№ 57
гр. ***, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:А. Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20233300500045 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Ц. И. Т. чрез пълномощник против Решение ***5/ 16.
12. 2022 г. по гр. д. № 1542/ 22 г.. по описа на РРС, с което отхвърля иска, предявен от Ц. И.
Т. срещу С. В. Т.а за установяване, че апартамент – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***,
одобрени със Заповед РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК е
изключителна собственост на ищеца, както и предявеният в условията на евентуалност иск
за установяване на съсобственост по отношение на горепосочения имот при права 14 750/16
000 за ищеца и 1250/16000 за ответницата поради трансформация на лични средства като
неоснователни и недоказани.
В жалбата се излагат подробни доводи, че решението е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и противоречат на закона.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на жалбата, в който се излагат
съображения за нейната неоснователност.
***ският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и
след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решениетое валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява основателна.
1
Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че страните
по делото са бивши съпрузи. Сключили са граждански брак на *** г., който е прекратен с
развод с влязло в сила на *** г. Решение № 417/ 21. 06. 2022 г. по гр. д. № 498/ 2022 г. по
описа на РС ***. Страните не спорят, че през този период до 2004 г. са били студенти в гр.
*** и са живели в студентско общежитие. От брака имат родени две деца: Ц., род. на *** г.
и В., род. на *** г. През периода 27. 03. 2002 г. до 10. 09. 20002 г. ищецът –въззивник бил
на студентска бригада в ***. От получаваното трудово възнаграждение спестил 4960
английски паунда, които внесъл по банковата си сметка в „ОББ“ АД на 27. 09. 2002 г. /л. 17/
На 04. 12. 2002 г. от така внесената сума, 4450 паунда били преизчислени в лева и внесени
по сметката на ищеца в български лева -*** 625, 90 лева /л. 20/. С Нареждане разписка,
ищецът изтеглил сумата *** 500 лева на същата дата, 04. 12. 2002 г. /л. 21/.
На ***.12.2002 г. с НА за покупко – продажба ***, т. ***, рег. № ***, дело № *** на
нотариус, рег. № ***, двамата съпрузи Ц. И. Т. и С. В. Т.а са закупили от А. П. С. и Й. Д.
С.а недвижим имот, представляващ апартамент в гр.*** с административен адрес
ул.******** с обща застроена площ 84,56 кв.м. заедно с прилежащото му избено помещение
№*** с полезна площ 3,53 кв.м., кактои 4,09% идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж срещу заплащане на сумата 16 000 лв., за
която сума в нотариалния акт е записано, че е изплатена напълно и в брой от купувачите на
продавачите. 15 728,40 лв. е и данъчната оценка на имота към момента на изповядване на
сделката. В нотариалният е записано, че имотът се придобива по реда и условията на
ЗУЖВГМЖСВ.
Ищецът твърди, че сумата *** 500 лева, която преди това изтеглил от банковата си
сметка, предал на продавачите в брой в деня на сключване на сделката, като и сумата 2 500
лева, придобита чрез дарение на сватбеното им тържество.
В писмения отговор, ответницата твърди, че част от продажната цена в размер на
5 000 лева била заплатена с дарена от нейните родители парична сума. Освен това, излага
доводи, че паричните влогове според СК от 1985 г. принадлежат на двамата съпрузи, вкл. и
от възнаграждение за труд, както и че при сключването на сделката са били записани и
двамата като купувачи.
Според показанията на св. С.а – продавач на процесния имот, цената на имота била
около 8000 долара. Някой от двамата съпрузи казал, че те си знаят как са изкарани парите, че
били заработени от чужбина. Св. А. – сестра на ищеца, дава показания, че брат й споделил
как е заплатена цената на имота. *** 500 лева изтеглил от спестените от него заработени на
студенстката бригада в *** пари, а разликата е от събраните 3 000 лева от сватбата.
Двамата, а след това и с първото дете, живеели в студентско общежитие в ***. Една година
преди да завърши, съпругата С. се прибрала в *** и живяла при родителите си. През 2006 г.
семейството заживяло в купения от тях през 2002 г. апартамент. Бащата на С. й дал през
2005 г. 5 000 лева, за да си купят обзавеждане, а през 2006 г. , когато освещавали
апартамента дал още 1000 лева. Св. В., която е майка на ответницата, твърди, че на
07.11.2002 г. са дали сумата 5000 лв., която да ползват за закупуване на жилището, което
2
струвало 16 000 лева. По време на ремонта, дали около 4 000 лева за обзавеждане. Ищецът
донесъл от *** около 16 000 лева, около 4 000 лева били събрани на сватбата. Св. Д.- сестра
на ответницата, дава показания, че баща й дал на С. 5000 лева за закупуване на жилището.
Това станало на събора на селото, който се провеждал на 07. 11. 2002 г.Обзавеждането
станало през 2006 г.с пари от родителите й и те участвали активно в ремонта.
По този начин очертан, спорът между страните пред въззивната инстанция е дали
стойността на недвижимия имот, находящ се в гр. *** с административен адрес ул.********,
закупен през време на брака на страните, е заплатена със средства от извънсемеен произход
на ищеца. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 23 СК - за пълна, а в условие
на евентуалност частична трансформация.
За заварени от новия СК бракове, какъвто е и бракът между страните по делото, се
прилага законовият режим на съпружеска имуществена общност, след като съпрузите не са
уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност. Според
чл. 19, ал 1 и ал. 3 от СК /отм./, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове,
придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити, а съвместният
принос се предполага до доказване на противното. В случаите, които плащането е
извършено от влог на единия съпруг при действието на Семейния кодекс от 1985 г. (отм.),
по който съгласно чл. 19, ал. 1 паричните влогове се включват в обхвата на съпружеската
имуществена общност, за да се обори презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 е
необходимо да се установи произходът на средствата по влога и да се докаже техния личен
характер. Според разясненията, съдържащи се в т. 4 от ТР № 5/2013 г. по тълк. д. № 5/20***
г. на ОСГТК на ВКС, в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с
договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, може да се установява пълна и
частична трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 и 2 СК.
Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в
придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият
няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в
придобивната сделка. Бракът не е средство за неоснователно обогатяване. Съществен е
приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът.
Безспорно е установено от събраните гласни и писмени доказателства, твърденията и
признанията на страните по делото, че цената на процесния имот, заплатена на продавачите
е 16 000 лева. Страните по делото не спорят, че преди и след сключване на брака са били
студенти в гр. *** и са живели в студенстско общежитие. Няма спор, че през периода 27. 03.
2002 г. до 10. 09. 20002 г. ищецът –въззивник бил на студентска бригада в *** и от
получаваното трудово възнаграждение е спестил 4960 английски паунда, които внесъл по
банковата си сметка в „ОББ“ АД на 27. 09. 2002 г. Тези обстоятелства се установяват и от
показанията на разпитаните свидетели А., В., Д.. От приложеното копие от спестовната
книжка на въззивника се установява, че на 04. 12. 2002 г. след превалутиране, е изтеглил от
банковата си сметка сумата *** 500 лева. Съдът приема, че тази сума е била предназначена и
3
с нея е заплатена на ***. 12. 2002 г. част от стойността на апартамента. Този факт се
потвърждава и от показанията на св. С.а, която е един от продавачите и която дава
показания, че при изповядване на сделката един от двамата съпрузи заявил, че парите били
заработени в чужбина. Съдът дава вяра на показанията на св. С.а като обективни, както и за
това, че се подкрепят от представените писмени доказателства по делото. Свидетелката е
заявила, че цената на имота е била около 8000 щатски долара, но плащането на цената,
според приложения нотариален акт за покупко-продажба, е извършено в български лева.
Ответницата не сочи доказателства, че със съпруга си са разполагали с други парични
средства, освен спестените от въззивника 4960 английски паунда, в момента на
придобиването на имота. Не се сочат и безспорни доказателства, опровергаващи
твърденията на въззивника, че сумата *** 500 лева е изразходвана от него по друг начин.
Твърдението на въззиваемата, че сумата 5 000 лева, дарена от родителите й е послужила за
заплащане на цената на имота, съдът приема за недоказано, предвид представените от
ответника писмени доказателства и свидетелските показания на С.а и А.. От гласните
доказателства се установява, че с дарената от родителите на въззиваемата сума е
ремонтирано и обзаведено жилището.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че процесният недвижим имот, макар и
придобит през време на брака на страните по делото, е закупен с *** 500 лева лична
собственост на Ц. И. Т.. Тази сума не представлява съпружеска имуществена общност, тъй
като произходът й има личен характер. Безспорно е, че страните по делото са сключили
граждански брак на *** г. Били са студенти и живеели в студентско общежитие. Няколко
месеца след това, на 27. 03. 2002 г. въззивникът заминал на студентска бригада в ***, където
пребивавал и работил до 10. 09. 20002 г., а три месеца по-късно е сключен договора за
покупко-продажба на жилището. В съдебната практика се приема, че приноса на другия
съпруг може да се изрази в труд, работа в домакинството и отглеждането на децата. В
случая, през този период от време е явно, че съпрузите не са имали общо домакинство,
изискващо грижи, нито родени от брака деца, за да бъде реализиран принос от съпругата в
набирането на средствата от трудовото възнаграждение на съпруга по време на работата му
в ***. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че за придобиването на процесния имот
до размера на *** 500 лева цената е платена с лично имущество от трудово възнаграждение
на въззивника и до този размер е налице трансформация на негови лични средства. До този
размер иска, предявен на осн. чл. 23 от СК е основателен и доказан. Въззиваемата не е
оспорила твърдението на въззивника, че разликата в цената на имота до 16 000 лева е
заплатена с дарени на сватбата им пари, поради което съдът приема, че сумата 2 500 лева е с
такъв произход. Дарението е за двамата съпрузи, поради което за 2500/ 16000 ид. части от
имота, които са представлявали съпружеска имуществена общност, е налице съсобственост
между страните. Половината от тази сума не представлява лично имущество на въззивника,
за да подлежи на частична трансформация в производството по реда на чл. 23 от СК.
По изложените съображения, обжалваното решение на районния съд следва да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде прието за установено в отношения
4
между страните, че процесния имот – апартамент в гр. *** е лична собственост на
въззивника, поради трансформация на лични средства на осн. чл. 23, ал. 1 от СК до размера
на *** 500/16 000 ид. части, а в останалата част до размера на 2 500/16 000 идеални части
иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на спора и основателността на подадената въззивна жалба на осн. чл. 78
от ГПК въззиваемата следва да заплати на въззивника разноските по делото, съгл.
приложения списък по чл. 80 от ГПК - пред районния съд в размер на 1280 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, ***6, 04 лева за държавна такса и ***, 40 лв. такса за вписване
на исковата молба. Пред въззивната инстанция със списъка по чл. 80 ГПК от въззивника се
претендира сумата 600 лева за адвокатско възнаграждение, но не е представен договор за
правна защита и съдействие с договорено възнаграждение, поради което не следва да се
присъжда.
Воден от изложеното, ***ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение ***5/ 16. 12. 2022 г. по гр. д. № 1542/ 22 г. по описа на ***ския
районен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. В. Т.а, ЕГН ********** от гр. ***,
ул. *******, ап. ***, че придобитият през време на брака с НА за покупко – продажба ***,
т. ***, рег. № ***, дело № *** на нотариус, рег. № ***, недвижим имот: Жилище № *** в
ж.к. „***“, вх. ***, находящ се на ул. *** в гр. ***, общ. ***, обл. ***, състоящо се от три
стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 84, 56 кв.м. , заедно с
прилежащото му избено помещение № *** с полезна площ 3, 53 кв. м. , както и 4, 09 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който
имот е с идентификатор по КККР на гр. *** ****** до размера на *** 500/ 16 0000 идеални
части е лична собственост на Ц. И. Т., ЕГН ********** от гр. ***, ул. *******, ап. ***,
поради частична трансформация на негови лични средства на осн. чл. 23, ал. 1 от СК, като
отхвърля в останалата част исковата претенция на Ц. И. Т. против С. В. Т.а над размера от
*** 500/ 16 000 идеални части до пълния претендиран размер, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. В. Т.а, ЕГН ********** да заплати на Ц. И. Т., ЕГН ********** сумата
1429, 44 лева разноски по делото пред районния съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му пред Върховния касационен съд .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6