Определение по дело №741/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3708
Дата: 1 септември 2014 г.
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20141200500741
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 195

Номер

195

Година

20.11.2014

Град

Девин

Районен Съд - Девин

На

10.23

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Илияна Зелева

Гражданско I инстанция дело

номер

20145410100207

по описа за

2014

година

Производството е образувано по предявен установителен иск на основание чл.422 ГПК от „. Б. Е., с ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: Г. С. р-н К. С., У. Ш. П. № 10, п. к. 1., представлявано от управителя Д... Т... П..., действащ Ч. юрисконсулт И. Т. против К. А. Б., от Г. Д., п. к. 4831, У. Д. В. 3, за установяване съществуване на вземане в размер 2 089.35 лева, представляващи неизплатена главница по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта VISA CLASSIC № 017-562048/29.06.2009г.; 314.96 лева, представляваща законна лихва върху посочената главница за периода от 21.09.2012г. - 14.03.2014г., както и законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до Районен съд Г. Девин – 17.03.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и съдебните разноски по заповедното и настоящото производство, включително юрисконсултски възнаграждения за тях.

В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че по силата на договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта VISA CLASSIC № 017-562048/29.06.2009г. „. банк Б. предоставя на ответника кредит в размер 2 000.00 лева, който следва да бъде погасен съгласно реда, установен в т.7 и т.8 от договора и раздел III от Общите условия на „. банк Б. за издаване и обслужване на кредитна карта VISA CLASSIC. Срокът на валидност на издадената международна кредитна карта, посочен в т.3 от договора е 24 месеца и изти¸а на 31.05.2011г. Поетите ангажименти по договора не са изпълнени от ответника. На основания раздел ХІ от Общите условия на „. банк Б. и във връзка с Общите условия на кредитиране на физически лица, раздел Х, т.1, във връзка с т.1а, банката обявява сумите по кредита за предсрочно изискуеми. На 20.09.2012г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания между „. банк Б. Е., в качеството на цедент и „. Б. Е. в качеството на цесионер, по силата на който цесионерът придобива вземането по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта, сключен с ответника в общ размер 2 272.23 лева, от които главница 2 089.35 лева, просрочена лихва 126.27 лева и наказателна лихва 8.28 лева. В настоящото производство претендират сумата по главницата от 2 089.35 лева, ведно със законната лихва върху посочената главница за период 21.09.2012г. до 14.03.2013г. в размер 314.96 лева. В изпълнение на условията по чл.99 и следващи ЗЗД е изпратено съобщение за извършената цесия до ответника, получено на 12.10.2012г. Ответникът категорично отказал да изплати дължимото, поради това предявили вземането си на 14.03.2014г. със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Районен съд Девин, по което е образувано заповедно производство по ЧГД № 87/2014г. От ответника на 27.03.2014г. в рамките на предоставения му двуседмичен срок по чл.414 ГПК е подадено възражение срещу вземането, поради което предявяват установителен иск за установяване на вземането им по отношение на ответника К. А. Б. в размер 2 089.35 лева главница по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта VISA CLASSIC № 017-562048/29.06.2009г., 314.96 лева, представляващи законна лихва върху главницата за периода от 21.09.2012г. до 14.03.2014г., както и законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателно изплащане, съдебното разноски по заповедното и настоящото производство, включително и юрисконсултски възнаграждения.

На основание чл.219 ГПК е заявено искане за привличане на трето лице помагач „. Банк Б. Е., с ЕИК ................, със седалище и адрес на управление Г. С. бУ. Т. А. № 26, представлявано от изп. директори П... С... и М... П....

В срока за отговор по чл.131 ГПК от ответника К. А. Б. е представен писмен отговор, с който не оспорва, че на 29.06.2009г. с „. Б. е сключил договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта VISA CLASSIC № 017-562048/29.06.2009г. Твърди, че на 14.07.2009г. от личният му автомобил била открадната мъжка чанта с всичките му лични документи, включително и банкови карти от непознато лице. За случилото се била уведомена, както полицията, така и банката. Междувременно разбрал, че с кредитната карта е извършено разпореждане в периода от 14.33 часа на 14.07.2009г. до 14.46 часа на същия ден на 5 транша, са изтеглени общо 2 000.00 лева. По случая е образувано досъдебно производство с № 5616/2009г. по описа на СДВР, пр. преписка №12939/2009г. на СГП, по която е образувано наказателно общ характер дело № 1064/2011г. по описа на СГС, с подсъдим Р. Х. А.. На 09.03.2012г. последният е сключил споразумение с прокуратурата, с което се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.249, ал.1, предложение І, във връзка с чл.26, ал.1 НК, за което му е наложено наказание на основание чл.249, ал.1, предложение І, във връзка с чл.26, ал.1 НК, във връзка с чл.55, ал.1, т.1, във връзка с ал.3 НК лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване. Счита, че банката не се е съобразила с т.44, т.59, т.68 от общите условия за издаване и обслужване на кредитни карти и не на последно място твърди, че вземането е погасено по давност, с оглед разпоредбата на чл.111, б. „в” ЗЗД. Твърди, че не дължи претендирата от ищеца сума. Прави възражение за изтекла давност по отношение на вземането. Твърди още, че лично не се е задължавал и не е влизал в договорни отношения с „. Б. Е.. Твърди, че съгласно чл.26 от действащия сега Закон за потребителски кредит, обн. ДВ бр.18/05.03.2010г., в сила от 12.05.2010г., изменен и допълнен бр.58/30.07.2010г., в сила от 31.08.2010г., както и съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗПК /отменен/, действала към датата на сключване на договора за издаване и обслужване на международна кредитна карта кредиторът може да прехвърли вземането по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Поради това оспорва извършеното прехвърляне на вземането.

Заявено е искане за конституиране на трето лице помагач Р. Х. А..

В съдебно заседание ищецът, Ч. пълномощник юрисконсулт И. Т. поддържа изцяло предявения иск.

Ответникът, Ч. А. Д., оспорва предявения иск.

На осн. чл.219 ГПК с определение №228/15.07.2014г. в производството по делото са конституирани като трети лица помагачи „.банк Б. Е. и Р. Х. А.. Третите лица помагачи не ангажират становище.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и от приложения договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта VISA CLASSIC № 017-562048/29.06.2009г. се установява, че е сключен между „. Банк Б., наричана в договора за краткост Банката или Издателя и ответника, наричан в договора за краткост Картодържател, по силата на който банката издава на ответника международна кредитна карта VISA CLASSIC № 017-562048/29.06.2009г., като операциите по нея се осъществяват по разплащателна сметка при банката, чийто титуляр е ответника, като картодържател. Банката е предоставила на ответника банков кредит в размер 2 000.00 лева, като тези средства могат да бъдат усвоявани Ч. използване на картата за извършване на безналични плащания на стоки и заплащания на услуги, за теглене на пари в брой от терминално устройство. Срокът на валидност на картата е 24 месеца, като този срок е и падеж за погасяване на задължението по предоставения кредит, освен ако действието на договора не бъде продължено. С подписване на договора картодържателят е декларирал, че е запознат с общите условия за издаване и обслужване на международна кредитна карта. В раздел ІV, т.45 от общите условия картодържателят се задължил да пази международната си кредитна карта с грижата на добър стопанин, като вземе всички необходими мерки срещу загубата, унищожаването или повреждането й. Съгласно т.47 в случай на унищожаване, изгубване, кражба, подправяне или използване на картата по друг неправомерен начин, картодържателят е длъжен незабавно да уведоми банката, като уведомяването може да бъде извършено по телефон, но впоследствие то трябва да бъде потвърдено писмено не по-късно от два работни дни. Според т.48 веднага след получаване на уведомлението банката известява обслужващия я оператор и незабавно блокира картата, като се отчита технологичното време във всеки конкретен случай, необходимо за извършване на блокировката, но не по-късно от 2 часа след уведомлението. Съгласно т.50 Банката не носи отговорност за вредите, настъпили в резултат на противоправно използване на картата, в случаите при които добросъвестно е извършила нареждане за извършване на операции, преди получаване на уведомлението за унищожаване, изгубване, кражба, подправяне или използване на картата по друг неправомерен начин. Т.51 Банката носи отговорност за вредите, причинени Ч. използването на картата, настъпили след получаване на уведомлението на картодържателя за противоправното отнемане на картата, освен при умисъл или груба небрежност на картодържателя.

Приложени са общи условия за кредитиране на физически лица на „. Б., в които са посочени три форми за кредитиране на физически лица – договор за потребителски кредит, договор за жилищен кредит и договор за кредит овърдрафт. Кредитополучателят се задължава да усвоява и погасява предоставените му средства, съгласно условията на договора за кредит и общите условия, като банката има право едностранно да преустанови усвояването на суми по кредита или да обяви вземанията си по договора за кредит за главница, лихви и всякакви други възникнали непогасени задължения за предсрочно изискуеми и да пристъпи към предсрочното им събиране. Предсрочната изискуемост на вземанията настъпва автоматично на 90 дни, считано от датата на просроченото задължения. В този случай уведомяване на длъжника не се извършва.

На 20.09.2012г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „. банк Б., наричан за кратко в договора цедент и „. Б., наричана за краткост в договора цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си срещу своите длъжници по договори за предоставяне на потребителски, жилищен, потребителски овърдрафт, бизнес овърдрафт, като вземанията са определени и индивидуализирани подробно в списък, представляващ приложение № 1, неразделна част от договора.

В приложение № 1 е вписано вземането по процесния договор за кредит, сключен с ответника под № 2090, в размер 2 089.35 лева главница, общ размер на вземането 2 272.23 лева.

До ответника е изплатено писмено съобщение, видно от приложената разписка на вписания в договора му постоянен адрес, получено на 12.10.2012г.

От приложеното НОХД № 1064/ 2012г., НО ІІІ на СГС се установява, че то е образувано срещу Р. Х. А., което е приключило със споразумение, с което е признат за виновен за това, че за периода от 14.33 часа на 14.07.2009г. до 14.46 часа на 14.07.2009г. при условията на продължавано престъпление с пет дения, които осъществяват състава на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от субективна и обективна страна продължение на предшестващото на АТМ устройства на различни банки, като е използвал платежен инструмент банкова карта VISA CLASSIC, издадена от „. Б. на името на К. А. Б., без съгласието на титуляра, като отделните деяния не съставляват по-тежко престъпление и са квалифицирани по чл.249, ал.1, предложение І, във връзка с чл.26, ал.1 НК, поради което и на основание чл.249, ал.1, предложение І, във връзка с чл.26, ал.1, във връзка с чл.55, ал.1, т.1, във връзка с ал.3 НК му се определя и налага наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.

Към досъдебно производство № 5616/2009г. е приложено заявление до І-во РУ СДВР, с вх. № ЗМ 2691/15.07.2009г., подадено от ответника, с което е съобщил за извършена кражба на 14.07.2009г., в което е посочил, че при уведомяване на „. Б., при блокиране на картата е бил уведомен от служителят, че в 14.33 часа от „П... б.” била изтеглена сумата от 400.00 лева, след което са последвали още две тегления от по 400.00 лева от „Б.Б. и още две тегления от по 400.00 лева от „Е.Б., общо изтеглената сума е 2 000.00 лева. Посочил е, че в документите му е бил ПИН кода на тази карта.

С молба от 16.02.2012г., подадена по прокурорска преписка № 12939/2009г. ответникът е поискал да бъде конституиран в качеството на граждански ищец, като е предявил граждански иск срещу подсъдимия Р. А. в размер на 2 000.00 лева. С писмо от 28.02.2012г., № 12939/2009г. на СГП, е получил указания, че правата си по чл.84 и следващи от НПК може да реализира след внасяне на обвинителен акт в съответния първоинстанционен съд, в рамките на съдебното производство.

На 17.03.2014г., е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца, с което е предявил вземането си по отношение на ответника, по което е образувано ЧГД№ 87/2014г. по описа на Районен съд Девин. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, № 48/17.03.2014г. за сумите: 2 089.35 лева – главница, 314.96 лева – мораторна лихва за периода от 21.09.2012г. до 14.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата 2 089.35 лева от 17.03.2014г. до изплащане на вземането, както и сумата от 260.22 лева – разноски по делото, от които 48.09 лева държавна такса и 212.13 лева юрисконсулство възнаграждение.

От ответника е подадено възражение в срока по чл.414 ГПК срещу заповедта, във връзка с което от заявителя в указания му едномесечен срок на 26.05.2014г., е предявен установителен иск по чл.422 ГПК.

Искът е предявен на основание чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземане по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД № 87/2014г. по описа на Районен съд Девин, поради подаденото от длъжника възражение в срока по чл.414 ГПК.

Искът, при изложените по - горе фактически обстоятелства, е основателен и доказан, в предявените размери на вземането главница – 2 089.35 лева и лихва за забава за периода от 21.09.2012г. до 14.03.2014г. – 314.96 лева, за изчислението, на която са приложени данни от електронен калкулатор. Установи се задължение на ответника по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта VISA CLASSIC № 017-562048/29.06.2009г., във връзка с което е получил от банката банков кредит в размер 2 000.00 лева. Вземането му е станало изискуемо на падежа, посочен в раздел ІІ, т.3. Срокът на валидност на картата изчита на последния ден от 24 месец, изписан върху картата. Договорът е сключен от 29.06.2009г. 24 месеца от сключване на договора, поради липса на данни за датата на издаване на картата, изтичат на 29.06.2011г. От тази дата вземането е изискуемо и е започнала да тече давността за предявяването му. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД. По отношение на задължението е приложима общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, тъй като вземането на банката по предоставения банков кредит не е от категорията на периодичните плащания, по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД, за които са прилага кратката тригодишна давност. От 26.06.2011г. до датата на предявяване на иска, в случая тази дата е датата на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК 17.03.2014г., / датата на иска 26.05.2014г./ не е изтекла, нито давността по чл.110 ЗЗД, нито по чл.111, б. „в” ЗЗД. Давността е започнала да тече от 26.06.2011г. и се прекъсва, съгласно чл.116, б. „б” с предявяване на иск на 17.03., съответно 26.05.2014г., до когато не е изтекла давност, погасяваща вземането. От прекъсването на давността започва да тече нова давност, съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД. Наведените от ответника обстоятелства, а именно образуваното наказателно производство по отношение на третото лице Р. Х. А. за престъпление по чл.249, ал.1, предложение І, във връзка с чл.26, ал.1 НК - използване на банковата карта на ответника, без неговото съгласие, Ч. което деяние е извършил пет успешни транзакции от по 400.00 лева, с които фактически е усвоил предоставения на ответника банков кредит, с издадената му банкова карта, не го освобождават от отговорност към банката. В този смисъл са разпоредбите на т.45, т.50 от общите условия на „. Б. за издаване и обслужване на кредитни карти. Съгласно т.45 картодържателят има задължението да пази международната си кредитна карта с грижата на добър стопанин, като вземе всички необходими мерки срещу загубата, унищожаването или повреждането й. Установи се, че ответникът е уведомил банката незабавно, след като е установил, че е извършена кражба на личните му документи, но не е положил грижата на добър стопанин, като не е изпълнил задължението произтичащо от т.23 да съхрани своя ПИН код отделно от предоставената му карта и да вземе всички необходими мерки за предотвратяване узнаването му от трети лица. От приложени към досъдебното производство /лист 7/ обяснения на ответника се установява, че при документите е бил и ПИН кода на тази карта, от която са извършени тегленията.

Неоснователни са и възраженията по отношение на извършената цесия, предвид разпоредбите на чл.16, ал.1 от ЗПК /отменен/ и чл.26 от действащия сега ЗПК. Няма пречка кредиторът, в случая банката да прехвърли вземането си на трето лице. Това следва от общите условия, които за неуредените въпроси по отношение на кредитиране на физически лица, препращат към разпоредбите на действащото законодателство, а цесията е извършена при спазване на изискванията на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Предишният кредитор е съобщил на длъжника за извършеното прехвърляне и е предал на новия кредитор, в случая ищеца, намиращите се документи установяващи вземането. Потвърдил е писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор. На 12.10.2012г. е изпратено известие с обратна разписка на постоянния адрес на ответника, с което е извършено уведомяването му за извършената цесия на вземането. За действителността на договора за цесия законът не изисква някаква специална форма. Такава не е предвидена и за съобщаването й на длъжника от кредитора. Ответникът не доказа да е извършил плащане, както към стария кредитор, така и към новия кредитор, поради което ищецът установява съществуване на вземането си в предявените размери, по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта VISA CLASSIC № 017-562048/29.06.2009г., поради което искът му следва да се уважи.

Забавеното изпълнение по отношение на главното задължение е основание за уважаване на иска и по отношение на обезщетението за забавата в размера на законната лихва, определен по аргумент от чл.86 ЗЗД върху главницата от 314.96лв., за периода от момента на цедиране на вземането, с договор от 20.09.2012г., съответно от 21.09.2012г. до 14.03.2014г., според приложеното изчисление на електронен калкулатор, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК 17.03.2014г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК основателно е искането за присъждане на направените разноски по делото в размер 260.22 лева, от които 48.09 лева държавна такса и 212.13 лева юрисконсулство възнаграждение.

Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск на основаниечл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, във вр. с чл.414 ГПК от „. Б. Е., с ЕИК: ..................., със седалище и адрес на управление: Г. С. р-н К. С., У. Ш. П. № 10, п. к. 1., представлявано от управителя Д. Т. П., действащ Ч. юрисконсулт И. Т. съществуване на вземанепо отношение на К. А. Б., от Г. Д., п. к. 4831, У. Д. В. 3, в размер 2 089.35 лева, представляващи неизплатена главница по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта VISA CLASSIC № 017-562.../29.06.2009г.; 314.96 лева, представляваща законна лихва върху посочената главница за периода от 21.09.2012г. - 14.03.2014г., както и законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до Районен съд Г. Девин – 17.03.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и съдебните разноски по заповедното производство 260.22 лева, от които 48.09 лева държавна такса и 212.13 лева юрисконсулство възнаграждение.

ОСЪЖДА К. А. Б., от Г. Д., п. к. 4831, У. Д. В. 3 да заплати на „. Б. Е., с ЕИК: ...................., със седалище и адрес на управление: Г. С. р-н К. С., У. Ш. П. № 10, п. к. 1., представлявано от управителя Д. Т. П., действащ Ч. юрисконсулт И. Т. разноските по делото в настоящото производство в размер на 260.22 лева.

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, № 48/17.03.2014г. по ЧГД № 87/2014г. по описа на Районен съд Девин и съобразно установеното вземане в настоящото производство, след влизане в сила на решението.

Решението е постановено с участието на трети лица помагачи - „. Б. Б. Е., с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление Г. С. бУ. Т. А. № 26, представлявано от изп. директори П... С... и М... П... и Р. Х. А., с ЕГН *, от Г. Т., У. П. Е... № 93, вх. А, .4, А.12.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Решение

2

ub0_Description WebBody

07703663F686EDE7C2257D960022F849