№ 468
гр. Плевен, 29.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и девети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора В. Д. Ф.
като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600554 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по частна жалба от Л. Л. М., ЕГН: ********** – обвиняем
по досъдебно производство по прокурорска преписка № 4708 от 2025 година
по описа на Районна прокуратура – Плевен, ЗМ № 332 от 2025 година по
описа на Първо РУ – Плевен, чрез защитника си адвокат Петъо Д. от АК-
Враца против Определение № 737 от 23.07.2025г. по ЧНД №1365/2025г. по
описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо
обвиняемия Л. Л. М. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
С жалбата се правят оплаквания по същество за незаконосъобразност на
обжалваното определение на първоинстанционния съд. Излагат се доводи, че
към настоящия момент е налице липса на предпоставките по чл.63, ал.1 от
НПК– не е налице реална опасност за укриване на обвиняемия, тъй като имам
постоянен адрес, семейство, малолетно дете, както и че липсва реална
опасност от извършване на ново престъпление, не е инициатор на конфликта.
Твърди се неправилна оценка на степента на обществена опасност, тъй като
престъплението, за което е обвинен Л. М. не е тежко умишлено и същият е
действал в своя защита. Твърди се, че не е отчетена медицинската експертиза
на обвиняемия и съдът не е обсъдил евентуалното прилагане на по-леки мерки
за неотклонение. Моли се, съдът като вземе предвид закона и международните
правни актове, да постанови определение в интерес на правосъдието и на
обвиняемия, като се отмени определението на първоинстанционния съд. Иска
се изменение на мярката за неотклонение в по-лека.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло по същество от
защитника на обвиняемия. Излагат се отново доводи,че няма доказателства за
обоснованото предположение, не е налице висока обществена опасност на
обвиняемия, тъй като същият е неосъждан и е с добри характеристични
данни. Иска се изменение на мярката за неотклонение в по-лека.
1
Обвиняемият Л. Л. М. поддържа изцяло жалбата и становището на
защитника. Желае да му бъде изменена мярката за неотклонение. Изразява
съжаление.
Прокурорът счита, че следва да се потвърди определението на
първоинстанционния съд. Налице са основанията за това. Твърди се, че
обвиняемият има водеща роля и се касае за деяния, извършени с липса на
уважение и респект, агресивност и вулгарност.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид изложеното в
жалбата, доводите на страните, доказателствата по делото и след
цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния
съд, намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Досъдебното производство е образувано на 21.07.2025 година с първите
следствени действия и разпити на свидетели при условията на чл.212, ал.2 вр.
чл.23, ал.2 от НПК.
С постановление от 22.07.2025 година на С. Ц. – старши разследващ
полицай при Първо РУ – град Плевен Л. Л. М. е привлечен като обвиняем за
това, че в периода 20–21.07.2025 година, в условията на продължавано
престъпление, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, както
следва: На 20 срещу 21.07.2025 година, в село ********, Плевенска област, на
ул. „Белград“ пред № 1, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи
се в ругатни и викове на висок тон на публично място, както и нанасяне на
удари и побой, като деянието се отличава с изключителни цинизъм и дързост;
На 21.07.2025 година, в град Плевен, на ул. „У. Гладстон“ пред № 7 А,
непосредствено пред сградата на Първо РУ – Плевен, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, изразяващи се в ругатни и викове на висок тон на публично
място, както и нанасяне на удари и побой, като деянието се отличава с
изключителни цинизъм и дързост – престъпление по чл. 325 ал. 2 във вр. с ал.
1 във вр. с чл. 26 ал. І от НК.
Макар и на този ранен етап от разследването, правилно
първоинстанционият съд е приел, че е налице първата предпоставка за вземане
на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, позовавайки
се на гласните доказателствени средства – разпитаните до момента свидетели
– С.П.М., Д.В.В., П.К.И., П.П.М., Г.К.Б., Т.Т.Ж., Р.М.И., К.Г.П., Т.А.Ж., Б.Г.В.,
К.Д.И., К.Ч.П., Н.Й.И.,, както и събраните писмени доказателства – протокола
за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, изготвената на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, електронна
справка за съдимост и характеристични справки на обвиняемото лице. На този
етап тези доказателства са достатъчни, за да се направи обоснованото
предположение за авторство на деянието, за което е привлече като обвиняем
Л. Л. М.. Същият съжалява за извършеното от него. В обясненията си, по
същество, не отрича, че е ударил друг от обвиняемите на име Д., като бил
2
хванат от полицаите, но в същото време и другият обвиняем го ударил по
лицето. Накратко обяснява как са се развили действията при
междуличностния конфликт. Имайки предвид това, няма как да се приеме, че
не са налице достатъчно доказателства, даващи основание да се приеме, че е
налице обосновано предположение за авторство на деянията, за които е
привлечен като обвиняем Л. Л. М.. Много пъти е споменавано в съдебната
практика, че в такова производство не се касае за доказателства достатъчни да
обосноват вина. Това е предмет на същинско наказателно производство, а не
на това по вземане на мярка за неотклонение.
Въззивният съд счита, че е налице към настоящия момент и втората
предпоставка по чл.63, ал.1 от НПК. Вярно е, че обвиняемият е неосъждан и е
с добри характеристични данни, но от друга страна, един такъв конфликт
прераснал в масов бой, в който участие има и обвиняемият, не може да се
каже, че е с ниска степен на обществена опасност. Деянието, макар и
разгледано от чисто тесен аспект, като действия само на обвиняемия, е с
висока степен на обществена опасност. С висока обществена опасност, макар
и в млада възраст, е личността на дееца. Към момента на стълкновението, за
разлика от настоящия момент, е било налице едно агресивно поведение
независимо, когато то е било пред сградата на полицейския участък, че
полицаите са се опитвали да успокоят обстановката и прекратят тези
действия. Личното участие на всеки един от обвиняемите по това досъдебно
производство е част от изразената дързост и цинизъм. В конкретния случай
съдът счита, че не следва да толерира деяния, извършени по начина, както е в
конкретния случай. Може да се направи извод, че дори и наличието и опитите
на полицаите не са довели до респект, така че да бъдат прекратени действията
на лицата от двата рода, включително и от обвиняемия.
Изминалия период от извършване на деянието и съответно, от вземането
на мярката за неотклонение до настоящия момент е твърде малък, за да се
направи предположение, че конфликтната ситуация е овладяна. Напротив,
налице е опасност от извършване на друго престъпление, а именно:
подновяване на конфликта между обвиняемия и другите обвиняеми, както и с
други лица от техния род. По досъдебното производство са привлечени в
качеството на обвиняеми Й. Ж., Д.Б. и Д.Б.. Би могло да се извърши
престъпление, както по отношение на тях, така и оказване влияние върху
евентуални свидетели. Разследването е на ранен етап и най-вероятно ще се
наложи разпит и на други свидетели.
Деянията са извършени по начин, показващ пълно пренебрежение към
обществените норми и липса на респект към органите на МВР. Сбиването е
било на публично място, както в селото, така и пред сградата на Първо РУ –
Плевен, при което е причинено увреждане на един от полицаите.
Омаловажаването на конфликта пред РУ не може да се приеме от въззивния
съд, тъй като за овладяването му се е стигнало до използването на оръжие от
страна на свидетеля С. М.. Тези обстоятелства дават основания да се направи
извод за висока обществена опасност на деянията, а така също и на дееца.
Обвиняемият е участник в този масов побой. Това е прието и от
първоинстанционния съд. На практика е налице възпрепятстване на опитите
на полицейските служители да възпрат действията не само на този обвиняем.
Наличието на постоянен адрес, трудов договор, както и малолетно дете
на този етап на досъдебното производство не биха могли да мотивират, като
3
тежест, съдът да измени мярката за неотклонение в по-лека. Налице е реална
опасност да се извърши друго престъпление, както беше посочено по-горе.
Разследването е на един ранен етап. Освен това, в разпоредбата на чл.63, ал.3
от НПК е посочено, че когато опасността обвиняемият да се укрие или
извърши престъпление отпадне най-тежката мярка за неотклонение може да
се измени или отмени.
Взетата мярка за неотклонение по отношение на Л. Л. М. на този етап е
съответна на обстоятелствата по чл.56, ал.3, както и на целите посочени в
чл.57 от НПК. Определението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 737 от 23.07.2025г. по ЧНД
№1365/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1
от НПК мярка за неотклонение ”Задържане под стража” спрямо Л. Л. М., ЕГН:
********** – обвиняем по досъдебно производство по прокурорска преписка
№ 4708 от 2025 година по описа на Районна прокуратура – Плевен, ЗМ № 332
от 2025 година по описа на Първо РУ – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4