РЕШЕНИЕ
№ 28
гр.Русе, 22.02.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
При секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ, като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 397 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от С.П. ***, депозирана
чрез адв.-пълномощник В. И. ***, против Решение № 260073 от 17.09.2020 г.,
постановено по АНД № 526/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № П833 от 20.02.2020 г. на Заместник
- кмет на Община Русе, с което на С.П. ***, на основание чл. 2, ал. 2, във вр.
с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 4 на Общински съвет - Русе за поддържане и
осигуряване обществения ред, условията и реда за провеждане на масови
обществени прояви, опазване общественото и личното имущество и чистотата на
територията на Община Русе, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 (сто) лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се
от съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отмени
издаденото наказателно постановление или в условията на алтернативност – да
намали наложеното наказание в размер на предвидения минимум.
Претендира
присъждането на разноски, съгласно представен списък на разноските.
Постъпила
е и частна жалба от адв.В.И. ***, срещу Определение от 29.09.2020 г. на РРС,
постановено по АНД № 527/2020 г., с което е допълнено обжалваното решение, като
е осъдил С.П.П. *** възнаграждение в размер на 80 лева за извършената защита от
юрисконсулт. Счита определението за неправилно поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Моли определението да бъде отменено и делото да
бъде върнато за законосъобразни съдопроизводствени действия относно допълване
на постановеното решение в частта за разноските. Претендират се разноски и за
това производство по приложен списък.
Ответникът
по касационната жалба, чрез процесуален представител в депозирани по делото
писмени бележки вх. № 4347 от 08.12.2020 г. по описа на съда, оспорва
основателността на същата. Претендира и присъждането на разноски.
По
частната жалба не заявява становище.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по
чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата
е частично основателна.
За да потвърди оспореното пред него
НП РС - Русе е приел, че в производството по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени
процесуални нарушения. По същество съдът приел, че извършването на нарушението е
правилно установено и доказано, за което съгласно приложимата санкционна
норма и при съблюдаване изискванията на чл. 27 от ЗАНН правилно било
индивидуализирано и наложеното на жалбоподателя наказание.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата обстановка, нарушението по Наредба № 4 на
Общински съвет - Русе и
авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянията факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на
нарушенията няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд
е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка.
Въззивната инстанция е приела, че
наказаното лице безспорно е нарушило спокойствието на обитателите в жилищната
сграда, тъй като на 21.11.2019 г., около 23:30 часа, пускал силна музика, с
което е осъществило състава на административното нарушение по чл. 2, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от Наредба № 4 на ОбС - Русе за поддържане и осигуряване
обществения ред, условията и реда за провеждане на масови обществени прояви, опазване
общественото и личното имущество и чистотата на територията на Община Русе. В
случая, във връзка с подаден сигнал, адресът на който П. живеел бил посетен от
полицейски служители, които възприели чуващата се от жилището му музика.
Въпреки многократните позвънявания, за да бъде предупреден, той не отворил.
Предвид постъпилия сигнал до правоохранителните органи и личните възприятия на
полицейските служители, посетили адреса, въззивната инстанция обосновано е
направила извод, че силата на музиката, която била пусната в жилището, е била
на такова ниво, което е довело до нарушаване на спокойствието на обитателите от
сградата. По несъмнен начин е установено и авторството на деянието, предвид
факта, че именно П. обитава това жилище.
Районният съд е анализирал
установените факти и приложимите правни норми и е приел, че нарушението е
правилно установено и безспорно доказано, като наложеното наказание е правилно
индивидуализирано, предвид системното нарушаване на спокойствието на
обитателите на жилищната сграда от жалбоподателя. Мотивиран така съдът е
потвърдил изцяло наказателното постановление.
В
касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като се
излагат по-подробни доводи в две насоки – непълна и противоречива фактическа
обстановка в АУАН и НП и липса на доказателства, че именно жалбоподателят е
нарушител. Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на
Районен съд – Русе относно съставомерността на нарушението, за което е наказан
жалбоподателя с оспореното НП, както и авторството на нарушението.
Неоснователно е
възражението за наличие на противоречие между описаната фактическа обстановка в
АУАН и НП поради въвеждането в НП на определението „силна“ към „музика“. В акта
и НП изпълнителното деяние на нарушението е описано еднакво и точно съгласно
разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от Наредба № 4 на ОбС – Русе – „нарушава
спокойствието на обитателите в жилищната сграда“, като е посочена датата, часа
и мястото на извършване на нарушението, включително и с какви действия е
извършено изпълнителното деяние – пускане на (силна) музика. Характеризирането
на музиката като силна в НП не може да се възприеме като въвеждане на ново фактическо
обстоятелство, тъй като това не е елемент от фактическия състав на нарушението.
Дали музиката е „силна“ или „слаба“ е ирелевантно за съставомерността на
деянието, важното е дали с пускането на музика е нарушено спокойствието на
обитателите на жилищната сграда и това нарушение следва да е станало в
определен часови диапазон – от 22.00ч. до 07.00 ч. през зимния период. В
настоящия случай категорично се доказва от събраните по делото доказателства,
че П. е пускал музика именно в 23.30 ч. на 21.11.2019 г., като датата и часа
попадат в т.нар. „зимен период“ (всъщност 23.30 ч. попада в часовия диапазон
както на „зимния период“ така и на „летния период“ съгласно разпоредбата на чл.
2 ал. 1 от Наредба № 4 на ОбС – Русе). Така пуснатата музика е нарушила
спокойствието на обитателите на жилищната сграда, което се установява категорично
от свидетелските показания. При това положение описването на музиката като
„силна“ в НП не може да се приеме като съществено процесуално нарушение, което
да е нарушило правото на защита на жалбоподателя.
Колкото до твърдяната от
П. липса на констатация в АУАН и НП, че нарушението е извършено „…за времето от
14.00 до 16.00 часа и от 23.00 до 06.00 часа/през зимния период от 22.00 до
07.00 часа/“, както вече беше посочено актосъставителят и АНО изрично са
посочили както датата, така и часа на извършеното нарушение, което позволява да
се направи преценка дали нарушението се вмества в нормативно определения часови
диапазон за сезона. Т.е. налице са достатъчно факти, които характеризират
съставомерността на деянието и относно този съществен елемент.
По отношение на
възражението, че в противоречие с доказателствата по делото РС е приел, че
именно жалбоподателят е надлежния нарушител, следва да се отбележи, че съгласно
представената справка от регистъра на отдел „Гражданско състояние“, Община
Русе, се установява, че постоянния и настоящ адрес на П., е именно този, на
който е извършено нарушението (л. 21 от делото). Дори и да се приеме, че
липсват доказателства именно П. да е собственик на жилището на посочения адрес,
съгласно разпоредбата на чл. 1 ал. 2 т. 2 от Наредба № 4 на ОбС – Русе същата е
задължителна за собствениците и другите обитатели на жилищните сгради.
Жалбоподателят не оспорва, че обитава процесното жилище, поради което
авторството на деянието е установено по несъмнен начин.
Обстоятелствата, описани в АУАН и в НП и установени от районния съд
изцяло се потвърждават от всички събрани по делото доказателства, като не са ангажирани такива, които да ги
опровергават. Към констатираното нарушение правилно са приложени
относимите законови разпоредби.
В конкретния казус
при индивидуализиране на наложеното наказание наказващият орган е наложил на П.
наказание „глоба“ към максималния размер, предвиден от приложимата санкционна
норма. Районният съд е приел, че същото е правилно индивидуализирано, като
счел, че АНО се е позовал на данните за системно нарушаване на изискванията на
цитираната по-горе наредба от страна на жалбоподателя.
Настоящият съдебен
състав не споделя становището на районния съд в тази насока. На първо място в
оспореното пред РС – Русе НП не са изложени мотиви защо е наложено наказание
именно в този размер – към максималния, предвиден от приложимата санкционна
норма. На следващо място по делото липсват данни жалбоподателят да е
санкциониран за същото по вид нарушение, с влязло в сила наказателно
постановление преди извършването на процесното нарушение.
При съобразяване
изискванията на чл. 27 от ЗАНН касационната инстанция счита, че наложеното
наказание „глоба“ в размер на 100лв., което е към максималния размер, следва да
бъде намалено на 50 лева, което е към средата на предвиденото от санкционната
норма. Така намален размерът на наказанието съдът намира за напълно достатъчен
за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
С оглед гореизложеното
касационният съд счита, че решението на РС - Русе е неправилно в частта, в
която е потвърдено НП касателно размера на наложеното наказание и като такова
следва да се отмени в тази му част. При постановяването на акт по съществото на
спора, НП следва да се измени само в частта относно наложеното наказание
„глоба“, като същото се намали от 100 лева на 50 лева.
По
частната жалба.
Настоящата касационна
инстанция намира същата за неоснователна по следните съображения: При
постановяване на определението от 29.09.2020 г. въззивният съд е посочил, че се
произнася по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН, във вр. с
чл.63 ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН, във вр. с чл. 143 АПК. Същевременно видно е от
приложените към делото писмени доказателства, че допълването на решението в
частта за разноските е станало след сезиране с нарочна молба вх.№
263577/25.09.2020 г. за това от страна на ответника (л. 49 от делото на РРС),
т.е съдът на практика е приложил реда по чл. 248 ал. 1 ГПК, във вр. с чл.63 ал.
5, вр. ал. 3 ЗАНН, във вр. с чл. 143 ал. 3 и чл. 144 АПК. Съществената разлика при двете процедури е, че
в хипотезата на чл. 306 ал. 1 т.4 НПК съдът може да действа и служебно, а в
хипотезата на чл. 248 ал. 1 ГПК – само по искане на страната, заявено в
определен срок – в срока за обжалване на решението или в едномесечен срок от
постановяване на акта, ако той е необжалваем. В случая е налично такова искане
от ответната страна, депозирано в срока за обжалване на решението.
Обстоятелството, че въззивният съд в определението си е цитирал разпоредбата на
чл. 306 ал. 1 т. 4 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН, не означава, че е приложил този
ред, тъй като видно е от цитираната молба от ответника от 25.09.2020 г. съдът е
бил сезиран с искане по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК, приложим съгласно
препращането на чл. 63 ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 АПК и
именно по този ред се е произнесъл. Погрешното цитиране на правна норма в акта
не води до извод за допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение
при постановяване на обжалваното определение, при положение, че е приложен
относимия процесуален ред. Действително съдът е пропуснал да уведоми
жалбоподателя за постъпилото искане, съгласно разпоредбата на чл. 248 ал. 2 ГПК, но това в настоящия случай не е нарушило правото му на защита.
Жалбоподателят е уведомен за постановеното определение на 08.10.2020 г. и е
реализирал правото си на защита чрез подаване на частната жалба.
С оглед изложеното
настоящата съдебна инстанция счита, че макар да е налице допуснато от въззивния
съд процесуално нарушение при постановяване на определението от 29.09.2020 г.,
същото не е от категорията на съществените по смисъла на закона, поради което
частната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Във
връзка със своевременно заявените претенции и на двете страни за присъждане на
разноски съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН и двете
искания следва да се уважат съразмерно на уважената част от жалбата, т.е за
жалбоподателя - 300 лева (1/2 от общ размер 600 лв., от които 300 лв. – договорено и заплатено възнаграждение за
адвокат в производството пред Районен съд - Русе, съгласно договор за правна
помощ и съдействие на л.23 от въззивното
дело и 300 лева - договорено и заплатено възнаграждение за адвокат в
производството пред касационната инстанция, съгласно договор за правна помощ и
съдействие на л. 7 от делото) и 80 лв.
(1/2 от 80 лв. - юрисконсултско възнаграждение по чл. 27е от Наредбата на
заплащане на правната помощ за първата съдебна инстанция и 1/2 от 80лв. юрисконсултско възнаграждение
за касационната инстанция) за ответника.
Ответната
страна не е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
С оглед
отхвърляне на частната жалба на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани
претендираните от него разноски в размер на 200 лв.
По
компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя 220
лева разноски.
Мотивиран така и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд - Русе
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 260073 от 17.09.2020 г., постановено по АНД № 527/2020 г. по описа на
Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № П833 от
20.02.2020 г. на Заместник - кмет на Община Русе, с което на С.П. *** на
основание чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 4 на Общински съвет
- Русе за поддържане и осигуряване обществения ред, условията и реда за
провеждане на масови обществени прояви, опазване общественото и личното
имущество и чистотата на територията на Община Русе, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100.00 лева и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № П833 от 20.02.2020 г. на Заместник - кмет на Община Русе, с
което на С.П. *** на основание чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ 4 на Общински съвет - Русе за поддържане и осигуряване обществения ред,
условията и реда за провеждане на масови обществени прояви, опазване
общественото и личното имущество и чистотата на територията на Община Русе е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева, като намалява размера на наказанието „глоба“ на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА
Община Русе да заплати на С.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 220.00
лева (двеста и двадесет) лева - разноски по делото по компенсация.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.