Р Е Ш Е Н И Е
№………………………………….2022 г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Шести касационен състав, в открито заседание, проведено на 13 октомври 2022
г., в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Членове:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на
секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от
Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от
съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 1837 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Делото е образувано въз
основа на касационна жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда“
гр.Варна срещу решение № 826/19.06.2022 г. на
Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 20223110200880/2022г. /
за краткост 880 от 2022г./, с което е отменено наказателното
постановление (НП) № 03-012650/08.07.2020г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Варна, с
което на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е наложена имуществена
санкция от 2000 лева на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД за нарушение на чл.224 ал.1 от КТ във връзка с чл.228 ал.3 от КТ, чл.107х ал.1 т.12 и чл.107ч от КТ.
Касаторът прави
оплакване, че решението на ВРС е постановено при неправилно приложение на
материалния закон, което е основание за отмяната му. Смята, че събраните
доказателства доказват извършване на нарушението, като неговото описание е ясно
и точно включително правилно е посочената и датата на извършването му, поради
което наказателното постановление е неправилно отменено. С тези доводи претендира
отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление, издадено от
касатора. В съдебното заседание чрез юрисконсулт Н. претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Ответната страна – „Тийм
Пауър Европа“ ЕООД в писмения си отговор оспорва касационната жалба като
неоснователна и иска да бъде потвърдено решението на ВРС като правилно и напълно съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. Подчертава, че правилно съда е приел, че срокът за
изплащане на дължимото обезщетение за неползван годишен отпуск е изтекъл по
време на извънредното положение, което е отменено на 13 май 2020г. Смята за
правилен извода на съда, че срокът за изпълнение на задължението е бил удължен
до 21.06.2020г., и нарушението, извършено чрез бездействие е започнало едва на
22.06.2020г. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на сторените по
делото съдебни разноски.
Представителят на
контролиращата страна – ВОП смята, че касационната жалба е неоснователна. Сочи, че решението е правилно и няма основания
за неговата отмяна.
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес от страна в административно-наказателното производство, за които
решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по
същество.
Обжалваното решение е
валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото.
Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен
съд-Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен
съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и
допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след
извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд е отменил
оспореното пред него наказателно постановление като е установил, че „Тийм Пауър
Европа“ ЕООД в качеството си на работодател на В. Д. Д. /който факт не се оспорва/ е бил длъжен да му изплати парично
обезщетение за неползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което
се признава за трудов стаж в срока по чл.228 ал.3 от КТ - не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено. Изпълнителното деяние е „не е изплатил“, поради което не
представлява съществено процесуално нарушение непосочването на времето, което
се признава за трудов стаж, тъй като работодателят сам е изчислил по реда на
чл.177 от КТ обезщетението за неползвания платен годишен отпуск в размер на 2136.29
лева. Ако изпълнителното деяние беше „не е изчислил“, тогава щеше да бъде от
съществено значение трудовия стаж и продължителността на платения годишен
отпуск спрямо него.
В дадения случай,
трудовия договор с В. Д. е бил прекратен на 23.03.2020г. и при стандартни
условия, обезщетението би му се дължало
до 30.04.2020г. /четвъртък/.
В конкретната
хипотеза, както правилно е отбелязал Районен съд – Варна, е било наложено извънредно положение от
Народното събрание от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. със Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, по силата на чиито разпоредби
срокът е спрял да тече на 13.03.2020г. и започнал да тече на 13.05.2020г. Касационната инстанция,
обаче, не е съгласна със съждението на предходната, че срокът е започнал да
тече след изтичането на 7 дни от обнародването на §13 от ПЗР на цитирания закон
/ДВ бр.44 от 14.05.2020г./, т.е. от 21.05.2020г. и е изтекъл на 22.06.2020г. Този неправилен извод
на ВРС не променя крайния резултат.
В случая, е
приложима разпоредбата на чл.4 ал.1 т.1
от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, срокът по
чл.228 ал.3 от КТ е бил удължен с един месец от отмяната на извънредното
положение, т.е. до 13.06.2020г.
/събота/. Тъй като е изтекъл в неприсъствен
ден, срокът е бил продължен до първия
присъствен/работен ден – 15.06.2020г. Следователно, работодателят с
бездействието си е бил в нарушение от 16.06.2020г., вместо от 04.05.2020г.,
както погрешно е посочено в оспореното наказателно постановление.
Несъобразяването
на наказващия орган със специалния Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение е довело до неправилно посочване на датата на
нарушението, което представлява съществено нарушение допринесло за неправилно
приложение на материалния закон.
Решението е
правилно, мотивирано, обосновано и съобразено с материалния закон и
процесуалните правила, поради което трябва да бъде оставено в сила. Този изход
на делото обосновава право на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД да получи възстановяване
на направените от него разноски в хода на касационното производство, които в
случая представляват платено по договор за правна защита и съдействие
адвокатско възнаграждение. Касаторът направи възражение за прекомерност и като прецени фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира за необходимо да намали неговия размер
до минималния от 370 лева, който следва да се изчисли по реда на чл.18 ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, препращащ към чл.7 ал.2 от същата наредба.
По изложените
съображения, на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен
съд-Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение 826/19.06.2022
г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 20223110200880/2022г.
ОСЪЖДА дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна да
заплати на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД с БУЛСТАТ *********, представлявано от В.К.
адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.