РЕШЕНИЕ
№ 2711
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100507488 по описа за 2023 година
., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 4404 от 22.03.2023 г. по гр.д.№ 26877 по описа за 20 21 г.
на СРС, 151 състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124
ГПК, че И. К. Б. не дължи на "Софийска вода" ЕАД, сумата в размер на 981,
02 лв., представляваща цена на доставени В и К услуги за периода от
11.12.2012 г. до м. 04. 2018 г. включително в имот, находящ се в гр. София,
ж.к."Д.", бл.*******, абонатен № ******** като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 981, 02 лв. до пълния размер от 1250 лв. предявен като частичен иск от
1542, 89 лв. и за периода 12.04.2018 г.- 11.3.2021 г. като неоснователен.
Подадена е въззивна жалба И. К. Б., ищец пред СРС.
Решението се обжалва в частта, в която е отхвърлен предявеният
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за сумата от 268,98 лв.-
главница за периода от 12.04.2018 г.- 11.03.2021 г.
1
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение. Съдът не бил обсъдил обстоятелства от значение за спора. Сочи, че
от страна на ищеца било оспорено изцяло съществуването на претендираното
от ответника вземане, както и реална доставка. Изводите били неправилни.
Погрешно било прието, че ищеца се явява задължено лице към ответника,
защото не била доказана връзката му с процесния имот. Счита, че по делото
не били събрани доказателства за реална доставка на вода към процесния
имот освен изслушаните съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи. Намира, че последните не представляват способ за пълно и
главно доказване от страна на ответника. Такива доказателства били само
първични счетоводни документи, които в случая, обаче, не били представени.
Представените справки представлявали частни документи и не се ползвали с
материална доказателствена сила. Позовава се на чл.32, ал.4 от Наредбата за
водоснабдяването. Липсвали съставени и съответно подписани карнети от
страна на потребителя. Не била доказана Методологията на отчитане на
потребеното количество вода. Затова за ищеца не възниквало задължение за
плащане. Освен това с оглед направеното уточнение на исковата молба било
направено оспорване относно погасената по давност сума, на сумата в размер
само на 37,29 лв. за периода от м.05.2018 г.- 14.05.2021 г., което означавало,
че ако хипотетично се приеме наличие на реална доставка на вода, то
претенцията щяла да бъде неоснователна само за сумата в размер на 37,29 лв.,
а не за сумата в размер на 268,98 лв., както бил приел съда.
Иска се от настоящата инстанция да отмени в обжалваната му част
първоинстанционното решение и вместо това да постанови друго с което
искът по чл.124, ал.1 ГПК да бъде уважен. Претендира разноски.
По въззивната жалба не е подаден отговор от ответника /пред СРС/ –
„Софийска вода“ АД.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 30.03.2023 г.,
Въззивната жалба е подадена на 11.04.2023 г., следователно същата е в срок.
Налице е правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение в обжалваната му отхвърлителната част.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
2
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо:
Налице е правен интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК от ищеца срещу ответника
/въззивник/, тъй като:
Ищецът твърди да не е в договорно отношение с ответника като
потребител на питейна вода за имот в гр.София, ж.к.“*******“, бл*******
аб.№ ********. Сочи, че на негово име служебно била открита партида без да
е налице правно основание за това- ищецът не бил нито собственик, нито
вещен ползвател на имота и затова нямал качеството на потребител по
смисъла на пар.1, т.2, б.“б“ от ЗРВКУ. По партидата била начислена като
задължение сума в размер на 1 542,89 лв. за периода от 11.12.2012 г. до
11.03.2021 г. Освен това имота не бил водоснабден, както и, че
измервателните уреди не били минали необходимите метеорологични
проверки. При отчитането на потреблението не бил спазен чл.32 от Наредбата
за водоснабдяването, както и на чл.30 от същата за отчитане на
потреблението въз основа на индивидуални водомери. Следвало първо да се
отчетат общите, а след това индивидуалните водомери. За това отчитане
потребителите не били уведомени. Не била спазена и регулярността на
отчитане на водомерите. Липсвали съставени и подписани от потребителя,
карнети. По този начин не била установена реално потребеното количество
вода. Сумата не била дължима и тъй като вода не била доставена, а водата не
отговаряла на БДС. Освен това вземането на ответника било погасено по
давност; приложима била кратката погасителна давност, тъй като се касаело
до периодично вземане.
С исковата молба претенцията е предявена като частична – 1250 лв.,
представляваща част от общо 1542,89 лв.
Видно от отговора по исковата молба ответникът – „Софийска вода“ АД
твърди, че ищеца има качеството на потребител на ВиК услуги за процесния
апартамент. Сочи, че самия ищец на 31.08.2005 г. бил подал заявление за
3
откриване на партида на негово име като посочил, че в имота живеят 3 лица.
Страните се намирали в трайна договорна връзка. Отношенията се уреждали
въз основа на ОУ на ответното дружество. За потребеното количество вода
били съставени карнети и справки за електронно дистанционно отчитане на
измервателните уреди, които били подписани лично от ищеца. Ежемесечно
били съставяни фактури, отразяващи потреблениео. Освен това той или негов
представител били присъствали при извършеното отчитане на водомерите в
имота. Последният бил водоснабден. От страна на ищеца били плащани
частично задълженията. Затова счита, че доводите на ищеца са абсолютно
неверни и не съответстват на доказателствата по делото. Задълженията не
били погасени по давност.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че за
процесния период страните са се намирали в договорно правоотношение;
ищецът се явявал потребител по смисъла на пар.1, ал.1, т.2, б.“а“ и б“б“ от
ЗРВКУ- по делото била представена декларация за откриване на партида,
подадена от страна на ищеца. Тази декларация била подписана от ищеца като
авторството не било оспорено. От заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза се установило, че за реално потребеното количество
вода са налице надлежни измервания. Стойността на потребеното количество
била в съответствие с утвърдените от КЕВР, цени. Същата възлизала на
912,53 лв. От страна на ищеца били налице плащания на обща стойност от
549, 41 лв. за периода от 08.11.2013 г. до 05.01.2016 г. Частичното плащане
съдът е приел като факт, представляващ извънсъдебно признание за
основанието на дълга и за част от неговия размер. Това обстоятелство не било
оспорено от ищеца. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза непогасената част от задълженията възлизала на стойност 896, 89
лв. за периода от 11.12.2012 г. до 11.03.2021 г. и лихва за забава в размер на
373,20 лв. или общо по фактурите 1270,09 лв. За погасени по давност са
приети задълженията за периода от 11.12.2012 г. до м.04.2018 г., вкл. При
предявен частичен иск и при приложение на правилото на чл.162 ГПК
погасени по давност се явявали задълженията на стойност от 981,02 лв. /
1270,09 лв.- 289,07 лв./за периода от 12.04.2018 г.- 11.03.2021 г./. При това
положение искът бил основателен за сумата в размер на 981,02 лв., а за
4
разликата над тази сума-неоснователен.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Първото спорно по делото обстоятелството е обвързани ли са страните
по спора от договорно правоотношение за доставка на В и К услуги.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС и същите по арг. от
чл.272 ГПК следва да се считат и за мотиви на настоящия съдебен акт.
Действително, както е приел СРС, с отговора по исковата молба е
представено заявление-декларация за встъпване в правоотношение с
ответника по доставка на питейна вода и извършване на ВиК услуги. Същото
е подписано от ищеца, виж л.22 от делото пред СРС като авторството не е
било оспорено.
Наред с това като се вземе предвид, че се касае до имот, представляващ
апартамент в сграда на етажна собственост в един от престижните квартали
на гр.София- ж.к.“*******“, изложеното от ищеца в обстоятелствената част
на исковата молба, че имота не бил водоснабден, е явно неоснователно.
Противно на соченото от въззивника, реално потребеното количество
вода, както и доставените ВиК услуги са доказани от представените с
отговора по исковата молба писмени доказателства- карнети /л.23-л.27 от
делото пред СРС/, които съдържат подпис на потребител като авторството не
е било оспорено, както и от заключението на съдебно-техническата
експертиза. За периода през който са в сила извънредни епидемиологични
мерки поради ковид пандемията потребителите сами отчитаха показанията на
водомерите си.
Неоснователен в този смисъл е и довода, че от страна на ответното
дружество не били издавани фактури, установяващи потреблението за
процесния имот. При положение, че самият ищец е описал по номера и
стойност фактурите по които смята, че не дължи плащане, виж молбата от
02.03.2022 г. на л.56 по делото пред СРС, то този довод също е явно
неоснователен.
Следва да отбележим, че отговорността за надлежни индивидуални
измервателни уреди се носи от потребителя, т.е. от ищеца и не е в негова
полза да твърди, че уредите не са валидни и не са претърпели необходимите
5
метрологични, както се сочи в исковата молба, и не отговарят на стандартите.
На л.31 от делото пред СРС е представена и справка за извършени
плащания от страна на ищеца, които плащания са потвърдени от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Самият ищец е
представил с молба от 15.02.2022 г. справка за задълженията и направените
плащания, виж л.49 по делото пред СРС и същата е идентична с тази,
представена с отговора по исковата молба.
СРС е взел предвид тези плащания и при съобразяване със
заключението на съдебно-счетоводната експертиза е достигнал до извода, че
неплатените задължения по фактурите възлизат общо на 1270,09 лв. При
положение, че довода за погасяване на вземанията по давност е приет за
основателен за задължения на стойност 981,02 лв. за периода от 11.12.2012 г.
до 11.03.2021 г., то остатъка възлиза на 289,07 лв.
Налице е вече трайна съдебна практика на ВКС, така напр. решение №
50017 от 27.03.2023 г. по гр.д.№ 720 по описа за 2022 г. на ВКС, Четвърто ГО,
определение № 893 от 27.10.2023 г. по т.д.№ 2759 по описа за 2022 г. на ВКС,
Първо ТО, съгласно която погасителната давност не тече докато трае
процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника. Основанието за
спиране по чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД не изисква други условия и буквалното му
тълкуване е правилното. Действително, ищецът може да се позове на изтекла
погасителна давност в хода на процеса по предявен отрицателен
установителен иск, арг. от чл.235, ал.3 ГПК. Предявеният отрицателен
установителен иск за вземането, обаче, прекъсва погасителната давност, ако
искът бъде отхвърлен.
На основание гореизложеното настоящата инстанция счита, че
решението на СРС е правилно в обжалваната му част и като такова ще следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора на въззивника не се следват разноски и такива
няма да бъдат присъдени.
Въззиваемата страна не претендира разноски, а и такива не са
сторени.
6
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4404 от 22.03.2023 г. по гр.д.№ 26877 по
описа за 20 21 г. на СРС, 151 състав, в частта в която се отхвърля
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК,
че И. К. Б., ЕГН **********, не дължи на "Софийска вода" ЕАД, ЕИК
*******, сумата над 981, 02 лв. до пълния размер от 1250 лв. предявен като
частичен иск от 1542, 89 лв. и за периода 12.04.2018 г.- 11.3.2021 г.,
представляваща цена на доставени В и К услуги имот, находящ се в гр.
София, ж.к."Д.", бл.*******, абонатен № ******** като неоснователен.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7