Решение по дело №2573/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от З. И. И. и Е. П. Н. от гр. Варна, срещу Заповед № 3275 от 27.09.2024 г. на Зам.-кмета на Община Варна, с която е разрешено на С. И. С. – собственик на ПИ 10135.3523.88 по КК на СО „Кочмар“, гр. Варна, прокарване на временен път с обща ширина 3,50м през следните поземлени имоти: ПИ 10135.3523.407 по КК на СО „Кочмар“, гр. Варна – собственост на Р. Н. Р.-Я., засегната част 21 кв.м; ПИ 10135.3523.91 по КК на СО „Кочмар“, гр. Варна – собственост на Е. П. Н. и З. И. И., засегната част 181 кв. метра.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Изложени са доводи, че административният акт е издаден в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че същият е в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т.3, т.4 и т. 5 АПК. Сочи се, че обжалваната заповед е постановена при не достатъчно изяснени факти и обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на административното производство – нарушение на чл. 35 АПК. Твърди се, че: в хода на производството пред ответника не са обсъдени възраженията на двете жалбоподателки; трасето за прокарване на временния път до имота на заявителя С. И. С. не е най-икономичният и целесъобразният вариант, като други варианти не са разглеждани и обсъждани; не е съобразено, че трасето на временния път преминава върху трасе на главен водопровод, който единствен снабдява с вода множество имоти, находящи се в прилежащата територия; игнорирано е обстоятелството, че трасето на временния път попада върху терен с голяма денивелация, което допълнително би затруднило и оскъпило реализирането му. Въз основа на всички изложени в жалбата аргументи е обоснован извод, че обжалваната заповед е постановена в нарушение на регламентирания в чл. 6 АПК основен принцип в административното право у нас – този за съразмерност, който не позволява с акта и неговото изпълнение да се засягат права и законни интереси на гражданскоправните субекти в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на преследваната от закона цел. Искането е да се отмени оспорваната заповед.

В хода по същество и в допълнително представени писмени бележки, адв. И. О. – общ процесуален представител на двете оспорващи, поддържа изложените в жалбата доводи и настоява за отмяна на заповедта. Изложени са подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, с позоваване на строителните правила и нормативи, както и на заключението по съдебно-техническата експертиза. Претендира на двете оспорващи да се присъдят направените от тях разноски по делото.

Ответникът – Зам.-кметът на Община Варна, чрез гл. юриск. Р. С. в хода по същество на делото изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на оспорваната заповед. Според ответника, дори и в хода на производството пред ответника да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, същите не са от категорията на съществените. Искането е да се отхвърли жалбата.

Заинтересованата страна С. И. С. поддържа становището по същество на спора, изразено от процесуалния представител на ответника, за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна Р. Н. Р. – Я. се представлява също от адв. И. О., която от нейно име изразява становище за незаконосъобразност на оспорената заповед и отправя искане за отмяната й. Претендира присъждане на разноски за заинтересованата страна.

Съдът, като прецени изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в Община Варна на 23.10.2024 г. (предвид регистрационния й номер), т.е. в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, считано от получаване на 10.10.2024 г. на съобщението за постановената заповед от двете оспорващи (известия за доставяне на пощенски пратки, л. 14 от делото). Жалбата изхожда от лица, чийто имот е предмет на оспорената заповедта, поради което за тях е налице правен интерес да я обжалват. Оспорването е направено пред материално и териториално компетентен съд и е насочено срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 ЗУТ, подлежащ на оспорване съгласно чл. 215, ал. 1 ЗУТ. С оглед на изложеното, жалбата се явява допустима.

По основателността на жалбата:

Административното производство пред ответника е започнато на 16.02.2024 г. по заявление (л. 92 от адм. преписка) на заинтересованата страна по делото – С. И. С., депозирано от негов упълномощен представител. Искането е за прокарване на временен път до собствения на заявителя поземлен имот с идентификатор 10135.3523.88, находящ се в кв. 6 по плана на СО „Кочмар“, гр. Варна. В заявлението изрично е посочено, че същото е относно осигуряване на временен достъп до имота на заявителя по начина, указан в съдебно Решение № 513 от 18.04.2022 г. по адм. д. № 1440/2021 г. на АдмС – Варна. Към искането са приложени: [нотариален акт], , удостоверяващ правото на заявителя на собственост върху посочения имот; пълномощно; нотариално заверена декларация за липсата на съгласие от собственика на ПИ 10135.3523.89 да предостави достъп до имота на заявителя през неговия собствен имот; скица на имота, издадена от СГКК – Варна; извадка от ПУП-ПРЗ на СО „Кочмар“, одобрен с Решение № 2483-5 по Протокол № 33/19,26.10.2005 г. на Общински съвет – Варна; Решение № 426 от 15.06.2009 г. на ОС - Варна, с което ПУП-ПРЗ на СО „Кочмар“ от 2005 г. е отменен в частта на уличната регулация досежно ПИ 91 (УПИ XI-90) и ПИ 90 (УПИ Х-91) в кв. 6; Решение № 513 от 18.04.2022 г. по адм. д. № 1440/2021 г. на АдмС – Варна, с което е отхвърлена жалбата на заинтересованата страна С. И. С. и на неговите родители А. А. И. и И. С. И., против Заповед №1493/03.06.2021г на Зам.-кмета на Община Варна, с която в производство по реда на чл. 190, ал. 6 ЗУТ е издадена заповед, с която им е отказано прокарване на временен път до собствения им ПИ с идентификатор 10135.3523.88 в местност „Кочмар“, гр. Варна.

Заявлението на С. И. С. е разгледано от Комисията за определяне на трасета за достъп до имоти на заседание, проведено на 22.03.2024 година. С Решение № 3-10 по Протокол № 3/22.03.2024 г. е допуснато да се започне процедура за прокарване на временен път с ширина 3м до ПИ 10135.3523.88 по КК на гр. Варна, СО „Кочмар“, като от път ПИ 10135.3523.9510 се завива на изток и се премине през югоизточния ъгъл на ПИ 10135.3523.407 и през ПИ 10135.3523.91 покрай южната му граница, с което засегнатата част от ПИ …407 е 10 кв.м, а от ПИ 10135.3523.91 – 115 кв. метра.

Във връзка с постъпили възражения срещу това предложение на Комисията, същата обсъжда заявлението на С. С. още три пъти – на заседания, проведени съответно на 21.05.2024 г., на 20.06.2024 г. и на 25.07.2024 година. При последното разглеждане на искането на заявителя Комисията не уважава възраженията на З. И. И., Е. П. Д. и Р. Н. Р.-Я. срещу предложения вариант за трасе на временен път до ПИ 10135.3523.88. Предложено е, след уведомяване на заинтересуваните лица, да се изготви заповед на основание чл. 190, ал. 1, ал. 3, вр. с ал. 6 ЗУТ. За приетото решение заявителят Ст. С., двете жалбоподателки и заинтересованата страна Р. Н. Р. – Я. са уведомени с писмо рег. № АУ017316ВН_017ВН от 01.08.2024 година.

На 27.09.2024 г., ответникът издава оспорената Заповед № 3275, с която е разрешено на С. И. С. - собственик на ПИ 10135.3523.88 по КК на СО "Кочмар", гр. Варна, прокарване на временен път с обща ширина 3.50м през следните поземлени имоти: 1/ ПИ 10135.3523.407 по КК на СО "Кочмар", гр. Варна - собственост на Р. Н. Р.-Я., засегната част 21 кв.м; и 2/ ПИ 10135.3523.91 по КК на СО "Кочмар", гр. Варна - собственост на Е. П. Н. и З. И. И., засегната част 181 кв. метра.

След съобщаване на заповедта на заявителя и на заинтересуваните страни е предприето нейното оспорване по съдебен ред.

Съгласно Нотариален акт от 05.03.1993 г. И. С. И. и А. А. И. (родители на заинтересованата страна С. И. С.) придобиват чрез покупко-продажба от наследниците на Д. К. А. (М. Г. А., Ц. Д. Ж. и Г. Д. А.) недвижим имот – лозе, с площ 800кв.м, находящо се в землището на гр. Варна, в зона за земеделски нужди, при граници: път, К. П. С., С. Б., Г. Г., Е. П., К. П. Й. и път за право на преминаване върху площ от 87кв.м и наследниците на Г. К. Д. – А..

Със спогодителен протокол от 01.03.1993 г. (л. 106 и 107 от преписката), с нотариална заверка на подписите, наследниците на Д. К. А., а именно М. Г. А., Ц. Д. Ж. и Г. Д. А., са се спогодили с наследниците на Г. К. Д., а именно Ц. Г. Д. и К. Г. А., собственици на лозе в местност „Кочмар“ в землището на гр. Варна, за предоставяне път с дължина 29м и ширина 3м, с обща квадратура 87кв.м. В замяна наследниците на Д. К. А. са отстъпили срещу предоставената ивица за път същата площ в долния край (южен) на собственото им място. Към спогодителния протокол е приложена скица, отразяваща графично договореното.

С Решение № 352 от 07.02.2023 г. на Районен съд – Варна по гр. дело № 20223110105706/2022 г. - л. 72-77, е отхвърлен предявен по чл. 108 от Закона за собствеността иск, подаден от И. С. И. и А. А. И., с който ищците са поискали съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на Г. Б. А. (собственик на ПИ 10135.3523.89), че те (ищците) са собственици на 87кв.м реална част от собствения на ответника ПИ, находяща се в североизточната част на имота, с дължина 29м и ширина 3м, придобита по давност чрез упражнявано владение в периода от 05.03.1993 г. до 30.06.2020 г. и осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху посочената реална част от имота, както и да се приеме за установено, че в полза на ищците е учредено право на преминаване. Решението на РС - Варна е потвърдено с решение на ОС – Варна (л. 77 гръб – л. 90 от адм. пр.; заглавната страница на решението не е представена).

И. С. И. и А. А. И. даряват на сина си С. И. С. собствения си недвижим имот, представляващ ПИ 10135.3523.88, находящ се в СО „Кочмар“, гр. Варна - [нотариален акт]. (л. 95 и 96 от адм.пр.)

По настояване на оспорващите и за изясняване на фактите по делото съдът допусна извършването на комплексна съдебно-техническа експертиза от вещи лица геодезист и архитект. При изслушването им от съда вещи лица поддържат даденото от тях заключение по извършената експертиза, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като дадено компетентно, обективно и безпристрастно. Направените от експертите изводи ще се коментират по-долу в мотивите на настоящото решение.

В рамките на задължителната проверка по чл. 168 АПК, съдът приема следното от правна страна:

Разпоредбата на чл. 190, ал. 6 ЗУТ предоставя правомощието за издаване на заповеди по ал. 1 – за прокарване на временни пътища, на кмета на общината. В случая, на основание § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ, със Заповед № 4435/20.12.2023 г. Кметът на Община Варна (л. 10 от адм. пр.) е предоставил функциите за издаване на заповеди за прокарване на временни пътища на Зам.-кмета на Община Варна – Д. И.. Оспорената заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган, на когото надлежно са делегирани правомощия за издаване на заповеди от рода на процесната.

Спазена е законоустановената писмена форма. От посочените фактически и правни основания за издаване на заповедта се установяват юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Обжалваният акт съдържа в достатъчна степен изложение на фактическите и правните основания за издаването му, което позволява осъществяване и на съдебния контрол за законосъобразност. И словесно в оспорената заповед, и графично в приложената към нея скица, е посочено трасето и конкретните размери на временния път, чието прокарване е разрешено с нея.

Обжалваната заповед е в съответствие с изискванията на чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК за законосъобразност.

Независимо от изложеното, оспорената заповед е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и в несъответствие с материалноправните норми и целта на закона – основания за отмяната й, съгласно чл. чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК.

Предвидената от законодателя с нормата на чл. 190 ЗУТ възможност за прокарване на временни пътища за достъп до поземлени имоти е регламентирана в няколко отделни хипотези: 1/ за урегулирани ПИ с лице по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити (ал. 1); 2/ в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове (ал. 2); 3/ в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план (ал. 2).

За територията, в която се намира имотът на С. С., до който е разрешено прокарване на временен път, с Решение № 2483-56 по Протокол № 33/ 19.26.10.2005 г. на Общински съвет Варна е одобрен ПУП-ПРЗ на селищно образувание (СО) „Кочмар“, гр. Варна. Съгласно този план имотът на жалбоподателките - ПИ 10135.3523.91, както и този на заинтересуваната страна С. С. – ПИ 10135.3523.88, попадат в кв. 6 с отреждане съответно УПИ Х-91 и УПИ II-88. ПИ 10135.3523.407, собственост на заинтересованата страна Р. Н. Р.-Я., попада в кв. 3, и за него е отреден УПИ III-407. С Решение № 426 от 15.06.2009 г. (л. 114 – 118 от преписката) на ОС- Варна по адм. д. № 1520/2006 г. приетият от Общинския съвет – Варна ПУП-ПРЗ за СО „Кочмар“ е отменен в частта досежно ПИ 10135.3523.91 (УПИ Х-91) и ПИ 10135.3523.90 (УПИ Х-90). Тези обстоятелства се установяват и от заключението на вещите лица, работили по допуснатата от съда СТЕ (виж т. 1 на СТЕ).

С посочения действащ ПУП-ПРЗ урегулирания с плана ПИ 10135.3523.88, собственост на заявителя С. С., за който е отреден УПИ ІІ-88 няма изискуемото, съгласно чл. 14, ал. 4 ЗУТ задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк. Тоест урегулираният ПИ на заинтересованата страна С. С. няма предвидено с плана лице по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити. Съответно предвиденото с процесната заповед трасе на временен път не попада в трасе на улична регулация по ПУП-ПРЗ/2005 г. (заключение на вещите лица по въпрос № 2 и обяснения на вещото лице К. в съдебно заседание).

От това следва извод, че разглежданият случай не попада в хипотезата, посочена в ал. 1 на чл. 190 от ЗУТ, при която е допустимо общината да прокарва временен път, които да осигурява достъп до имота на С. С. – УПИ ІІ-88. Не са налице материалните предпоставки и на ал. 2 от същата разпоредба – територията, в която попада имотът на С. С. (СО „Кочмар“), не е неурегулирана с оглед действащия за нея ПУП-ПРЗ от 2005 г. (макар и отменен за съседните два имота), като липсват и данни за процесната територия да се предвижда създаване на нов/нови подробни устройствени планове.

При липсата на която и да е от предвидените в чл. 190 (ал. 1 и ал. 2) ЗУТ материални предпоставки за ответника не е било налице законово основание да се разрешава прокарване на временен път във връзка със заявлението на заинтересованата страна т. С..

С основание в писмените бележки на процесуалния представител на оспорващия се акцентира на естеството, предназначението и целта на временните пътища, с регламентация в Раздел І, Глава тринадесета на ЗУТ, като се сочи, че по аргумент от чл. 190, ал. 4 ЗУТ, временните пътища следва да се използват до откриването на нови улици, съгласно ПУП. С основание оспорващите изтъкват, че доколкото до УПИ ІІ-88 (ПИ …88 – на С. С.) не е предвидена с действащия план улична регулация (предвид и заключението на вещите лица по въпроси 1 и 2 и заявеното от вещото лице К. при изслушването му от съда), а одобреният ПУП е ПРЗ, а не ПУР, то не се предвижда извършването на отчуждителни процедури, във връзка с които да бъде проведена улична регулация до ПИ …88. Така установяващото се обосновава несъстоятелността на посоченото в т. 4 от оспорената заповед: „временният път се прокарва със срок: до провеждане на отчуждителните процедури и отваряне на улица по влезлия в сила ПУП-ПУР за района“, т.к. всъщност срокът, за който се разрешава временният път е изначало напълно неопределяем, нещо повече невъзможен, което е незаконосъобразно.

Извън горното, дори и да се приеме, че осигуряването на временен път до имота на заинтересованата страна С. С. по искане му попада в хипотеза по чл. 190, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, то оспорената заповед се явява незаконосъобразна с оглед допуснати в хода на административното производство процесуални нарушения, които се преценяват от съда като съществени, както и поради противоречието й с материалноправните норми.

На първо място, въпреки че искането на заявителя С. е разгледано четири пъти на заседания на общинската Комисия по чл. 190, 191 и 192 ЗУТ, не са разглеждани обстойно други варианти за прокарване на временния път, освен вариант за трасе през ПИ 10135.3523.91 – собственост на двете оспорващи, и ПИ 10135.3523.407 – собственост на заинтересованата страна Р. Н. Р. Я..

Имотът на заявителя се явява вътрешен за кв.6, без лице към улица, път или алея, и граничи с още 7 имота – ПИ 10135.3523.90 (от север), ПИ 10135.3523.89 и ПИ 10135.3523.165 (от изток), ПИ 10135.3523.166 и ПИ 10135.3523.167 (от юг) и ПИ 10135.3523.86 и ПИ 10135.3523.87 (от запад). При извършване на експертизата по делото вещите лица са изследвали възможностите за прокарване трасе на временен път и през тези имоти (виж т. 13 от СТЕ). Експертите констатират наличие и на други възможни варианти, изчертани в Приложение № 3 към експертизата, като при извършения оглед и графично изследване и съпоставяне на трасето на временния път по обжалваната заповед, е дадено заключение, че прокарването на временен път по трасето по заповедта е нецелесъобразно, неикономично и практически невъзможно, докато най-икономичният и целесъобразен вариант за временен път, обслужващ ПИ …88 (УПИ ІІ-88) е през ПИ …89 (УПИ ІІІ-89), с дължина 31м, засегната площ 105кв.м, надлъжен наклон 1,5%, без засягане на съществуващи постройки, но при засягане на подпорна стена и ограда с масивна основа и извършване на допълнителни земни работи. Алтернативни възможности обаче не са били изследвани от ответника в хода на проведеното пред него административно производство. Последното обосновава извод, че заповедта е издадена при не достатъчно изяснена фактическа обстановка – нарушение на чл. 35 АПК. Наличието на такъв порок в производството, предшестващо издаването на акта, винаги е основание за неговата отмяна като незаконосъобразен, доколкото ако не бе допуснато посоченото нарушение, ответникът би взел различно решение.

Съдът, съобразявайки заключението на вещите лица по СТЕ, приема, че разрешеното с оспорената заповед прокарване на процесния временен път е при несъобразяване с материалноправните норми, предвид следното:

В несъответствие с регламентираното с чл. 190, ал. 3 ЗУТ разпореденият временен път засяга засадено в ПИ …91 дълготрайно декоративно дърво – бор, с диаметър 30см и височина 8,5м, което ще бъде унищожено (отговор на въпрос № 8 от СТЕ), а и посочените по-горе плодни дървета. Съдът намира, че и констатираната от вещите лица върба също, както и борът, представляват дълготрайни декоративни растения по смисъла на § 1, т. 3 от Наредба № 1/1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, във вр. с Приложение № 6 от Наредбата за базисните цени на трайните насаждения (т.І.2.1, т.ІІ.1.1)

Независимо че трасето на процесния временен път по оспорената заповед не засяга сгради и постройки, същото засяга: една кайсия в ПИ …407, един бор, две вишни, две праскови, една слива, една ябълка, една върба И. и 48 бр. лози в ПИ …91, както и в допълнителната площ от 43кв.м в ПИ ..91 се засягат една вишна, една слива, два декоративни цветни храста и един малинов храст, а и подпорни стени и стълбища в ПИ …407 и ПИ …91, и метална асма в ПИ …91 (отговор на въпрос № 3, илюстрирано на Приложение № 4 към СТЕ); съществуващ главен водопровод Е-80, нанесен в ПУП-ПРЗ на СО „Кочмар“/2005 г. (отговор на въпрос 9 и Приложение № 2 към СТЕ), като предвиденото с посочения ПУП-ПРЗ застрояване е съобразено с наличния водопровод – линиите на застрояване в целия план са на минимум 3м от него (отговор на въпрос № 18 и Приложение № 1 към СТЕ); подземна шахта с размери 1,5/1,5м и височина 3,50м (през която преминава подземен водопровод Ф80) и подземен резервоар под нея с размери 1,5/1,5м и височина 1м (отговор на въпрос 10 и Приложение № 2 към СТЕ).

Освен това за реализирането на процесния временен път, вещите лица сочат, че е необходимо да се изкопаят и отстранят от ПИ …91 огромни земни маси, както и да се изгради подпорна стена с височина 1,80м над нивото на прилежащия в основата й терен, с оглед денивелацията на терена на предвиденото трасе на пътя (отговор на въпрос № 11 от СТЕ и обясненията на вещите лица при изслушването им от съда). Така установяващото се обуславя извод, че изпълнението на посочените дейности предполага наличието на проект за вертикална планировка, конструктивно становище и разрешение за строеж – чл. 147, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ЗУТ, както основателно възразяват оспорващите. Същевременно конкретно посочените от вещите лица като необходими дейности във връзка с прокарването на процесния временен път обуславят извод, че от една страна, въпросното трасе не е най-икономичният вариант, а и засягането на правата и законните интереси на собствениците на обслужващите имоти не е съразмерно на преследваната цел. Последното сочи на материална незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена при несъобразяване с принципа на законност, изискващ добросъвестно упражняване на правата от страна на ответника - чл. 4, ал. 3 АПК, а и при несъобразяване с принципа, изискващ съразмерност на засягането – чл. 6 АПК.

На следващо място с основание оспорващите настояват, че временният път по оспорената заповед не отговоря на строителните правила и нормативи. Съдът намира, че именно посочените правила и нормативи гарантират нормалното ползване на временния път и обезпечават постигането на целта му – осигуряването на транспортен достъп до имота на заинтересованата страна С. С.. Категорично е заключението на вещите лица (отговора на въпрос № 11 от СТЕ), че временният път по оспорената заповед не отговаря на строителните правила за транспортен достъп с леки автомобили, товарни автомобили, пожарни, линейки и др. Така например в несъответствие с чл. 81, ал. 1 ЗУТ: липсва предвидено уширение /обръщач/, предвид заявената от вещите лица необходимост от удължаване на трасето на пътя с цел достигане на нужната широчина от 3,50м, като се отнемат и части от ПИ …84 и ПИ …85; временният път в ПИ ….88 е с ширина по-малка от изискуемата 3,50м, а е 2,42м; временният път е с два завоя, които не са с необходимия външен габаритен радиус на пътя – 10,50м за противопожарни цели – по арг. от чл. 27, ал. 9 от Наредба № Із-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Незаконосъобразността на оспорената заповед произтича и от факта, установяващ се от заключението на вещите лица, от което се извежда извод, че прокарването на избраното от ответника трасе на временния път е нецелесъобразно, неикономично и трудно изпълнимо, въпреки наличието и на други варианти, според вещите лица по делото, за прокарване на временен път до ПИ…88.

Сравнявайки конкретните характеристики и особености на временния път по оспорената заповед и разгледаните от вещите лице други варианти за временен път до ПИ …88, съдът приема, че са налице по-икономични и по-целесъобразни варианти за прокарване на временен път. Засегната обща площ с трасето на временния път по обжалваната заповед е 202кв.м, дължина 45м, засегнати са множество обекти в ПИ …91 и ПИ …407 – дървета, храсти, вкл. дълготрайни декоративни дървета, а и подпорни стени, шахта, резервоар за вода и водопровод, предвидени са два завоя по трасето, затруднява се обслужване на имота на оспорващите, налице е голяма денивелация (около 1,80м) между обслужващия ПИ 10135.3523.91 и господстващия ПИ 10135.3523.88. Същевременно всеки един от разгледаните от вещите лица варианти за трасе за прокарване на временен път (подробно описани в отговора на въпрос № 13 и изчертани на Приложение № 3 към СТЕ) се явяват по-целесъобразни в сравнение с трасето на въпросния път, чието прокарване е разрешено с оспорената заповед. Заключението на вещите лица е, че най-икономичният и най-целесъобразен вариант за временен път, обслужващ ПИ …88 (УПИ ІІ-88) е през ПИ …89 (УПИ ІІІ-89), доколкото е с дължина около 31м, засегната площ е 105кв.м, надлъжен наклон 1,5%, без засягане на постройки, а единствено на подпорна стена и ограда с масивна основа и извършване на допълнителни земни работи.

Изложеното още веднъж подчертава, че заповедта е издадена при недостатъчно изяснени факти и обстоятелства, както и при неспазване от административния орган на принципите за законност и съразмерност.

Съгласно чл. 6, ал. 2 АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а съгласно ал. 5 административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Несъответствието с целта на закона е въздигнато от законодателя като самостоятелно основание за незаконосъобразност на административните актове – аргумент на основание чл. 146, т. 5 АПК.

Неоснователно е твърдението на заинтересованата страна С. С., изразено в приложеното на л. 143 от делото становище, че оспорената заповед е издадена от ответника в изпълнение на Решение № 513 от 18.04.2022 г. по адм. д. № 1440/2021 г. на АдмС - Варна. С посоченото съдебно решение е отхвърлена жалбата на заинтересованата страна С. С. и на неговите праводатели (родители) срещу Заповед № 1493 от 03.06.2021 г. на Зам.-кмета на Община Варна, с която на основание чл. 190, ал. 6 ЗУТ е отказано прокарване на временен път до собствения им ПИ 10135.3523.88 в СО „Кочмар“, район „Младост“ на гр. Варна. Основният аргумент на съда е, че не са били налице предвидените в закона материални предпоставки за уважаване на искането на заявителите.

Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в несъответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила. Същата не съответства и на целта на приложимия закон – ЗУТ. По изложените съображения искането за нейната отмяната се явява основателно.

При този изход на спора претенцията за присъждане на разноски в полза на двете оспорващи се явява основателна – чл. 143, ал. 1 АПК. Претендираните разноски по списък са в общ размер от 4520 лв. или по 2260 за всяка от жалбоподателките, от които 20 лв. – държавна такса, 2000 лв. адвокатско възнаграждение и 2500 лв. - депозит за вещо лице. Видно от доказателствата, двете оспорващи са платили ДТ в общ размер 20 лв., т.е. по 10 лв. за всяка от двете. От приложените на л. 145 и 146 договори за правна защита и съдействие доказано е и заплащането на адвокатски хонорар от общо 2000 лв. (по 1000 лв. от всяка). От приложеното на л. 92 от делото платежно нареждане се установява, че сумата от 800 лв. е заплатена солидарно от двете оспорващи – Е. П. Н. и З. И. И.. Приложеното на л. 113 от делото доказателство за заплащане на сума в размер на 1700 лв. обаче сочи, че платец е само З. И. И., с оглед на което тази сума трябва да бъде заплатена единствено на лицето, което е неин вносител/платец. Предвид горното, с настоящото решение съдът следва да осъди Община Варна да заплати на Е. П. Н. сума в размер на 1410 лв., а на З. И. И. – сума в размер на 3110 лева.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК регламентира право на присъждане на заинтересованите страни само в хипотезата на отхвърляне на оспорването или при прекратяване на производството, и то при кумулативното наличие на още едно условие – оспорваният акт да е благоприятен за заинтересованата страна. Настоящият случай не попада в тази хипотеза, с оглед на което на заинтересованата страна Р. Н. Я. – Р. разноски не се следват.

Съдът, на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК,

ОТМЕНЯ Заповед № 3275 от 27.09.2024 г. на Зам.-кмета на Община Варна, с която е разрешено на С. И. С. – собственик на ПИ 10135.3523.88 по КК на СО „Кочмар“, гр. Варна, прокарване на временен път с обща ширина 3,50 м през следните поземлени имоти: ПИ 10135.3523.407 по КК на СО „Кочмар“, гр. Варна – собственост на Р. Н. – Р.-Я., засегната част 21 кв.м; ПИ 10135.3523.91 по КК на СО „Кочмар“, гр. Варна – собственост на Е. П. Н. и З. И. И., засегната част 181 кв. метра.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Е. П. Н., [ЕГН], сума в размер на 1410 (хиляда четиристотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на З. И. И., [ЕГН], сума в размер на 3110 (три хиляди сто и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му.