
анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод,
че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип
ATCC/ARH CAM S1 е било заснето движение на процесния лек автомобил
със скорост от 94 км. /ч. /след приспадане на допустимия толеранс/ при
ограничение от 50 км. /ч. в извън населено място, по главен път Бургас -
Варна, на кръстовището до „Хепи Ленд“ което е нарушена разпоредбата на
5
чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е установено превишаване на скоростта с 31 км. /ч. От
наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява,
че нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалвания
електронен фиш. От друга страна, към административнонаказателната
преписка е приложен снимков материал – оригинал на снимка с точни
координати на нарушението.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че правото на защита не е
било засегнато в този аспект. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо
средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по
преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в
ЕФ. Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл. 9 от Наредбата.
Видно от доказателствата по делото след включването и настройването й
системата работила самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на
чл. 9 от Наредбата, която дава правомощия на служителя единствено
еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и
извърши първоначални настройки. Същевременно от протокола /приложение
към чл. 10, ал. 1 от наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският
служител, е видно, че автоматизирано техническо средство е използвано на
17.02.2023 г. във времеви интервал 11: 00ч. -13: 30ч., на път първи клас № 9,
до "Хепи Ленд", с посока на заснимане от гр. Бургас към гр. Варна. От
приложената към протокола снимка на АТСС, използвано на горепосочената
дата и в горепосочения участък е видно, че се касае за преносимо средство за
измерване разположено на пътя /мобилна камера тип "тринога"/. Съставеният
от полицейския орган въвел в експлоатация АТСС протокол отговаря на
всички изисквания на Наредбата и съдържа изискуемите реквизити. Съгласно
чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по
преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в
ЕФ. Видно от изготвената справка от Агенция "Пътна инфраструктура",
Областно пътно управление-Варна към 17.02.23 г. на мястото описано в ЕФ -
път първи клас-9, до "Хепи Ленд", посока гр. Варна е бил поставен пътен
знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта на движение на МПС 60 км/ч.,
монтиран при км. 139+581. Видно от самата снимка, с която е констатирано
нарушението е при въведената маркировка на кръстовището, посочена в
справката на Агенция "Пътна инфраструктура". От снимката за поставянето
на радарната система констатирала процесното нарушение е видно, че
системата е поставена в самото кръстовище където е важал поставен пътен
знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта на движение на МПС 60 км/ч..
Видно от снимката към процесния Ел.фиш отстоянието на мобилната камера
6
от автомобила при констатиране на нарушението е била на разстояние 89
метра. Съгласно схемата на кръстовището както в него, така и 89 метра преди
него е важало ограничението въведено от поставен пътен знак В-26,
въвеждащ ограничение на скоростта на движение на МПС 60 км/ч.
Ограничението на скоростта в този участък е въведено именно поради
наличието на посоченото кръстовище за което са налична и съответните
знаци и маркировка, поради това и съда счита, че в посочения участък е
следвало да се спазва въведеното ограничение на скоростта поради наличие
на кръстовище. Измерената скорост на движение на автомобила е 94 км/ч.,
при разрешена такава в този участък -60км/ч.. Видно от приложената снимка,
допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша
е отразена наказуема скорост от 91км/ч, след приспадане на толеранса, при
разрешена такава в конкретния участък60 км/ч.. Съдът намира, че не е нужно
да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, който
предупреждава че се извършва заснемане на скорост. Действително такова
изискване съществуваше в чл. 7, ал. 2 от Наредбата, която изискваше
поставяне на пътен знак- "Пътният знак Е24" преди мястото за контрол във
всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и
системи, а ал. 1 от същия член изискваше оповестяване на контрола на
интернет страницата на МВР или чрез средствата за масово осведомяване.
Тези две разпоредби на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. са отменени с
ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за оповестяването на
местата за контрол, визирано в разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП,
също е отменено с ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017. Поради горното
към датата на визираното в ЕФ нарушение-31.01.2018 г. контролните органи
не са имали задължение предварително да обозначават и да оповестяват
местата за контрол на скоростта. Предвид изложеното, съдът намира, че
разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия орган и
правото на защита не е било засегнато и в този аспект. Съдът намира, че
правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл. 188 от ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или
ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него
нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител,
респективно ползвател на превозното средство. В конкретния случай видно от
справката от централната база на сектор ПП собственик на МПС-то, с което е
извършено нарушението, е "Макс метал 2012" ЕООД, с представляващ възз.Г.
К. Д.. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП , когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, със собственик
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Въззивникът,
като законен представител на дружеството / вписан както в масивите на МВР,
така и в Търговския регистър /общодостъпен за всички/ не е ангажирал
доказателства, че друго лице е управлявало автомобила на посочената дата.
Нещо повече възз. не е ангажирал и пред органите на полицията такива
доказателства, нито е попълнил декларация, че автомобилът се е управлявал в
7
процесния ден от друго лице, като представи и копие от СУМПС на същото-
изискване на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП . Затова правилно АНО е съобразил
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП съобразно която когато МПС е
собственост на ЮЛ, наказанието предвидено за извършеното нарушение, се
налага на неговия законен представител. В случая АНО няма задължение да
събира доказателства, кой е управлявал МПС, а възз. като законен
представител на собственика на МПС е длъжен да представи такива-ако
разбира се са налични. А очевидно в случая такива не са налични за
процесната дата. Управлението на ППС с превишена скорост, в извън
населено място, е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за
конкретното превишение от 31км. /ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2, т.
4 от същия текст е предвидил глоба в размер на 300 лева. Размерът на
санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч.,
следователно обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
производството по административнонаказателна отговорност чрез издаването
на електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални
правила, подробно разписани в издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015 г., поради което и ЕФ следва да бъде потвърден.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това. От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е
депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и
направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3
вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да
предвиждат възнаграждение за представителство по
административнонаказателни дела в размер от 80 до 120 лв., съдът намира, че
следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва
каквато и да било фактическа и правна сложност на случая. Това мотивира
съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в
тежест на въззивника. В настоящото производство адвокат е извършил
процесуално представителство, като е депозирал жалба и писмена защита по
8
делото, и е поискал присъждане на разноски, но предвид изхода на спора, по
аргумент на противното на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, искането
му за присъждане на разноски по настоящото производство е неоснователно и
се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К№ 7071923 издаден от ОД
МВР Варна, с който на Г. К. Д., ЕГН: ********** като представляващ
"Максметал 2012" ЕООД за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП
му е било наложено административно наказание глоба в размер на 300
/триста/ лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. К. Д., ЕГН: **********, да заплати на ОД на МВР-Варна
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9